Свърши лятото горещо - време е за Люлинска среща!

Такааааа, най-накрая на спокойствие да си напиша впечатленията от срещата.
Първо много благодаря, за подаръците за Митето, а мама Ира имам специално да я черпя, за безценния учебник-играчка по английски за Милен.
Старите муцуни си се знаем - същите сме си май като от предишните срещи, с изключение на половинката порция ДарЗаМен. Ей, жена, спри да окльощавяваш, че ще изчезнеш. Малката Валентина е направо съкровище рошавичко, а кака Ирина ми прави впечатление на все по-разумна малка дама   
Куку, да не съм те чула да говориш, че детето е диво - какво прелестно кротко съкровище е 
marymaroon Нелли продължава да ме очарова. Подозирам, че зад кротката нежност се крие огнен нрав, защото забелязах, докато тихичко си проучваше обстановката, как и шарят очичките. Кукла малка.
Мата - сори сватя - чу какво каза Милен - много е сладка Алекс, но аз нещаааааааааа да се женя за нея, искам си Ива /все пак тя ни е гадже още от яслата, прояви разбиране/
Зойка - Цецко  е все същото диваче май  Визуално никак не се е променил от последната среща.
Мама Ира - Анди е направо неузнаваем. От ден на ден става все по привлекателен младеж. Само тоя срам първоначално от къде го извади 
Дарена - нашите момчета или помъдряват или най-накрая взеха да се сработват и на живо, не само по телефона  А ако наблюдението ти, че около петата годинка се кротват е вярно, то значи, че на мен ми остава още много малко чакане Боби просто рязко се е променил към укротяване.
Ганката, много се радвам, че се запознахме с теб и съпруга ти. Митето дори се опита да свали Бени, но тя му даде отпор  А Милен и Ваньо нямаше начин да не се сборят за територия - и двамата са доста властни. Интересно ми е как ще мелят брашно като се поопознаят. Дано станете редовни на срещите.
Май изкоментирах всички, с изключение на Маня и Маги, ама като се има предвид, че с тях сме по цял ден заедно, единственото което мога да напиша е - Маня, тоалета беше върха  /на детето, де, твоя не съм го заглеждала/.
От заведението ми казаха, че за пръв път виждат такава сговорна детска дружина от различни възрастови групи, а ресторантската част до сега не са имали мами, които да не могат да отлепят от масата в продължение на 3 часа и все да не са се наприказвали.
Ако искате наистина може да си направим срещите регулярни - по веднъж месечно, особено сега, като захладня.

А пък на нас леля доктор днес ни каза, че нищо ни няма и не сме заразни, така че язък че не дойдохме, но сме за ежемесечни срещи - така или иначе все нещо се случва с децата и не присъстваме 

Извинявайте, че се появих като хала на финала. Не можах хубаво да обърна внимание и на дечицата, и на вас.
Но мястото е добро (хеле пък, че и близо...), ние си ставаме сериозна тумба вече и не е зле да си ги правим по-често тези сбирки.

А! И нещо ново...
Гледаме снимките после и Ирина внезапно пита: Това момченце от корема на майка си ли е излязло? (За Бобо иде реч).
И ето, сгоден случай: Не, всички тези дечица са излязли от сърцата на майките си и от коремчетата на други жени.

Та, ползи всякакви.

П.П. Галя, от сърце прощавай, нещо не бях в час, чак като си тръгнахме разбрах, че е Димитров ден... Ще се реваншираме със закъснял подарък. Мерси за почерпката!

Мамо Галя, благодаря за организацията и хубавата среща. Знам какво струва това с двама бойни юнаци. Вертолета е за двамата - единия да учи, другия да танцува, а кажи саксофона хареса ли на Митето? Анди на подобен в тази възраст много се радваше! Обичам подаръците! Ако чуете за изхвърлена мама - това ще съм аз - даден ми е ултиматум - още една кола и ще ме изгонят!
И ние след принудително затишие по темата - ми не му се говори за това, а аз само ловя моменти да вмъкна мимоходом информация - си дойдохме на думата. Ура! Стана хубав разговор - от техническите въпроси как се излиза от коремчето, а как от сърцето, си поговорихме за любовта, за добрите и смели сърца на малките, но силни, търпеливи, храбри и весели деца... Странно, но бях спокойна и откровена - аз наистина мисля за него така... Дано и по-нататък разговорите ни да завършват с намиране на пристан за спокойствие и обич...
Дълго стана - но искам да кажа за това, което ме развълнува отново - децата (мами и татковци и вие сте разкошни!), но! колко много и чудесни госпожици – и все чаровни, и все нежни, и все уравновесени и с достойнство по сравнение с малчуганите.
Но и за момчетата – Дарена, Мама Галя – колко по-разумни, колко по-отворени и доброжелателни са станали Боби и Милен!
А Иринка – Дар, тя се е променила – помъдряла, пораснала и сякаш успокоила с появата на сестричката! И ти ми харесваш отслабнала!
Зойка, излишно е да казвам, че Цецко ни е на устата – намериха се двама енергични батковци!
Куку, Ганката, Marymaroon –  вас и децата срещам на живо за пръв път – нямам думи, колко ми е приятно, колко обнадеждаващо е, че има такива прекрасни семейства, които намират такива прекрасни деца. Хубави попълнения, хубави срещи… Наистина съм развълнувана
Благодаря на всички!
И пуснете по една парола за албумите (моля!), че каквато съм станала кьорава ни-и-що не виждам!

Боже, Мата, изпуснах Алекс! Но ти знаеш, че тя е необикновена, нали? Трябва да ви кажа, че Алекс и Бобо на Куку си ги представях вихър като моя Анди. А те едни нежни, едни хрисими... Знам, че може да е временно състояние, или като за пред хората, но при Анди на тая възраст и такива моменти нямаше...
Та по тоя повод, Галче, да не те плаша - деца различни, но и на 5 успокояването при нас не е голямо, има малко повече комуникация, понякога тя идва в повече, особено когато трябва да се оспори някое наложително действие!