Американец или българин?

Това ми изглежда ключово, и се опитах да намекна за значението по-рано. Защо сама? Защото ти гледаш детето? Така сте се разбрали предварително ли? И с българин, и с китаец, и с американец такива неща могат да се случат.

Примери от моя живот не искам да давам на интернет. Мога само да кажа, че баща ми е българин и че винаги е помагал за всичко на майка ми и че майка ми е била равностоен партньор във всички решения. Баща ми е помагал за готвене, за чистене. Като си помисля, само той идваше на родителски срещи.  Не съм го чувала до ден днешен да псува. Не вярвам баща ми е да е бил единственият мъж в България, който прави това.

Съгласна съм с Биз затова, че противоречията започват да се открояват когато се появят децата. Дотогава всеки е разполагал с времето си както иска. Ако жената работи или има някакви амбиции за живот извън къщата, тогава участието на съпруга става критично.  Затова казах, че преди всеки брак трябва да има съвсем откровен разговор за тези очаквания. 

И моят баща чисти и готви. Можем да си разменяме анекдоти до утре заран, но като погледнеш фактите, нещата са ясни. Развнопоставеността не се отразява само в желанието на един съпруг да пуска прахосмукачката.

Българката печели средно 80% от това, което печели българинът. Работодателите не си правят труда да спазват анти-дискриминационните закони. Скоршно запитване на Капитал отчете, че повечето хора не искат да имат жена шеф и то по смешни причини ("Като им дойде мензисът издивяват", "жените не могат да мислят рационално"). Сексистките реклами са безброй. Липсва защита от домашно насилие и трафик и прочие и прочие. Всичко това е отражение на положението на жената в обществото. А това положение се определя и от мъжете, и от жените.

Ясно е, че има свестни български мъже, но пък "свестен" си е доста относително понятие. На мен лично не ми стига само "да помага". Искам въобще да не одобрява патриархалния модел. Което аз почти не наблюдавам у българина.

Попринцип никога не съм разделяла хората на групи и винаги съм вярвала, че си е до човека. Просто ми беше интересно дали има хора които са изпитали и двете страни и дали намират разлика.
А то хората са си го казали правилно, че тревата е винаги по-зелена на съседската поляна.
Не се сърдя на никой за отговорите и благодаря на тези които ме разбират. Явно си е вярно, че с появата на едно малко човече добре познатата схема се разрушава и сме изправени пред нови предизвикателсва.
Да седя си в къщи сама защото си гледам детето и така сме се разбрали с мъжа ми за което съм му много благодарна. Може би повече ме тормози това, че детето ми ще израстне далеч от роднини и близки приятели.

Хиър, сигурна съм, че дискриминацията и сексизмът са много по-открити в България, но социалните условия за жените на едното или другото място не беше оригиналната дискусия. Аз дори не приех въпроса като "българи в България."  Българите не са ли навсякъде

Патриархалният модел си е жив и здрав в Щатите. Жените, дори ако работят, обикновено носят около 1/3 от приходите в семейството. Има много статистики на Интернет за това.

А имам и много анекдоти, защото покрай детето започнах да общувам с майки и всички са американки, омъжени за американец. Повечето от майките са напуснали работа заради децата. Приели са традиционната роля на жена в патриархално общество доброволно или не. Всички са с висше образование. За съжаление, особено в икономиката в която навлизаме, на повечето от тези жени ще им е трудно да св върнат обратно на нивото на предишните си позиции. Ще трябва или да учат наново или да приемат по-ниско платени позиции от тези, които са имали. 

Това, обаче, не беше въпросът на Ями Мами, на чието детенце от сърце пожелавам да си създаде кръг с най-добрите приятелчета!

Но не е единственият модел! Още от начало говоря за възможността да живееш с мъж, който не одобрява патриархалния модел. Тази възможност е много по-голяма в САЩ.

А българите са възпитавани от българско семейство в България най-често, все едно дали с в София или Абис Абеба.

предполагам, че на голяма част от момичета тук им е минавало това самосажъление.. къде заради липсата на помощ, къде заради самият контакт с близките...но в крайна сметка сами си гледите детето, което е донякъде голям плюс...ако знаеш колко майки мрънкат от много "помощ" около тях в БГ   

Абе истината е, че колкото и да си говорим, всеки говори от позицията на собствения си опит и това в никакъв случай няма да е същото, като при някой друг.
Не искам да казвам, че американците са по-добър избор за съпрузи от българите  , в никакъв случай. Пикси е права, че е до отношението мъж-жена, а не българин/американец - българка. Аз просто исках да подчертая, че има нюанси и че средата, в която израстват мъжете оказва влияние. Средата в България е значително повече в ущърб на жената, отколкото в САЩ. Изпитала съм го на гърба си и на двете места и най-вероятно, това че съм израснала в България ми помага да оценя повече възможностите в САЩ.

Аз обаче говорех и за друго (Пикси, съжалявам, че неволно загатнах идеи за личния ти живот ), да оставим настрана патриархалността - говорех за културата, с която сме израснали, и за влиянието ѝ върху нас. Това е храна, време за хранене, начин на ядене, начин на обличане, прекарване на свободно време, връзки с родителите и с останалите членове на семейството, начин на общуване. Ние сме продукти на семействата си и на средата, в която израстваме. Никой не може да ме убеди, че това няма значение в една връзка и че не изисква нагаждане от двете страни. Естествено, че това са неща, които трябва да се изгладят между двамата и ако ги осъзнаят и имат желание ще ги изгладят, отношенията ще са наред. Но не може да не оказват влияние и трябва да се имат предвид, когато човек се жени за човек от друга националност. Затова дадох и примера по-рано за моите наблюдения за успешни бракове с американец - когато американецът има желание да изучи културата на съпругата си. Йъмми, ако и твоят съпруг е така, няма да имате проблеми. 

от това може да излезе страхотна тема...кое най ви затрудни в културните различия

Точно така!  И няма универсална формула за храна, начин на хранене, и прекарване на свободното време, връзки с родителите в нито една държава.  Само в Щатите, мога да си помисля за хиляди начини по които хората се различават в тия аспекти. Едни купуват органична храна, други ядат в МкДоналдс. Ако растеш в семейството на Сара Пейлън, ядеш мус който си утрепал сам. Ако живееш в семейството на моя колежка, ядеш само вегетариански, органични гозби. Става дума за ценности, и ценностите са повече атрибут на социален кръг отколкото на нация.

Едни гледат ТВ докато се хранят; други сядат в трапезария с дантелена покривка. Храна!!  Сега се върнах от няколко европейски страни, в които беше проблем да намерим ресторант с "национална" храна. Намерихме мексикански, медитериански, китайски, и какво ли не друго. 

Живеем в глобална култура. Ако хората не са имали достъп до друго освен две държави (или дори до втората държава имат единствено достъп чрез съпруг/а), тогава е естествено тези разлики да се очертават на преден план. Разликите са доста повърхностни--дали ядеш охлюви или тиквички, например, не е от голямо значение.

Ако става дума за различни религии (например християнство вс. мюсюлманство), тогава вече говорим за съвсем други неща. Но познавам и една-две такива двойки, които с компромис и диалог, се справят.

Пикси, светът е глобален от има-няма 20 години. Органична храна се яде от 10, а масово сигурно от по-скоро и основно от добре образованото население. Вегетарианството е все още считано за пърк, за добре образованите хора и тези с добри доходи, защото иначе не можеш да си го позволиш. Ако прочетеш, какво писах по-рано аз говоря за мидъл Америка, където живеят болшинството от американците и доколкото знам и доколкото съм виждала е точно това, което описах -
Плюс това не се хващай за храната, това е най-елементарното, макар, че има хора, които си обичат техните meat and potatoes и българска храна ежедневно би им идвала в повече и едва ли биха опитали телешки език или заек, пък камо ли охлюви, за тях това е екзотика на н-та степен. Аз обаче говоря основно за навици и обичаи - едните пият супер силна домашна ракия, другите разводнена бира, едните са религиозни от 10тина години, другите ходят на църква и се молят редовно от пеленачета, едните обичат готвени манджи със сос, другите обичат сухи храни и салати; едните вечерят в 8 пм, другите в 5-6 пм; едните слагат децата си да спят следобед до 7-8 годишна възраст, другите до 3; едните ги слагат да спят вечер в 7-8, другите в 10-12; едните буквално живеят, за да работят, другите гледат колкото може повече да изкръшкат от работа; едните си обличат новите дрехи и се разхождат на главната улица с цялото семейство, другите си обличат т-шъртовете, сует-шъртовете, маратонките и джинси и отиват в мола; едните жени обичат да се докарват и носят високи токове по всяко време, другите не; едните седят в кафенета с приятели и лафят, другите си вземат кафето ту го; едните предпочитат да оставят бабите и дядовците да им гледат децата, другите не искат да го правят (или бабите не искат  ); на едните можеш да се изтърсиш по всяко време на гости (искат те или не), на другите само след покана и уговорка от преди 2 седмици.

Естествено, че това са генерализации, но са верни генерализации, точно както е вярно, че германците обичат бира, братвурст и сауъркраут и че китайците не ядат вчерашно-готвена храна. Естествено, че има изключения (както и субкултури), винаги има такива и са важни, но и тези неща не са за подценяване. И отново да кажа - човек говори от собствен опит, така че аз не говоря голословно.  Спирам да спамя в темата, ако искаш можем да продължим разговора на лични. 

Така се получава, когато не се омъжваш по любов 
И ще ти пречи, и ще те дразни, и ще го "мъкнеш", и езика няма да научи ... да си мислила навреме.
На мен защо не ми пречеше постоянно да превеждам на три езика по време на сватбата ми и цяла седмица преди това?
Защо няма да ми пречи да го направя пак и на сватбеното тържество в България след няколко месеца?
Нарича се любов 
Ако толкова ти тежи, разведи се, вземи си български простак и да ви е сходно в културите, защото е българин 

Aма защо да го продължите на лични, Биз? Толкова е интересно. Най-после нещо различно от "То си е до човека" и т.н повърхностни клишета.

Хиър, с лекота приемаш генерализации за България, а отричаш генерализации за Щатите. Не ти е прав аршина. Според мен, разбира се.

Надявам се, че не съм обидила никого. Аз пък не го приех като спам, а като дискусия на интересна тема, с различни гледни точки.

Да, разбира се, личният опит има голямо значение, затова понякога говорим за една държава и дори едно и също събитие, но погледът ни е пречупен през призмата на нашия светоглед, на нашите познати, роднини, и приятели. Познавам популацията, за която Биз говори, но това е lower-middle class, не точно мидъл клас. Това е точно делението на тези, които пият "вино" срещу "бира,"  което нашумя наскоро в пресата, които предпочитат баскетбол срещу боулинг.

В крайна сметка, аз намирам много повече допирни точки с хора, чието образование е сходно с моето или с които сме имали по-сходни лични опити (като ценности, разбирания) отколкото с хора от определена нация. Когато се виждам с приятели от Финландия и Германия, културните бариери са много малко. 

Аз по принцип съм против обобщенията на "българи" вс. "чужденици" или "US" vs. "THEM"  в две големи групи. Това е прекалено бинарно.  Знам, че човешкият мозък е склонен да мисли в стереотипи и бинарни величини, защото така по-лесно правим значение от света, но стереотипите са не винаги "верни."  Те са лесни.  Всички биха се възмутили ако стереотипваме  "белите американци" и "латино-американците", като последните често се слагат в един кюп. Всъщност, последните също имат много под-култури и т.н.

А от другата страна на оградата: замисляли ли сте какво е мнението на някои американски мъже за българските жени? Наскоро подслушах разговор между мъже в Панера Бред, чийто приятел е в България, и не мисля, че стереотипите биха се харесали на никого тука.

Мисля, че и аз изчерпах тази тема.

Абсолютно си права - бинарно е и е некоректно. И аз не обичам такива обобщения.

И ако някой постави моя съпруг в първата група (виж долния цитат), само по критерий националност, ще е в голяма грешка.
Има много магарета Пенчо, но не (на) всички Пенчовци (им) са еднакви. Извинете ме за"натуралните" скоби в предното изречение.


Олинце, ако с постинга си не си целяла генерализации по национален признак и аз съм те разбрала грешно, моля свиркай. 

Биз хубаво го е написала. Всеки си говори от собствения опит. Аз като женена за българин да си кажа, че отчитам много плюсове на това. Просто наистина някои неща са доста по-лесни, мисля че с него се разбирам на друго ниво. Това не значи, че всички българи са добри мъже, но безспорно културните различия са по-малко.
Ями мами, искам да ти кажа, че ако беше женена за българин, но живеехте в Америка, пак щеше да ти липсва България, и пак детето ти щеше да расте далече от роднините. Това е съвсем различен проблем. Ако мъжът ти е отворен към твоята култура и съгласен детето ви да я сподели, мисля че няма защо да мислиш по въпроса какво ли ще е с българин. Някои неща щяха да са по-лесни, други по-трудни. Няма идеално.

Пикси, кажи какво си говореха за българките, че ми е интересно.