Малка къща в прерията

  • 6 480
  • 89
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Жадувам да живея извън града в някое кротко и мирно селце с любимия ми работлив мъж, който примерно да сече дърва в гората, а аз да ходя да бера боровинки с децата....ей такива ми ти работи. Стискам палци на приятелката ти да си осъществи мечтата, сигурна съм,че ще е щастлива така.
Няма начин , в тоя замърсен град, в тоя блок, натъпкан с най-различни хора , повече или по-малко луди, всеки със странностите и желанията си, да искаш да избягаш някъде, където да можеш да се уединиш и да създаваш красота около себе си, без още в следващия момент някой ненормалник да си изсипе помията отгоре.Нещо хей такова си го представям отвън и хей такова отвътре, ето на и спалничка
Не знам така както го онагледих, това вътре, как точно ще се събере в онова вън, но идеята е да е хем сред природата, хем да е уютно и да има условия и лееекинко старомодно  Mr. Green

Последна редакция: ср, 10 сеп 2008, 11:10 от Анонимен

# 31
  • Мнения: 4 555
Мечтая си да живея в някакъв резерват, в който заедно с останалите работещи там, да се грижим за защитените видове от резервата. Като ми пораснат децата, това ще ми е първата работа.

Имам един учебник по антропология, в който се споменават многократно разни учени, изследващи най-различни племена (често в любимата ми Южна Америка) и съм си мислела, как хем адски искам да бях на тяхно място, хем как никога не бих имала смелостта да го осъществя.

Самотата не ме влече, аз умея да съм сама, когато ми е нужно, независимо от хората наоколо.
Луксозните апартаменти и шопинга са последното нещо, което може да ме привлече.

# 32
  • Мнения: 940
Шума много ме нотоварва. По цял ден съм в офис в центъра на София. Затова решихме поне времето за почивка след работа и почивните дни да не изкарваме там.
И се преместихме в малък град от селски тип до София. Има си и предимства и недостатъци, обаче ми помага да наблегна на хубавите мигове от живота.
Иначе не обичам много тишината. Обичам да има телевизия, радио, музика...Не обичам и да се осамотявам.

# 33
  • Мнения: 3 447
Стара каменна къща в полуизоставено село някъде по южната граница, където има нарове, смокини, пет баби на кръст и хляб се кара веднъж седмично. Забравила съм обаче как да бъда сама, много отдавна не ми се е случвало. А и не мисля, че го искам вече. Достатъчно е вредният фон да го няма, моите хора нека са си при мен.

# 34
  • Мнения: 592
Човек с всичко свиква, но питали ли сте семейство с 2-3-4 деца, като ги напуснат един ден, как се чувстват старите? Колко празна остава къщата? Ще живеете ли в хижата или къщичка в планината/прерията/? Мишона е права, четете я!

# 35
  • Мнения: X
notar , в тая тема не смятам,че може да има верен отговор. Всеки отговаря както ги чувства нещата в момента и всеки за себе си е прав.

# 36
  • Мнения: 17 546
Човек с всичко свиква, но питали ли сте семейство с 2-3-4 деца, като ги напуснат един ден, как се чувстват старите? Колко празна остава къщата? Ще живеете ли в хижата или къщичка в планината/прерията/?
Изчакай още малко и ще ти кажа. Семейство с много деца е подложено на необходимостта да живее във вечна суматоха и шум. Постоянно някой нещо иска, някой нещо търси... Жадуваме за тишина и спокойствие...В края на тази седмица, петък, събота и неделя, отиваме в едно малко село в северозападна България, ей така да поседим вечер под звездите на запален огън, да си поговорим, да си починем от шума и динамиката на големият град. Без децата! Да почувствам спокойствието на бавните води на Дунав. Това ще ме зареди за известно време и после всичко отначало. А ако се има предвид и това, че работя в среда с колосални размери на шума... Но не би ме разбрал никой, които не го е преживял. Хора разни и вкусове към живота също толкова. Simple Smile

buttinsky
, thumbsup

# 37
  • София
  • Мнения: 23 109
Всъщност темата не е за почивката, психическа и физическа такава. Нито пък с любим човек. По-скоро за усамотяването и разговарянето със себе си, ако ме разбирате. Нещо като изолация и бягство, а не презареждане на батериите.

Не ми трябва специално място за разговор със себе си, нито разбирам тези, които отиват някъде си, за да се усамотят и да останат сами с мислите си. Не мога без хора около себе си, предпочитам да споделям и да получавам подкрепата на любимите ми хора  Peace

# 38
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Аз моята си я намерих  Party
Не е много усамотена  Mr. Green но е в полите на планината,носи се мириса на борове,смокини,дъб......
Има и редовен градски транспорт,кафе-ресторант,здравен център,фр.салон,мини-маркет.....абе направо цивилизовано  Sunglasses
Но...........
както казах по-горе,все още се нуждая от финанси......налага се  да стигам до абсолютната цивилизация редовно...за сега.
Но и по този въпрос се работи  Peace
И ще има снимков материал по към края на месеца  Peace

# 39
  • Мнения: 1 212
Сетих се за едноименния филм  Hug
Разбирам я жената - има нужда от почивка , а нищо не зарежда душата повече от промяната   Peace
Дори мисълта за евентуална такава има своите положителни въздействия.
Мисля си , ако имах възможност / абстрактно  Wink/ да си сменям жителството - и редувам изброените места , до момента  в който почуствам нужда да "дигна гълабите " - би било славно  Grinning

# 40
  • Мнения: 516
Е, аз съм от хората, които имат нужда да останат сами със себе си, за да презаредят батериите. Не държа на мястото, държа на моите си минутки самота. А когато нямам възможност да го направя, изчаквам домашните да заспят и се наслаждавам на "моето време". Дори само да чета книжка или да си лакирам ноктите, фактът, че мога да бъда сама с мислите си, ми стига, за да презаредя батериите. Това е моят начин да се наслаждавам на близките си пълноценно на следващия ден.

# 41
  • Мнения: 4 965
Най-добре се усамотявам сред тълпата и шума. Моето място е големият град - с многото хора, колите и т.н. Често пътувам, но най-добре релаксирам сама вкъщи (мъжът ми и децата в това време релаксират на вилата) - с книга, с разходка по централните улици, с шопинг, с кафе с приятелки и подобни. Усамотението в "малка къща в прерията" ми действа депресивно.
И същото като Дона Флор.

# 42
  • Мнения: 3 423
Ако ще е за оставането насаме, не бих отказала
едно къще на ръба на скала над плажа, пляскане
на вълни в ушите ми, мирис на водорасли, брътвеж
на разни плажни твари като фон, вълнени чорапи
на краката, няколко бутилчета сухо червено вино,
няколко бели листа, моливи, и не ме закачайте, моля.

# 43
  • Мнения: 984
... с разходка по централните улици, ...

Напомни ми нещо. Бях се загубила в един голям град, без пари и лични документи. Не занаех как да си събера мислите и от къде да започна да се справям със ситуацията. Стрес от самотата на самотното ми съществуване, за което никой и не подозира.
В крайна сметка реших да се разходя по всеизвестна централна улица и да гледам къщи, хора, градини, ей така, за да помисля и да взема някакво решение. Добре че го направих. Намерих си спасението по пътя.
Това е още едно доказателство за мен лично, че усещането за самота може да провали и най-умелия план за справяне.

Да, всеки има своя гледна точка!

# 44
  • София
  • Мнения: 1 783
Всяка година няколко седмици в Родопите, на място без телевизия, без телефон, радиото хваща лошо. Там съм си наистина у дома, обратният път към цивилизацията винаги  е много труден и малко тъжен.

Общи условия

Активация на акаунт