Не съм раждала вагинално, но нали има епидорални упойки... 
не всеки иска да рискува заради едната упойка....някои пък идват прекалено късно за такава....и т.н....а болката - все се издържа....
- Публикувана: 13 септ. 2008, 14:10 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2008, 16:03 ч.
Колко време са адските болки при нормално раждане?
не всеки иска да рискува заради едната упойка....някои пък идват прекалено късно за такава....и т.н....а болката - все се издържа....
А какво значи забравят се болките? Като гледам всички тук си спомнят колко време са траели даже. 
Аз си спомням всичко от до.
harem_style, точно за този вид помощ говорех - най-ужасното преживяване в моя живот!. Системата окситоцин само ускори процеса и скъси времето между контракциите, които бяха непоносими. Единственото обезболяване беше инжекция с бусколизин, която не даде никакъв резултат. Сега мисля да мина без тези екстри.
Аз си спомням всичко от до.
harem_style, точно за този вид помощ говорех - най-ужасното преживяване в моя живот!. Системата окситоцин само ускори процеса и скъси времето между контракциите, които бяха непоносими. Единственото обезболяване беше инжекция с бусколизин, която не даде никакъв резултат. Сега мисля да мина без тези екстри.
, аз родих за 3 часа любопитството и нетърпението да видя бебето надделяха над болката 
ЛЕКО РАЖДАНЕ 
Някой казват,че второто раждане било по-лесно,но при мен ще има разлика от 10 г и половина.
Да,знам че има епидурални упойки,но малко съм резервирана към тях-незнам защо-просто усещане.
Имаше мами,които казаха,че адски болки нямало-ами аз нямаше да пусна темата,ако след 10г не си спомнях какво преживях през 1998г.Спомням си,че накрая губех съзнание от болките,акушерката ме пръскаше с вода,за да се свестя.Който не го е преживял,не би имал никаква представа какво е да раждаш в неистови мъки.А синът ми изобщо не се роди голям-беше 2700 гр и се роди 5 дена преди термин.
Нека майки раждали с епидурална разкажат малко повече.
Да,знам че има епидурални упойки,но малко съм резервирана към тях-незнам защо-просто усещане.
Имаше мами,които казаха,че адски болки нямало-ами аз нямаше да пусна темата,ако след 10г не си спомнях какво преживях през 1998г.Спомням си,че накрая губех съзнание от болките,акушерката ме пръскаше с вода,за да се свестя.Който не го е преживял,не би имал никаква представа какво е да раждаш в неистови мъки.А синът ми изобщо не се роди голям-беше 2700 гр и се роди 5 дена преди термин.
Нека майки раждали с епидурална разкажат малко повече.
Ще получиш толкова различни отговори, че само ще се объркаш. Всеки има различен праг на болката, няма база за сравнение изобщо.
. А и доколкото са споделяли други мами, втория път е доста по - бързо и лесно 
Болеше ме при напъните, странно, но факт. Контракциите почти ги забравих вече 
Успех, не се страхувай! 
Тези, които са родили сравнително лесно и бързо, наистина ще се чудят на определението "адски болки". Да, но не всеки ражда за 2-3 часа, независимо от нагласата. Аз лично бях доста позитивно настроена, категорична бях, че няма да викам, няма да се лигавя и, че ще изтърпя всичко стоически, без да се превземам. Да, ама не - тесен таз, десет часа контракции, болката беше наистина адска.
Забравя се. И аз сега не помня точно силата на болката, помня само, че беше ужасно. Но пък си заслужава, а и да се надяваме, че втория път ще е по-леко. Хич и не мисля в момента за болките, знам, че ще минат и пак ще забравя.
Забравя се. И аз сега не помня точно силата на болката, помня само, че беше ужасно.
Но пък си заслужава, а и да се надяваме, че втория път ще е по-леко. Хич и не мисля в момента за болките, знам, че ще минат и пак ще забравя. 
Ами и при мен беше бързо. Около 2 часа. Болеше наистина. Толкова, че едва си поемах въздух. После разбрах, че не съм дишала правилно. Дишах повърхностно и като ми казаха как се прави болката намаля малко. Не ме беше страх.
Според мен, щом те е толкова страх се замисли за епидурална или дори секцио.
Има много теми за епидуралната, прочети ги има много положителни мнения! Успех!
Според мен, щом те е толкова страх се замисли за епидурална или дори секцио.
Има много теми за епидуралната, прочети ги има много положителни мнения! Успех!
Ще се включа пак, за да обясня по-подробно за епидуралната упойка. Пристигнах в болницата с много силни контракции, 5см разкритие, голямо и високо разположено бебе. Вляха ми две системи с глюкоза, защото от упойката може много да падне кръвното. Сложиха ми я при вече 7см разкритие. Продължих да усещам контракциите, но вече беше по-скоро напрежение, отколкото болка. Сложиха ми и окситоцин, но след като ме хвана упойката и не съм усещала болка. Краката ми бяха изтръпнали, но можех да ги движа. Даже ходих пеш от предродилна до родилна зала. УСещах напъните, но леко, пак по-скоро като напрежение. След раждането ми сложиха вече трета доза упойка, за да ме зашият. Нямаше проблем след като ме пусна упойката, не ме е боляла глава или нещо подобно.
Няколко часа. После ми сложиха епидуралната и нищо не усещах, ама, нищичко. Даже ми се приспа. Док каза, че матката ми била заспала. Аз едва си държах очите отворени. 
Стимулираха контракциите с масажи, защото и контракциите ми спряха от епидуралната. Нея я сложиха след 6 см разкритие... Правих 3 репетиции с по 3 напъна, за да тръгне надолу бебчо, станах отидох в родилна и там с 2 напъна се роди.
Стимулираха контракциите с масажи, защото и контракциите ми спряха от епидуралната. Нея я сложиха след 6 см разкритие... Правих 3 репетиции с по 3 напъна, за да тръгне надолу бебчо, станах отидох в родилна и там с 2 напъна се роди.