Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания

Защото, когато децата са по семействата си, тогава хептен никой не ги мисли.
"имат си родители, да се оправят" е положението.

Преди време, когато с някакви уникални връзки успях да стана личен асистент на детето си, с единствената цел, поне трудов стаж за пенсия да ми тече, ми прочетоха трудовият договор на глас пред всички в стаята на социалната служба.
Любезната служителка, специално натърти "Работният Ви ден е ПЛЪТНО осем часа. Разбрахте ли ме добре?"

На въпросът ми дали плащат премии за извънреден труд, защото моят работен ден е 24 часа стана малък скандал.

На унижението "личен асистент" аз успях да издържа четири месеца, след което напуснах.
Единственото, с което все още не мога да се примиря е, че има семейства, които са принудени да го търпят поради липса на алтернатива.

Отплеснах се в лични драми, простете.
Само исках да кажа, че този журналист успя да ни развълнува за ден-два и после ще го забравим.
Но тихият, безмилостен геноцид продължава.
От правителството.

Точно така е, Rezа! Твърде малко хора знаят за какво става дума, твърде малко хора с увреждания се виждат по улиците: по-лесно е да са далече от обществото, да не ги виждаме, и да си живеем в стъклените черупки.... Обидите по чужд адрес се приемат лесно: голяма работа как са ги нарекли. Те така си изглеждали.

Тъпото е, че този човек наистина не е намерил начин да се изрази така че, да бъде разбран от всички /не че това е възможно/.
И наистина хората, които за първи път посещават такива институции остават често пъти безмълвни. Просто толкова болка и страдание на едно място трудно могат да се срещнат.
И някой реагират по начина, по който е реагирал този мъж. Лично аз не мога да го нарека колега- журналист. Защото, така не се прави журналистика.

Но, едно нещо не трябва да се забравя от никой- във всяка демократична страна има свобода на словото и всеки има право се изразява по начин, който смята за разумен. Както и всеки има право да се обижда от нечии думи.

Лично засегнатите от думите на този мъж /т.нар журналист/ може да сезират комисията по етика и Съюза на българските журналисти.

Ох, не можах да се въздържа да не се включа в темата, но просто като чуя думите "дете с увреждане" ми светва червена лампа. Понеже са отпечатани много дълбоко и в моето сърце, като на една майка на такова дете... 
Статията може да бъде написана по този начин само от човек, който никога не се е сблъсквал с проблема ЛИЧНО, затова и си позволява такъв сърказъм, ирония и т.н... Иначе щеше да знае каква деликатна и болезнена тема е това, колко болка стои зад нея...
И все пак има и нещо положително от статията - вижда се, че има хора, които имат сърце искрено да се погрижат за такива деца.

Е, и защо мислиш, че с публикуването на такава статия е станало нещо страшно?! Това е частното мнение на някого, който според мен не е дори средно добър журналист, а очевидно е че не е получил и необходимите уроци в живота си. Мислиш ли, че в резултат на тази статия някой ще започне да мисли  и чувства като него. Аз не мисля така. Мислиш ли, че някой, който сам няма  морални качества, може да отнеме достойноството на тези деца и да ги обиди?  Видя се ефекта- гневно възмущение от доста циничната му позиция по този проблем и състрадание към всички тези деца. И това се вижда от написаното в тази тема. Много ми се иска да се получават такива обширни обсъждания по въпроса как конкретно може да се помага на тези деца, а не как някой си нещо си казал.

 valerie , мога да се подпиша под твоето изказване!

Вече обясних: защото тази статия е публикувана, така че явно хората от редакцията също са я приели са нормална! Става дума за това, че се създава негативна нагласа, че децата се дамгосват.
Съгласна съм с valerie, но не виждам как човек, който се е сблъскал с това страдание има силите да дава такива квалификации на децата. Като не може да напише нещо свястно, нека поне остане безмълвен пред толкова болка.
Спирам да пиша по темата, защото вече се разводнява, а и влизаме в безмислени спорове. Съжалявам, че все още не съм видяла извинение от автора, така че може би ще трябва да предприемем други стъпки. А относно конкретната помощ за децата с увреждания: ние всекидневно се борим с този проблем, и нощем не можем да спим спокойно заради същия този проблем. Така че подобни словесни "излияния" на измислени журналисти, ни изкарват от равновесие, мен поне.

Чудя се, обаче, колко от децата с увреждане, които са в Домове, са реално тези, чието отглеждане в домашни условия би застрашило живота им ? Или по скоро присъствието им там се дължи на факта, че родителите им не са имали психическата готовност да поемат отговорността за тяхното отглеждане? Също се чудя, колко от децата с увреждания, намиращи се в домове, поради факта, че отглеждането им в домашни условия би застрашило живота им са посещавани редовно и постоянно от родителите си, за да получат от тях обич и топлина?????

Ами, много е възможно да са нямали тази готовност.
Особено, след като няколко доктора са има казали "О, по-добре си направете друго, ще си съсипете живота с това. То скоро ще умре, оставете го в някой дом.".

Но това е друга тема, която е доста болезнена и тудно разбираема, ако човек не е бил изправен пред точно този избор.
Аз лично не бих коментирала.

По докторските сериали гледаме как неприятната вест се съобщава тактично, а родителите на дете с хронична болест или увреждане биват консултирани от психолози и социални работници... По нашите филми такива неща не дават, защото не е за показване.

Какво става у нас, когато се роди дете с проблем?
Първо, често не го показват на майката и не я уведомяват какво е станало.
Или има ненормална реакция от сорта "Аууу, що не сте го махнали това дете БЕ?"

После някой със сърдит вид й съобщава, че детето е "на лечение" и не дава подробности. Другите майки гушкат бебоци и ги кърмят, тя гледа празното креватче и плаче. Нейното бебе е отделно, цялото в тръбички, с обриви от лейкопласта и няколко спукани вени от системите.
На роднините се говорят ужасии от сорта "ще му израстат глигански зъби" или "до няколко месеца ще умре, защо ви е това дете"
Има и опит за "любезност": "Още сте млади, родете си друго"

След някое време някой ей така изтърсва на визитация "Ми то, тва дете, ще има мозъчно увреждане"

Накрая, ако въпреки всичко това родителите си приберат детето и тръгнат по лекари, следва подобен сценарий:
"Това направление не е по тази пътека, трябва да си платите прегледа" - а накрая на прегледа:
"Детето си е Ваше, проблема си е Ваш!"
С други думи, препращат те от лекар на лекар, никой няма идея точно какво му е, но всеки прибира пари за преглед.
Грозно е, защото хем разбива поредната надежда за оздравяване, хем ... с тия 30 (или 50) лв. можех да му купя нещо ПОЛЕЗНО.

Минаването по комисии ТЕЛК е бюрократично усложнено и унизително, а и най-често никой не обяснява на родителите какви са правата на децата им. Следват опашките по социални помощи.
Детските градини са препълнени и никой не иска по-специално дете, защо да си взема грижа на главата.
И така още, и още, мога да напиша цяла книга по въпроса.

Поне от рано ми казаха, че проблема си е мой.
"Проблемът" расте. "Проблемът" е очарователен, мил, усмихва се, играе си, радва се като всяко друго детенце. Обича да ходи на разходка, гледа детски филми и се смее на Том и Джери и Ну, погоди, бута камионче по пода, целува патето-играчка.
След поредица лекарски грешки, нещо се е объркало у него и не иска да говори.
Може да играе на компютъра, познава пътя до къщи, завива се старателно, преди да заспи, но не казва нито дума.
Може да е различен, но той умее да обича. Значи е човек. И ние си го обичаме.

Ти сериозно ли?!
Дори не мога да коментирам,просто защото вероятно всичко ,което бих написала,ще ме върне седем години назад във време,което не искам да си спомням.
Всъщност firebird  го е обяснила чудесно!

 firebird  .
irina vas, само малко ще допълня понеже петте ти въпросителни малко ме подразниха.
Моята дъщеря е с тежки диагнози, не само неговори, а не прави нищо, аз съм нейните ръце, нейните крака, аз съм и всичко.
Ако утре ме няма, Бог да и е на помощ.
Може би преди да сложиш 5 въпросителни, трябваше да си зададеш 5 въпроса:
Мога ли аз да се справя ако детето ми е тежко увредено...ако нямам подкрепата на семейството си...на държавата...ако лекарите отказват да лекуват детето ми, защото всъщност нямат какво да направят...ако нямаш финансовата възможност да отгледаш едно "специално дете", вярвай ми понякога дори силната любов не е достатъчна.
Моето дете е при мен, защото имам прекрасно семейство и много любов, която е за нея, друго нямам, но ми стига, но ако нямах и това дали бих се справила...
Нещата никога не са черно-бели, аз не бих оставила детето си, но аз знам какво е да я имам.
Няма повече да се хабя, ще отделя това време за детето си.
На теб от сърце пожелавам да не се налага да вземаш решение , да отгледаш детето си или да го оставиш.

Извинявам се, не съм искала да засегна нито една от вас, вие не сте си оставили децата! Пределно ми е ясно, че ситуацията е много тежка, но всички знаем прекрасно, че има и майки, които си изоставят децата дори и без да ги кара някой! Аз не съм обобщавала, че всички майки в България са такива, но и вие не обобщавайте, че всички до една са жертви на обстоятелствата, защото има майки, които са такива чудовища, че изобщо не заслужават да са майки и ако имах смелостта бих ги удушила с голи ръце, повярвайте!
И аз се надявам да не ми се случва, но преди да родя съм мислила по въпроса, бях чувала какви са практиките на лекарите и предварително бях решила, че каквото и да стане, който и каквото да ми говори, си вземам детенцето!
Още веднъж се извинявам, не съм искала да засегна лично никоя от вас! Дълбоко ви уважавам за решението което сте взели!
  

irina_vas ,аз пък те подкрепям с две ръце за казаното от теб ,дори съм майка на дете с множество увреждания и знам какво значи избора,но никога няма да приема някой да остави детето си,защото му било трудно или нямал бил сили....айде глупости,а то детето ще има ли сили там в ъгъла само..................

Аз също

irina vas, не се притеснявай, не си ме засегнала. Обяснявам само как стоят нещата.

Иска ми се хората да не мислят, че различното дете е чак "хуманоид от друга галактика"
Не е.
То си е също толкова дете, колкото другите.
Доверчиво подава ръчица и се усмихва, и очаква да му отговорят със същото.

Самата статия ме разстрои до сълзи. Въпреки, че моите деца са се родили здрави, въпреки че дори нямам познати с такива деца. Искам да отида в такъв дом и да ги прегръщам тези дечица, да им дам цялата си топлина....и си мисля, че ако го направя, би ми се разбило сърцето. Защото колкото и време да отделя, ще си тръгна. Ще се прибера при моите деца, ще ме грабне ежедневието, пълно с моите проблеми. Няма да мога да ходя често...и ще знам, че тези деца са там - без майка и баща. Всеки път, когато прегърна сина си или дъщеря си, ще си спомням техните лица...Едва ли "дефектите" им ще предизвикат в мен друго, освен сълзи от състрадание. Аз не съм се родила такава, но по някаква случайност на съдбата е можело и да се родя....както и всяка от пишещите тук, както и всяко от нашите деца.
Питам ви, ако се поставите само за малко на мястото на тези дечица, бихте ли разбрали и оправдали думи като "хуманоид" или "експеримент" за себе си, каквото и да е искал да внуши с тях? Не мога да приема този стил и изрази, пък може и в мен да е грешката.