Аз лежа тия дни, изкарах си ангелите вчера. 
Чаках 30 минути на една опашка в Цибалаб, прилоша ми, натежа ми корема, после ме раздруса хубаво колата и резултатът не закъсня - тежест в кръста и напрегнат корем. Цяла нощ не спах от шаш, пия но шпа и си лежа. Днес ме погледна Докито, всичко изглежда наред, да си пия но шпато и да лежа пък дано минело. Ама не е ли ранко за такива екстри?! А как ми тежи и опъва корема не е истина, не мога да стоя повече от 5 минути права на едно място. 
Чаках 30 минути на една опашка в Цибалаб, прилоша ми, натежа ми корема, после ме раздруса хубаво колата и резултатът не закъсня - тежест в кръста и напрегнат корем. Цяла нощ не спах от шаш, пия но шпа и си лежа. Днес ме погледна Докито, всичко изглежда наред, да си пия но шпато и да лежа пък дано минело. Ама не е ли ранко за такива екстри?! А как ми тежи и опъва корема не е истина, не мога да стоя повече от 5 минути права на едно място. 
Аз също бях с предна плацента и постоянно терорех дреби с едни слушалки и силна музика. 
За за не стоя права (нещо твърде досадно), тенджери и тавички не съм мила също от ужасно много време. Пия си Магнерот откакто спрях Дуфастона и понякога се гощавам и с Но Шпа. 
. Много се кротна на активната гимнастика, а по-голямото братче се скъса да му люлее висящите играчки 
. Незнам, но такова усещане не съм имала в небременно състояние.
Иначе Докът каза, че бебовците са жизнени, водите са в норма, шийката ми е направо идеална. А, и ме похвалиха за хемоглобина - и себе си учудих, очаквах, че след операцията, повръщането и двете бебета вече ще съм анемична, а той е 126 и не е мръднал за последния месец. За сметка на това имам леко завишени левкоцити (13, нормата за бременни била 12), та има и за какво още да се притеснявам с моята параноя от инфекции.
