pasinet, изживявай! Не я забравяй ако ти е уравновесяваща болката 
!
! - Публикувана: 7 септ. 2008, 14:38 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2008, 16:40 ч.
Как лекувате раните си?
Времето на лечение зависи от дълбочината на раната. Някои не се излекуват никога напълно, но това, което остава от тях не е болка, а огорчение. Не мога да понеса сама болките си, не искам. Искам да имам до себе си скъп човек, на когото да разкажа и той да не ме съди, а просто да ме слуша. Не ми е чак толкова трудно, когато се налага и сама да преживявам рани, но това се случва рядко.
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.
Балу абсолютно съм съгласна с теб и аз мисля така
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.
Балу абсолютно съм съгласна с теб и аз мисля така
Не ги лекувам, усещам си ги и съм привързана към тях. Те са ми нишана, че съм се изкачила нагоре по стълбата. Понякога търся вината в себе си. Наранявала съм хора заради болката, която изпитвам в момента, а те са имали малшанса да ме срещнат в този момент. Не обещавам, че няма да го направя пак. Права си, всичко е в главата.
С узряла пърхутка си пухам раните. Минава.
Жестоко 
С узряла пърхутка си пухам раните. Минава.
.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
Така е.
Сигурно е така.
Но се примиряваме, трябва да сме смирени, защото иначе болката е толкова голяма, че не се издържа.
Нефертити, никой който не е преживял такава трагедия, не може да го разбере.
Няма по-голяма болка от това майката да загуби детето си.
И тази рана, не вярвам, че някой може да излекува.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?-Обикновено винаги е по-добре да има кой да те превърже, не че иначе не става, ама с другарче е някак си по-лесно.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?- Когато спра да мисля за тях. Имам белези, без тях нямаше да съм същата, обичам си ги.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?- Нямам, винаги успяват да зарастнат.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?-Загрубява,но не окончателно, все остава някоя част, непокрита с мъртва кожа.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?- Да, търся я. Не мисля,че това, че някой друг е изцяло виновен за мъката ми, ще успее да ми подейства като упойка.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?- Случвало се е, но не е било съзнателно и преднамерено.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?- Юнак без рана няма. Винаги допускам, че може да си падна на задника от някоя ситуация, но не допускам това да ми пречи да изживея нещо, което поне смятам, че ще бъде красиво.
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? - не , ближа си ги сам
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - белези винаги остават
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - не и за двете
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - не загрубява.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - да
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг? - да,
, само за да си го изкарате на някого? не
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво? - да
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - белези винаги остават
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - не и за двете
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - не загрубява.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - да
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг? - да,
, само за да си го изкарате на някого? не
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво? - да
Някой рани с времето при мен бавно се заличават,отмиват се ,зарастват и белезите с апочти невидими...Има някои обаче,които съм затворила навътре в сърцето си и понякога се срещам с тях за да мисля по реално на нещата....С приятели да понякога споделям,но някак си всякаш предпочитам да съм сама с мъката си и болката,по лесно ми е да я прежаля,осмисля и намаля...
Рискувам,понякога печеля,понякога получавм нова рана,но пък живота низ от различни състояния...
Рискувам,понякога печеля,понякога получавм нова рана,но пък живота низ от различни състояния...
...С приятели да понякога споделям,но някак си всякаш предпочитам да съм сама с мъката си и болката,по лесно ми е да я прежаля,осмисля и намаля..
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
- Понякога просто потъвам и нямам нужда от придружител за това. Когато реша да изплувам, се обръщам към много близък човек - за положителна енергия /като старт/, за съпричастност и споделяне /като изложение/ и за да ми припомни моя реален поглед върху подобна ситуация, който е твърде замъглен, чужд и недостижим за мен в такъв момент /като решение/.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
- Не е въпрос на време. Остават и за съжаление тези белези ги гледат други, а не онези, които са причинили раните.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
- Не се свиква, просто спира да боли. Имам закърнели рани, което май е по-важното.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
- Душата някак свързвам със сърцето. Идея си нямам как загрубява сърце.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
- Не търся вина. Принципно търся оправдание. Вината и в двете посоки тежи.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
- Случвало ми се е да си го изкарам на някого, но не и да му причиня сходна рана заради моята.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
- И какъв кеф ще ми е ако предварително знам, че ще имам рани после... Не.
- Понякога просто потъвам и нямам нужда от придружител за това. Когато реша да изплувам, се обръщам към много близък човек - за положителна енергия /като старт/, за съпричастност и споделяне /като изложение/ и за да ми припомни моя реален поглед върху подобна ситуация, който е твърде замъглен, чужд и недостижим за мен в такъв момент /като решение/.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
- Не е въпрос на време. Остават и за съжаление тези белези ги гледат други, а не онези, които са причинили раните.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
- Не се свиква, просто спира да боли. Имам закърнели рани, което май е по-важното.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
- Душата някак свързвам със сърцето. Идея си нямам как загрубява сърце.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
- Не търся вина. Принципно търся оправдание. Вината и в двете посоки тежи.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
- Случвало ми се е да си го изкарам на някого, но не и да му причиня сходна рана заради моята.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
- И какъв кеф ще ми е ако предварително знам, че ще имам рани после... Не.
Темата е страхотна! Да ви призная честно имам една дълбока и кървяща рана от 5 години. Единственият начин да продължа да живея "нормално", без да изнемогвам от рев, беше да сложа една "преграда"! Наложих си да не се сещам за това и се чувствам отлично. Все едно забравяш какво си преживял. Естествено, имам моменти, в които колкото и силна да се мъча да съм не става. Просто момент, когато съм по-лабилна. Тогава се наревавам като за последно и лягам да спя.
С другите рани обаче не се справям толкова добре. Говоря за "любовни" травми. Имам страхотни приятелки и горе-долу сме като "сексът и града". Винаги сме една до друга. Помощта на приятел не може да бъде заместена от нищо. Дали ще му плачеш на рамото, ще се напиете като "кучета", ще си по псувате заедно или просто ще гледате някой филм!
Важното е, че никога не трябва да забравяме поуката от тези рани. Даже от време на време е добре да ги почоплиш малко, за да си запазиш "едното наум". Определено след всяка следваща рана ставам все по-силна, все по-потготвена за следващата и все по-мнителна.
По някой път е по-добре да подтиснеш емоциите си, друг пък да им дадеш зелена светлина!Но това строго индивидуални душевни състояния!
С другите рани обаче не се справям толкова добре. Говоря за "любовни" травми. Имам страхотни приятелки и горе-долу сме като "сексът и града". Винаги сме една до друга. Помощта на приятел не може да бъде заместена от нищо. Дали ще му плачеш на рамото, ще се напиете като "кучета", ще си по псувате заедно или просто ще гледате някой филм!
Важното е, че никога не трябва да забравяме поуката от тези рани. Даже от време на време е добре да ги почоплиш малко, за да си запазиш "едното наум". Определено след всяка следваща рана ставам все по-силна, все по-потготвена за следващата и все по-мнителна.
По някой път е по-добре да подтиснеш емоциите си, друг пък да им дадеш зелена светлина!Но това строго индивидуални душевни състояния!