Детство, море, спомени

  • 1 965
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 405
Ходила съм на много лагери - и морски и планински. Всичките социалистически (пионерски и комсомолски) - строй, тръба, режим.
Прекрасно времена (изключвам първия, на който спяхме в училище и беше гадно, а аз ревях през цялото време).
Няма да забравя датата 08.08.88, когато всички чакахме "нещо" да се случи Simple Smile
Дискотеките, които правехме, музиката от онези дни, китари, скрити и явни погледи, целувки ...

# 16
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Имам един абсолютно незабравим спомен.
Бяхме в кръчма, с ония плетените пластмасови столове, пратиха ме да си купя мента (газирана), но бармана ми даде нормална мента....изпих я...и после не помня.

Спомням си обаче закуските - чай от лайка, филийка, масло и конфитюр + парче сирене.

С баща ми ходехме за по един месец на риба.
Миризмата на мокър брезент и изкормени риби ще ме преследва навеки Simple Smile

# 17
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 394
Имам страхотни спомени от летата в детството си.
Майка ми работеше като администратор в хотел или Вилно Селище (тези които са от Варна ще си го спомнят може би).
Винаги имах гривни за ръката с които ходех безплатно на басейн или море. Майка ми държеше ключовете от мини бара и пиехме кока кола на корем.
Запознавах се с много чужденчета, с по редовните се виждахме и играехме всяко лято. Хранехме се от шведската маса за чужденците. Понякога помагах и седях зад рецепцията и давах ключовете. Съответно ми даваха лакомства или бакшиш (веднъж дори цели 5 лв! които за ужас на майка ми изхарчих на едни колички пред Гранд-а)... много , много спомени имам. Примерно как спасителят на басейна във Вилно Селище, рано сутрин с кепче гонеше една жаба в басейна  Laughing ... седях и се чудих как арабките скачат с дрехите във водата  Shocked

# 18
  • Мнения: 3 268
Морската почивка през детството ми е свързана със спомените ми за баба и дядо,хубавите улици на Бургас и един скрин,на който спях в стая,изпълнена със стари,красиви и приказни в моите очи тогава неща.И Иво,съседското момче,което разтуптяваше детското ми сърчице.

# 19
  • Мнения: 274
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал.  Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо.  Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар,  ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.

# 20
  • Мнения: 2 018
Детство с мирис на водорасли и миди на тенекия.
Пясъчни дворци.
"Проше пани."  Laughing
Почти бях научила полски език.
Едното лято научих, че на всички езици "мама" си означава "мама".
И беше голяма гордост да изгориш зверски, че чак да започнеш да се белиш.
Бутнаха ме от рибарския и ща, не ща се научих да плувам.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 57
Ех.....детство... Моите летни ваканции бяха в Резово, събирахме се около 30 деца и правехме само бели. Сливите оставаха без плод, бостаните без дини...От сутринта окупирвахме плажа, а морето "завираше" от нас, прибирахме се посинели и гладни като вълци. После бабина манджичка eat и мнооооооого игри. Жалко, че вече всичко е различно (и времената, и нравите).

# 22
  • на село
  • Мнения: 3 943
И аз ще започна с едно еех,
детство и море.
Лятото задължително по 2 седмици на станциите в Балчик, или Албена и една година
 в Русалка, там тогава беше диво и красиво  Grinning, французите бяха отделени,
 не се припарваше при тях, сега не знам как е.
И в повечето случаи бяхме с татко /който вече го няма и така ми липсва  Cry/,
майка работеше във военен завод и отпуски лятото трудно даваха.

# 23
  • Мнения: 2 018
в Русалка, там тогава беше диво и красиво  Grinning, французите бяха отделени,
 не се припарваше при тях, сега не знам как е.

Сега пак е диво и красиво, а френската част - мутренско и гадно  Sick

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал.  Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо.  Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар,  ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.

Моите морски спомени са подобни. На тавана на ресторанта на Интера имаше фототапет - водолаз. Мислех, че е чудовище... Най-вкусният паниран кашкавал. Баща ни ни оставяше с брат ми или на плажа на яхтеното пристанище, или на плажа пред Интера, до розовите немци. Една сутрин морето беше като перлено - взехме си дъска за сърф и докато се усетим, влязохме ужасно навътре. Докато се измъкнем бая зор видяхме.

# 25
  • Мнения: 2 388
Нямам такива спомени. Винаги съм живяла "на крачка" от морето. Винаги съм го обичала.
Дори и когато не го виждам, знам, че е там и това ме успокоява по някакъв странен начин.

# 26
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Ех, спомени, спомени! Искам да е лято, само да е лято!
 Всяка година ходехме в Созопол на едно и също място. И до сега този град за мен означава свобода, задушевност и нещо много, много лично и дълбоко.
 Търчахме по цял ден по улиците и плажовете на Созопол с още един куп мърляви местни хлапета. Правехме бели, набези по градинките на хората (където днес стърчат огромните, грозни, бетонни простотии в които повечето хора почиват сега). Игра на стражари и апаши до посред нощ, безумен футбол по нанагорнището на улица "Рила", война м/у горната и долната махала повтаряща се всяка година! Пътят през гората до Златна рибка (м, дааа и гора имаше, и то каква!) и борови иглички по босите пети. Тесни тъмни, павирани улички. Буруна и безстрашни скокове м/у скалите, Райския залив (който вече не може да се нарече райски), Парашута и параклиса в градската градина където като по-големи опъвахме спалните чували и спяхме, двора на старото училище, кръчмата там и отново спални чували. Пънкарите, ментата ... Дари и джем сешъна ...
 Спомени, спомени, спомени - безкрайни са.
 
Все пак се надявам и моето дете да има подобни. Водя го на бунгала и му давам пълна свобода - търчи мърляво и щастливо по цял ден, виси във водата колкото си иска.
 Не бих го завела на хотел, не мисля, че там могат да му датат свободата от която има нужда след затвора в който живее тук. Най-простите бунгала и на двамата ни се отразяват чудесно, а колкото е по-диво, толкова по-добре.

# 27
  • Мнения: 27
Вчера, разхождайки се с детето, минахме покрай една закусвалня с пица на парче. За секунда ме лъхна онази миризма от преди 20 (!) години - на пица от машина край морето. Помните ли ги, едни такива клисави, завиваха ги в амбалажна хартия....

# 28
  • Мнения: 830
Целият ми живот се върти около морето, повечето ми спомени от детските години са свързани с морето. Ако взема да ми разправям ...книга трябва да напиша. Ох, как искам пак да е лято  Cry А виждали ли сте зимата когато навали сняг как изглежда плажа-страхотно е!

# 29
  • Мнения: 118
Баща ми си беше баровец и хазартен тип още по времето на комунизма и винаги сме ходили на Златни пясъци. Спомням си имаше там неква служба "настаняване" Отиваме там, чакаме определено време и ти казват в кой хотел си. Една година всичко беше заето. Имаше свободни само апартаменти в Интернационал.  Там за първи път играх на покер автомати и ротативки. Виждал съм и с очите си баща ми как прави чейндж с разни немци. Имаше и боулинг. Задължително се посещаваше и "Цигански табор" . Единият от дните се посвещаваше на ролбата. С брат ми дебнехме байчото да се отплесне и да минем без пари. Беше си скъпо.  Една година дядо ми, Бог да го прости, и той беше зъболекар,  ни води с брат ми на некви бунгала, дори не помня къде бяха. Умряхме от тъпотия. Верно имаше разни деца там, но си беше тъпо отвсякъде. И в стола където се хранехме имаше врабчета. Абе друго си е Интернационал от преди демокрацията.
2 лева за 10 спускания са били скъпи?
Тогава не си ял мелби в 'Астория'.

Общи условия

Активация на акаунт