Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.

Малка къща в прерията

6 464
89
1

1
2
3
4
...
6
Всички

9 септ. 2008, 22:44 ч.

Мнения: 2 070

Наскоро получих писмо от много добра приятелка, която търси себе си нейде из пътищата на света. През ноември си идва. Малка част от това, което е написала, ме наведе на идеята за темата.

I sled towa iskam da si namerq malka kyshtichka pod naem ili etaj ot kyshtichka i da jiweq w malyk grad ili selo blizo do grad nqkoi i drug mesec, moje bi dori do april.

Imam nujda ot pochiwka!

Интересно ми е как ви звучи това?
Опасно?
Скучно?
Самотно? - няма мъж, няма деца, работа..
Завиждате и - няма мъж, няма деца, цялото време си е нейно...
Приключенско?
Друго какво?

Къде и как се чувствате най-близо до себе си? Къде бихте се усамотили да почивате от всичко и от всички? Луксозен апартамент в огромен град, където ще шопингувате на воля? Малка къща в прерията, балкана, до морето? На къмпинг? В манастир, далеч от хората?В Студентски град? Какво ще вземете със себе си, на какво ще отдадете времето си? И колко време ще ви е достатъчно?Колко често ще каните гости?
Моля сложете снимки или опишете мечтаното за такова преживяване място!

Аз се чувствам най-добре сред хора, в някакви комунални условия, няма да е лошо да са прилични все пак и да е сред природата. Някъде, където заедно ще си готвим и другоправим, с местенце за уединение на някоя тераса или кътче в двор, където да седна да си попиша или просто да гледам в точка.
Също и в голям град, разхождайки се из претъпканите улици, където да съм анонимна сред многото. И също бих канила приятели отвреме на време. Може би бих взимала уроци по разни неща, тъкане да речем, това съм го писала и преди.

В моя провинциален град ми е много трудно да се усамотя, не бих отишла сама и някъде на село, съвсем сама в къща.
В шумотевицата и тълпата успявам някакси да се изолирам и самовглъбя.

# 1 9 септ. 2008, 22:51 ч.

Мнения: 2 448

Усещам, че тълпите и шумотевицата вече ме изморяват. Tired

Преди 10 години твърдо бих заложила на Луксозен апартамент в огромен град, където ще шопингувате на воля, но сега от това изречение ме влече само думата луксозен. Mr. Green

Селски къщички и палатки не ми звучат като почивка. Приятно, тихо, но с удобства място , където мога да се усамотя с любим човек - това е моя начин за почивка и презареждане на батериите.
За съжаление ми се случва само на сън. Confused

# 2 9 септ. 2008, 22:53 ч.

Мнения: 2 401

Звучи ми прекрасно. Може би тя е като мен, семейна от сто години, с деца... Същото съм си мислела и аз, осъществих го само за 5 дни, и то защото бях без децата и не можех да ги оставя за повече време.

# 3 9 септ. 2008, 22:59 ч.

Мнения: 6 993

Къща до голям град добре ми звучи. С дворче, цветенца, доматки, краставици, животинки, ама не такива, дето ще ги ям Rolling Eyes

Коте, куче...

Селското ми начало ме зове Sunglasses

# 4 9 септ. 2008, 23:00 ч.

София
Мнения: 3 754

Достатъчен ми е и само един пикник сред природата.

# 5 9 септ. 2008, 23:12 ч.

София
Мнения: 23 098

Тя си го е казала - иска почивка!
Ако имам възможност да почивам няколко месеца бих го направила в някое спокойно китно селце в най-южната точка на Испания или Португалия Peace

Искам лято, искам нежен полъх на бриз и мирис на море, и любимите хора до мен grinning039

По възможност и бавачка поне на половин работен ден Blush

# 6 10 септ. 2008, 00:05 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

Ако има начин да се издържам някак бих прекарала целия си живот на такова място.
Сама.
Гости-ми кой когато полежае,добре дошъл е Peace

# 7 10 септ. 2008, 00:21 ч.

Мнения: 592

Всичко си има начало и край - човек е социално животно и без хора ще е трудно. Трябва баланс. Аз почивам на място с твърд покрив и топла вода! Но не бих отказал една оферта от мой приятел моряк - по пътя от Австралия на север има множество острови с по 1-2 големи къщи - зареждат те един път в седмицата и си сам на острова - постоянно били заети. Кой знае - един ден....

# 8 10 септ. 2008, 00:22 ч.

Мнения: 2 070

Всъщност темата не е за почивката, психическа и физическа такава. Нито пък с любим човек. По-скоро за усамотяването и разговарянето със себе си, ако ме разбирате. Нещо като изолация и бягство, а не презареждане на батериите.

Цитат на: минзухар в вт, 09 сеп 2008, 22:53

Не позна. Няма деца, омъжи се много набързо, но след няколко месеца разбра, че това не е човекът за нея, замина за Гърция, там срещно друг, отиде с него в Англия, винаги е била сред хора, но не може да се каже, че се е прекършила от работа или рутина. Занимава се точно с нещата, които обича дори, на всичкото отгоре и разнообразява постоянно. 90 процента от форумките сигурно биха и се чудили от какво всъщност ще си почива като всъщност животът и е като една голяма почивка, според общоприетото. А в мейла тя има предвид изолация, не почивка, нищо, че така го е написала.

# 9 10 септ. 2008, 00:34 ч.

Мнения: 592

ДеЩоВиди, ако това е темата на темата, то твоята приятелка вероятно е от групата на незнаещите какво искат и то за цял живот или с "високите претенции", дето водят от грешка в грешка. Не я познавам. Но където и да иде, ще има проблем според мен. Желая и искрено щастие! Peace

# 10 10 септ. 2008, 00:35 ч.

Мнения: 2 792

Дещо, извинявай, но наистина не ми се коментира личната ти поща и споделянето на приятелката ти, дори кофти ми звучи да се разцъква така поставена темата.

# 11 10 септ. 2008, 00:45 ч.

Мнения: 3 423

ДеЩо, думите на приятелката ти сигнализират
за умора, да не казвам и депресия, може би се
е сдухала тотално и крещи за бягство от света.
На твое място не бих се отнасяла в облаците, а
бих я попитала дали няма нужда от моята помощ.

# 12 10 септ. 2008, 00:52 ч.

Мнения: 17 546

Вероятно съм повредена безвъзвратно от урбанизацията, но и на мен от време на време ми се иска да избягам от света. Обаче не чак на връх планината, далеч от всички. Май ще ми е трудно само с кладенец, така че искам да си имам прилични условия, но жадувам за тишина и спокойствие. Малък проблем са ми насекомите Embarassed

, но да ги пропуснем в този случай. Къща в село, но не голямо и шумно село, а планинско село. Ей такава къща. Но до нея на 300-400 метра да има други къщи. Не искам да съм сама в къща в гората. Да си взема компютър вероятно няма да има смисъл на такова място. Иска ми се да рисувам, да правя нещо с ръцете си. Ей това ще правя. Седмица, две... не знам дали ще мога повече. И не сама. С още някой но да не е нужно да говорим непрекъснато. Има хора с които ти е хубаво дори и когато просто седите и мълчите. Това е. Никога не съм имала село и не съм свикнала с къща. Ще ми е трудно, а и не обичам да ходя по твърде диви места. Не е нужно да е нещо префърцунено, но да има всички неща, които си имам и у дома. Blush

И най-важното е - не искам да познавам никого, не искам да завързвам там познанства, приятелства, вечери с напитки и хапване... нищо такова. Искам да съм сама с тишината и още един човек до мен, с когото ще ми е спокойно и хубаво. А този човек е само един на този свят.

# 13 10 септ. 2008, 01:04 ч.

Мнения: 2 070

Хахах, много сте смешни. Аз познавам приятелката си и не бих си позволила да я коментирам тук, ако не беше добре и ако не беше това, което тя иска. Всъщност тя не е в депресия и много харесва живота си. Не е човек, който не знае какво иска, просто в различни моменти от живота си иска различни неща. И е човек, който обича да е сам със себе си и това не го прави нещастен. Аз понякога също съм такава. Но така или иначе темата не е за нея, нито пък искам да коментирам с вас личната си поща или нейната. Задължително ли е човек да е нещастен, за да се усамоти? Едно изрчение ме наведе на това и би ми било интересно да чуя за вас. Къде на спокойствие бихте се усамотили. То стана от мухата слон.

Иначе момичето само си каза от какво има нужда - ако чуя за подходяща къщичка да и сигнализирам.

# 14 10 септ. 2008, 01:08 ч.

Мнения: 1 969

ми не е задължително... усамотението е нужно на всеки човек в някой етап от живота му
думите на приятелката ти ми звучат като блян, имам чувството че няма човек, който да не е мечтал за това Flutter

# 15 10 септ. 2008, 01:09 ч.

Мнения: 17 546

Прави ми впечатление, че доста хора са склонни да анализират издълбоко всяка една ситуация и винаги да откриват в нея проблем. Животът не е толкова сложен и когато гледаш на него като на простичко нещо, е по-лесно да го живееш с удоволствие! Аз обичам да съм сама, имам нужда от самотата си и да съм сама със себе си известно време. Дали през деня, дали нощем или когато вече имам осезаема нужда да се махна от шумния, прашен град, но тази самота не ме плаши и не ме прави проблемна личност. Хубавото е да знаеш какво да правиш с тази самота, а не да те е страх от нея.

# 16 10 септ. 2008, 01:10 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 390

Да, мечтая си за момента, когато децата ще пораснат, а ние с мъжът ми (искам с него) да живеем в къща в някое малко планинско селце...
Може и до морето, но силно се съмнявам да остане тихо, спокойно и небетонирано място там.
И хич не съм в депресия, просто искам да се наслаждавам на изгревите и залезите, да чувам щурците, да гледам как зимата снегът пада на парцали, а огънят в камината да пращи... еееех...отнесох се...

# 17 10 септ. 2008, 01:22 ч.

Мнения: 2 070

Ами да Балу, нали, за да има нормални взаимоотношения с останалите хора, човек трябва да си е самодостатъчен, да се обича., да може да разговаря със себе си, да се изправя пред страховете си, да черпи енергия от някакви вътрешни запаси. понякога цивилизацията и общуването дори с най-близките хора изморява или пречи и на човек му трябва време малко и някое подходящо място да се пренастрои. Естествено ,че някои го правят и в банята или на пейка в близкия парк, но понякога може да е нужно повече време. Аз дори подозирам, че тя иска да пише, което е пък още по-хубаво и позитивно.

Сиско много добре го е казал/а - това е нещо моментно, затова изключих и близките хора от сценария.

# 18 10 септ. 2008, 06:28 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Ако изпитам нужда да се усамотя мястото ще е хижата преди Триград.

# 19 10 септ. 2008, 07:05 ч.

Мнения: 3 405

Бях се усамотила. На планинско място, където времето едва крета, а хората се поздравяват и без да се познават Simple Smile

Първата седмица се чувствах чудесно. Следващите две скучах и исках да се завърна по-скоро на забързаното крайбрежие.

# 20 10 септ. 2008, 08:19 ч.

Мнения: 5 877

Хм, аз си се усамотявам и в градския транспорт сутрин Simple Smile

с книга. Пътувам един час до работа и го използвам много пълноценно.
Иначе любимото ми е двуетажна къща в центъра на средноголям град, достатъчно голям да има театър и галерия, но недостатъчно голям да има мол.
Всъщност това е една конкретна къща и се намира в съседство до тази:
http://cache.virtualtourist.com/3818475.jpg

# 21 10 септ. 2008, 08:58 ч.

Мнения: 599

На мен от известно време ми е влязла идеята да си купим каравана.
Та точно с нея ще бягам, на брега на морето за няколко дни.Месеци не ми трябват.
Само няколко дни са ми достатъчни, че да почне да ми липсва лудницата в града.
Но наистина имам нужда от тях.

# 22 10 септ. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 2 401

Пък на мен изолация и бягство, и почивка и презареждане на батериите ми звучат съвсем идентично..

# 23 10 септ. 2008, 09:21 ч.

Мнения: 984

Не ми се ще да повярвам, че някой мисли, че за да общуваш пълноценно с другите хора, трябва да си е самодостатъчен. Погрешна постановка е това.

Самотата, заради самата самота не ме влече. Никак даже. "Усамотението" сред други хора е моята формула. Смятам, че един пълноценен разговор с приятел е достатъчен, за да ме отпусне и да ме накара да се чувствам енергична и отпочинала.

Преди години направих собствен рекорд - 4 денонощия сън и лежане. До мен цигарките и книжката. Когато на петия ден реших да стана ми стори се, че ме е страх да изляза навън. И си дадох сметка, че самоизолацията може само и единствено да ми влоши депресията, а не да ме извади от нея.

# 24 10 септ. 2008, 09:39 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: ДеЩоВиди в вт, 09 сеп 2008, 22:44

Къде и как се чувствате най-близо до себе си? Къде бихте се усамотили да почивате от всичко и от всички?

Най-близо съм, когато общувам с красотата. Природата, изкуството, архитектурата, историята, места с магнетични аури. Да ги наблюдавам съзерцателно без да бъда прекъсвана и разсейвана. Навсякъде мога да се усамотя. Дори и да е пълно с хора. Важното е аз и обкта на съзерцанието ми да сме в пряк контакт. В концертната зала усещам другите хора само в началото и края. През останалото време ги няма.

# 25 10 септ. 2008, 09:44 ч.

Мнения: 5 940

Къща до голям град със семейството. Така живея. Така искам и занапред. Лятото още по-тихо местенце.

# 26 10 септ. 2008, 10:21 ч.

Мнения: 183

Селата не ме привличат, ама хич.Дори ме ужасяват.
И, да- смятам, че само когато някой е тъжен, тогава иска да е сам.Поне аз съм така.
Все пак, ако имам нужда да бъда сама, задължителното условие е морето.Трябва да е много близо.Да го виждам, чувам и мириша.Но, защо да бъда сама?Кого да сръчкам, за да възкликна "ау, гледай, гледай".Май мисълта да съм сама изобщо не ме зарежда, пък било и на морето.
Най- прекрасен вариант е вила в покрайнините на Варна и по цяло лято да съм там със семейството си,а всичките ни приятели идват и си отиват.

# 27 10 септ. 2008, 10:27 ч.

out of space
Мнения: 8 573

На самия бряг на морето, малка къщичка. Все ми е едно сама или с някой друг.

# 28 10 септ. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 3 521

Да си сам не означава да си самотен, но "малка къща в прерията" определено не е за мен. Аз имам нужда от тълпа. Все още.

# 29 10 септ. 2008, 10:45 ч.

Мнения: 2 891

Усамотявам се ежедневно. Дали с книга или с музика в ушите... Имам витална нужда от това. Преди няколко дни се метнах привечер на плажа, слушах фламенко за тонус и гледах няколко снощни момчета как се опитват да играят волейбол. Цял час кеф. После всички ми се струват по красиви и добри.

# 30 10 септ. 2008, 10:45 ч.

Мнения: X

Жадувам да живея извън града в някое кротко и мирно селце с любимия ми работлив мъж, който примерно да сече дърва в гората, а аз да ходя да бера боровинки с децата....ей такива ми ти работи. Стискам палци на приятелката ти да си осъществи мечтата, сигурна съм,че ще е щастлива така.
Няма начин , в тоя замърсен град, в тоя блок, натъпкан с най-различни хора , повече или по-малко луди, всеки със странностите и желанията си, да искаш да избягаш някъде, където да можеш да се уединиш и да създаваш красота около себе си, без още в следващия момент някой ненормалник да си изсипе помията отгоре.Нещо хей такова си го представям отвън и хей такова отвътре, ето на и спалничка
Не знам така както го онагледих, това вътре, как точно ще се събере в онова вън, но идеята е да е хем сред природата, хем да е уютно и да има условия и лееекинко старомодно Mr. Green

Последна редакция: ср, 10 сеп 2008, 11:10 от Анонимен

# 31 10 септ. 2008, 11:10 ч.

Мнения: 4 555

Мечтая си да живея в някакъв резерват, в който заедно с останалите работещи там, да се грижим за защитените видове от резервата. Като ми пораснат децата, това ще ми е първата работа.

Имам един учебник по антропология, в който се споменават многократно разни учени, изследващи най-различни племена (често в любимата ми Южна Америка) и съм си мислела, как хем адски искам да бях на тяхно място, хем как никога не бих имала смелостта да го осъществя.

Самотата не ме влече, аз умея да съм сама, когато ми е нужно, независимо от хората наоколо.
Луксозните апартаменти и шопинга са последното нещо, което може да ме привлече.

# 32 10 септ. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 940

Шума много ме нотоварва. По цял ден съм в офис в центъра на София. Затова решихме поне времето за почивка след работа и почивните дни да не изкарваме там.
И се преместихме в малък град от селски тип до София. Има си и предимства и недостатъци, обаче ми помага да наблегна на хубавите мигове от живота.
Иначе не обичам много тишината. Обичам да има телевизия, радио, музика...Не обичам и да се осамотявам.

# 33 10 септ. 2008, 11:53 ч.

Мнения: 3 447

Стара каменна къща в полуизоставено село някъде по южната граница, където има нарове, смокини, пет баби на кръст и хляб се кара веднъж седмично. Забравила съм обаче как да бъда сама, много отдавна не ми се е случвало. А и не мисля, че го искам вече. Достатъчно е вредният фон да го няма, моите хора нека са си при мен.

# 34 10 септ. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 592

Човек с всичко свиква, но питали ли сте семейство с 2-3-4 деца, като ги напуснат един ден, как се чувстват старите? Колко празна остава къщата? Ще живеете ли в хижата или къщичка в планината/прерията/? Мишона е права, четете я!

# 35 10 септ. 2008, 12:31 ч.

Мнения: X

notar , в тая тема не смятам,че може да има верен отговор. Всеки отговаря както ги чувства нещата в момента и всеки за себе си е прав.

# 36 10 септ. 2008, 12:34 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: notar в ср, 10 сеп 2008, 12:20

Изчакай още малко и ще ти кажа. Семейство с много деца е подложено на необходимостта да живее във вечна суматоха и шум. Постоянно някой нещо иска, някой нещо търси... Жадуваме за тишина и спокойствие...В края на тази седмица, петък, събота и неделя, отиваме в едно малко село в северозападна България, ей така да поседим вечер под звездите на запален огън, да си поговорим, да си починем от шума и динамиката на големият град. Без децата! Да почувствам спокойствието на бавните води на Дунав. Това ще ме зареди за известно време и после всичко отначало. А ако се има предвид и това, че работя в среда с колосални размери на шума... Но не би ме разбрал никой, които не го е преживял. Хора разни и вкусове към живота също толкова. Simple Smile

buttinsky, thumbsup

# 37 10 септ. 2008, 12:36 ч.

София
Мнения: 23 098

Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 10 сеп 2008, 00:22

Не ми трябва специално място за разговор със себе си, нито разбирам тези, които отиват някъде си, за да се усамотят и да останат сами с мислите си. Не мога без хора около себе си, предпочитам да споделям и да получавам подкрепата на любимите ми хора Peace

# 38 10 септ. 2008, 12:39 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

Аз моята си я намерих Party

Не е много усамотена Mr. Green

но е в полите на планината,носи се мириса на борове,смокини,дъб......
Има и редовен градски транспорт,кафе-ресторант,здравен център,фр.салон,мини-маркет.....абе направо цивилизовано Sunglasses

Но...........
както казах по-горе,все още се нуждая от финанси......налага се да стигам до абсолютната цивилизация редовно...за сега.
Но и по този въпрос се работи Peace

И ще има снимков материал по към края на месеца Peace

# 39 10 септ. 2008, 12:46 ч.

Мнения: 1 212

Сетих се за едноименния филм Hug

Разбирам я жената - има нужда от почивка , а нищо не зарежда душата повече от промяната Peace

Дори мисълта за евентуална такава има своите положителни въздействия.
Мисля си , ако имах възможност / абстрактно Wink

/ да си сменям жителството - и редувам изброените места , до момента в който почуствам нужда да "дигна гълабите " - би било славно Grinning

# 40 10 септ. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 516

Е, аз съм от хората, които имат нужда да останат сами със себе си, за да презаредят батериите. Не държа на мястото, държа на моите си минутки самота. А когато нямам възможност да го направя, изчаквам домашните да заспят и се наслаждавам на "моето време". Дори само да чета книжка или да си лакирам ноктите, фактът, че мога да бъда сама с мислите си, ми стига, за да презаредя батериите. Това е моят начин да се наслаждавам на близките си пълноценно на следващия ден.

# 41 10 септ. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 4 965

Най-добре се усамотявам сред тълпата и шума. Моето място е големият град - с многото хора, колите и т.н. Често пътувам, но най-добре релаксирам сама вкъщи (мъжът ми и децата в това време релаксират на вилата) - с книга, с разходка по централните улици, с шопинг, с кафе с приятелки и подобни. Усамотението в "малка къща в прерията" ми действа депресивно.
И същото като Дона Флор.

# 42 10 септ. 2008, 13:53 ч.

Мнения: 3 423

Ако ще е за оставането насаме, не бих отказала
едно къще на ръба на скала над плажа, пляскане
на вълни в ушите ми, мирис на водорасли, брътвеж
на разни плажни твари като фон, вълнени чорапи
на краката, няколко бутилчета сухо червено вино,
няколко бели листа, моливи, и не ме закачайте, моля.

# 43 10 септ. 2008, 14:05 ч.

Мнения: 984

Цитат на: azaf в ср, 10 сеп 2008, 13:00

... с разходка по централните улици, ...

Напомни ми нещо. Бях се загубила в един голям град, без пари и лични документи. Не занаех как да си събера мислите и от къде да започна да се справям със ситуацията. Стрес от самотата на самотното ми съществуване, за което никой и не подозира.
В крайна сметка реших да се разходя по всеизвестна централна улица и да гледам къщи, хора, градини, ей така, за да помисля и да взема някакво решение. Добре че го направих. Намерих си спасението по пътя.
Това е още едно доказателство за мен лично, че усещането за самота може да провали и най-умелия план за справяне.

Да, всеки има своя гледна точка!

# 44 10 септ. 2008, 14:07 ч.

София
Мнения: 1 783

Всяка година няколко седмици в Родопите, на място без телевизия, без телефон, радиото хваща лошо. Там съм си наистина у дома, обратният път към цивилизацията винаги е много труден и малко тъжен.

# 45 10 септ. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 22 446

Ако човек е изморен от всичко, подобен начин за почивка е идеален.
Лошото в БГ обаче е, че започват комшиите да надничат, да клюкарстват, да ти досаждат с техните проблеми и т.н. и накрая може да се окаже, че повече си се изморил, отколкото починал.
И на мен от време на време ми се иска да отида за 1-2седмици някъде на село, да няма никой на главата ми и да си почивам, ама....засега няма...))

# 46 10 септ. 2008, 14:27 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Обичам да презареждам батериите си на вилата ми в малко китно селце, на 20тина километра от голям морски град. Heart Eyes

Там си имам двор, кученце, пусти плажове (вече не толкова пусти за съжаление) и много, много спокойствие. Ако случайно ми залипсва бурният нощен живот - отскачам до големия град, но за малко. И после - отново се връщам към тишината на зеления двор и мириса на море.

Честно казано бих живяла там постоянно, но за сега няма как. Може би в бъдеще....

# 47 10 септ. 2008, 14:36 ч.

Мнения: 2 070

нотар, някак отгоре отгоре ме четеш. Кой ти говори за раздяла с близки хора и деца. Ставаше дума за момент от живота или дори за нещо в ежедневието.

Така като ви чета, по тоя параграф най-близко съм до Летящата, Флор и Анда. Напълно си пасваме. И аз така съм най-близо до себе си.
А къщите в прерията, на природа, до морето, тераси, големи френски прозорци, селска романтика и мирис - това го предпочитам с хора около мен, да го съпреживеем заедно. Не мога да се изолирам на провинциално място, където на втория ден всеки те познава, където къщата е голяма, а аз съм сама с мислите си - прекалено много ще ми дойде от мене си.
Мисля, че най-близо до себе си съм била в Англия, пишейки си в караваната, в Москва попивайки всичкото изкуство, докато се разхождам сама по софийските улици при леко студено време, когато всички са се загърнали и захлупили. Когато съм тъжна и разочарована от мъж и рева в някой парк същ има някаква мазохистична тръпка.

Между другото, ако някой иска да даде къща или етаж под наем на моята приятелка нека ми пише на лични.

# 48 10 септ. 2008, 14:48 ч.

София
Мнения: 443

Да, искам и аз малка къща, но не чак в прерията, че съм градско чедо и има опасност да ме изядат чакалите. Grinning

Едно такова прекрасно селце като в сериала за Мидсамър /Ама без мърдърите по възможност Wink

/ Не само за презареждане, а за ежедневна употреба.

# 49 10 септ. 2008, 15:06 ч.

Мнения: 592

Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 10 сеп 2008, 14:36

нотар, някак отгоре отгоре ме четеш. Кой ти говори за раздяла с близки хора и деца. Ставаше дума за момент от живота или дори за нещо в ежедневието.

Напротив, аз съм от подробно четящите, просто някой преди мен каза, че чака едва ли не да хукнат децата му по света, да прати мъжа в дълга командировка и да остане сам - да се заредял - ?!?! С какво? С мисълта какво ли правят децата и мъжот? Балу я разбирам, но в първия пост казах че трябва баланс, иначе за постоянно - си е чиста депресия! Знае ли някой, който е поне над 33г. какво е да се прибираш вечер /"след като си седял до огъня, и е тихо, и няма хора наоколо"/ и да знаеш че в къщи никой не те чака, да не чуваш стъпки зад вратата? А сега си представете как се прибирате след блъскане в трамвая /да ме простят тези с колите и без трамваи/, с две пълни чанти от пазара и като се раздрънчат ключовете да отваряте, да чуете как тропкат 1-2 чифта детски пантофки зад вратата и като отворите да видите две очички весели или две протегнати ръчички, които чакат само вас и никой друг! И това е искрена истина /как го измислих тоя израз и аз не знам/. Ей това най-ме зарежда мен - че има една душичка зад вратата, заради която съм готов да си дам залъка от устата! .... Мисля че ако имате деца, точно те са вашето лично пространство, другото за мен си е чист егоизъм!

# 50 10 септ. 2008, 15:29 ч.

София
Мнения: 1 783

Да, нотар, нищо че съм малко под 32 години. Знам какво е . От 7 години само така живея. Знам какво е да си сам като куче, знам какво е да говориш само с хора под един метър и да виждаш само блеснали очички, за които след един убийствен работен ден ти си единствеен център на света. И това не винаги зарежда.
Знам какво е да мислиш и за баща, и за майка, да носиш цялата отговорност от това кой какво да яде, до това кога за какво да се харчат парите. Даже знам и колко е уморително. И да, сама си нося торбите, даже съм падала от стълбите на тролея от умора. И да, ако това, ме прави егоист в твоите очи, затворени с капаци - добре. Не ми дреме за мнението ти.

# 51 10 септ. 2008, 15:36 ч.

Мнения: 2 070

О да, някои думи като егоизъм и самодстатъчност отдавна не приемам като негативни. И не съм да кажеш някоя отшелничка, все съм с хора, все се раздавам.Много хора имат голяма нужда от известна доза егоизъм и не виждам нищо лошо. Общуването с децата е по-различно от това само със себе си, най-малкото, защото не могат да разберат всичко.

сетих се, че през есента съм най-близо до себе си. И в циганското лято и в студените дни, капсулирам се някакси.

# 52 10 септ. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 4 965

Направо ми се иска да повторя Имелда. Знам какво е да се прибираш и да не те чака никой, но знам и какво е постоянно да се прибираш и на врата ти да се хвърлят 2 дечица, които не разбират какво означава да си уморен, изнервен, да ти е лошо или нещо подобно - те си искат своите прегръдки, целувки, разговори, разходки, грижи и т.н. През деня също съм постоянно с хора, постоянно общувам с някого. И определено понякога имам нужда от егоизъм, за да не се роботизирам. Затова и хич не ги мисля като заминат с мъжа ми без мен за някой уикенд (все пак, става дума за собствения им баща, който е достатъчно способен да гледа 2 деца за 2 дни, без да позволи да им се случи нещо лошо). А и всеки човек е различен - аз лично предпочитам да ме наричат егоист, но имам нужда от своите 24 или 48 ч. самота (със собствените мисли и със собствената компания)...
Иначе, возя се в трамвай, защото ми е по-бързо, отколкото с кола, ама торби не нося...
Само съжалявам, че не ме оставят толкова често сама...

Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 10 сеп 2008, 15:36

...
сетих се, че през есента съм най-близо до себе си. И в циганското лято и в студените дни, капсулирам се някакси.

И аз, и аз.

# 53 10 септ. 2008, 15:52 ч.

София
Мнения: 1 783

Е, азаф, ти какво си помисли?? Crossing Arms

Аз за торбите от МОЛ-а говоря. Там ми е кварталната бакалия. Flutter

# 54 10 септ. 2008, 15:54 ч.

Мнения: 17 546

notar, човече, пък и всички останали, дето знаете всичко, за две седмици иде реч! Не беше нужен толкова патос, емоция, словоизлияния... Аз поне разбрах, че ДеЩо има предвид не самотата на самотниците, а тази, от която всеки човек, живеещ сред шум и динамика, понякога има нужда. Или пък само аз не съм разбрала!?

# 55 10 септ. 2008, 16:07 ч.

Мнения: 71

Цитат на: Балу в ср, 10 сеп 2008, 15:54

Всеки си има своя начин на релакс, аз обожавам лятна вечер - на открито да е съвсем тихо и да слушам само свиренето на щурците. Обожавам също и привечер на залез слънце, само ти бриза залязващото слънце и половинката до теб. Случва се рядко, но е важно че ми се случва.

# 56 10 септ. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 5 940

Темата за какво точно е -за усамотението, за мястото, където отиваме да си се позавърнем, за нуждата от почивка или за географското пространство, в което избираме да живеем, за да сме наясно със себе си и в хармония с другите? Нещо доста се пообърках, намесиха се деца, работа и т.н.
За всичките тези места -и за живеенето, и за завръщането, и за споделянето, избирам място далеч от тълпите и от шума. Не ми е нужно да зарязвам. Обикновено съм на такива места, където мога да посрещна изгрева сама, а да изпратя залеза в компания.

# 57 10 септ. 2008, 18:20 ч.

Мнения: 516

нотар, човек не бива да живее само за децата си. В противан случай става самотен, когато порастнат и напуснат дома. А порастването и напускането е неизбежно. Аз не бих желала синът ми да стои вечно до полата ми. Децата не са наша собственост. Да генерираш живота си само около тях е престъпление към теб, към партньора ти и към самите деца.

# 58 10 септ. 2008, 18:30 ч.

Мнения: 5 940

Според мен нотар въобще не говори за живеенето само за децата . А по-скоро за съзнателното им зарязване в името на това да гониш същността си по чукарите или сред анонимните тълпи. Това рядко прави някой щастлив. Защото в личното пространство на всеки най-често доброволно място се дава на най-близките. Човек може да се намери и заедно с тези, които са част от него.

Последна редакция: ср, 10 сеп 2008, 18:35 от valerie

# 59 10 септ. 2008, 18:38 ч.

Мнения: 3 447

Нямам търпение детето ми да порасне още малко, за да го заведа на моите места, да открия неговите места, да бъдем всички заедно на нашите места. Бях сама достатъчно дълго време, бях самодостатъчна дълго време, измедитирах си медитациите за един живот напред.

# 60 10 септ. 2008, 18:53 ч.

Мнения: 516

Доне, и аз така. Докато синът ми не започна да решава, че предпочита с приятелите пред блока, а не на разходка с мен. Laughing

# 61 10 септ. 2008, 19:02 ч.

Мнения: 9 486

Цитат на: Dona в ср, 10 сеп 2008, 18:38

Ами ако това на аватара си ти-да, имаш право Mr. Green

Ама вземи и спри цигарите, че гледай как си се сбръчкала вече! hahaha

Ох и аз като съм уморена и изнервена ми се иска да забегна на някъде, ама съм пусто социално добиче и без люде не мога..особено без домашните ми любимци /синковеца и мъжо Mr. Green

/
Всеки има право на личен живот и пространство-стига с това да не пречи на близките си Wink

# 62 10 септ. 2008, 19:45 ч.

Мнения: 502

Хубави отговори прочетох,най-много ми харесаха на Бутински и Дона. И аз бих живяла така...

Иначе за усамотението...Мисля,че когато вече си омъжена и с деца,приоритетите са други. Аз отдавна не изпитвам нужда да се усамотя в този смисъл-без децата и мъжа. Ще ми липсват и няма да ми е комфортно. Виж,да избягам от "фона",искам го,много го искам,но не знам къде да избягам. Искам да не виждам намусените и любопитни физиономии на нашите чиновници(от два месеца това ми е болката!). Простотията направо ме плаши вече,мръсотията-тоже...Но да не се отклонявам от темата.
Минута усамотение,преди следващата тълпа от туристи ...

# 63 10 септ. 2008, 20:38 ч.

Мнения: 984

Дона, много хубаво си го написала. И аз чувствам същото нетърпение!

# 64 10 септ. 2008, 21:16 ч.

Мнения: 17 546

При всеки човек е различно отношението към семейството и децата. ще излезе, че аз искам да избягам от тях... Трима са, големи са вече, сама съм ги гледала. Без баби, без гледачки, без ничия чужда помощ! Никъде не сме ходили докато бяха малки. Нито сами, нито по гости с тях, защото едно е да идеш с едно дете на гости, друго е да помъкнеш три! Вече мога да си позволя да се наслаждавам на необходимата ми доза самота от време на време. Не се чувствам гузна, лоша, виновна или не грижовна, безотговорна майка. Някои хора след години много трудно ще преодолеят синдрома на "празното гнездо" (или както там се наричаше това, когато децата пораснат и тръгнат по своя път).

# 65 10 септ. 2008, 21:19 ч.

Мнения: 984

Балу, въпреки че имам едно дете мисля, че те разбирам. Струва ми се, че Нотар изхожда от позицията на баща. Той няма как да разбере колко е трудно понякога да си слънцето за три планети. Hug

# 66 10 септ. 2008, 21:26 ч.

Мнения: 2 070

Мисля ,че щом човек разполага с достатъчно средства,няма значение къде живее,защото има избор.

# 67 10 септ. 2008, 22:25 ч.

Мнения: 843

Бунгало на плажа. Или около.
Понеже няма вече плажове.. Бунгало. С елементарни удобдства. ВС, елементарна кухня. Колко прагматично... ooooh!

Не е непременно море, може язовир, но гледката към морето е желателна. Hug

Може и джемпер. Гооолям. / 4- стаен/ на Арапя. Целия сезон . Ще си пускам приятелите почти без пари. само да има хора там. И аз ще наминавам. Laughing

оооооооооооооооооооо , ще наминавам! Hug

Форумът ще бъде с предимство.., мчи как!?!

# 68 11 септ. 2008, 00:07 ч.

София
Мнения: 1 783

Цитат на: Dona в ср, 10 сеп 2008, 18:38

Нямам търпение детето ми да порасне още малко, за да го заведа на моите места, да открия неговите места, да бъдем всички заедно на нашите места.

По този почин децата ми бяха къпани от ранна възраст в хижарски леген до печката с дърва и проходиха гонейки ябълки кюлюстурки.

# 69 11 септ. 2008, 02:20 ч.

Мнения: 765

Не мога да си позволя да пропусна детството на дъщеря ми, но не си представям да седя в хижа с тичащи дечурлига около мен (за дълъг период от време). Не е моят начин.
"Спокойствие" не идва от "място".
Наслаждавам се, без да искам да задържа това усещане за дълго, защото се познавам. Ще ми омръзне.
Малка къща в прерията би ми свършила чудесна работа за почивните дни и ваканциите. След 30 години ще е друго. Дотогава има време и най-хубавото на това време е, че не знаеш какво ще се случи.
А утре ? Къде ще живея? Къде ще работя? Заедно ли ще остана с човека до мен? Искам ли да знам всичко това и да се затворя някъде, за да поливам розите? Къщата и усамотението са за хора, които имат всички отговори или са в дълбока депресия, някои я наричат "мъдрост".

# 70 11 септ. 2008, 07:37 ч.

София
Мнения: 3 099

Чета, чета и се чудя - защо София е толкова пренаселена, а малките къщички в спокойни места пустеят...

Искам си в София, но не искам да има такива задръствания.

ДеЩо, приятелката ти има нужда да намери себе си, не къща в прерията.

# 71 11 септ. 2008, 09:55 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Имелда в ср, 10 сеп 2008, 15:52

Е, азаф, ти какво си помисли?? Crossing Arms

Аз за торбите от МОЛ-а говоря. Там ми е кварталната бакалия. Flutter

МОЛ, не-МОЛ - аз ползвам половинката по предназначение Mr. Green

# 72 11 септ. 2008, 10:03 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Докато бях 'мома', намирах пристан в две противоположни посоки - или на място, където съм била щастлива, сигурна и ми е било уютно на душата /като бабината къща например/, или пък на съвсем непознато такова, където да имам възможност да се занимавам с нещо коренно различно, да го откривам и същевременно да намирам себе си.
Сега намирам усамотение в доста прозаични и ежедневни неща - с книга или тук, докато детето спи; в грижа за себе си /все пак таз' красота трябва да се поддържа Laughing

/; в кратка разходка до аптеката или магазина в дъждовен неделен следобед, когато градът е притихнал и пуст; пък дори и когато се затворя в кухнята да творя и остана насаме с мислите си.

# 73 11 септ. 2008, 10:20 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Не съм ви чела, но на мен малка къща в прерията ми звучи по-скоро натоварващо отколкото отпочиващо.
Сещам се за един виц по повода.
Туристи в ада - вихрят се купони, секс до дупка, пиене, дрога. Лелеее, казват си, че то тук хич не било зле. Идваме!
Решили те да останат вовеки и в следващия момент ги натикали в казана с катрана. Ама, какво стана, взели да подвикват, нали купони, това-онова.
Ааааа, туристическата обиколка свърши! - подсмихнали се рогатите.

И аз като ивонска си искам Варната, ама след основно почистване /моля, Дренски и Рокси да не четат Grinning

# 74 11 септ. 2008, 11:30 ч.

София
Мнения: 1 783

Реките от аобсолютна мъдрост в тази тема са на път да ме удавят.

# 75 11 септ. 2008, 11:54 ч.

Мнения: 592

барабалекс newsm10

!
ivonska - много мислят като теб, но Сф е на този хал, защото повечето си мислят че там е като на село - пресичаш където ти скимне, караш кола в която улица ти кефне и ето ти нервните проблеми. Но съм убеден, че ако бяха германци, в Сф нямаше да е така и нямаше да я има и темата, и депресията и "бягството"!

# 76 11 септ. 2008, 11:57 ч.

София
Мнения: 1 783

Даааааа, всички щяха да си прекарват ваканциите и свободното време съзерцавайки трамвай в дъждовен ден. Кофти за тези градове, в които няма трамваи...
Доколкото разбирам гражданите на добре уредените държави си прекарват времето само в градските паркове. Не пътуват, не почиват. Нямат нужда.

# 77 11 септ. 2008, 12:01 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: notar в чт, 11 сеп 2008, 11:54

Но съм убеден, че ако бяха германци, в Сф нямаше да е така и нямаше да я има и темата, и депресията и "бягството"!

notar тук не си прав. Темата за депресията и желанието за бягство от големия град я има в Берлин, а там е пълно с германци Mr. Green

# 78 11 септ. 2008, 12:06 ч.

София
Мнения: 62 595

Чак в прерията, насред нищото не искам. Бих предпочела да е в някакво село, да има хора наоколо. И още едно условие - добра инфраструктура и технически благинки на цивилизацията.

# 79 11 септ. 2008, 12:13 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: ДУХ в ср, 10 сеп 2008, 00:05

Ако има начин да се издържам някак бих прекарала целия си живот на такова място..

. Със семейството. Само когато (ако някога) много ми дотрябва нещо да идвам до града... Искам да си правя всичко сама и да ми е уникално... И хляб, и мляко, и завески, и рози, каренца, и на децата дрешки... Децата да израстнат в гората... Много искам Blush

# 80 11 септ. 2008, 12:16 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: барабалекс в чт, 11 сеп 2008, 02:20

"Спокойствие" не идва от "място".

Съгласна съм с барабалекс.
Не искам сама със себе си, нямам нужда. Искам четиримата заедно - те са моето зарядно. Пък и моята батерия трудно се разрежда.

# 81 11 септ. 2008, 12:42 ч.

Мнения: 17 546

Им, позволи и на други реки да текат редом с твоята! И без това водата на тази земя е на изчезване... Grinning

# 82 11 септ. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Имелда в чт, 11 сеп 2008, 11:30

Реките от аобсолютна мъдрост в тази тема са на път да ме удавят.

# 83 13 септ. 2008, 14:10 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

За кратки периоди се усамотявам, когато съм на път. За повечето хора е уморително, мен ме зарежда.
След това някъде на рум-сървиз и с любим човек бих се чувствала най-добре, домакинстването ми е нещо ужасно омразно, все едно ме измъчват.
'Малката къща в прерията' с всички неизбежни грижи по нея направо ще ме депресира.

# 84 14 септ. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 592

Цитат на: ДеЩоВиди в чт, 11 сеп 2008, 16:18

И аз не мога да разбера защо всимко се приема толкова крайно, нещата се разграничават чак толкова, пък се слагат и диагнози на приятелката ми. И защо се намесват толкова много децата. Исках да направя акцента върху разговор със себе си, не толкова мястото, времето, с хора или без... Все едно де.
[/quotе]
ДеЩоВиди, темата обещаваше да е интересна, но така я зададе, че сама я насочи към сегашния и фейс - като гледам само приятелки те подкрепят, май от кумова срама, а и Сопрано не я отрази подобаващо в седмичните си обзори! А и наистина не е необходимо да ходим всички в "къща в прерията", когато искаме да останем насаме със себе си! Кой както намери за добре!

# 85 15 септ. 2008, 16:50 ч.

София
Мнения: 95

Аз също имам мечта,която засега оставям несбъдната-нарочно!Има място,което живее в сърцето ми,а сърцето ми-в него.Просто е:имах село,свързано не толкова с детските лудешки спомени,защото бях кротко дете,а с топлотата от обичта на баба ми.Сега,когато тя вече не е между живите,аз отново се връщам там-много по-рядко отколкото би ми се искало...и то най-често в спомените.Не мога да се преборя с усещането си,че сега, обитавайки мръсната столица,губя съществена част от себе си.Там-сред природата,до лехите с цветя,или ако щете с домати:),там ,където боровият мирис нахлува в стаята ми щом отворя прозореца.Там,където часовникът губи своята сила,а птиците огласят двота...Искам да живея там,но не става-практически и го съзнавам. Осъзнавам,че драмата на човека се крие в разминаването между инстинктите на сърцето и трезвотата на преценките!

# 86 15 септ. 2008, 21:54 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Magesta в ср, 10 сеп 2008, 12:46

Разбирам я жената - има нужда от почивка , а нищо не зарежда душата повече от промяната Peace

Аферим Мagesta, е това е и моето верую.

# 87 15 септ. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 4 892

ДеЩоВиди, много хубава тема. Понеже аз копнея по едни такива моменти и непрекъснато ги мечтая...Затова ми е хубава.

Мечтая да остарея по-бързо... Някои бленуват вечна младост, уви, аз не. И да си имам една "малка къща в....", където да съм сама. Къде - ами в Будапеща, Варшава, Прага, Амстердам, Копенхаген или Прованс. И никъде другаде. Е, айде, може и някъде из Швейцария Wink

За предпочитане е сезоните да са четири, ясно отчетливи. Малка къща, с веранда, двор, градинка, пейки и маса от ковано желязо и дърво в градината. Разходки, книги, ТВ, мързелуване, излежаване. Приятели. Детето ми /децата, ако се размножа още/ да ме посещават често. Ще се науча да готвя. Ще си пека сладкиши. Мечтая за съвършен ред в къщичката ми, никой да не ми го нарушава. О, мечтая си за бабешки клуб, дето да се кикотим дъртите чанти, да се забавляваме, да правим разни неща заедно, да споделяме.
Абе една блудкава средностатистическа бабичка в странство или емиграция.

Ще взема и мъжа ми с мен, ако тогава все още има желание да сме заедно.

Ей така аз си представям "малката къщичка в прерията" и под това няма предвид къщата само като дом, място за живеене, сграда....Имам предвид старостта като начин да си отпочина, да остана сама със себе си...
Сега мисля така. Днес, а и от известно време искам и бленувам горенаписаното.
Сътворих една малко хаотична писаница, но аз поне си разбирам.

Поздрави, ДеЩоВиди! bouquet

# 88 16 септ. 2008, 09:22 ч.

Мнения: X

NinoTino , не си сама, да знаеш. И аз се улавям как си мечтая на моменти как ще се пенсионирам и ще си чета книжки на спокойствие вкъщи,а после ще ходя с приятелки някъде на по пастичка с безкофеиново кафе Laughing

Абе изобщо, почти като теб си го предтсавям аз пенсионерството- дано не се излъжа в мечтите си, де. Wink