Вие ли сте най-успелите от вашия випуск?

Ами прочетете подписа на автора на Марадона и ще разберете какво за него е успял и какво е лузър.

По неговите критерии съм лузър. Обаче съм си щастлива в живота, който водя, и не виждам с какво марковите дрехи, почивката в средиземноморските курорти и пушенето на "бело" ще ме направят по-успяла...

Никой не може да избяга от съдбата си, Селинджъре 

Да бе, вЕрвам ти.  
(освен ако не си завършила преди макс. 5 годинки)

Определението "смотан" и преди и сега съм го възприемала по абсолютно един и същи начин. Тези, които за мен си бяха смотани още едно време и сега са си смотани, така че не мога да кажа, че някой особено ме е учудил с някаква "пълна промяна".

Много добре казано!

Ходих на 5 и на 10 годишната среща. Не видях "неуспели". Всеки е доволен от едно, а недоволен от друго.
Но съм убедена, че в повечето случаи отличният успех е добра предпоставка да успееш. Разбира се, не става въпрос за зубрачите. Но отличният успех, отговарящ на натрупани знания, не е достатъчен. Необходими са и предприемчивост, решителност, самочувствие, борбеност, оптимизъм и т. н., качества, които не се научават от учебници.
Ще дам пример с една моя съученичка: отличничка, с не дотам привлекателна външност, много четеше извън училище, имаше свое мнение по всички въпроси, не беше затворена, момичетата я търсеха за приятелка; завършвахме и тя каза, че ще кандидатства с химия и биология за мед. сестра. Попитах я: "Защо не кандидатстваш и медицина, пък след това ще прецениш какво ще запишеш?" Тя каза, че нейните възможности не са за медицина и едва ли ще я приемат и за мед. сестра, но ще се пробва. Колко ли не я навивахме, защото знаехме, че ще успее, но тя кандидатства само за мед. сестра. И се получи следното - съученици с по-малък потенциал бяха приети медицина, а тя изкара на приемните изпити 6-ци по двата предмета, което значи, че с тези оценки биха я приели и медицина. Сега работи като мед. сестра в нашия град, живее с родителите си, неомъжена, без деца, с поведение на "стара мома". Кофти ми е, защото виждам, че не е доволна, че има неизявени качества. Тя за мен е пример, че да си отличник не е достатъчно за успешна реализация в професията и в личен план.

Верваш- не верваш това е палажението!
"...онзи, дето няма самостоятелност, последователност, неконтактният, несправящият се адекватно със средата, която включва и училището, а после- и работата и комплексарят- възможно най- кратко..."- не виждам защо и тогава и сега този човечец да не го усещам еднакво. Това си личи винаги. Лигльото, дето мама/тати го водят и на кандидатстуденския изпит все си е бил лигльо за мен. Оня, дето днес иска едно, утре друго и в крайна сметка се завихря и зацикля нейде между многото си неизпълнени желания винаги ми е изглеждал нещастен. Мълчаливата свенлива дамичка, дето приказките й ги вадиш с ченгел и сега си е такава и не е добра компания, ни тогаз, ни сега, за когото и да било. Дебелакът, дето се бара по шкембето и само парадира с финансовите си възможности /дето дори не ме вълнуват, ама хич/ е същият онзи, дето като нямаше за какво да говори обсъждаше и се фукаше как имали "касетофон" в къщи. И т.н. и т.н.

Точно де. По време на соца се бяхаше от час два пъти годишно и за "най-смотан" беше обявяван този, който не искаше да избяга с гцелия клас. Или смотаността можеше да се заключи в неправенето на някоя дребна глупост по време на ученическа бригада. Имаше кръг на "отворените" и кръг на "смотаните". Отворените пушеха скришом в десети клас по една цигара на ден, но иначе бяха отличници. Смотаните бяха по-тихи и кротки, но и те бяха от отличниците.
Сега за смотан може да бъде обявен този, който все още не е правил секс на 13, никога не е пил, пушил или не се е друсал или има глупостта да влиза във всички часове в училище. Отворен е онзи с мутренското поведение, с родителя с много пари, или от момичетата са тези, които въртят кючеци и коленичат за "здрасти". Да, нещата се различават според вида училище.

Може би примерите ми са драстични, но за мното тийнове днес така изглеждат отвореността и смотаността.
Според мен най-добре може да се види какъв е човек не толкова по време на училището, защото тогава си живее с мама и татко и има някакви правила, а когато се отдели или заживее в чужд град, съвсем сам. Имам съученички, които бяха много хрисими, но само чакаха да станат студентки и се развихриха. Те просто чакаха своя момент да се измъкнат от контрола на родителите си.

Коригирам се Прочетох те по-задълбочено.

Бягала съм заедно с всички и съм пушила в кенефа в 10 клас. И бях отличник

Белото го шмъркаме бе, ало. Цело село шмърка бело!

Стана ми интересно: защо трябва успялостта да се определя основно по марковите дрехи?
Успялостта за мен е основно състояние на духа - ако си доволен от живота си, ако не се блъскаш като скот за насъщния, ако си щастлив, ... Значи си успял.
А и на срещите на класа не бих отишла, за да си покажа новото кожено палто и чепиците Прада, нито бих седнала да отчитам кой е дошъл с лъскава кола, кой с такси, кой с трошка и кой пеша...

Ценностна система, аzaf, различна при всеки 

Аз ходих тази година на среща с класа,това което ми направи впечатление е че тези които имаха силен родителски контрол ,сега това им се е отразило в негативна посока.Ние бяхме 24 човека само аз и едно момче пушихме,сега всички които имаха силен родителски контрол пушеха,само те се напиха,само те са прекъснали в университета,а бяха най прилежните.другите сме си същите,човек трудно може да избяга от същноста си.Някои вече имат семейства,но повечто все още сме не семейни.

За това кой с какви дрехи е бил са пълни глупости,аз също съм била и съм с маркови дрехи но защото съм си ги купила от САЩ и ако там едни дънки са 12$ на levis например тук са 200 лв и трябва да съм луда да ги дам.Това че са били с маркови дрехи не е никакъв критерий,а и познавам много хора които вземат пари на заем, за да приживеят но са с маркови дрехи защото зазарията ги тресе.
 Като цяло срещите са хубаво нещо ,но за де се видим и забавляваме,да си припомним хубавите години прекарани заедно,а де се сравняваме със съучениците си.

О да, дрехите... не се сетих до сега, че имат нещо общо с житейския успех наистина. 

Със сигурност едно мога да кажа - в класа ми няма нито един неуспял. Предвид хуманитарната насоченост на образованието, което получихме, голяма част от съучениците ми са на екран. Другите - юристи, учени, лекари. За външния вид - то си е до ген, имам сбабичосани съученички, имам и невероятно пъддържани жени, за мъжете се отнася същото, има и чичковчи, има и мачовци.

Джуди, стига с тези дрехи бе. Никой никъде не е казал, че определя кой колко е успял и дали е щастлив по дрехите. Просто казах, че голяма част от съучениците ми бяха зле облечени.
Дрехите та дрехите. Баси дрехите.