Невена изтрий си старите съобщения 
имам въпрос към теб на лични
имам въпрос към теб на лични
- Публикувана: 8 септ. 2008, 06:27 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2008, 07:58 ч.
3-та магрибска - съдържателна, многословна и
Добро утро, дами, мами и моми! Добро утро и на всички, които успяват да накарат мамите и момите да се чувстват дами!
Едната от моите марокански кхти /сестри/ - сестрите на мъжа ми, на които и аз казвам "кхти...." и съответно името на едната и другата... и те на това обръщение реагират само, а и на име де, та едната по-малката много красива лудетина е записана на извънкласни занимания - след училище по "бит и култура" /общо казано/ и вчера са им дали сборниците с текстове и линкове за ислямското семейство и общуването между мъжете и жените.
Аз също ги чета - тъкмо да знам какво учи, а и да подобряваме френския, да я "изпитвам" и да знам и аз за ислямското семейство. Много ми харесват текстовете и съм доволна, че ходи и се включва. Свеар ми даде добра идея за оценяването на труда на децата - за научено стихотворение или сура - по 20 дирхама, ама аз с тази 19-годишна с такава малка сума няма да мина. Ще накарам брат й да й даде от мен паричка, когато ми подготви нещо - примерно, че сега трудно се включва в различни дейности - готви и чисти и учи за България - със съмнителен успех, но повече се занимава със себе си и само се мотка с приятелки и обещава, че ще учи за фризьорка, ако й платим курса.
От Варна си взех любими книги от младежките години - бях ги забравила и днес ще чета, за да си спомня какво точно ме е грабнало тогава. А и след това пътуване - 2 седмици, имам да пера купища пране!
Лек ден!
Хора, хора, преди време си направихме обща банкова сметка и 2 различни карти. Едната в мен - другата - в конника и досега всеки информира, когато внася и пита /казва/ кога ще тегли и защо. Така не финансираме Уестърн Юнион. Имаме и електронно банкиране, за да гледаме в захлас салдото.... Обаче от около половин час се опиянявам от таксите, които плащаме за тази така удобна услуга....
Едната от моите марокански кхти /сестри/ - сестрите на мъжа ми, на които и аз казвам "кхти...." и съответно името на едната и другата... и те на това обръщение реагират само, а и на име де, та едната по-малката много красива лудетина е записана на извънкласни занимания - след училище по "бит и култура" /общо казано/ и вчера са им дали сборниците с текстове и линкове за ислямското семейство и общуването между мъжете и жените.
Аз също ги чета - тъкмо да знам какво учи, а и да подобряваме френския, да я "изпитвам" и да знам и аз за ислямското семейство. Много ми харесват текстовете и съм доволна, че ходи и се включва. Свеар ми даде добра идея за оценяването на труда на децата - за научено стихотворение или сура - по 20 дирхама, ама аз с тази 19-годишна с такава малка сума няма да мина. Ще накарам брат й да й даде от мен паричка, когато ми подготви нещо - примерно, че сега трудно се включва в различни дейности - готви и чисти и учи за България - със съмнителен успех, но повече се занимава със себе си и само се мотка с приятелки и обещава, че ще учи за фризьорка, ако й платим курса.
От Варна си взех любими книги от младежките години - бях ги забравила и днес ще чета, за да си спомня какво точно ме е грабнало тогава. А и след това пътуване - 2 седмици, имам да пера купища пране!
Лек ден!
Хора, хора, преди време си направихме обща банкова сметка и 2 различни карти. Едната в мен - другата - в конника и досега всеки информира, когато внася и пита /казва/ кога ще тегли и защо. Така не финансираме Уестърн Юнион. Имаме и електронно банкиране, за да гледаме в захлас салдото.... Обаче от около половин час се опиянявам от таксите, които плащаме за тази така удобна услуга....
Момичета, тъй като от вчера съм се разприказвала за това как се сближават моята родна майка и „твоята майка” /т.е свекърва ми/, както всички в Мароко в семейството казват: „баба ти, майка и сестрите ти те чакат”, да ви кажа няколко стари като света начини да имате добри отношения със жените в семейството. Помнете, че в семейството, мъжът – т.е. вашият съпруг ще е отговорен за издръжката на жените в семейството – баба и майка – докато са живи.... или той докато е жив, и сестрите, докато се омъжат подобаващо. Вие сте важна за съпруга си, вие сте неговата половинка, сърце, черен дроб – стана ясно, че това е голямо обяснение в любов, вие сте посветена на него и на децата. Много е важно да имате добри отношения с майката и сестрите. Още млад и влюбен, той ще е на ваша страна, вие сте майката на децата му или ще бъдете, но пък е много добре да имате добри и топли отношения с останалите. Пак казвам, това, което ще споделя е почерпено от моите прекрасни отношения с мароканското семейство, факт е, че още не живеем заедно и поне нямаме здравословни проблеми или имуществени ... визи и документи и реакцията на нашия консул и че не знае какво точно да посъветва идващите, или ако причината за идването е проект „анти-тероризъм” и в съзнанието остава думата „тероризъм”..., оправданията „ама натискат ни от ЕС”.... са кошмар за всички, но да видим как да зарадваме мама и сестрите.
Когато имате нужда от подкрепа или за проумеете нещо, са затвърдите позициите си – вашите роднини разбират добре, че все пак сте имали различен начин на живот, трябва и двете страни да се приспособят. Именно жените в родата ще ви бъдат подкрепа, ако естествено и вие ги уважавате.
Какво харесват вашите роднини зависи от това как са живели, но усмивките, подаръците и интереса към семейството винаги помагат. Аз още не мога да разбера какви щуротийки е вършил мъжът ми като дете: имам предвид рисуване по стени, отмъкване на бонбони, рев в първите седмици на училище... дано разбера.
Досега и досега сестрите ми разказват какво обича брат им, но не казват много какво обичат те, въпреки че излових какви са им хобитата.
Колкото и да мислите, че кухнята не е вашето място... учете се, понеже в магриба един мъж, отгледан от грижлива майка и сестри, ще очаква и ще оцени да сте домакиня. Това ще се оцени и от неговите роднини – майка и сестри, а и на второ място – че май даже и на първо идва – взаимността и удоволствието... интимните моменти. Възможно е вашият любим да не е вкусвал различна кухня от арабската и тогава го оставете да води – много вероятно е и той да е прекрасен готвач, или питайте майка му, четете заедно рецепти.
Стана въпрос и за дрехите – че са избор, че може човек да си ходи облечен както си иска и да, съгласна съм и с това, но ако майка му и сестрите са ходили прилично облечени и със забрадки – по убеждение, ако и живеят подобаващо, а вие имате съпротиви към този начин на живот, е нормално и мъжът ви да има очакване да сте прилично облечени и поведението ви да е подобаващо, за да сте наистина добра арабска съпруга – да пазите честта и уважението – на съпруга си и своето – на жена и майка. Ако пък ви дава възможност, докато сте още приятели да сте по-леко облечена, то като сте семейство, сестрите и майката могат да загатнат, че не е добре да се носите така. Как ще бъдат възпитани деца, чиито родители – и най-вече майка, се носят разголени на обществено място.
Не на последно място – вие трябва да имате добри отношения със своето собствено семейство. Ако ви харесат, самите родители на съпруга ви ще ви помогнат. Все пак – за тях е много важно техният син да се щастлив и семейството да е за пример и за хвалба.
Пак казвам – пишем страници, страници и-мейли и картички – все пак като сме заедно не пишем де, и сестрите и майка му се радват на картички, но се сетих, че всички са адресирани до мъжът ми и бяха много радостни да получат адресирани към тях самите.
Пак да кажа – подаръци и внимание и да питате мъжът си всеки път как са, добре ли са ..... поименно! Успех!!
А и не на последно място.... в арабския свят, романтиката и прагматизма са много пряко свързани. Вие сте европейка и трябва да имате готовност да отговорите на очакванията към вас – убеждението, че Европа Е престиж, не напуска магрибците!
Когато имате нужда от подкрепа или за проумеете нещо, са затвърдите позициите си – вашите роднини разбират добре, че все пак сте имали различен начин на живот, трябва и двете страни да се приспособят. Именно жените в родата ще ви бъдат подкрепа, ако естествено и вие ги уважавате.
Какво харесват вашите роднини зависи от това как са живели, но усмивките, подаръците и интереса към семейството винаги помагат. Аз още не мога да разбера какви щуротийки е вършил мъжът ми като дете: имам предвид рисуване по стени, отмъкване на бонбони, рев в първите седмици на училище... дано разбера.
Досега и досега сестрите ми разказват какво обича брат им, но не казват много какво обичат те, въпреки че излових какви са им хобитата.
Колкото и да мислите, че кухнята не е вашето място... учете се, понеже в магриба един мъж, отгледан от грижлива майка и сестри, ще очаква и ще оцени да сте домакиня. Това ще се оцени и от неговите роднини – майка и сестри, а и на второ място – че май даже и на първо идва – взаимността и удоволствието... интимните моменти. Възможно е вашият любим да не е вкусвал различна кухня от арабската и тогава го оставете да води – много вероятно е и той да е прекрасен готвач, или питайте майка му, четете заедно рецепти.
Стана въпрос и за дрехите – че са избор, че може човек да си ходи облечен както си иска и да, съгласна съм и с това, но ако майка му и сестрите са ходили прилично облечени и със забрадки – по убеждение, ако и живеят подобаващо, а вие имате съпротиви към този начин на живот, е нормално и мъжът ви да има очакване да сте прилично облечени и поведението ви да е подобаващо, за да сте наистина добра арабска съпруга – да пазите честта и уважението – на съпруга си и своето – на жена и майка. Ако пък ви дава възможност, докато сте още приятели да сте по-леко облечена, то като сте семейство, сестрите и майката могат да загатнат, че не е добре да се носите така. Как ще бъдат възпитани деца, чиито родители – и най-вече майка, се носят разголени на обществено място.
Не на последно място – вие трябва да имате добри отношения със своето собствено семейство. Ако ви харесат, самите родители на съпруга ви ще ви помогнат. Все пак – за тях е много важно техният син да се щастлив и семейството да е за пример и за хвалба.
Пак казвам – пишем страници, страници и-мейли и картички – все пак като сме заедно не пишем де, и сестрите и майка му се радват на картички, но се сетих, че всички са адресирани до мъжът ми и бяха много радостни да получат адресирани към тях самите.
Пак да кажа – подаръци и внимание и да питате мъжът си всеки път как са, добре ли са ..... поименно! Успех!!
А и не на последно място.... в арабския свят, романтиката и прагматизма са много пряко свързани. Вие сте европейка и трябва да имате готовност да отговорите на очакванията към вас – убеждението, че Европа Е престиж, не напуска магрибците!
Катя-това като разсъждения е идеално,но за съжаление е малко дале4е от реалността-първо не винаги ще живеете отделно
1.зна4и така или ина4е подаръците ще пресъхнат ,и ще запо4нат злободневните проблеми-които не липсват не само при смесените бракове,защото ти все пак навлизаш в друго семейство-може някой път ти да не си в настроение,или пък свеки или пък някоя от сестрите му и да си кажете нещо по така-абе нормални житейски ситуации
2.ако пък ще о4акваш сестрите и майка му да решеват какво и как да обли4аш -тежко ти и горко-не за друго ,но това озна4ава ,4е мъжа ти няма думата в семейството и целия ти семееен живот ще мине под вещата насока и намеса на свеки
говоря от собствен опит-както и преди съм писала ,мъжо не е позволявал да ни се месят в нищо в това 4исло и облеклото-писах и 4е бях първата която излезе по панталон и сега товеа ве4е си е съвсем нормално явление,както и 4е тук около нас вси4ки се обли4аха с манто-под вси4ки имах в предвид от моми4ета на 12 години нагоре,сега мантото сред младите е по скоро изклю4ение
и все как съм си съвсем прили4но обле4ена-виждала си мои снимки,но това как и какво ще облека си е мой избор
и още един пример-моя приятелка е женена за християнин,а тук християните си ходят и с къси и тесни дрехи-абе като в БГ,та тя самата не оби4а късо над коляното и прекалено разголеното,дъщеря и е на 19 моми4ето също не ходи с фрапиращи дрехи-но те така са си преценили
мъгребки 4естито-холанският град Ротердам си има нов кмет-от марокански произход
1.зна4и така или ина4е подаръците ще пресъхнат ,и ще запо4нат злободневните проблеми-които не липсват не само при смесените бракове,защото ти все пак навлизаш в друго семейство-може някой път ти да не си в настроение,или пък свеки или пък някоя от сестрите му и да си кажете нещо по така-абе нормални житейски ситуации
2.ако пък ще о4акваш сестрите и майка му да решеват какво и как да обли4аш -тежко ти и горко-не за друго ,но това озна4ава ,4е мъжа ти няма думата в семейството и целия ти семееен живот ще мине под вещата насока и намеса на свеки
говоря от собствен опит-както и преди съм писала ,мъжо не е позволявал да ни се месят в нищо в това 4исло и облеклото-писах и 4е бях първата която излезе по панталон и сега товеа ве4е си е съвсем нормално явление,както и 4е тук около нас вси4ки се обли4аха с манто-под вси4ки имах в предвид от моми4ета на 12 години нагоре,сега мантото сред младите е по скоро изклю4ение
и все как съм си съвсем прили4но обле4ена-виждала си мои снимки,но това как и какво ще облека си е мой избор
и още един пример-моя приятелка е женена за християнин,а тук християните си ходят и с къси и тесни дрехи-абе като в БГ,та тя самата не оби4а късо над коляното и прекалено разголеното,дъщеря и е на 19 моми4ето също не ходи с фрапиращи дрехи-но те така са си преценили
мъгребки 4естито-холанският град Ротердам си има нов кмет-от марокански произход
Деси, много си права! А и имаш опит в реална среда, ежедневен.
Твоят постинг - за начина, по който се справяш с арабския и даже те бъркат с черкезка, за това как едното момиче от твоите големи госпожици рисува, а другото пее, че карамелената Даяна си измила муцуната и че си носила първа панталон ... си ги спомням като на изпит!
За нас обаче... подаръците са константа... очаква се да ги има всеки път, независимо дали при пътуване или купени оттам. Честно си казвам! Обича подаръци народа! Сред години като почнем да ги повтаряме се чудя аз какво ще да носим от Европата?
Трябва да пускам анкета сред по-опитните мами и снахи.
За мен разголено е пола или рокля до коляното, така че са улучили пак. А за казването .... няма да ми се размине! Каквото и да значи това.
Ах, магрибци как се вплитат в голямата политика. Наскоро и друга една известна организация - Анна Линдт мисля беше, за промотиране на културата на изтока, се сдоби с директор мроканец.
Твоят постинг - за начина, по който се справяш с арабския и даже те бъркат с черкезка, за това как едното момиче от твоите големи госпожици рисува, а другото пее, че карамелената Даяна си измила муцуната и че си носила първа панталон ... си ги спомням като на изпит!
За нас обаче... подаръците са константа... очаква се да ги има всеки път, независимо дали при пътуване или купени оттам. Честно си казвам! Обича подаръци народа! Сред години като почнем да ги повтаряме се чудя аз какво ще да носим от Европата?
Трябва да пускам анкета сред по-опитните мами и снахи. За мен разголено е пола или рокля до коляното, така че са улучили пак. А за казването .... няма да ми се размине! Каквото и да значи това.
Ах, магрибци как се вплитат в голямата политика. Наскоро и друга една известна организация - Анна Линдт мисля беше, за промотиране на културата на изтока, се сдоби с директор мроканец.
деси, съвсем права си! то и в бг си е редно да не се живее заедно с близките на мъжа или на жената!
това с идеализирането на снахо-свекървските отношения са си не идеализации, ами химери! реалността при съвместно живеене с цялото семейство е много разли4но нещо от пожеланията за разбирателство! доста ли4ен опит имам и то все още съвместен!има и други моми4ета с малък, но наситен съвместен живот с близките на съпруга, досега няма някой да не се е оплакал от нещо! просто препоръката е да се живее отделно и по-дале4е за да са си спокойни и да си гостуват! изклю4ително им е трудно да приемат разли4ията на нашата култура, тяхната ние по-лесно приемаме или поне в степен да игнорираме безполезните съвети, по презумпция сме си приели мъжа такъв какъвто е, арабин с вси4ки екстри и специфика на манталитет, характер и персонални особености!
подаръците са перото, което може да разори младото семейство, това от ли4ен опит, до девето коляно имат претенции за подаръци, а те на линда един подарък за рожден ден не са донесли ,да не кажа за шоколад или нещо слади4ко като идват да гостуват по няколко дни!за по-големи неща да не говорим!защото при една неработеща жена, която живее в страната на мъжа си и има деца,всекидневните разходи, данъци, фактури и събирането на пари за отиване в бг за да си види близките, подаръците и изнудванията идват като проваляне на вси4ки планове за по4ивка!тоест става отиваме на шопинг за арабските роднини!другият вариант,който ги устройва е да си стоят младите без да ходят в европа, парите да не се хар4ат извън семейството (мъжовото)!или разходите да се поемат от семейството на жената!но подаръците се 4акат пак! пропуск не съм имала!
дори да работи жената ,разходите са достатъ4но големи и без това се о4аква да се купува за другите храна ,дрехи, да се плаща интернет, ток, вода,лекарства, лекари! ако имаме кола,се о4аква да развеждаме народа ,където му щукне, по морето ,плаж, ресторанти! ама една кола и половина народ да о4аква да се издържа от едно младо семейство, си е да паднеш директно в ад!сестрите май са наистина както се каза в една друга тема, доста рисков фактор, а аз го знам още преди да се оженя, когато сме говори с магребци, сестрите и майките са особено важен фактор при вси4ки по-проблемни ситуации!тука го видях на живо и при много разли4ни ситуации, дори понякога се интригантства и тогава бог да е на помощ!
това с идеализирането на снахо-свекървските отношения са си не идеализации, ами химери! реалността при съвместно живеене с цялото семейство е много разли4но нещо от пожеланията за разбирателство! доста ли4ен опит имам и то все още съвместен!има и други моми4ета с малък, но наситен съвместен живот с близките на съпруга, досега няма някой да не се е оплакал от нещо! просто препоръката е да се живее отделно и по-дале4е за да са си спокойни и да си гостуват! изклю4ително им е трудно да приемат разли4ията на нашата култура, тяхната ние по-лесно приемаме или поне в степен да игнорираме безполезните съвети, по презумпция сме си приели мъжа такъв какъвто е, арабин с вси4ки екстри и специфика на манталитет, характер и персонални особености!
подаръците са перото, което може да разори младото семейство, това от ли4ен опит, до девето коляно имат претенции за подаръци, а те на линда един подарък за рожден ден не са донесли ,да не кажа за шоколад или нещо слади4ко като идват да гостуват по няколко дни!за по-големи неща да не говорим!защото при една неработеща жена, която живее в страната на мъжа си и има деца,всекидневните разходи, данъци, фактури и събирането на пари за отиване в бг за да си види близките, подаръците и изнудванията идват като проваляне на вси4ки планове за по4ивка!тоест става отиваме на шопинг за арабските роднини!другият вариант,който ги устройва е да си стоят младите без да ходят в европа, парите да не се хар4ат извън семейството (мъжовото)!или разходите да се поемат от семейството на жената!но подаръците се 4акат пак! пропуск не съм имала!
дори да работи жената ,разходите са достатъ4но големи и без това се о4аква да се купува за другите храна ,дрехи, да се плаща интернет, ток, вода,лекарства, лекари! ако имаме кола,се о4аква да развеждаме народа ,където му щукне, по морето ,плаж, ресторанти! ама една кола и половина народ да о4аква да се издържа от едно младо семейство, си е да паднеш директно в ад!сестрите май са наистина както се каза в една друга тема, доста рисков фактор, а аз го знам още преди да се оженя, когато сме говори с магребци, сестрите и майките са особено важен фактор при вси4ки по-проблемни ситуации!тука го видях на живо и при много разли4ни ситуации, дори понякога се интригантства и тогава бог да е на помощ!
марси този пост трябва да се 4ете най ве4е от кандидат арабски снахи-за да се запознаят с действителноста,това също е 4аст от живота
Марси, това с очакването на подаръци, развеждането с кола и прочее ми е до болка познато 
До сетния си дъх няма да престана да се опитвам да обяснявам, че на никой не е длъжен и , че всички, включителни най-близките му го използват. Не , че и сам не го знае-знае, обаче му е гадно да признае.
Толкова години, никой не му се е обадил да пита как е, какво прави, как се справя. Еднствено звънят , ако им е нужен да изпрати леркарсва за някой, документи по посолства да оправя, да чака някой на автогарата и да му бъде личен шофьор по време на престоя.....
Аз примерно, ако не харесвам някой, дори ЗДРАСТИ не му казвам, а камо ли подарък да чакам. Ама сестрите са си такива, мразят ме и в червата, а дойде ли лятото, почват да пищят за подаръци. Аз все се паля , че няма вече, ама накрая пак пращам, тъпанарка съм и не мога да си го простя. Хем и моя, каза да не си правя труда да им пращам, каквото и да е, ама виждам, че въпреки това се радва. В крайна сметка се оправдавам сама пред себе си, че го правя за него, а не за тях, това ми е утеха
Та мисълта ми е, че се радват и обичат и настояват за внимание, ама към тях, а не от тях за някой друг
А иначе според техните обичаи, пък и навсякъде , е редно да се отвърне на жеста. Ама нали съм чужденка , та за мен не важи Нейсе, нека влачат.....
Кате, хубаво си го написала това за взаимно уважение, внимание и т.н, на теория супер звучи, че и достижимо дори. Ама ей, виж, и Деска е видяла, че в доста случаи не става на практика.
Деси, ей сега ше намина към другате тема, да те видя аз тебе, къде скиториш
До сетния си дъх няма да престана да се опитвам да обяснявам, че на никой не е длъжен и , че всички, включителни най-близките му го използват. Не , че и сам не го знае-знае, обаче му е гадно да признае.
Толкова години, никой не му се е обадил да пита как е, какво прави, как се справя. Еднствено звънят , ако им е нужен да изпрати леркарсва за някой, документи по посолства да оправя, да чака някой на автогарата и да му бъде личен шофьор по време на престоя.....
Аз примерно, ако не харесвам някой, дори ЗДРАСТИ не му казвам, а камо ли подарък да чакам. Ама сестрите са си такива, мразят ме и в червата, а дойде ли лятото, почват да пищят за подаръци. Аз все се паля , че няма вече, ама накрая пак пращам, тъпанарка съм и не мога да си го простя. Хем и моя, каза да не си правя труда да им пращам, каквото и да е, ама виждам, че въпреки това се радва. В крайна сметка се оправдавам сама пред себе си, че го правя за него, а не за тях, това ми е утеха
Та мисълта ми е, че се радват и обичат и настояват за внимание, ама към тях, а не от тях за някой друг
А иначе според техните обичаи, пък и навсякъде , е редно да се отвърне на жеста. Ама нали съм чужденка , та за мен не важи
Нейсе, нека влачат.....Кате, хубаво си го написала това за взаимно уважение, внимание и т.н, на теория супер звучи, че и достижимо дори. Ама ей, виж, и Деска е видяла, че в доста случаи не става на практика.
Деси, ей сега ше намина към другате тема, да те видя аз тебе, къде скиториш
Кате, ето те най-сетне!
А за самостоятелният живот и да не се бъркат - от няколко постинга се опитвам да намекна, че на нас това щастие няма да ни се случи - изнасяме се в новата къща, наета с пари на двамата, всички. Причината - да ми помагат, така е прието и майката и сестрите са моето семейство, точно колкото мъжът ми. В старата къща ще дойдат други наши роднини да живеят - с дете. Това значи, че те с детето са по-важни.
Новата къща се наема дългосрочно и струва повече, и е по-хубава и в по-хубав квартал, но ние сме едно евро-арабско семейство. Една къща ли не можем да наемем.
Аз си знам мъжа и как и в Белгия и в София обичаше да ходи -вкъщи облечен, както си му е удобно - все пак не се виждаме често, да яде, да пие където и когато реши, да се слуша музика да се танцува и сега не знам как точно ще се държим така, че после да не ни е срам да ги гледаме жените в очите. За колата сме казали още отсега, че ще ходим - къде сами, къде със семейството, в Есауира само на екскурзии, но е възможно да се отчетем и с някоя-друга услуга... твърде вероятно.
Като се срещнете и запознаете с мъжа си извън Магриба, може на него да му се случи за пръв път в живота си да живее сам, да яде каквото и когато поиска във време, когато не трябва цялата рода да седне на масата, да ходите по гащи цял ден и кекс във всички стаи. И той човека свиква, а и то така е хубаво, но като се върне в Магриб, се променя и от вас се очаква и вие да се държите подобаващо за там - да има ограничения и приличие.
Освен това имам 2 симпатични кутийки от по 4-5килца витамини и лекарства против ревматизъм - подарък за всички нуждаещи се. Та няма да спрат подаръците, няма пък!!
за постинга, който е звучал като хвалба на взаимните отношения между снаха и свеки -напротив, от всичкото излиза, че ме гледат под лупа и не трябва да ги разочаровам. Ама нали съм "мароканката", съм ударила десятката - мааалко съм от техните.
Ако пък имате сходен стандарт двете роди и недай Боже при отгомно неарзбирателство можете да си хванете нещата и да се върнете и реално - не сте задължена да сте на издръжка на мъжа си - имате работа, образование, стандарт у дома, и мъжът ви естествено ви позволява да виждате роднините си - не сте се отчуждили, също ви преценяват много добре. подаръци, внимание - кой колко получил и колко и какво е дал, какво се очаква в замяна.
Ама като го пиша това, се сетих за един случай, че един хубостник, бг, се върна след повече от 10 годсини от Щатите в Бг. Там не му беше тръгнало, но той и не беше спестовен - доста депресивна личност, гадно пиянство - бой или нещо счупено, и очакваше приятелката му да работи само, понеже той се е върнал заради нея....а той да продължава да пие де, щото в Бг е гадно.
обаче едно не мога да отрека - при все че сме в меден месец и си обичам арабското семейство много - още не мога да разбера кой точно ми е семейството...
А за самостоятелният живот и да не се бъркат - от няколко постинга се опитвам да намекна, че на нас това щастие няма да ни се случи - изнасяме се в новата къща, наета с пари на двамата, всички. Причината - да ми помагат, така е прието и майката и сестрите са моето семейство, точно колкото мъжът ми. В старата къща ще дойдат други наши роднини да живеят - с дете. Това значи, че те с детето са по-важни.
Новата къща се наема дългосрочно и струва повече, и е по-хубава и в по-хубав квартал, но ние сме едно евро-арабско семейство. Една къща ли не можем да наемем.
Аз си знам мъжа и как и в Белгия и в София обичаше да ходи -вкъщи облечен, както си му е удобно - все пак не се виждаме често, да яде, да пие където и когато реши, да се слуша музика да се танцува и сега не знам как точно ще се държим така, че после да не ни е срам да ги гледаме жените в очите. За колата сме казали още отсега, че ще ходим - къде сами, къде със семейството, в Есауира само на екскурзии, но е възможно да се отчетем и с някоя-друга услуга... твърде вероятно.
Като се срещнете и запознаете с мъжа си извън Магриба, може на него да му се случи за пръв път в живота си да живее сам, да яде каквото и когато поиска във време, когато не трябва цялата рода да седне на масата, да ходите по гащи цял ден и кекс във всички стаи. И той човека свиква, а и то така е хубаво, но като се върне в Магриб, се променя и от вас се очаква и вие да се държите подобаващо за там - да има ограничения и приличие.
Освен това имам 2 симпатични кутийки от по 4-5килца витамини и лекарства против ревматизъм - подарък за всички нуждаещи се. Та няма да спрат подаръците, няма пък!!
за постинга, който е звучал като хвалба на взаимните отношения между снаха и свеки -напротив, от всичкото излиза, че ме гледат под лупа и не трябва да ги разочаровам. Ама нали съм "мароканката", съм ударила десятката - мааалко съм от техните.
Ако пък имате сходен стандарт двете роди и недай Боже при отгомно неарзбирателство можете да си хванете нещата и да се върнете и реално - не сте задължена да сте на издръжка на мъжа си - имате работа, образование, стандарт у дома, и мъжът ви естествено ви позволява да виждате роднините си - не сте се отчуждили, също ви преценяват много добре. подаръци, внимание - кой колко получил и колко и какво е дал, какво се очаква в замяна.
Ама като го пиша това, се сетих за един случай, че един хубостник, бг, се върна след повече от 10 годсини от Щатите в Бг. Там не му беше тръгнало, но той и не беше спестовен - доста депресивна личност, гадно пиянство - бой или нещо счупено, и очакваше приятелката му да работи само, понеже той се е върнал заради нея....а той да продължава да пие де, щото в Бг е гадно.
обаче едно не мога да отрека - при все че сме в меден месец и си обичам арабското семейство много - още не мога да разбера кой точно ми е семейството...
Кате
абе едно е услуга от време на време, друго е да ти го вменяват като задължение едва ли не. Никога не съм роптала, когато е трябвало да откара някой някъде спешно , посреднощ дори. И до болница се е случвало , и до автогара, и по др. неотложни причини. Обаче на тия хора чувството за мярка им е непознато, ти му дадеш прсът, то ти отхапе цялата ръка.
Бензина не е без пари, нито другите неща, нито каквото и да е. Всичките тия гости с техните безкрайни претенции отварят сериозна пропаст в бюджета ни. Няма как да им се радвам при такова положение, пък който иска нека ме упреква в дребнавост.
абе едно е услуга от време на време, друго е да ти го вменяват като задължение едва ли не. Никога не съм роптала, когато е трябвало да откара някой някъде спешно , посреднощ дори. И до болница се е случвало , и до автогара, и по др. неотложни причини. Обаче на тия хора чувството за мярка им е непознато, ти му дадеш прсът, то ти отхапе цялата ръка.
Бензина не е без пари, нито другите неща, нито каквото и да е. Всичките тия гости с техните безкрайни претенции отварят сериозна пропаст в бюджета ни. Няма как да им се радвам при такова положение, пък който иска нека ме упреква в дребнавост.
Кате, не съм казала колко начесто ще са услугите с колата ни. 
Алхамдулиллах, не ги посрещаме тук още, както вие, но си даваме платата в Мароко - по едни или друг начин с подаръци, витамини и мазила. То е ясно, че в Европа сме много богати, че за нас парите не са проблем, времето- също. Бензин.... малка подробност.
Не, не си дребнава! Факт е, че много ги бива да изискват. Факт е, че поне на най-близките хора, мъжът ми е разказал каква добра партия са арабите за чаровните българки, понеже да не отричаме - нашите мъже са ни спечелили с това, че са те, че са любезни, домошари, уважителни. Даже понякога за приятели си дават неща от вкъщи и после - ходи ги търси...., не са агресивни и не пиянстват и не псуват, обичат си децата, ние пък - като се дъргат ок с нас сме и ние прибрани и домошарки, родата е в Европа. Та всичко това, най-близките в Мароко го знаят... каква са партия, даааа. И не на последно място - колко са сърдечни и горещи. Та такава партия как да мине без подаръци. Знаят и, да не обобщавам, ама че сме по-сговорчиви от арабките. Не се втренчваме в банковата сметка. И сватбите си по-евтинки, че и пари имаме.
Алхамдулиллах, не ги посрещаме тук още, както вие, но си даваме платата в Мароко - по едни или друг начин с подаръци, витамини и мазила. То е ясно, че в Европа сме много богати, че за нас парите не са проблем, времето- също. Бензин.... малка подробност.Не, не си дребнава! Факт е, че много ги бива да изискват. Факт е, че поне на най-близките хора, мъжът ми е разказал каква добра партия са арабите за чаровните българки, понеже да не отричаме - нашите мъже са ни спечелили с това, че са те, че са любезни, домошари, уважителни. Даже понякога за приятели си дават неща от вкъщи и после - ходи ги търси...., не са агресивни и не пиянстват и не псуват, обичат си децата, ние пък - като се дъргат ок с нас сме и ние прибрани и домошарки, родата е в Европа. Та всичко това, най-близките в Мароко го знаят... каква са партия, даааа. И не на последно място - колко са сърдечни и горещи. Та такава партия как да мине без подаръци. Знаят и, да не обобщавам, ама че сме по-сговорчиви от арабките. Не се втренчваме в банковата сметка. И сватбите си по-евтинки, че и пари имаме.
Привет момичета, интересни неща си говорите тук, аз от много работа и разни срещи все не ми остава време да седна и да напиша някоя и друга мъдра 
мисъл 
Север, казваш странна диета е тази за момичетата и момчетата.... не знам струва ми се доста нереална уви и един ден живот и здраве, като даде Господ и аз да стана майка ще се осланям на случайностите
Четох преди време, че въпросът за пола на детето завизи от точния момент на зачеването - за съжаление не си спомням подробности, беше нещо такова - ако с мъжо` сте 
малко преди овулацията може да е момиче, ако е точно на деня на овулация - момче... нещо зависело от бързината и издръжливостта на сперматозоидчетата, тези, които носят мъжките хромозоми май не са много издръжливи 
никак не си спомням, уви Аз както не обичам много зелени неща като броколи и други такива какво ли бебче ще излезе моето 
Кате, за гледането накриво гадно ми е, че чувам коментари дори сега от хора, които не познават момчето изобщо нямат и идея за него, че и на снимка не са го виждали, но пак ще намерят някоя жлъчна дума да кажат... принципно ясно е, че трябва да си запуша ушите за такива работи, но е малко криво, игнорираш, игнорираш и пак не можеш всичко да преглътнеш... пък и като съм си го харесала такъв му знам кусурите... наясно съм с ужасяващите му черти (физически, религиозни, морални и каквито се сетиш още) на черен арапин` ... не е идеалният мъж, ама то идеален има ли...
Въпросът за свекървите... много се плаша аз от тази жена принципно, защото каквото и да си говорим каквото каже тя - това става, не в конкретния случай, но в повечето... ставала съм свидетел не само с моето момче, което сега живее далече от нея, но с много приятели някои ливанци, други от магреба, за които майката е повече от всичко на света - тя, коли и беси... ако майката не хареса снахата, животът й е повече от черен, ако не хареса приятелката - заминава... за мен свекървата пази сина си от нахалното момиче, което иска да й го открадне и много топли връзки не са кой знае колко възможни... не е лошо да ги има, но май са рядкост
мисъл Север, казваш странна диета е тази за момичетата и момчетата.... не знам струва ми се доста нереална уви и един ден живот и здраве, като даде Господ и аз да стана майка ще се осланям на случайностите
Четох преди време, че въпросът за пола на детето завизи от точния момент на зачеването - за съжаление не си спомням подробности, беше нещо такова - ако с мъжо` сте малко преди овулацията може да е момиче, ако е точно на деня на овулация - момче... нещо зависело от бързината и издръжливостта на сперматозоидчетата, тези, които носят мъжките хромозоми май не са много издръжливи никак не си спомням, уви Аз както не обичам много зелени неща като броколи и други такива какво ли бебче ще излезе моето Кате, за гледането накриво гадно ми е, че чувам коментари дори сега от хора, които не познават момчето изобщо нямат и идея за него, че и на снимка не са го виждали, но пак ще намерят някоя жлъчна дума да кажат... принципно ясно е, че трябва да си запуша ушите за такива работи, но е малко криво, игнорираш, игнорираш и пак не можеш всичко да преглътнеш... пък и като съм си го харесала такъв му знам кусурите... наясно съм с ужасяващите му черти (физически, религиозни, морални и каквито се сетиш още) на черен арапин` ... не е идеалният мъж, ама то идеален има ли...
Въпросът за свекървите... много се плаша аз от тази жена принципно, защото каквото и да си говорим каквото каже тя - това става, не в конкретния случай, но в повечето... ставала съм свидетел не само с моето момче, което сега живее далече от нея, но с много приятели някои ливанци, други от магреба, за които майката е повече от всичко на света - тя, коли и беси... ако майката не хареса снахата, животът й е повече от черен, ако не хареса приятелката - заминава... за мен свекървата пази сина си от нахалното момиче, което иска да й го открадне и много топли връзки не са кой знае колко възможни... не е лошо да ги има, но май са рядкост
Момичета, аз не се заблуждавам и за секунда, че добрите отношения, интереса - сговорчива ли съм, уча ли се да готвя, каквото обича мъжът ми, вслушвам ли се в съветите на сестрите, интересувам ли се от семейството, говоря ли свободно с други хора, извън семейството, /тук не става въпрос за работа, работата е ОК/, ходя ли прилично облечена, /ходя ходя/, мога ли да удостоверя с обаждане и картичка, че съм в града, в който казвам че съм, пратила ли съм много поздрави на всички, мога ли да покажа със снимка къде съм сега в даден момент, на спортна зала с племенника ли съм и той може ли да каже честно, че не ме оставя да ходя сама и да не знам къде отивам. За спортната зала – естествено онзи ден през помещението минаваха момчета с тениски и анцузи, аз си бях облечена като за спорт – не с прилепнало трико – блуза, дълга долница и шапка – да прибера косата, хората си минават, понеже не може да прелетят, племенникът ми не е застанал на входа да ги гони, но никой не се е заглеждал по мене или да ме кани на кафе. Даже не знам дали ме видяха. То момчето каза, че съм леля му и идва по някое време да види как съм. Не изпадаме в нелогични крайности. Потренирах 2 часа и се прибрахме. Това е начин да се докажа, че не съм нахалницата, взела милото, възпитано, че и в моя случай - чистосърдечно момче. Че съм подходяща. На моменти тези проверки са тактични, на други - не така добре прикрити, но и аз си имам своите начини да проверя и да покажа заинтересованост от това какво прави мъжът ми сега, пият ли си всички витамините, мажат ли се, купили ли са мебелите за къщата, да снимат да се зарадвам и така. Моята свеки е от тези, които колят и бесят - нейната дума за синът й е закон, затова аз имам интерес да сме в добри отношения. И искам да е така. Тя го е възпитала да е уважителен, сериозен и да си следва сърцето, но и да не забравя кой и как го е отгледал.... и ако нещата се скофтят, при кого пак ще се върне.
Признавам честно, че ако между нас двамата вече нямаше някои уредени /случили се/ неща, документи и споразумения, при отказа на визата през лятото и всички изнервящи обстоятелства, в които сега няма да навлизам, да сме се разделили.... не за едната виза – но като се насъберат глупости, ако не сме добронамерени и двете страни...
Сега и като се заговориха майките, направиха един консорциум майчин и това е все пак добре. Преди ми беше малко неловко - половината народ говори арабски и се опъва, че е по-добре шерката да си седи неомъжена, че не се знае на кого ще попадне.
Мисля, че взаимното доказване пред родите ще продължи ехееее, години наред.
Признавам честно, че ако между нас двамата вече нямаше някои уредени /случили се/ неща, документи и споразумения, при отказа на визата през лятото и всички изнервящи обстоятелства, в които сега няма да навлизам, да сме се разделили.... не за едната виза – но като се насъберат глупости, ако не сме добронамерени и двете страни...
Сега и като се заговориха майките, направиха един консорциум майчин и това е все пак добре. Преди ми беше малко неловко - половината народ говори арабски и се опъва, че е по-добре шерката да си седи неомъжена, че не се знае на кого ще попадне.
Мисля, че взаимното доказване пред родите ще продължи ехееее, години наред.
кате,мила ти ме шашна-какви са тези проверки от свеки ,4е и карти4ки и снимки за доказателство,айде от мъжо може да се приеме-например ,4е е ревнив и подобно,но от свеки
извинявай,не го пиремай ли4но,но това не е нормално-колкото и мъжа ти да оби4а майка си,това прехвърля всякакви граници
,4е и карти4ки и снимки за доказателство,айде от мъжо може да се приеме-например ,4е е ревнив и подобно,но от свеки извинявай,не го пиремай ли4но,но това не е нормално-колкото и мъжа ти да оби4а майка си,това прехвърля всякакви граници
Ми интересуват се хората. Мъжът ми е любителя на снимки, деси. Това с фотоапарата: аз сега към еди къде си, искаш ли да ти покажа, го направих аз, с картичките - пак аз - започна, че много ми липсват и им пиша, и те практично го адаптираха "Ами прати сега от града!".
Случва се и да не е удобно да се прави снимка. Те го разбират. Не са на 100% настоятелни. А и по-добре да получат представа от мен за страната, колегите, одитите, порядките, проектите, свободното време, отколкото да си имат някакви си свои идеи, от които после и двете страни да страдаме.
Свеки е по картичките. Ето, от Стара Загора не успях да си купя, но поне им написах за града. Събрала е почти всички, които има с контур картата на България и по картичките - различни мотиви. От Двореца в Балчик има поне 30-тина. Ей сега се сетих - онази сутрин минах в Стара Загора по "Симеон Велики" мисля беше- пешеходната зона, срещу банка Сосиете Женерал: преди да се свие към пазара за плодове - на улицата срещу банката - има малка джамия и е във възстановяване, но не видях минарето. Ей такива неща също снимам - да видят колко сме близки, че свеки ми и сестрите още не могат да оправят къде точно ми е страната в Европа.
Сега ще карам малката сестра да ми праща пък тя на мене, за да има занимание, свързано с грамотно писане и да разбера какво ще иска да разкаже.
Като се сберем в едната къща, ще се питат кога пак ще ходим да работим зад граница. Сега им е хем любопитно...хем. Свеки ми не е имала живот на пътуваща работеща жена, доста е отрудена. По-добре картички и да иска да си говори с майка, отколкото да не ме знае къде съм и коя съм. Не казвам, че са идеални, ама поне интереса и контрола им се върти около това, което правя. Гледам да не се връзвам излишно - че почна ли отсега.... И те правят доста снимки от там.
Не го приемам лично, не ме обиждаш. Като се уредят къщите и аз замина за повече - ще се оправят нещата.
Освен това моите родители работеха така, че баща си виждах през 3-4 месеца в годината, при това - не 3-4 последователни месеца, телефони така свободно нямаше, понякога и майка и татко отсъстваха и ме гледаше леля и братовчедките - аз сега си връщам жестта, така че писането на картички и изискването - прати ми от всеки град, в който си, или от всяка страна, е съвсем нормално за мен.
Само се моля като се родят децата ни, да не им се налага да имат родители, които живеят разделени.
Случва се и да не е удобно да се прави снимка. Те го разбират. Не са на 100% настоятелни. А и по-добре да получат представа от мен за страната, колегите, одитите, порядките, проектите, свободното време, отколкото да си имат някакви си свои идеи, от които после и двете страни да страдаме.
Свеки е по картичките. Ето, от Стара Загора не успях да си купя, но поне им написах за града. Събрала е почти всички, които има с контур картата на България и по картичките - различни мотиви. От Двореца в Балчик има поне 30-тина. Ей сега се сетих - онази сутрин минах в Стара Загора по "Симеон Велики" мисля беше- пешеходната зона, срещу банка Сосиете Женерал: преди да се свие към пазара за плодове - на улицата срещу банката - има малка джамия и е във възстановяване, но не видях минарето. Ей такива неща също снимам - да видят колко сме близки, че свеки ми и сестрите още не могат да оправят къде точно ми е страната в Европа.
Сега ще карам малката сестра да ми праща пък тя на мене, за да има занимание, свързано с грамотно писане и да разбера какво ще иска да разкаже.
Като се сберем в едната къща, ще се питат кога пак ще ходим да работим зад граница. Сега им е хем любопитно...хем. Свеки ми не е имала живот на пътуваща работеща жена, доста е отрудена. По-добре картички и да иска да си говори с майка, отколкото да не ме знае къде съм и коя съм. Не казвам, че са идеални, ама поне интереса и контрола им се върти около това, което правя. Гледам да не се връзвам излишно - че почна ли отсега.... И те правят доста снимки от там.
Не го приемам лично, не ме обиждаш. Като се уредят къщите и аз замина за повече - ще се оправят нещата.
Освен това моите родители работеха така, че баща си виждах през 3-4 месеца в годината, при това - не 3-4 последователни месеца, телефони така свободно нямаше, понякога и майка и татко отсъстваха и ме гледаше леля и братовчедките - аз сега си връщам жестта, така че писането на картички и изискването - прати ми от всеки град, в който си, или от всяка страна, е съвсем нормално за мен.
Само се моля като се родят децата ни, да не им се налага да имат родители, които живеят разделени.