Помогнете със съвет и кураж

Със сестра ми имаме година и 8 месеца разлика. Тя е най-добрата ми приятелка, много сме близки. Като малки винаги сме си играли заедно, били сме в едни компании, много е хубаво! Няма да съжаляваш!

Винаги съм си мечтала за породени дечица! Разбира се, с 2 деца има повече работа, отколкото с едно, но и много повече радост! Дете на година и половина е вече доста разбрано, ако отрано го научиш да те слуша няма да се налага често да тичаш след него, а и с бебе и дете можеш спокойно да се разхождаш... Аз и брат ми сме породени, с разлика година и половина, бяхме си винаги компания в игрите. Майка ми казва, че и е било лесно-дори покрай бебето аз съм се научила да заспивам сама.
Аз самата съжалявам че не можах да забременея по-рано, но и сега съм доволна. А раликата между твоите деца ще бъде прекрасна!

благодаря на всички!Така или иначе не мога да направя аборт!Това е немислимо като вариант за мен.Още повече че така или иначе ние си бяхме решили да имаме второ,но мислехме да е догодина.Таткото много ме окуражи.Имам пълната му подкрепа и знам че много ще ми помага защото и с малкия сега много ми помага.Има и цели две баби...въпреки че от тяхната помощ ще се възползвам по-малко.Грехота е да правя аборт!Е,не се чувствах готова все още,но като е станало бебето ако всичко си е наред с бременноста-значи така е трябвало да стане.Аз раждах секцио малкия преди 9 и половина месеца а беше желателно поне две години да се пазим,но...като се поразрових тук там видях че има и други  като мен.Живот и здраве на пролет ще чакаме четвъртият член на семейството:)))Моля се само с бременноста всичко да е наред,защото немога да се пазя както предния път.Сега се налага често да вдигам сина си,поизмарям се около наго че ми е голямшило да ми е жив и здрав но...... няма как!Благодаря ви още веднъж!

Взела си най-правилното решение,за което те поздравявам!Желая ти всичко да е наред,с теб и с нероденото ти бебче! 

взела си правилното решение,ще се справите.

аз пък винаги съм си мечтала бебенцето само да стане...  и независимо в какво състояние сме и колко е голям сина ми, няма да го махна 
пожелавам ти здраво бебенце   

darinachristova, много серадвам че си взела решение да износиш и отгледаш детенцето!  Обичам такива новини! Стискам палци всичко да е наред и да си имате още едно прекрасон детенце на пролет!

Успех в това което решиш имаш нашата подкрепа  .
Моите деца имат разлика 5 г. и мисля че моментът беше тогава .Всеки сам си решава.

Чудесно решение  Много е хубавоче таткото те подкрепя-това е най-важното
Лека и безпроблемна бременност

  Браво миличка , моите деца са с малка разлика, трудно е но като има и баби ...... Сега дори действаме за трето 

Честито 
Лека бременност ти желая   

моят съвет е остави детето - моите деца са с разлика 1,5 отначало се притеснявах от този факт но после осъзнах,че може би така е по добре-ще израстнат заедно,ще имат едни и същи интереси

Здравейте,

Преди 5 години и аз бях изправена пред същия въпрос: да правя ли аборт или не?
Сина ни тогава беше на 7 месеца и аз разбрах, че съм бременна. Искахме второ дете, но не толкова бързо.
Когато лекарката ми обясни за аборта, направо не можех да го изрека като думи...плачеше ми се, когато трябваше да обясня на някой, че имам вариант за аборт. Тогава решихме заедно с мъжа ми, че ще запазим детето. Някой даже беше писал за бременността и кърменето - аз все още кърмех и продължих да кърмя първите три месеца от втората бременност. Това по никакъв начин не попречи нито на мен, нито на бременността, нито на кърменото бебе. В един момент то самичко си е отби.
Имах невероятно лека втора бременност и мина като на филм. Толкова бързо и лесно. Родих също толкова лесно и бързо Тялото ми явно още не беше забравило какво трябва да се прави
След като започнах отново да кърмя имах много кърма и давах остатъка на по-голямото детенце.
Вярно, че първата година от живота на второто дете беше невероятно натоварена, режимите им се разминаваха тотално и вечно някой спеше в къщи. Междувременно аз имах чувството, че непрекъснато храня, мия или приспивам някой
Първата година си беше тежка за мен, въпреки, че даже имахме детегледачка и тя много много ни помагаше.
Но сега - сега двете момчета са на 4 и 5 годинки и са големи приятели! Търсят се един друг непрекъснато и дори и да се посбиват от време на време виждам, че не могат един без друг. Винаги питат за другия. Интересно беше, че когато големия тръгна преди няколко седмици на училище за пръв път - брат му го преживя трудно също. Връзката им е повече от приятелска. Сега съм доволна, че така се получи и се родиха един след друг.
А и още нещо - в минутката след като родих второто дете вече бях сигурна, че искам трето!!!
От тогава досега не съм спирала да искам трето. И въпреки, че сега живеем сами в Канада и нямаме никакви баби и детегледачки наоколо - очакваме съвсем скоро да ни се роди третото дете и повярвайте ми - няма по-щастлива от мен
(А като си спомня, че преди да се оженя за мъжа ми мисълта да родя за мен беше равностойна на това да умра)
Пожелавам лека бременност на авторката на темата и леко раждане! Ще мине без да го усетиш, обещавам ти
И един цитат от майка на 16 деца: "Да кажеш, че има прекалено много деца е все едно да кажеш, че има прекалено много цветя!" 

Здравейте ! Аз се сблъсках със същата дилема преди около 4 години. Имах бебе на 4 месеца когато забременях с второто . Не съм си и помисляла за аборт , но беше минало много малко време от секциото и операцията небеше напълно готова. Тогава ме изпратиха за консултация при един познат лекар. Той завеждаше отделение за инвитро.  Посъветва ме да го оставя и ми каза , че ще се справя. Така и стана родих без проблем , а и цялата бременност беше супер. Сега съм най - щастливата майка. И двама си растът заедно и много си играят. Дори се замисляме за трето. Няма да те лъжа много е трудно , но е за кратко . После става една веселба.

Поздравления за взетото решение 

И моите деца живот и здраве ще са породени, но за мен това е най-добрата разлика