Рядко ми пада пердето и ако това стане е по -добре около мен да няма никой.
- Публикувана: 7 септ. 2008, 13:55 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2008, 16:47 ч.
като ви падне "пердето"..?
Рядко ми пада пердето. Но като се случи, ме държи бая време. Повишавам децибелите и си казвам всичко. Не обичам да си премълчавам, щото току виж, човека отсреща, няма и идея, че мен нещо ме е издразнило. Когато пък аз нервирам някой, предпочитам същото отношение. Така нещата са ясни и риска пак да ти вдигне кръвното някой, за същото нещо е сведен до минимум. В много редки случай на особен вид дебилизъм, естествено, е много вероятно ситуацията да се повтори 1 към 1.Но това е рядкост при мен.
Страшно съм емоционална и трудно прикривам настроенията си. А те се менят доста скоростно 
?
Докато не си кажа, какво ми е на душата, не мога да се успокоя. Повишавам тон, ако ме прекъсват, викат или не млъкват за да се изкажа, но не обиждам. Ако след като съм си казала болката, караниците продължават и няма разбиране, излизам от стаята или си тръгвам от мястото, за да не се дразня повече. Обикновено бързо ми минава.
И при мен всичко е "според зависи". Но един вид е тест за това колко ми пука за човека или ситуацията, които биха ме докарали до това състояние. Един единствен път, за 9те ми години с мъжа ми ми е падало пердето и тогава го замерих с тенджера пълна с вода. Добре , че не го оцелих...На секундата след това ми мина. Помълчахме известно време , извинихме си се един на друг и след това всичко се оправи. Той и родителите ми са единствените, които са ме нервирали до безобразие, но така оценявам колко са ми важни и скъпи. Интресното е, че дъщеря ми , дори да направи най- голямата пакост , я приемам с някакво ... удоволствие, това ми доказва , че тя е жива, здрава, развива се и само може да ме радва 
Пък и аз съм повече от тия "оставям, но не забравям". Може да не реагирам на момента, но така пък трупам агресия и злоба и после я изливам накуп.
Пък и аз съм повече от тия "оставям, но не забравям". Може да не реагирам на момента, но така пък трупам агресия и злоба и после я изливам накуп.
Мълча като пън и гледам лошо, ама много лошо. Мъжо и децата знаят, че това е затишие пред буря и гледат да изчезнат от полезрението ми. Но обикновено ми минава бързо.
Смятам го за грозно и по-добре да се развикам, но...