Учудващо колко голям процент отговарят "НЕ" , а първопричина за разводите е именно описаната ситуация под една или друга форма.
- Публикувана: 25 септ. 2008, 11:06 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2008, 15:02 ч.
Бихте ли зарязали семейството си заради любовтта?
Да, но в повечето случаи под форма - мъжът се влюбил в друга.
Учудващо колко голям процент отговарят "НЕ" , а първопричина за разводите е именно описаната ситуация под една или друга форма.
Да, но в повечето случаи под форма - мъжът се влюбил в друга.
Че той автора на темата е мъж.
и темата е хипотетична, а не за конкретни съвети
Докато някои градят хипотези, други могат да почерпят идеи...
Не. Твърдя го сигурно, защото съм била в подобна ситуация. Историята е дълга, но ще се опитам да я разкажа накратко:
Бях вече гадже с настоящия си съпруг, когато срещнах друг мъж - женен и доста по-възрастен от мен. Очевидно връзка без перспектива, но се влюбих. Минаха няколко години, омъжих се, но продължих връзката, просто нямах сили да я спра. Мъжът ми знаеше за нея и я приемаше, колкото и странно да ви се струва. Забременях, родих, така си минаха повече от 10 години. В един момент другият ми заяви, че е готов да зареже всичко, за да бъде с мен. Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото бях приела статуквото - всеки е семеен и никой не очаква от другия нещо повече от любовна връзка... Аз не събрах сили да напусна мъжа си, въпреки, че с другия ме свързва нещо повече от мимолетно влюбване, то не може да продължи 14 години.
И така... досега не съм сигурна дали съм взела правилното решение. Който иска нека ме съди, но това е истината.
Бях вече гадже с настоящия си съпруг, когато срещнах друг мъж - женен и доста по-възрастен от мен. Очевидно връзка без перспектива, но се влюбих. Минаха няколко години, омъжих се, но продължих връзката, просто нямах сили да я спра. Мъжът ми знаеше за нея и я приемаше, колкото и странно да ви се струва. Забременях, родих, така си минаха повече от 10 години. В един момент другият ми заяви, че е готов да зареже всичко, за да бъде с мен. Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото бях приела статуквото - всеки е семеен и никой не очаква от другия нещо повече от любовна връзка... Аз не събрах сили да напусна мъжа си, въпреки, че с другия ме свързва нещо повече от мимолетно влюбване, то не може да продължи 14 години.
И така... досега не съм сигурна дали съм взела правилното решение. Който иска нека ме съди, но това е истината.
Не. Твърдя го сигурно, защото съм била в подобна ситуация. Историята е дълга, но ще се опитам да я разкажа накратко:
Бях вече гадже с настоящия си съпруг, когато срещнах друг мъж - женен и доста по-възрастен от мен. Очевидно връзка без перспектива, но се влюбих. Минаха няколко години, омъжих се, но продължих връзката, просто нямах сили да я спра. Мъжът ми знаеше за нея и я приемаше, колкото и странно да ви се струва. Забременях, родих, така си минаха повече от 10 години. В един момент другият ми заяви, че е готов да зареже всичко, за да бъде с мен. Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото бях приела статуквото - всеки е семеен и никой не очаква от другия нещо повече от любовна връзка... Аз не събрах сили да напусна мъжа си, въпреки, че с другия ме свързва нещо повече от мимолетно влюбване, то не може да продължи 14 години.
И така... досега не съм сигурна дали съм взела правилното решение. Който иска нека ме съди, но това е истината.
Бях вече гадже с настоящия си съпруг, когато срещнах друг мъж - женен и доста по-възрастен от мен. Очевидно връзка без перспектива, но се влюбих. Минаха няколко години, омъжих се, но продължих връзката, просто нямах сили да я спра. Мъжът ми знаеше за нея и я приемаше, колкото и странно да ви се струва. Забременях, родих, така си минаха повече от 10 години. В един момент другият ми заяви, че е готов да зареже всичко, за да бъде с мен. Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото бях приела статуквото - всеки е семеен и никой не очаква от другия нещо повече от любовна връзка... Аз не събрах сили да напусна мъжа си, въпреки, че с другия ме свързва нещо повече от мимолетно влюбване, то не може да продължи 14 години.
И така... досега не съм сигурна дали съм взела правилното решение. Който иска нека ме съди, но това е истината.
мисля, че си постъпила правилно!
аз имах влюбване преди с половинката да си направим децата /нямаме брак/, но предпочетох да си го консумирам като такова и всеки да остане с предишния си партньор; не съжалявам, а тогава нямах и две деца, които да оставя без баща
Не се гради щастие върху нещастието на други. Но от човек до човек има огромна разлика, не всички разсъждават така.
За мен: случвало ми се е, преглътнах и не зарязах семейството си. Избрах по- малкото зло.
За мен: случвало ми се е, преглътнах и не зарязах семейството си. Избрах по- малкото зло.
Само истинските чувства издържат проверката на времето.
Може би ако хората не се обичат или поне единият не обича другия е добре да се разделят. Но дълбоко се съмнявам, особено ако имат много добър стандарт на живот. Според мен материалното обвързване ще е по-силно от аргумента "деца" и няма да се разделят, а ще има кръшкане докато може.
Не вярвам и в това, че децата могат да приемат "зряло" една родителска раздяла дори на 18 години, да не говорим за малката възраст, особено ако не е имало очевидно домашно насилие или постоянни скандали. Децата може да се приспособят към ситуацията, може външно да показват някакво" зряло" отношение, но това не означава, че са преглътнали хапа.
Не вярвам и в това, че децата могат да приемат "зряло" една родителска раздяла дори на 18 години, да не говорим за малката възраст, особено ако не е имало очевидно домашно насилие или постоянни скандали. Децата може да се приспособят към ситуацията, може външно да показват някакво" зряло" отношение, но това не означава, че са преглътнали хапа.
Да!
Аз го направих, детето е с мен.
Не вярвах,че мога да се влюбя на 30+ както и не вярвах ,че има такава дума любов поне не в тая смисъл в които я премам сега.
Аз го направих, детето е с мен.
Не вярвах,че мога да се влюбя на 30+ както и не вярвах ,че има такава дума любов поне не в тая смисъл в които я премам сега.
Никога не казвай "Хоп",преди да си скочил.Живота е много объркан,днес е едно,утре съвсем различно.Не знаеш кой вятър на къде ще те отнесе.
Да предположим една хипотетична ситуация... Знам че на вас това не може да ви се случи, но все пак представете си че попаднете в такава ситуация. Какво ще направите...
Значи - имате прекрасно семейство, здрави и умни деца, хубав апартамент, кола, добри доходи, престижна професия. Имате добър, любящ и внимателен съпруг, който не ви изневерява. Изобщо отвън погледнато всичко ви е наред и хората ви завиждат за щастливия живот.
НО .. както винаги има едно голямо НО.. вие не обичате съпруга си. Уважавате го, той е мил и добър, той е най-добрия ви приятел с когото може да споделите всичко без да се притеснявате, но НЕ ГО ОБИЧАТЕ, не сте вече влюбена в него. И тогава се появява ДРУГИЯ. Влюбвате се безумно като ученичка в друг мъж. Само той е ви мислите ви. Когато правите секс с вашия съпруг си мислите за него. В другия намирате цялата любов от която се нуждаете. Безумно сте влюбена в него...
Въпросът ми е много кратък - Как ще постъпите в тоя случай. Ще оставите ли семейството си за да последвате любовтта си. Ще зарежете ли всичко само за да бъдете с любимия човек който ви дава това от което най-много имате нужда - ЛЮБОВ.
Значи - имате прекрасно семейство, здрави и умни деца, хубав апартамент, кола, добри доходи, престижна професия. Имате добър, любящ и внимателен съпруг, който не ви изневерява. Изобщо отвън погледнато всичко ви е наред и хората ви завиждат за щастливия живот.
НО .. както винаги има едно голямо НО.. вие не обичате съпруга си. Уважавате го, той е мил и добър, той е най-добрия ви приятел с когото може да споделите всичко без да се притеснявате, но НЕ ГО ОБИЧАТЕ, не сте вече влюбена в него. И тогава се появява ДРУГИЯ. Влюбвате се безумно като ученичка в друг мъж. Само той е ви мислите ви. Когато правите секс с вашия съпруг си мислите за него. В другия намирате цялата любов от която се нуждаете. Безумно сте влюбена в него...
Въпросът ми е много кратък - Как ще постъпите в тоя случай. Ще оставите ли семейството си за да последвате любовтта си. Ще зарежете ли всичко само за да бъдете с любимия човек който ви дава това от което най-много имате нужда - ЛЮБОВ.
Не бих го направила. Той е в мислите ти, но до време. Според мен ще се появяват и други такива мъже след него, но не може на всеки 3-4 години да си разваляме семейството под влияние на феромоните. Семейство се гради върху обич и с акъл, а не заради някакви спонтанни химични реакции, след края на които заслепяването изчезва и лъсва голата истина за потенциала на една връзка. В повечето случаи тя не е много обещаваща.
Според мен прави каквото искаш, но не си разваляй семейството, щом е толкова хубаво. Ванга е казвала: "Не искай много - няма да можеш да му платиш цената!"
ами ,ако стане точно както го описваш,ок ще изневеря признавам но,не бих се развела да не говарим за зарязване на деца и т.н.!Не бих направила такава глупост дори и с доста по-малко идеален съпруг(като моя нпр.)от този който описваш!!
Но,е възможно да`кривна`мисля че,ще ми подейства като пластична операция,взрив от емоции и това е!
Аз непрекъснато съм на някакви диетки и чад-пад се`влюбвам `лудо в нещо сладко хапвам го и от утре пак съм си АЗ
Но,е възможно да`кривна`мисля че,ще ми подейства като пластична операция,взрив от емоции и това е!
Аз непрекъснато съм на някакви диетки и чад-пад се`влюбвам `лудо в нещо сладко хапвам го и от утре пак съм си АЗ