- Публикувана: 17 септ. 2008, 00:43 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 21:48 ч.
КЛУБ:ПОРАСНАЛИ СИРАЦИ
ДОБРЕ ДОШЛА В КЛУБА
marrinka85
k.a.l.i благодаря ти ,че не изостави клубчето
да се представя:аз бях фанимая,вече си смених името във форума и съм вече фатима.
причината е следната:почнах нова тема в подфорума хоби на тема гадаене,исках за момент поне да се опитам да мисля за нещо друго,иначе бях на ръба да превъртя...
оказа се,че темата е интересна и аз си прехвърлих мислите по нея.
понеже я почнах като гост с името фатима и така реших да си сменя и ника.
за мен поне в момента това е начинът да съм полезна и да помогна на всички,които лмат нужда.
затрупаха ме с работа и дори на лични също имам много молби за помощ.
ако ви е интересно,хвърлете един поглед там.
опитвам се там да изглеждам весела поне външно,а отвътре аз си знам какво ми е...
маринка,страшно много се радвам за теб,радвам се,че си на моето мнение,че не трябва да крием ударите на съдбата,които сме понесли.дори напротив,трябва да се гордеем,че въпреки тези удари сме били и сме станали хора.ние нямаме вина ,нито за смъртта на родителите си,нито за техните грешки.
и ти си от моята порода борбени хора и много се гордея с теб.
сигурно си младичка още,щом учиш,рещнала си него и маи ще ставаш маичица.ти значи спокоино можеш да си дъщеря за някои от нас.
много ще се радвам,ако решиш да споделяш живота си тук.знаеш,че тук ще намериш наистина хората,които ще те разберем наи-добре и винаги ще те подкрепяме
кали,още веднъж ти благодаря мила.аз вече почти се бях отчаяла,че клубчето нещо замря.
ти го възраждаш отново,за което съм ти много благодарна
marrinka85
k.a.l.i благодаря ти ,че не изостави клубчето
да се представя:аз бях фанимая,вече си смених името във форума и съм вече фатима.
причината е следната:почнах нова тема в подфорума хоби на тема гадаене,исках за момент поне да се опитам да мисля за нещо друго,иначе бях на ръба да превъртя...
оказа се,че темата е интересна и аз си прехвърлих мислите по нея.
понеже я почнах като гост с името фатима и така реших да си сменя и ника.
за мен поне в момента това е начинът да съм полезна и да помогна на всички,които лмат нужда.
затрупаха ме с работа и дори на лични също имам много молби за помощ.
ако ви е интересно,хвърлете един поглед там.
опитвам се там да изглеждам весела поне външно,а отвътре аз си знам какво ми е...
маринка,страшно много се радвам за теб,радвам се,че си на моето мнение,че не трябва да крием ударите на съдбата,които сме понесли.дори напротив,трябва да се гордеем,че въпреки тези удари сме били и сме станали хора.ние нямаме вина ,нито за смъртта на родителите си,нито за техните грешки.
и ти си от моята порода борбени хора и много се гордея с теб.
сигурно си младичка още,щом учиш,рещнала си него и маи ще ставаш маичица.ти значи спокоино можеш да си дъщеря за някои от нас.
много ще се радвам,ако решиш да споделяш живота си тук.знаеш,че тук ще намериш наистина хората,които ще те разберем наи-добре и винаги ще те подкрепяме
кали,още веднъж ти благодаря мила.аз вече почти се бях отчаяла,че клубчето нещо замря.
ти го възраждаш отново,за което съм ти много благодарна
бабо яжке,анти,привет и на вас.
момичета,иска ми се малко да си повдигнем духа тук в това клубче.
ето аз,цял живот понасям удари и се боря.понякога се чудя на себе си,че продължавам да живея и все още търся смисъла на живота си.
и все пак се опитвам да вдъхна надежда и на други като нас.
и точно такава трябва да е целта на нашето клубче,
нека никои като нас да не се чувства самотен,исамо ние можем да си помогнем наи-добре на по-младите от нас,които още се питат с какво са виновни за това,че са останали сираци.нека да не чувстват сами в борбата с живота.
момичета,иска ми се малко да си повдигнем духа тук в това клубче.
ето аз,цял живот понасям удари и се боря.понякога се чудя на себе си,че продължавам да живея и все още търся смисъла на живота си.
и все пак се опитвам да вдъхна надежда и на други като нас.
и точно такава трябва да е целта на нашето клубче,
нека никои като нас да не се чувства самотен,исамо ние можем да си помогнем наи-добре на по-младите от нас,които още се питат с какво са виновни за това,че са останали сираци.нека да не чувстват сами в борбата с живота.
Имам си една любима мисъл, за съжаление не помня автора:
"Млад е човек, когато мечтите му са повече от спомените."
Е, спомените не се трият, да се опитаме да изравним с повече мечти.
Пожелавам на всички вас и да ви се сбъднат!
"Млад е човек, когато мечтите му са повече от спомените."
Е, спомените не се трият, да се опитаме да изравним с повече мечти.
Пожелавам на всички вас и да ви се сбъднат!
Е, значи аз съм ужасно млада. 
Ужасно много мечти имам, чак си се дразня, че съм такава въздухарка, но пък те моите мечти са по-скоро амбиции, тъй че а дано ми стигне живота поне за повечето да осъществя.
Ужасно много мечти имам, чак си се дразня, че съм такава въздухарка, но пък те моите мечти са по-скоро амбиции, тъй че а дано ми стигне живота поне за повечето да осъществя.
Моите мечти вече са свързани с малката принцеса(да е жива и здрава това все пак е най важното) с която ме дари живота,като по млада бях твърде амбициозна, може би за да се доказвам на себе си непрекъснато ,че и без родители човек може да живее пълноценно и да осмисли живота си.
На по младите от мен ще си позволя да кажа да грабят от живота с пълни шепи и да се радват и на най дребните неща,защото те всъщност са стимула да открият щастието.
На по младите от мен ще си позволя да кажа да грабят от живота с пълни шепи и да се радват и на най дребните неща,защото те всъщност са стимула да открият щастието.
Аз, да си призная,малко завиждам на амбициозните хора.Никога не съм се стремяла към нещо ПО,задоволявам се с малко,дори не се осмелявам вече да мечтая.Преди да забременея(това си е доста дълъг период)бях силно обсебена от мисълта за дете,но сега и аз като К.А.Л.И.,мечтая само тя да е добре,всичките ми сили и стремежи са насочени главно към нея.Може да ви се стори доста семпло,на моменти аз самата дори се питам това ли е всичко,абсолютно всичко,което да желая....И май не намирам смисъл в нищо друго(кариера,по-престижно образование,материални придобивки и др.)
Да си мечтател е различно от "въздухар",страхотно е,че някои от вас имат по-възвишени мечти за живота си.Но на мен просто не ми се удава,поне не колкото на останалите.
Аз май се отплеснах нещо...Айде, спокойна вечер на всички от клуба.
Да си мечтател е различно от "въздухар",страхотно е,че някои от вас имат по-възвишени мечти за живота си.Но на мен просто не ми се удава,поне не колкото на останалите.
Аз май се отплеснах нещо...Айде, спокойна вечер на всички от клуба.
момичета,
много се надявам .да не съм ви досадна,че все пиша
но не стърпях пак,извинете ме.
venivi,какво завиждане мила..
изобщо да не ти минава през главата.
какво по-голямо щастие за маиката от това да отглежда детето си,да го вижда как расте,да го обича и ако може да види и внуци..
лошо е когато необходимостта те кара да работиш и не можеш да се нарадваш на детето си докато е малко и иманужда от теб.
да знаеш сега аз колко съжалявам,че навремето трябваше да работя,и не можах да се грижа за сина си както ми се искаше.
всичките пари на света,наи-доброто образование и кариера не могат да компенсират миговете с детето ти.
изобщо н завиждаи,гледаи си детенцето и му се радваи докато е малко.после има време и за работа и т.н.
еи,пак стана дълго,но ако живота беше просто нещо,нямаше да има нужда и от толкова думи...
лека ви нощ,момичета 
много се надявам .да не съм ви досадна,че все пиша
но не стърпях пак,извинете ме.
venivi,какво завиждане мила..
изобщо да не ти минава през главата.
какво по-голямо щастие за маиката от това да отглежда детето си,да го вижда как расте,да го обича и ако може да види и внуци..
лошо е когато необходимостта те кара да работиш и не можеш да се нарадваш на детето си докато е малко и иманужда от теб.
да знаеш сега аз колко съжалявам,че навремето трябваше да работя,и не можах да се грижа за сина си както ми се искаше.
всичките пари на света,наи-доброто образование и кариера не могат да компенсират миговете с детето ти.
изобщо н завиждаи,гледаи си детенцето и му се радваи докато е малко.после има време и за работа и т.н.
еи,пак стана дълго,но ако живота беше просто нещо,нямаше да има нужда и от толкова думи...
лека ви нощ,момичета
здравей Фатима, тъжна е темата,но няма как, един го застига по-рано, друг по-късно.
аз също загубих и двамата си прекрасни родители, и въпреки че не бях малка, болката и празнотата бяха смазващи.
не мога да намеря думи,с които да те утеша за жестоката ти загуба, ще ти пиша на лични.
прегръдки от мен
аз също загубих и двамата си прекрасни родители, и въпреки че не бях малка, болката и празнотата бяха смазващи.
не мога да намеря думи,с които да те утеша за жестоката ти загуба, ще ти пиша на лични.
прегръдки от мен
Уф, ми аз съм нещо сополива. 
В общи линии си обменяме бацили с децата. Подариха ми много хубава книга - ако можете да я намерите, ви я препоръчвам горещо - "Здраве чрез природолечение" на издателство Рийдърс Дайджест. Като енциклопедия е - как да се храним, как да се лекуваме без лекарства от различни болести, в кои храни какви витамини и минерали се съдържат, все полезни неща. За моят проблем имаше посочени два вида масаж и в действителсност като си приложих единия, спах с отпушен нос, след като няколко нощи не ми даваше мира запушения нос, но се иска постоянство, а аз се офлянквам. Но наистина има супер интересни неща в тази книга. Не знам за вас, но мен ме втриса от лекарства. Хапчета изобщо не мога да пия - засядат ми в гърлото и почвам да повръщам. 
Затова преди да се подложа на хомеопатично лечение, преди винаги си исках инжекции вместо хапове.
В общи линии си обменяме бацили с децата. Подариха ми много хубава книга - ако можете да я намерите, ви я препоръчвам горещо - "Здраве чрез природолечение" на издателство Рийдърс Дайджест. Като енциклопедия е - как да се храним, как да се лекуваме без лекарства от различни болести, в кои храни какви витамини и минерали се съдържат, все полезни неща. За моят проблем имаше посочени два вида масаж и в действителсност като си приложих единия, спах с отпушен нос, след като няколко нощи не ми даваше мира запушения нос, но се иска постоянство, а аз се офлянквам. Но наистина има супер интересни неща в тази книга. Не знам за вас, но мен ме втриса от лекарства. Хапчета изобщо не мога да пия - засядат ми в гърлото и почвам да повръщам. Затова преди да се подложа на хомеопатично лечение, преди винаги си исках инжекции вместо хапове.
Здравеи Фатима, привет и на всички момичета в клуба!
Ето че и аз се включвам при вас. Ще споделя на кратко и моята история:
Майка ми ме е чакала цели 10 години и едва на 11-тата съм се появила-била съм блянувано дете,но уви...тя почина от рак на хранопровода, когато бях едва на 5 годинки. Баща ми беше алкохолик,така че за мен се грижеше с цялата си любов баба ми, която почина когато бях в 8-ми клас итогава грижите за мене пое леля/сестра на майка ми/ Баща ми почина малко по-късно,бях вече на 21г./сега съм на36/ и омъжена,но всъщност аз никога не го усетих като баща. Винаги съм чувствала осезаемо липсата на родителите си,особено на МАМА,която така и не можа да ми се порадва....липсва ми и сега,особено в трудни моменти, не знам какво е да си имаш майчица,но се опитвам да дам всичко от себе си и всичко което ми е липсвало на моите 2 дъщерички. Моят съпруг също е сирак, отгледан от баба и дядо/останал такъв на 17г./ а преди 2г. почина и свекър ми. Сигурно ще ви се стори странно, но аз съжалявам,че свекърва ми не е жива и не я познавам,защото е била изключително добър и честен човек.
Мила Фатима, съжалявам за загубата на твоя син....Знам какво си преживяла, защото аз също изгубих моето малко момченце- ако искаш,може да прочетеш във "родители претърпяли эагуба" и по-точно в "нека се представим и още нещо"-15стр. Прегръщам те сърдечно!
Не знам защо Бог допуска това,аз лично не го обвинявам за нищо. Дори съм Му благодарна за всичко което съм и което ми е дал. Мили момичета,искам да помните,че въпреки огорчението и болката и трудностите,които живота ни е предложил на нас сираците, ние сме скъпоценни в очите на Бог и сме под Неговата особена закрила! Пише го в библията, а и аз самата съм го усещала мн. пъти. Всъщност- вярата ми в Бога ми е помагала да устоя на бурите в живота ми и ме е направила по-силна. Също така съм благодарна и на мои близки хора /не роднини/ които са ме подкрепяли в най-трудния период от живота ми и на които мога винаги да се опра.
Пожелавам на всички ви от сега на татък да ви се случват само хубави неща!
За сега от мен толкова и
Ето че и аз се включвам при вас. Ще споделя на кратко и моята история:
Майка ми ме е чакала цели 10 години и едва на 11-тата съм се появила-била съм блянувано дете,но уви...тя почина от рак на хранопровода, когато бях едва на 5 годинки. Баща ми беше алкохолик,така че за мен се грижеше с цялата си любов баба ми, която почина когато бях в 8-ми клас итогава грижите за мене пое леля/сестра на майка ми/ Баща ми почина малко по-късно,бях вече на 21г./сега съм на36/ и омъжена,но всъщност аз никога не го усетих като баща. Винаги съм чувствала осезаемо липсата на родителите си,особено на МАМА,която така и не можа да ми се порадва....липсва ми и сега,особено в трудни моменти, не знам какво е да си имаш майчица,но се опитвам да дам всичко от себе си и всичко което ми е липсвало на моите 2 дъщерички. Моят съпруг също е сирак, отгледан от баба и дядо/останал такъв на 17г./ а преди 2г. почина и свекър ми. Сигурно ще ви се стори странно, но аз съжалявам,че свекърва ми не е жива и не я познавам,защото е била изключително добър и честен човек.
Мила Фатима, съжалявам за загубата на твоя син....Знам какво си преживяла, защото аз също изгубих моето малко момченце- ако искаш,може да прочетеш във "родители претърпяли эагуба" и по-точно в "нека се представим и още нещо"-15стр. Прегръщам те сърдечно!
Не знам защо Бог допуска това,аз лично не го обвинявам за нищо. Дори съм Му благодарна за всичко което съм и което ми е дал. Мили момичета,искам да помните,че въпреки огорчението и болката и трудностите,които живота ни е предложил на нас сираците, ние сме скъпоценни в очите на Бог и сме под Неговата особена закрила! Пише го в библията, а и аз самата съм го усещала мн. пъти. Всъщност- вярата ми в Бога ми е помагала да устоя на бурите в живота ми и ме е направила по-силна. Също така съм благодарна и на мои близки хора /не роднини/ които са ме подкрепяли в най-трудния период от живота ми и на които мога винаги да се опра.
Пожелавам на всички ви от сега на татък да ви се случват само хубави неща!
За сега от мен толкова и