Реакцията на мъжете ви, когато започна раждането?

Моят разбра като се роди малката .
Бях в болница  за преносване и не казах когато започнаха болките .
Не знам защо не му се обадих .Просто нямам обяснение , ако има втори път определено не бих постъпила така .

Моят мъж припадна в болницата и добре че там е спешния, че му биха инжекции за кръвното. 

Ако мъжете трябваше да раждат, светът щеше да се обезлюди.

Първият път, когато раждах, съпругът ми беше извън града. Обадих му се да му кажа, че май днес ще е Големият ден, той веднага се прибра. Ходихме до кабинета на лекаря, с когото имах уговорка, той потвърди моите съмнения, и каза след 3 часа да съм в болницата. С мъжът ми най-спокойно отидохме да пием кафе, видимо той не беше притеснен. После ме закара в болницата и след 4 часа му се обадих и му съобщих, че е станал татко.
Вторият път заведох детето на училище, но вече усещах, че имам контракции. Върнах се вкъщи, опитах да си легна, междувременно мъжа ми спи, обаче не ме лови сън. Казах му - Ставай, че трябва да ме закараш до болницата!. Той мисли, че се шегувам и ми казва - Я, лягай и поспи! Аз му казвам отново да става, той пак си мисли, че се шегувам. Направо го изритах от леглото да става и да се облича. Набързо разбра, че не се шегувам. Остави ме в болницата около 11 часа и към 15 часа му се обадих, че е станал за втори път мъжки татко.

първите болки започнаха към 3-4 часа през ноща.Той спеше и аз го събудих,неговите първи думи бяха "спокойно запази самообладание" като той самият уж го казваше на мен,ама по-скоро на него си говореше.Паника не е имало кой знае каква /всъщност той не е такъв човек като мен/ и добре,че е така,защото имах нужда поне единят от двама ни да запази самообладание,но му бе притеснено малко и се опитваше да не го показва.

Разбра, след като родих.

Когато бях в 34 г.с. получих постоянни контракции. Лекаря ми каза, че като гледа какво е положението, и ако не я карам по спокойно мога всеки момент да родя. Дори искаше да ме остави в болницата за да съм под наблюдение. Тогава мъжа ми беше в чужбина и аз категорично отказах, взех си рецептата с хапчетата и се прибрах. Мъжа ми си дойде и се започна едно чакане   Но 2 дена след като мина термина ми отидох пак на поредния преглед. Пак си бях с контракции но разкритие никакво,  лекаря каза че ако не родя до 3-4 дена вече ще предизвиква раждане, но тоновете на детето не бяха хубави и ме извика и на обяд пак да ме пусне на апарата да види какво става. На обяд контракции ми бяха станали малко по болезнени, разкритие никакво и тоновете вече бяха добри. Следобед още по болезнени станаха контракциите и пак се наложи да отидем до болницата, и тогава лекаря ми каза че маи идва момента, и да нямам разкритие на другата сутрин да отида да ме види и може би ще ме остави да раждам. Така мъжа ми с чантата като видя, че пак излизам и вика на доктора "Докторе какво става уж преди месец  щях да ставам татко, днес три пъти ви я водя се ми я връщате ние бебе няма ли да имаме" доктора се засмя и вика "Я си я вземи пък утре ще видим, може и да я взема малко при мен да си починеш" Но в 10 вечерта контракциите ми станаха регулирани по на 4-5 мин и се обадих за пореден път на лекаря ми. Той веднага каза да отивам в болницата и там ще се видим. Приеха ме но както изглеждаше нямаше да е през нощта и казах на мъжа ми да се прибере. Контракциите ми след 20 мин бяха на 2-3 мин станали но разкритие само 1 см тоновете на дъщеря ми пак започнаха да се губят, и по спешност събраха екип за секцио. Преди да влезна в операционната се обадих на мъжа ми и му казах, че се приготвям да си легна да спя, а сутринта като се събудя ще му звънна да му какво е положението. В 2 часа като му звъннах да му кажа, че е станал татко толкова се е развълнувал, че дори не чул дали съм казала че е момиче или момче. Сутринта като дойде да ни види имах чувството, че не стъпва по земята.
Мен много ме беше страх от самото раждане, и той се ме успокояваше но се оказа, че доста спокойна бях до последно и притесненията ми са били излишни
Леко раждане  и едно хубаво и здраво бебче ти пожелавам  

Аз преносвах и докторката (която беше нощна смяна) реши "да ме разчовърка" малко, за да тръгнат нещата. Изпрати ме с думите "тази нощ те чакам с контракции на 5 минути".
По някое ми падна тапата и почнаха някакви контракции (при което аз обявих жените за пълни лигли, защото "ако това били болките при раждане, нямало защо да се вика, пъшка и охка"  ) Засичах ги, и защото бяха доста неравномерни, реших да легна да поспя, защото нали утре ще раждам и сигурно ще бъде изтощително. Мъжът ми въобще не се затрогна от моята драма и вече си беше легнал, само чат-пат питаше "к'во става, имаш ли контракции". Та легнах си и аз до него, откъртила съм като пън (той също) и на сутринта се събудих с мисълта, че съм се успала за някъде. Контракции - йок, разкритие - 1 см.  Хукнах при докторката (да не си тръгне от нощната смяна) и тя каза да отиваме за багажа, защото ще ме включва на системи. Включиха системата, и като почна един зор... Някоя ромска фамилия би се гордяла с мен (нали уж циганките колкото по-силно викали, толкова повече се радвала родата  ). Мъжът ми през цялото време е стоял пред залата, въпреки че докторите са го молили да си тръгне. Приеха ме в 10 сутринта, родих в 16 часа със секцио (на всичкото отгоре въпреки целият ми зор бебето се запречи) и мъжът ми е стоял като Гюро Михайлов през цялото време. Когато са му показали бебето, първо е питал аз как съм, и чак тогава я погледнал. Предполагам, че сега няма да е така 

При нас дългоочакваният момент не настъпи изненадващо. Просто преносвах и се наложи мъжът ме да ме закара до болницата без никакви признаци за раждане. Така че той не можа да преживее емоциите на този момент. Но определено много се страхуваше и постоянно ми даваше зор да отивам в родилното, когато мина терминът ми, защото се страхуваше да ме кара, раждаща.

Шаш и паника разбира се...

Първия път разбра едва след като бях родила,тъй като беше на работа и попътно ме остави в болницата за постъпване в отделение.Аз не знаех,че тези болки са контракции и му бях казала,че ще му звънна да кажа в коя стая съм.За сметка на това,при второто раждане бе до мен през цялото време (без  да сме го предвиждали-беше през ноща,нямаше други родилки и акушерката го пусна ) Беше много притеснен,виждайки ме как се свивам от болка,но присъствието му,ми действаше успокояващо.  Никога няма да забравя изражението на лицето му,когато влезна в родилна зала веднага след като родих-

Първият път разбра,след като бях родила.Постъпих в болницата три дни преди да родя с контракции но без разкритие.Вторият път ми изтекоха водите към 1 вечерта.Като му казах айде ставай,че ми изтекоха водите ела те да гледате какво се казва паника.Влезнах да се оправя в банята и той само подвиква пред вратата-взе ли си чехлите ами четката за зъби и т.н.Почти през цялото време е стоял пред болницата.Малкият се роди в 12:45.Ама голям смях беше като дойде да го види и ми вика- ти неможа ли да постискаш още малко изчака да отида да взема Алекс от училище и тогава да родиш.

Събудих се към 02.00 часа с поносими контракции,но тъй като бях така през цялата бременност реших,че пак ще ми размине.Направих си кафе,запалих си цигара(да-да,ужасна майка съм),но - не,не минава.Към 02.30 го събудих с думите:"Отивам да си взема душ и тръгваме към болницата".След около 15-20 минути,вече превивайки се,излизам от банята,а той,милият си спи сладко-сладко.
Аз(вече леко разярена):е,нали ти казах,че ще тръгваме за болницата?!?.
А той:"Ама сега ли???"
НЕ ВДРУГИДЕН!!! 
Както и да е ,в 03.00 се обади за такси,което за 10 минути беше пред блока(цяло чудо,квартала ни е истински лабиринт).В 03.30 ме остави в болницата и си тръгна,в 4.23 Вики се роди и аз ентусиазирана да споделя благата вест,започвам да звъня на скъпия.След около ЧАС,любовта на моя живот си вдигна телефона сънен...Прибрал се,милият и легнал да си подремне  ,така му се развиках,че чак след ок.5минути разбра,че вече е татко...

Мене ме приеха в болницата ден преди раждането. Преносвах и щяха да го предизвикат на следващия ден. Бях казала на мъжа ми, че не искам да идва и да чака предд  болницата. Беше адски студ в този ден. Той разбира се не издържал и още в 6 часа бил пред вратата на родилно отделение. Аз обаче си бях изключила телефона, когато ме вкараха в предродилна зала, за да ми включат системата. Той звънял няколко пъти на лекарката, няколко пъти в родилна зала и взимал информация. Беше се побъркал, докато му се обадя в 16.00 часа, за да му кажа, че си имаме дъщеричка . И през цялото време е стоял отвън на студа, без да му дойде на ум, че може да запали колата, да си пусне климатика и да седи поне в нея на топло

Той беше нощна когато започна всичко...  Майка ми му се е обадила, незнам колко е бил учуден и шашнат, но като си дойде да ме закара гледаше така  и караше като луд до Шейново.