Когато, за съжаление, се убедих лично че някои неща не могат да се случат въпреки огромната ми воля, усилия, желание и какво ли още не - тоест, осъзнаване че има неща в които не мога да се намеся, това ме научи да се примирявам.
- Публикувана: 14 септ. 2008, 11:14 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2008, 11:59 ч.
Кое промени възгледите ми
...Човек никога не се променя основно. ...
"Никога" използвано в такъв контекст, е признак не незрялост. Може би е по-подходящо да ползваш "не още" за себе си...
Тъпо изказване. Това, за което аз говоря е философия. Дали видя сега разликата?
Аз май съм твърдоглава и неотсъпчива в живота, повтарям грешки, избрала съм си начин на живот, към който се стремя, постигам, понякога губя, възвръщам. Опитвам се да променям може би нещата, хората и дори събитията около мен, виждам, че не мога, ядосвам се, минава време и пак опитвам.
Минавам през събития, които смятам за част от нещата.
Филми и книги, които едни или други смятат за повратни, ме загубват или в протяжното си начало или на петата страница.
Сун Дзъ, Ошо, Тайната и какво ли още не, не ми се струват, че са за мен. Предпочитам крайностите - или пълно бездействие, или прекалени преживявания...
П.П. Това не ми попречи да намеря и сваля "Тибетска книга за живота и смъртта"!
Минавам през събития, които смятам за част от нещата.
Филми и книги, които едни или други смятат за повратни, ме загубват или в протяжното си начало или на петата страница.
Сун Дзъ, Ошо, Тайната и какво ли още не, не ми се струват, че са за мен. Предпочитам крайностите - или пълно бездействие, или прекалени преживявания...
П.П. Това не ми попречи да намеря и сваля "Тибетска книга за живота и смъртта"!
...
П.П. Това не ми попречи да намеря и сваля "Тибетска книга за живота и смъртта"!
П.П. Това не ми попречи да намеря и сваля "Тибетска книга за живота и смъртта"!
Много бавно се чете, да си знаеш (това не е любовна драма
). То и само така има смисъл. Някои хора я намират за подтискаща...
ivonska, ако въобще се случва някога промяната, сигналите за нея трябва да са такива, че ти самата да не ги хващаш. Толкова да си видоизменен, че въобще да не разсъждаваш върху нея. Другото е отразяване на личната ни представа, че уж нещо е променено. С очите на изходящото.
Звучи засукано и твърде категорично, за да е валидно.
Промени ги желанието ми за нещо различно. До един период от живота ми исках определени неща, но не не знаех как и да ги постигна, по-скоро не можех да отстоявам желанията си. Докато в един слънчев ден /в буквалния смисъл слънчев/ реших, че ако аз самата не направя необходимото, нищо няма да се промени. Започнах да казвам НЕ, когато сметнех за необходимо, спрях да угаждам на хората, започнах за гледам повече себе си. Научих се да уважавам себе си. И ще се опитам да науча и дъщеря си на това.
А признак на зрялост ли е да те промени книга?
Тъпо?! Защото е различно от това,
което си си навила на пръста ли?
Да ви попитам. Като книгите толко
са ви променили, придържате ли се
абсолютно към промяната, или често
ви се случва да й изневерявате и да се
връщате към старите си качества, а?