Реакцията на мъжете ви, когато започна раждането?

При нас той ми каза, че моментът е настъпил  . При мен започна с повръщане и коремни спазми (контракциите бяха точно като след хапване на развалена храна) и аз го убеждавах, че е от една баница на закуска, пък той твърдеше, че са контракции. Отидохме след дълго убеждаване от негова страна до болницата и се оказа, че имам 4 см. разкритие и почти постоянни контракции. После се опитваха няколко дни да забавят раждането и той звънеше през 15 мин. да ме пита как съм, та паникьосваше мен. А той определено се притесняваше, но не беше изпаднал в паника и се държеше (почти) нормално. За сметка на това, като ме извадиха от операционната и той ме видя на количката как се треса (от бързите вливания и от упойката ме тресеше), ревна.

О, честно казано, въобще не ми остана ред да му наблюдавам реакцията. Всичко стана много бързо и сравнително неочаквано /17 дни по-рано/. Но ми казаха, че бил доста ошашкан.

Чесно казано не знам
Предишната вечер ме беше закарал в болницата понеже имах уговорка в 6ч на другия ден да ми пуснат с-ма за предизвикване на раждането. В 5.45ч ми изтекоха водите и му се обадих, а той още спеше. После се появи при мен в предродилна

първият път -беше следобед към 16 часа ,когато в къщи ми падна тапата.Нямах болки,не ми бяха изтекли водите,нищо....леко зацапване само.Спокойно му се обадих  и казах ,че май бебка иска да се  срещне вече с нас.Мълниеносно пристигна с колата ,обаче сме на пет минути пешком от АГ -то ,отидохме типик-типик за ръчичка и спокоен ход до болницата.Доки ме прегледа и каза -малко разкритие ,да си приготвям чантичката и довечера ме чака да се наспя в аг-то и да привдивжаме нещата напред.И пак обратно под ръка с леко шеговито настроение се върнахме двамцата ,приготвихме багажчето ,върнахме се в болницата ,целувка на вратата ,усмивка ..аз смело-смело се качих.......цяла нощ ми звънеше по мобилния през 20 минути,не можах да се наспя...явно рано ме бяха прибрали ,защото контракции йок.На сутранта ми спукаха водите ,системки..........и се почна.На обяд  се появи сладката ми бебка....Веднага щом свършиха  работата си с мен ,аз звъннах ...........няма да забравя никога този момент ,гласа му........ вълнуващо.
Вторят път -планово секцио-станахме , мъжлето ми направи снимки /на всичките съм ухилена ,сякаш съм яла нещо мнОООго смешно/ ,на етажа в болницата пак беше едно "фото Мексико",в стаята пак щрак-щрак....дойде доки ,айдееееееее секциото....като излязох от упойката видях най-любимите си лица до мен.Сред тях беше и щастливият татко на децата ми!!!

Първия път си беше притеснен - аз стоях до последно вкъщи, не ми се ходеше да вися с часове в предродилна и си бях с доста болезнени контракции когато отидохме.
Втория път вече имахме опит . Аз бях спокойна и той покрай мен - също. Не ме и болеше толкова, а и пак не бързах да ходя. В резултат - родих 40 минути след като ме приеха и то доста леко в сравнение с първия път. И понеже вече бях доволна и щастлива му се обадих и се пошегувах, че няма тоя ден да се ражда, да идва да ме прибира . Той се върза, горкия... . Не мога да ви опиша реакцията, когато в следващия момент му съобщих, че вече си има и дъщеря .

беше на работа,а докато дойде в болницата...вече бях родила

Понеже беше секцио, а аз бях в болницата, му бях казала че ще ме свалят от патология в предродилна  към 7 сутринта и се уговорихме да дойде по някое време да му дам излишния багаж. Той обаче явно ошашкан, че имаше доста притеснения как и кога да излиза бебка, строил се на вратата на родилното в 6 ч още  Соня я извадиха в 12,20 на обяд, просто имаше доста бременни с избор на лекар и насрочено секцио с час, после дойде спешен случей и се наложи да чакам, та добре че лекарката която ме оперира ходеше да го вижда и да го успокоява че нищо ми няма просто чакам и ми донесе телефона да си говорим когато мога. Беше каталясал милия, като извадиха бебка и докторката каза на акушерката, тичай отвън че таткото няма сили вече да му покажеш дъщерята че е прекрасна и да ходи да спи  Не че беше спал де, после пък радостна възбуда, честитки, разговори с мен, лудница прекрасна 

Моят мъж беше на работа. Аз му се обадих по телефона да го питам за номер на такси. Той се шашна, но на мен не ми се обясняваше много, записах номера и затоврих телефона. Когато притсигнах в болницата, той вече беше там. Почти веднага ме приеха и нямаше време да реагира. Когато родих и му се обадих открих, че си е вкъщи и спи

Казах му че ще раждам/13 дни по рано/ по телефона,защото беше на работа.
Като разбра толкова се беше ошашкал човечеца ,че не знаешена кой свят се
намира,а аз защо ли се смях до последно .

Аз звъннах на моя след като ми изтекоха водите и понеже трабваше да раждаме заедно му казах да бързааааааааааааа. Той само затвори телефона и след 10 минути беше у дома (а работи на 40 минути път). Каза, че е бил на дълги светлини, аварийки и клаксон в насрещното, щото имало задръстване  !!!

Реакцията на мъжа ми беше много адекватна.Но само той си знае каво му е било отвътре.Болките почнаха през нощта,аз се стараех да лежа тихо,защото още не бях сигурна какво става и не исках да го будя.Когато вече стана ясно,че ще раждам,той съвсем спокойно и без излишна паника ми помогна да се облека и ме заведе с такси до болницата.Даже го пратих на работа,защото мислех,че ще се проточи дълго.Е,оказа се,че се налага спешно секцио и синът ни се роди точно в момента,когато баща му беше на 30-тина км от града с неотложна поръчка.После той ми разказа,че като му звъннали да му кажат,приключил работата буквално за 2-3 минути /а по принцип трябват доста повече/ и карал като луд,за да дойде при мен.Чак колегите му се изумили от скоростта,с която свършил работата 

На мен мЪжо ми каза че е почнало  т.е. че ще раждам ..... е почна само че родих почти 48 ч след неговото предположение  но така или иначе ме приеха в родилното в деня който той бе решил че ще е събитието  защото и без това преносвах

Аз бях планирано секцио и понеже влезнах в болницата предишния ден ми се обади сигурно 30 пъти  .На другия ден след операцията гледаше така   и незнаеше къде се намира и какво става .

Първият път отидох в болницата рано сутринта/петък/ да ме приемат защото преносвах вече 7-ми ден.Разбрахме се да предизвикат раждането на другата сутрин.Следобед когато ми правиха запис,се оказа,че тоновете на бебо не са много добри и трябва вече да се ражда.Веднага се обадих на майка ми и тя тръгна за Шейново/от Стара Загора/.Обадих се и на мъжът ми,който тъкмо беше на тренировка....той се шашна-направо онемя по телефона .
Вторият път раждах секцио,а мъжът ми беше в чужбина-той знаеше точно кога ще родя и не звъчеше притеснен....само чакаше с нетърпение да му съобщя радостната новина и да почват купона

Аз преносвах вече 4 ден когато започнаха контракциите. Станаха ритмични и се обадих на мъжът ми да идва и да ме кара в болницата. А той тръгнал с колегите на обяд и ми вика " Може ли първо да се наобядвам?"  Аз казвам " Не бързай" и затворих телефона. В следващия момент обаче се усетил какво става и веднага звъни да каже че тръгва. Притеснен си беше.

Когато контракциите станаха на 3 мин., а аз още се колебаех, гърчейки се,  дали да тръгваме или да изчакам още малко, той пребледнял повтаряше: "Хайде да тръгваме, там ще ти сложат някаква упойка, хайде!" А изобщо преди това за упойка и дума не е ставало...  

Паника, притеснение и безпомощност. Гледаше ме с толкова любов и съжаление, че с нищо не може да ми помогне. Като ме остави в болницата от притеснение ходеше постоянно от нашите до неговите родители и се опитваше по телефона да ме успокои и разсее.

Никаква паника и външно никакво притеснение. Напротив - самото спокойствие. Дори учуди лекарите със самообладанието си.

ger6uin, първо да ти пожелая да родиш бързо и леко, а бебенцето да е пухкавичко и здравичко. 

Аз нямах пукната контракция през 9тия месец, но една сутрин ден преди термина се събудих от леки контракции. Казах му и той реши да не ходи на работа, за да е с мен. После го убедих да отиде, но ме остави на майка си и каза, че ще дойде за 15 мин като му се обадим. Отидохме в родилния дом чак към 23 часа и родих в 2 през нощта.
Майка ми каза, че докато чакали отвън очите му били насълзени и попитал 'колко ми още ще се мъчи'... много мило ми стана 

Аз пренасях вече втори ден и затова на следващия ден в 8 часа имах уговорка с лекарката да ме приемат в болницата. Легнах си в 23:30 и след половин час се събудих от ужасни болки в корема. Мъжът ми тогава спеше в другата стая (защото много хъркаше) и аз му казвам, че ще гледам телевизия, защото много ме боли и трябва да си отвличам вниманието. При което той се разкрещя ядосано: "Ама ти сега да не вземеш да раждаш! Не можеш ли да потърпиш до сутринта". Аз му казах, че ще опитам, обаче той като ме видя как се превивам по време на контракция и 2 часа се опитваше да ме убеди, че е време да се обадя на лекарката. Аз до към 2:30 часа твърдях, че това най-вероятно е фалшива тревога. В крайна сметка отидохме в болницата, мъжът ми се държеше много мило, помагаше ми, успокояваше ме и в 6:30 сутринта родих.
Леко раждане ти желая!

С 1вото ми раждане имаше паника Бяхме спали има няма 2-3 часа. Водите ми изтекоха в 5 сутринта, мъж ми спи като пън. Ръгам го оттук, ръгам го оттам - реакция никаква. По едно време отвори едно око, аз рекох "айде, че щерка ти се ражда". Той отвори и второ сънено око, помига малко на парцали и скокна. "И сега какво?" И почна да се щура, да ми търси торбата с багажа

С 2рото раждане... добре, че багажа ми беше подреден овреме. Вдигнах много високо кръвно и мъж ми рече, че ще ме води към б-цата. На входа на б-цата рекох, че не искам да влизам и се прибирам. Мъж ми рече "не, това е сериозно" и ме вкара вътре. Дияна беше много паникьосана и уплашена, ревна милата. На другият ден обаче се радваше на Алекс

За радост мъжът ми реагира съвсем нормално.Ние тръгнахме към болницата, когато контракциите бяха на голям интервал, защото раждах в друг град.Приеха ме и ме пуснаха да го видя преди да ме закарат в предродилна зала.Беше притеснен,но се държеше.

Как реагира мъжа ми не знам - не успях да го видя, но никога не е бил по уплашен още го държи.Бях в болницата и в петък 16.00 - му се обадих щастлива да кажа ,че до понеделник няма да вадят бебка и да дойде да ме види след работа .В 18.00 му се обадих да не идва, че влизм в оперционната, дали не е дойде   по най-бързия начин.Така и не го видях след операцията , чак след 4 дни  се видяхме, когато ме преместиха от реанимация.

Към 6:00 сутринта потече нещо и намокрих леглото.Станах и отидох до тоалетната, защото си помислих, че съм се изпуснала .Върнах се, но кръгчето стана по-голямо и скочих отново .Стоях до лампата, като се чудех, дали да светвам и какво да правя .Мъж ми ме видя и скочи да ме пита какво става.Като му казах и вече беше готов за тръгване(щях да раждам в друг град) .Казах му, че ще се измия, че нямам болки и е рано за раждане(първо раждане) .Той беше категоричен, че веднага се тръгва .Сложих един памперс от приготвените за бебка, че изтичах цялата, а превръзка не спасяваше положението .Пристигнахме по тъмно или към 7:00 в болницата.Родих в 18:05, но паниката си е паника .Беше го страх да не взема да раждам в колата .

Много се шашна милия. Сутринта в 5 ми изтекоха водите, аз го събудих и му казах, а той скочи като ожилен и викаше "Ама как така, как така, ама сега ли, ааа, .... Кво да правя, кво да правя"  Отговорих му да хваща парцала и да върви след мен до банята, че ще намокря паркета. На мен ми беше учудващо спокойно, но той се шашна здраво. Като се разсъни обаче, се взе в ръце и не показваше, че е  притеснен. 

моя мъж не вярваше че ще раждам - имахме едно фалшиво ходене до болницата и като се обадих на доктора ми и той каза да отида да ме види не ми взе чаната с нещата. АГ-то  е близо до нас така че после се връща за нещата ми. но после явно  и той се притесни. да не говорим че и аз съм си страхлива и голям страх и притеснение брах.

Беше към обяд.
Поставиха ми вагинална таблетка и контракциите започнаха 10 мин. по-късно.
Лекарката го успокой, че до края на деня ще родя и той каза:"Ми о.к. аз отивам при тъщата да се наям едно хубаво и да си почина, че такова напрежение до сега не съм преживял. А ти като родиш се обади да минем на водката!"
Хубаво отишъл при майка ми, но не й казал, че  вече раждам, а й обяснил, че са ме задържали в болницата, защото трябвало да си почивам. Майка ми обаче веднага се е усетила и му казала първо да хапне и после да отидат към родилното. Сложила му тя да яде, но мъжо погледнал чинията и казал:"Абе майната му на това ядене, айде в болницата". И така седя при мен в предродилна зала, без да яде и без да се сети за водката.

Аз два дена преди да родя имах контракции, болезнени. Ту ставаха регулярни, ту всичко отминаваше. Мъжът ми беше на тиймбилдинг в Катарино, но накрая си го привиках, защото ме беше страх да не родя без него, искахме и той да присъства (пък от друга страна ми беше съвестно, исках да го оставя да се забавлява там). Така че се върна вечерта преди да родя. Цяла сутрин ми мереше контракциите и записвахме на лисче - през колко време и с каква продължителност. Разтриваше ми и гърба, за да не ме боли много Беше ме страх да не се окаже пак фалшива тревога. Оказа се обаче, че трябва да тръгваме наистина към родилнато.  Той през цялото време се държа много спокойно, хич не се е шашкал. Държеше ме и ме  насърчаваше да напъвам по време на раждането, а аз неблагодарницата го удрях. 

Влязох в болницата, за да ми предизвикват раждането на следващата сутрин. Приеха ме, всичко както си трябва и се разбрахме да дойде утре. Да, но от толкова прегледи за разкриетие, раждането тръгна и му звъня да му кажа да не си ходи до Благоевград, а да остане да спи при брат ми в София, че няма да изкласиме до сутринта, а и се бяхме уговорили да присъства на раждането. По едно време, при 4 см разкритие, док вика да звъня на мъжо да идва. Звъня аз, а нашия - ее, ама сега ли точно, ми с брат ти сме на кино, средата на филма е   После, явно вече се е ошашавил, защото чувам как сестрата се кара в коридора с някой, че влиза без престилка. А нашия - аз съм бащата, ще влизам както си искам, айде спри ме де! Срам, смях, всякакви емоции.

Моят разбра като се роди малката .
Бях в болница  за преносване и не казах когато започнаха болките .
Не знам защо не му се обадих .Просто нямам обяснение , ако има втори път определено не бих постъпила така .

Моят мъж припадна в болницата и добре че там е спешния, че му биха инжекции за кръвното. 

Ако мъжете трябваше да раждат, светът щеше да се обезлюди.

Първият път, когато раждах, съпругът ми беше извън града. Обадих му се да му кажа, че май днес ще е Големият ден, той веднага се прибра. Ходихме до кабинета на лекаря, с когото имах уговорка, той потвърди моите съмнения, и каза след 3 часа да съм в болницата. С мъжът ми най-спокойно отидохме да пием кафе, видимо той не беше притеснен. После ме закара в болницата и след 4 часа му се обадих и му съобщих, че е станал татко.
Вторият път заведох детето на училище, но вече усещах, че имам контракции. Върнах се вкъщи, опитах да си легна, междувременно мъжа ми спи, обаче не ме лови сън. Казах му - Ставай, че трябва да ме закараш до болницата!. Той мисли, че се шегувам и ми казва - Я, лягай и поспи! Аз му казвам отново да става, той пак си мисли, че се шегувам. Направо го изритах от леглото да става и да се облича. Набързо разбра, че не се шегувам. Остави ме в болницата около 11 часа и към 15 часа му се обадих, че е станал за втори път мъжки татко.

първите болки започнаха към 3-4 часа през ноща.Той спеше и аз го събудих,неговите първи думи бяха "спокойно запази самообладание" като той самият уж го казваше на мен,ама по-скоро на него си говореше.Паника не е имало кой знае каква /всъщност той не е такъв човек като мен/ и добре,че е така,защото имах нужда поне единят от двама ни да запази самообладание,но му бе притеснено малко и се опитваше да не го показва.

Разбра, след като родих.

Когато бях в 34 г.с. получих постоянни контракции. Лекаря ми каза, че като гледа какво е положението, и ако не я карам по спокойно мога всеки момент да родя. Дори искаше да ме остави в болницата за да съм под наблюдение. Тогава мъжа ми беше в чужбина и аз категорично отказах, взех си рецептата с хапчетата и се прибрах. Мъжа ми си дойде и се започна едно чакане   Но 2 дена след като мина термина ми отидох пак на поредния преглед. Пак си бях с контракции но разкритие никакво,  лекаря каза че ако не родя до 3-4 дена вече ще предизвиква раждане, но тоновете на детето не бяха хубави и ме извика и на обяд пак да ме пусне на апарата да види какво става. На обяд контракции ми бяха станали малко по болезнени, разкритие никакво и тоновете вече бяха добри. Следобед още по болезнени станаха контракциите и пак се наложи да отидем до болницата, и тогава лекаря ми каза че маи идва момента, и да нямам разкритие на другата сутрин да отида да ме види и може би ще ме остави да раждам. Така мъжа ми с чантата като видя, че пак излизам и вика на доктора "Докторе какво става уж преди месец  щях да ставам татко, днес три пъти ви я водя се ми я връщате ние бебе няма ли да имаме" доктора се засмя и вика "Я си я вземи пък утре ще видим, може и да я взема малко при мен да си починеш" Но в 10 вечерта контракциите ми станаха регулирани по на 4-5 мин и се обадих за пореден път на лекаря ми. Той веднага каза да отивам в болницата и там ще се видим. Приеха ме но както изглеждаше нямаше да е през нощта и казах на мъжа ми да се прибере. Контракциите ми след 20 мин бяха на 2-3 мин станали но разкритие само 1 см тоновете на дъщеря ми пак започнаха да се губят, и по спешност събраха екип за секцио. Преди да влезна в операционната се обадих на мъжа ми и му казах, че се приготвям да си легна да спя, а сутринта като се събудя ще му звънна да му какво е положението. В 2 часа като му звъннах да му кажа, че е станал татко толкова се е развълнувал, че дори не чул дали съм казала че е момиче или момче. Сутринта като дойде да ни види имах чувството, че не стъпва по земята.
Мен много ме беше страх от самото раждане, и той се ме успокояваше но се оказа, че доста спокойна бях до последно и притесненията ми са били излишни
Леко раждане  и едно хубаво и здраво бебче ти пожелавам  

Аз преносвах и докторката (която беше нощна смяна) реши "да ме разчовърка" малко, за да тръгнат нещата. Изпрати ме с думите "тази нощ те чакам с контракции на 5 минути".
По някое ми падна тапата и почнаха някакви контракции (при което аз обявих жените за пълни лигли, защото "ако това били болките при раждане, нямало защо да се вика, пъшка и охка"  ) Засичах ги, и защото бяха доста неравномерни, реших да легна да поспя, защото нали утре ще раждам и сигурно ще бъде изтощително. Мъжът ми въобще не се затрогна от моята драма и вече си беше легнал, само чат-пат питаше "к'во става, имаш ли контракции". Та легнах си и аз до него, откъртила съм като пън (той също) и на сутринта се събудих с мисълта, че съм се успала за някъде. Контракции - йок, разкритие - 1 см.  Хукнах при докторката (да не си тръгне от нощната смяна) и тя каза да отиваме за багажа, защото ще ме включва на системи. Включиха системата, и като почна един зор... Някоя ромска фамилия би се гордяла с мен (нали уж циганките колкото по-силно викали, толкова повече се радвала родата  ). Мъжът ми през цялото време е стоял пред залата, въпреки че докторите са го молили да си тръгне. Приеха ме в 10 сутринта, родих в 16 часа със секцио (на всичкото отгоре въпреки целият ми зор бебето се запречи) и мъжът ми е стоял като Гюро Михайлов през цялото време. Когато са му показали бебето, първо е питал аз как съм, и чак тогава я погледнал. Предполагам, че сега няма да е така 

При нас дългоочакваният момент не настъпи изненадващо. Просто преносвах и се наложи мъжът ме да ме закара до болницата без никакви признаци за раждане. Така че той не можа да преживее емоциите на този момент. Но определено много се страхуваше и постоянно ми даваше зор да отивам в родилното, когато мина терминът ми, защото се страхуваше да ме кара, раждаща.

Шаш и паника разбира се...

Първия път разбра едва след като бях родила,тъй като беше на работа и попътно ме остави в болницата за постъпване в отделение.Аз не знаех,че тези болки са контракции и му бях казала,че ще му звънна да кажа в коя стая съм.За сметка на това,при второто раждане бе до мен през цялото време (без  да сме го предвиждали-беше през ноща,нямаше други родилки и акушерката го пусна ) Беше много притеснен,виждайки ме как се свивам от болка,но присъствието му,ми действаше успокояващо.  Никога няма да забравя изражението на лицето му,когато влезна в родилна зала веднага след като родих-

Първият път разбра,след като бях родила.Постъпих в болницата три дни преди да родя с контракции но без разкритие.Вторият път ми изтекоха водите към 1 вечерта.Като му казах айде ставай,че ми изтекоха водите ела те да гледате какво се казва паника.Влезнах да се оправя в банята и той само подвиква пред вратата-взе ли си чехлите ами четката за зъби и т.н.Почти през цялото време е стоял пред болницата.Малкият се роди в 12:45.Ама голям смях беше като дойде да го види и ми вика- ти неможа ли да постискаш още малко изчака да отида да взема Алекс от училище и тогава да родиш.

Събудих се към 02.00 часа с поносими контракции,но тъй като бях така през цялата бременност реших,че пак ще ми размине.Направих си кафе,запалих си цигара(да-да,ужасна майка съм),но - не,не минава.Към 02.30 го събудих с думите:"Отивам да си взема душ и тръгваме към болницата".След около 15-20 минути,вече превивайки се,излизам от банята,а той,милият си спи сладко-сладко.
Аз(вече леко разярена):е,нали ти казах,че ще тръгваме за болницата?!?.
А той:"Ама сега ли???"
НЕ ВДРУГИДЕН!!! 
Както и да е ,в 03.00 се обади за такси,което за 10 минути беше пред блока(цяло чудо,квартала ни е истински лабиринт).В 03.30 ме остави в болницата и си тръгна,в 4.23 Вики се роди и аз ентусиазирана да споделя благата вест,започвам да звъня на скъпия.След около ЧАС,любовта на моя живот си вдигна телефона сънен...Прибрал се,милият и легнал да си подремне  ,така му се развиках,че чак след ок.5минути разбра,че вече е татко...

Мене ме приеха в болницата ден преди раждането. Преносвах и щяха да го предизвикат на следващия ден. Бях казала на мъжа ми, че не искам да идва и да чака предд  болницата. Беше адски студ в този ден. Той разбира се не издържал и още в 6 часа бил пред вратата на родилно отделение. Аз обаче си бях изключила телефона, когато ме вкараха в предродилна зала, за да ми включат системата. Той звънял няколко пъти на лекарката, няколко пъти в родилна зала и взимал информация. Беше се побъркал, докато му се обадя в 16.00 часа, за да му кажа, че си имаме дъщеричка . И през цялото време е стоял отвън на студа, без да му дойде на ум, че може да запали колата, да си пусне климатика и да седи поне в нея на топло

Той беше нощна когато започна всичко...  Майка ми му се е обадила, незнам колко е бил учуден и шашнат, но като си дойде да ме закара гледаше така  и караше като луд до Шейново. 

Ами  когато му казах , че ми изтичат водите беше 12:30 през нощта и той скочи облече се и каза:  Хайде да тръгваме! Но аз трябваше да си стягам багажа, а и лекарят ми каза да почакам да зачестят болките В крайна сметка тръгнахме в 6 сутринта за болницата! Успех и леко раждане!

Моят мъж присъстваше на раждането и се държа абсолютно спокойно, адекватно и ми беше голяма опора  

Ами великият или какъвто беше там момент беше планиран от един месец.

Ето, това е мястото да похваля Милото и да му благодаря, че се държа по единствения правилен (за мен) начин във великия момент. 
 Беше невероятно спокоен, внимателен, докато си взимах душ провери багажа да не съм забравила нещо, по пътя беше съвсем ежедневно- делничен, така че прогони всякаква паника от мен... разплака се, чак след като ни видя и се увери, че и аз и бебето сме добре... По-късно, след изписването, ми показа и раничките, които съм му направила в таксито, забивайки нокти в ръката му и ми каза как точно тогава е проумял колко всъщност ме боли и се паникьосал...

При мен раждането започна с изтичане на води и мъж ми беше на работа.Обадих му се ,той дойде и ме закара до болницата.Сигурно е бил шашнат ,но не го показа може би ,за да не ме дошашка и мен и без това ми беше притеснително.

При мен беше някакси планирано... вече не издържах с постоянни болки всяка вечер и накрая се разбрах с доки да помогнем на бебка да излиза... сутринта в 9ч мъжо ме остави в болницата... а след като родих, докато си търсих телефона, той влезе в залата... чакал пред болницата  това беше най-милият момент, когато той погледна малката и само каза "Аз съм татко ти, аз съм твоя баща "... вярвате или не, идеше ми да се разплача 

Пълно спокойствие и при двамата Изтекоха ми водите, пихме кафе, минахме през банята и тръгнахме за болницата.Беше сутринта.

Всъщност, беше много хладнокръвен, аз се паникьосах! Въпреки, че водите ми изтекоха в 1 часа през нощта той изобщо не се стресна - стана почна, почна да се облича, а аз се въртях като пумпал из стаята и направо не знаех на къде да прихвана - не можах да се облека без негова помощ, камоли да си търся приготвения предварително багаж за родилното. Направо бях забравила къде съм сложила чантата.

При мен и двете раждания бяха планирани със секцио.Дали защото моят мъж е доктор, или защото просто никога не си показва емоциите..,беше изключително спокоен.

 
Много сладко,и аз бих ревнала на твое място!

Строи се до вратата за 30 сек. и започна да ми дава зор и да ми прави забележки, че се туткам и накрая ще родя в нас...една приятелка лежеше за задържане в боницата и като се е разхождала го видяла пред родилна зала да седи и да плаче...така ми се стопли сърцето като си го представих толкова безпомощен!

Беше четвъртък вечерта, ден преди термина. Беше към 10 и си бяхме легнали вече, защото бяхме ходили на разходка вечерта и се бяхме изморили. По едно време усетих че лежа на мокричко и си помислих, че се изпуснах Оказа се, че са ми изтекли водите. Върнах се в стаята и без да казвам нищо си взех кърпата за баня, мъжа ми ме попита : Пак ли ще се къпеш? и ме погледна учудено, защото бяхме в банята преди 1 час Аз му казах да се приготвя да тръгваме за болницата, и да изнесе багажа в коридора. Учудващо бързо се беше облякъл и докато се приготвях и засичах контракциите постоянно ме питаше как съм. Видимо беше развълнуван и малко притеснен. Стигнахме в болницата към 10 и 30 часа. Приеха ме и той трябваше да си тръгне. Прегледаха ме и след като установиха, че имам 2 см разкритие ме оставиха да поспя (не успях за повече от час) и сутринта към 8 часа ми включиха системата. Доста дълго ме мъчи тази система, защото малката се появи на бял свят чак в 15.30 часа. Междувременно всички бъдещи баби и прабаби се обадили да проверяват дали съм родила  
Веднага ми дадоха телефона и се заеха със следващата родилка, а аз започнах да звъня да зарадвам хората. първо звъннах на татито ни, който беше на работа. Разговора беше следния:
- Честито, татенце!
-.... - минута мълчание - ...сериозно, роди ли се малката?
- Да, тежи 3400 и е дълга 50 см.
- Честито, мамче!
После му дадох малко време да се осъзнае и да почерпи и му звъннах вечерта към 18 като ме преместиха в стаята.

за първото ми раждане мъжо беше на работа и аз му се обаждам да си идва да  ме кара в болницата ,обаче той трябвало да остави някакви документи в офиса на фирмата в която работеше тогава и ми вика че до 15 мин идва и дали ще мога да поизчакам малко и там като се почнало едно разкарване от кабинет на кабинет и той завалията направо полудял,обаче стиска зъби и обикаля по стаите(щото нали не се казвало на никой че ще караш жената да ражда ,та да не се мъчела в родилното )обаче и в следващата стая вече им казал че до 2 секунди  не го ли пуснат да си тръгва  ЖЕНА МУ ЩЯЛА ДА РОДИ  и те абе човек що не казваш бе тичай бързо ......................................... и дойде ,закара ме и родих му дъщеричка и тва всичкото в рамките на няколко часа като го видях след като ме изведоха от родилна зала изглеждаше много зле,разплака се ,гушна ме и ми каза че много ни обича .А сега живот и здраве за второто (което ще е през февруари ) се надявам да е по спокоен милия .Успех на всички и здрави бебета на финала

Беше неотлъчно до мен, доста шашнат в началото, по уверен към края.
Акушерките му даваха наставления и те 
та от 1 часа на обяд, когато започнаха да предизвикват раждане по мед причини, до 6 сутринта на другия ден все с мен си беше. Направи само няколко паузи за цигара, по мое настояване.
Между другото, раждах на 14 Ноември, което е само след няколко часа 

Аз "раждах" с планирано секцио от предишния ден, но мъжо яко се беше изприщил     

И трите пъти, все едно му е за пръв път. 
Даже сега, с последното се ошашави повече, защото аз се инатях и не исках до последно да тръгвам за болницата. 
Много го беше страх да не родя в колата, а аз през цялото време обяснявах, че току така няма да родя. 
Няма да ви казвам каква беше реакцията му, когато при приемането разбра, че съм с пълно разкритие и възможността да родя в колата е била съвсем реална...
Да не кажа, че просто за малко му се размина да акушира...

и нашият татко е бил много ошашкан

Беше до мен и присъстваше,нищо не му стана.

Моят мъж беше в чужбина, щеше да се прибира 3 дена преди термина м, но аз тръгнах да раждам 1 седмица по-рано. Беше неделя и като ме пита сутринта по скайпа как съм, а аз му викам - днес ще раждам и той  , ужасно се притесни, цял ден обикаля около компа докато си говорим, вечерта по телефона, много беше притеснен милия  

Беше изключително спокоен.Чак не ми се вярваше.Сънен,но много адекватен.Направи си кафе,изпи го като през това време ми засичаше контракциите и се опитваше да ме разсмива,за да разсейва болката.

Мъжът ми слагаше ламиниран паркет в стаята на бебчо. Аз му казах, давай да тръгваме, а той : Изчакай два часа и съм готов 

В родилното успя да се пребори с всички, които го разубеждаваха да раждаме заедно . Когато се появи бебчо и успя да си събере усмивката ми сподели делово :
Мисля, че трябва да и лепим ушите с тиксо. Много стърчат 

Ти пък как можа да прекъснеш работният процес на човека.

Не ми повярва,че имам контракции,защото бяха мн слаби и на 15 мин и отиде да попита баба си какво трябва да стане,когато раждаш

Казюах му че ми изтекохе и водите и раждам, а той се стресна и му казах да се облича, а аз отивам до банята да се измия и той каза "добре".
Върнах се в спалнята и ................................... беше откъртил.............   

Казах му по телефона , че ще раждам ...беше неочаквано 13 дни преди термина.
Той в началото ми затвори  и после звъни веднага и ме пита "Кво ми каза..."
И от там газ с колата , не караше той беше впрегнал един колега , защото му треперело всичко по думите на колегата.
Гледаше ме като полезно изкопаемо сякаш всеки момент ще рухна , а аз бах с изтичащи води и се хилех като идиот.
Веселба беше голяма! После пък без да искам го излъгах че започвам да раждам .Минали са няколко часа и той милия се поболял , а аз какво да направя като си мислех , че след като са ми направили клизма скоро след това трябва и да родя. Накрая когато му се обадих да му кажа , че има син, той не ме позна по телефона... така се беше ошашкал.
Хаховци бяхме и двамата !

Първият път ми изтекоха водите на финалните надписи на "Стар академи" и двамата бяхме еднакво ошашавени. В крайна сметка - нищо не направи, майка ми викна такси, а той беше просто присъствие до приемното

Вторият път, който беше съвсем скоро, ме остави в болницата във Варна, прибра се в Добрич и така и не разбра кога раждам, докато не го събудих в 2:30 през нощта да му кажа "Имаме си второ бебче". Бях му казала, че "няма да е тази нощ" и е спал спокойно човекът... до 2:30 ч... после не е мигнал  

Събудих го с думите "Имаме си контракции", а той скочи и вика "Хайде, тръгваме"  . Успокоих го, че има време и де да се раждаха толкова набързо бебетата, а той взе, че заспа отново. После дори шофира бавно и спокойно, чака кротко и търпеливо пред Родилното 4 часа, дори не ми звънеше през 5 мин. както съм чела за други татковци. Така вдъхваше и на мен спокойствие

Държеше се много добре, спокойно и на място, но и аз не съм от шашкащите се. Първият път родих  25 мин. след като ме остави в родилното, вторият път бях по-примерна, за около 50 мин. в предродилна и родилна зала общо. Не му оставих много време за шашкане.

Ето че дойде и моя ред да пиша тук 
Започнах да усещам слаби болчици още в 4 сутринта като тези малко преди да ти дойде.Бяха на 30 мин,после станаха на 20мин.В 8ч сутринта не издържах и се обадих на мъжо за да му се похваля че имам контракции и май се почва (бях вече настанена в болницата).Той въздъхна и каза "най-после....след малко идвам".Дойде след 1ч. цял ден беше с мен и беше много спокоен,тогава все още и аз 
Уредихме си разходка из центъра на Габрово за да "олесним" бебка.Като се върнахме в болницата към обяд мъжо цял ден стоя при мен и на едно листче,записвахме контракциите,а той зорко следеше на какъв интервал са,защото ми казаха "обади се чак като станат на 7 минути.Вечерта към 18ч мъжо се прибра вкъщи,контракциите ми бяха на около 10 мин,в 19.30ч му казах "връщай се,ще раждам".Ето тогава вече настъпи паниката.Минал на бързо,взел братовчедка ми и дошли.Закачиха ме към 20ч и понеже раждах само аз а в болницата е ужасно тихо по-това време той милия чувал всичко-как пищя и повтарям "умирам!" и акушерките които крещят "напъвай,напъвай....по-силно,пак-пак....!!!Братовчедка ми ми каза че плакал през цялото време,а тя го успокоявала 
След като родих и ме изкараха с инвалидна количка от родилна зала,той ме чакаше за да ми помогне да се настъня (бях в ВИП стая и го пуснаха при мен).Като го погледнах-той така  аз така 
Ами общо взето това беше реакцията му....