Поредната лекарска грешка! Или...

 , какво означава, че не са му родители. Тия хора откачиха, как няма да дадат трупчето на бебето на родителите, ако ще и само, за да го погребат. Това си е бебе, за мен не е "абортен плод", а сигурна съм и за майката също! 

И аз гледах репортажа преди малко....
Този лекар  ,не били семейство,нямали брак,а бащата -господин никой
Тонът му беше повече от агресивен,направо циничен!
Може да е главен лекар и голям специалист,но няма грам уважение към хората,тактичност и съпричастност към болката им.
Такива хора просто срамят професията!

Не престявям да си повтарям заветните Йовкови думи:"Боже, колко много мъка има на този свят, Боже!"

Но тук явно мога да ги перефразирам и така-"Боже, колко глупак на квадрат има, Боже!"

Ледени хора, просто гротеско-какво значение има кой има или няма брак, това е рожба, душичка, сърчице мамино, татково момиченце

Нямам думи ...   

Какво значи "абортирал плод" та детенцето се е родило живо !!!

Глупак, кретен, бездушен ... беден ми е речника за този "доктор"...
срам и позор за човешкия род...

Ако няма сериозни санкции това за съжаление сигурно пак и пак ще се случва.

Не разбирам как могат да не предадат телцето на милото... и какво ще го правят???
ще го изхвърлят на боклука ли? 

А по чисто човешки критерии този идиот не се ли замисля че родителите имат право да се сбогуват с бебето си.
Медицината може да има терминология, даже и акт за раждане не издават преди определен срок, но това отношение е отвратително в такъв тежък момент за тези хора. В други държави има специалист психолог който говори с родителите.

Ужасно.

За съжаление според тъпото ни законодателство това наистина се води аборт ,а не раждане . А знам,защото преди почти година и аз преживях нещо подобно,но ,СЛАВА БОГУ , при мен резултата го виждате в подписа ми . И аз не можех да си обясня как на детенце,което диша и мърда казват аборт . Но такива били законите,предствяте ли си ? Дори чакат  7 дни преди да го запишат.И ако не оцелее-какво-значи изобщо не е съществувало. Но стига вече ,че пак се връщам към спомени,които предпочитам да забравя.

Ако бебето се води аборт, то трябва да е при патоанатом и да има черно на бяло имало ли му е нещо и тн.
На мен ми прилича на престъпно укриване на трупа от аутопсия.
Представям си какъв шок е за родителите!
Би трябвало да се проведе разследване и виновните да се отстранят.
Това не е лекарска грешка, лекарска грешка е да обърка аналгин с аспирин... това е престъпна небрежност и безхаберие!

Е, хайде по-кротко.
Такива са ни законите и това е.Докторите не са ги измислили.Ако беше в петия  месец,пак ли ще трябва да се погребва...
Замислете се за причините това бебе да се роди толкова рано-най-често това е инфекция на майката-довеле до по-рано пукане на мехура-раждане.НО! и до вече настъпили увреждания на детето от тази инфекция.Т.е. -детето вече е било болно, заразено.Старая се да обяснявам простичко.Затова не са помогнали старанията да остане живо.
Помислете и от друга гледна точка-остане живо, стои месеци в кувиоз, на кислород-това уврежда дечицата много повече, често пъти.По-добре ли би било за родителите да гледат цял живот увредено дете...И пак ли докторите щяха да са виновни, че са го спасили.
Не знам, много е сложно.На никого не го пожелавам.
Но в такива моменти трябва да се разсъждава,а не да се сипят хули, просто така.Трупчето заминава в патоанатомията в понеделник сутрин.Защо го търсят в АГ-то.
Кой ще продава загинало бебе или органите му.............пази, Боже.

Мъчно ми е, че законите в държавата ни са такива. Мъчно ми е, че хората на запад имат условията и знанията как да спасят бебета родени по 600гр. Мъчно ми е, че на някой деца просто не им е писано,  въпреки положените грижи и усилия. Мъчно ми е за родителите, за майчицата която девет месеца е носила това дете, живяла е с него и се е надявала това да е прекрасното събитие в живота й. Мъчно ми е когато лекар се изразява толкова грубо и арогантно, дори да няма лекарска грешка. До някъде разбирам, че за тези хора това е рутина, но все пак едно малко по-човешко отношение, едно разбиране и съпричастност лично на мен щяха да ми дойдат по намясто.
А за случай най-различни и в почти всички болници всички сме наясно, че ги има.

ДАли случайно не си лекар ? Да,наистина ,сигурно са направили всичко възможно да го спасят,за съжаление не са успели . Но крайно време е да се "научат" на малко човечност тези доктори . Какъв е проблема да обяснят на родителите какво е станало и защо не могат да сесбогуватс детенцето? А това ,че после може да получи евентуално усложнения,ако беше оживяло,е Божа работа. Защото ,покрай нашите проблеми с малката ,се запознах с мами,които са родили деца по 3 кг и на термин и пак са с увреждания. Моля те ,съобразявай се малко . И без това не им е лесно на хората.

Пострадалите са ми близки приятели, а наскоро се и сродихме с бащата!
Нямам думи да опиша колко щастливи бяха... Този път объркаха човека просто, истината трябва да излезе наяве!
Дидо и Веси, борете се докрай!
С вас сме 

ЕЕЕ,  нямам думи, ще изчакам да качат предаването на сайта на БТВ или другаде, да за ви го покажа, ако не сте гледали-то бива наглост от страна на Милчев, ама това на нищо не приличаше!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Между другото, не го познавам лично, но преди месец позната беше и при него за второ мнение, само дето не я е разревала в 9-тия месец, тя искаше да роди в частна клиника, където доктора беше категоричен за секцио,а въпросният ``специалист`` я разубеждаваше, щели там да и вземат само парите, а не е видял на прегледа, че детето е с увита пъпна връв на две места-около крачето и вратлето, добре, че е отишла да роди в частната клиника, иначе края щеше да е подобен!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Докога некадърнищи ще се наричат доктори и ще оставят майката да научава за починалото си дете, което според тях не е дете, щом е било родено под 1 кг, а в цял свят има слчаи и за спасени доста по-малки бебенца, от коридора на болницата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Просто не трябва да се оставят така!!! Нека им се потърси отговорност!!!

Съболезнования на родителите  Много е тежко и гадно.
Гледах репортажа по тв Европа и съм много възмутена от изказването на проф.Милчев.Прекалено грубо беше,възможно ли е да е сглобено от журналистите по някакъв начин.Професора винаги си е бил малко по груб  и понякога циничен,но в работата си е голям специалист.Той помогна много моята дъщеричка да дойде на бял свят и винаги съм го уважавала за помощта която ми оказваше през цялата ми трудна бременност.Естествено,няма право да обижда и прави такива остри изказвания по отношение на РОДИТЕЛИТЕ,защото те са си наистина родители,с или без граждански брак.А колкото до закона - бебе родено преди 9 мес. и тежащо под 1000 гр не се записва като родено 7 дни,ако то оцелее през тези 7 дни,тогава го записват.Ако почине - се води като аборт  без значение че се е родило живичко и е живяло часове или дни....Ужасно е но така са го измислили  Причината за преждевременно раждане,наистина може да е инфекция на майката,мами го е обяснила много добре.Трудно се преборват доносените дечица,а недоносините още по-малко!Знам че е невъзможно,но от сърце си пожелавам да не чета повече за случай на детска смърт  или поне по-рядко...

Kак може такава наглост бе хора!!!Детето не било живяло достатъчно за да го запишат-ок.Но това дава ли право на този "професор"да се отнася така с родителите?Що за човек е това?Ще я нарича "госпожицата"!Няма ли кой да го постави на място?Или всички ще седим и ще гледам безучасно как се гаври с родителлската болка,защото знае че в нашата МИЛА СТРАНА това ще е поредния случай на някаква лекарска грешка,който ще си остане безнаказан.Не приемам нито един от аргументите на този "голям специалист" защо да не могат да си приберат трупа на детето.Не приемам че живо родено дете,почти килограм ще се води аборт,видиш ли понеже майката била с разкритие.И що за наглост е това да й каже в очите на "госпожицата"че никъде другаде нямало да я държат толкова време.Та колко майки изкарват цялата си бременност в болница?
Този случай мен ако питате си е направо за международен съд,ако не за лекарска грешка,то най-малко за нарушени човешки права!
Прекланям се пред болката на родителите, изказвам най-искренни съболезнования и искам да им кажа едно БОРЕТЕ СЕ,НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!!!

http://www.btv.bg/videos/?video_id=5929&section_id=1

Ето и предаването!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Нямам думмммммммммммммииииииииииииииии!!!!!!!!!

Този ``човек`` е направоооооооо НЕЩАСТНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Милото детенце. Ужасно съжалявам за случилото се.
Направо нямам думи от интервюто и от наглото държание на доктора.

Потресена съм от държанието на този бездушник...

Направо думи нямам .Този лекар чува ли се какво говори .Моето дете живя 5 дни. Акт за раждане му беше издаден както и смъртен. От 3-та градска ни казаха, че можем да си вземем трупчето, както и направихме. Какви глупости ми говори този глупак и се държи страшно агресивно според мен.

За съжаление това са законите в нашата държава . Много искам да разбера дали в чужбина е така. Бебе ,родено под кг се води за аборт. Ако оживее-пак е аборт ,но с живо роден плод. Не стига,че  ми беше достатъчно трудно когато РОДИХ,но и при всяка визитация трябваше да слушам-ти коя беше,а ааа тази с аборта . Много е гадно

Сега изгледах репортажа по БТВ.
Милите родители, бъдете силни и си търсете правата!
Направо съм потресена от безочието и наглостта на този "лекар, завеждащ, началник" или какъвто там се самоопределя!

А АЗ ЗНАМ СЪС СИГУРНОСТ ЧЕ БЕБЕ ЖИВОРОДЕНО НАД 600 ГРАМА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ В КОЙ МЕСЕЦ СЕ ВОДИ БЕБЕ А НЕ АБОРТ ОТ НАЧАЛОТО НА МИНАЛАТА ГОДИНА Е ТАКА И НАШАТА СКАПАНА ДЪРЖАВА ГО НАПРАВИ ТАКА ЗА ДА НАМАЛИ ДЕМОГРАФСКИЯ СРИФ ПРЕД ЕС ТОЧНО КОГАТО И АЗ РАЖДАХ И МОЕТО БЕБЕ ПОЧИНА ЗАРАДИ Т.НАР. ЛЕКАРИ САМО ТОВА СЕ КОМЕНТИРАШЕ ИЗ КЛИНИКАТА!!!Няма оправдание за некадърниците дори инфекция да е те за какво са там нали са лекари нали точно такива неща трябва да предотвратяват а на тези които пишат че тази тема не е за тук- този подфорум е за родители преживели загуба ако не сте прочели тук има много такива за съжаление и се увеличаваме което е най-гадното!Аз лично чакам да родя прекрасната си принцеска живот и здраве края на ноември и погвам некадърника който почерни семейството ми и всички близки.Да злобни сме но малко ли преживяваме!!!!

поклон пред скръбта на родителите!
още сутринта гледах репортажа-потресена съм,плаках и от жал и от яд
В тая скапана държава подобно малодушие и наглост ще останат безнаказани!
Нямали брак-това прави ли ги по-малко скърбящи родители??или намалява правата им да бъдат информирани какво се случва с чаканото им детенце?????
Не толерирам такъв начин на саморазправа,но когато сутринта мъжа ми каза,че ако е на мястото на бащата сигурно ще удуши доктора,се замислих дали и аз не бих постъпила така
много ми е тъжно,момичета

Талето,аз родих моята принцеса октомври месец миналата година. Роди се 950 гр.,и я водеха аборт. Чаках 7 дни ,за да я запишат. И дори в епикризата ми пише-аборт с живироден плод.Аз ТОВА знам със сигурност. Не знам дали има промени в закона.Аз лично бих подкрепила с две ръце.

Момичета, успокойте се малко.
Както писах и на други места - историята се припокрива с моята, но с няколко седмици разлика.
И с разликата, че отношението на всички, без изключение, беше съвсем различно.
Срещнах и необходимото състрадание, обяснено ми беше всичко.
Смъртта на бебето ми беше съобщена от д-р Нещерова, час или малко над час след случилото се.
Все още не съм си взела епикризата, но ще я взема скоро.
Чак не мога да повярвам, че става въпрос за същото място.
Лежала съм и по частни болници, честно да кажа, разлика в отношението нямаше.
Всички бяха много мили, внимателни и се държаха с голямо уважение към мъката ми.
Някак си не ми се вижда честно спрямо тези хора.
Репортажът на БТВ не мога да го гледам сега, защото нямам звук на този компютър.

Каспър, съжалявам и за твоята загуба, но след като изслушаш част от приказките на Милчев, сподели дали би стояла спокойно ти, да-всеки може да загуби детето си, но не мисля, че един човек, който е станал лекар, трябва и може да има такова отношение към току що загубили детето си хора, било то и абортен плод или разни такива подобни наименования от закона!

     Моля всички, които са преживели подобно нещо и са се отнесли така с тях да пишат на имейла на бащата - danail_d_g@abv.bg , за да спрат така безнаказано да се подиграват на човешката болка и мъка тези, които са положили клетва, да помагат на хората, както физически, така и МОРАЛНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това условие е в сила за дечица родени с тегло под 1000г. Сега в новините по БТВ казаха, че се е родило 986г-14г не са му стигнали за да го запишат като живородено  , просто не мога да повярвам че се случват такива неща 
Поведението на доктора, наистина беше вулгарно, на фона на мъката на родителите.
Кураж, мили родители!!! 

Сега гледах предаването. Какво да кажа, за мен фактите са факти. Бебето е починало, но тъй като няма акт за раждане няма как да има и смъртен такъв.

Случайно попаднах на темата и до момента не мога да повярвам, че чета това, което чета по-горе. Честно, нямах намерение да пиша, но се изумих, наистина.
Безочието и бездушието не може да се оправдават със закони. Нито грубостта с професионализъм.
Само Господ би могъл да знае дали бебето щеше да бъде увредено, дали майката щеше да иска да го гледа увредено, дали, дали, дали.....
Право на родителите е да се сбогуват с рожбата си и да се погрижат за трупчето, както те го чувстват, дори да става въпрос за плод на 5 месеца.
Защо го търсели в АГ-то.............. А защо въобще трябва да го търсят? Би трябвало да е при тях. Би трябвало някой да ги попита може ли да го отнесат...
 

Пропуснала съм репортажа по Бити Ви, защото ходя на работа, благодаря на майката, която беше го качила във форума. Няколко пъти направих опит да го изгледам целия - е , не успях. Просто бях бясна, просто не го издържах този лекар. Не мога да повярвам, че това се случва, че един професор, началник и пр. държи такъв тон на една МАЙКА. За мен този човек е едно нищо, та той се "разправя" като махленска клюкарка на улицата. Може да е много велик в професията си, но сега, след това, което видях - никой не може да ме убеди в каквото и да било. Нямам думи, нищо не го оправдава, ама нищо....
Но и друго......моя позната - вече на 32 години се е родила 850 гр. и лекарите са се преборили за живота и, а майка и е била в болницата не едни месец преди раждането, а ОСЕМ МЕСЕЦА НЕ Е ИЗЛИЗАЛА ОТТАМ. Тогава грижите са били различни, нищо че сега имаме претенции за европеско качество и т.н и дрън, дрън.

Клетата майчица....тя лежеше с моята етърва в една стая.Знам че бебето беше станало след 5 годишна борба със стерилитет.

Весела, имаш искреното ми съчувствие за това, което ви се е случило.
Опитвам се от 1 час да изгледам репортажа, но не ми се зарежда...
Истина е, че имат много работа, наистина е лудница постоянно там, но това не топли нито теб, нито мен, никой който е загубил детето си.
Вероятно си прочела, че преживях историята ти, пак там, но на 6 ти септември. Пак беше почивен ден, но при мен нещата бяха по друг начин, нямам от какво да се оплача. Лежали сме за задържане по едно и също време, макар че аз не устистах дълго в патологията.
Много се надявам да намерите успокоение!

Весела, съжалявам много за ужаса, който преживявате с мъжа ти.  Отношението на лекарите е бездушно!  Дори и по закон да имат право на действията си, от морална гледна точка постъпват отвратително. 

Криенето на информация и "физически доказателства" (така да се каже), във всеки случай пораждат съмнение за потулване на нечия грешка.  То е повече от видно, че в момента лекарите са минали в настъпление и затова се опитват да ви засегнат и уязвят с абсурдни доводи като това, че не сте женени или със сухи законови клаузи, че детето е аборт.  Но защо изобщо така са се барикадирали?  Ако нямат какво да крият, какво им пречи да ви дадат трупчето? Как обосноваха първия си отказ да ви позволят да си вземете и погребете детето?? Някаква що годе смислена мотивация дадоха ли?

Само за сравнение, искам да споделя как стоят нещата в Щатите.  Когато първата ми бременност завърши в 12тата седмица защото зародиша нямаше сърдечна дейност и ми направиха кюртаж, изрично ме попитаха дали искам да ми дадат кюртирания зародиш за да го погреба.  Аз не исках, но ме накараха да подпиша официален документ, че се отказвам от това си право.  Така че според мен въпросът дали зародиша е абортиран плод или дете е напълно безсмислен в случая.  Какво им пречи да ви дадат "абортирания плод" (ако така се нарича по закон) да си го погребете??

Пожелавам ви много сила за да се справите с това ужасно изпитание, което ви е поднесла съдбата!

Весела ,моите съболезнования! По -горе изказах мнението си по въпроса.Възмутена е малко.  За съжаление законите ни са такива в нашата мила държава. Без смъртен акт немогат да Ви дадат трупчето ,а смъртен акт не се издава без акт за раждане .Казвам ти го, защото ние  минах ме по този път миналата година и се сблъскахме  с тези неща . Нашето детенце почина в София .Изпратиха ни акта за раждане по служебен път до София, след което мъжа ми ходи до Орландовци и там  издадоха смъртния акт и така си получихме трупчето .
Съжалявам много затова което преживявате в момента  ,знам колко е трудно .Дано намерите справедливост !

Весела, приемете с таткото моите съболезнования. 
Не знам какво е било поведението на господин професорът преди да застане пред камерата. Даже и най-добрите специалисти (не само тези в бели престилки) не са абонирани автоматично за първите си седем години.
Заради мъката ви ще си спестя някои неприятни квалификации към БТВ.     

Боже... абортен плод... толкова ужасно звучи... а това е било едно желано, чакано и обичано бебенце...
Няколко пъти подминавам темата, но днес реших да пиша 
Весела и Данаил, приемете и моите искрени съболезнования.  Съжалявам много за сполетялата ви съдба  Подкрепяйте се и се борете 
Аз съм раждала 2 пъти там. Първия път детето ми почина, но се роди мъртво, не след раждането. Питаха ме дали искам да го видя и дали съм съгласна на аутопсия /не си спомням много май подписвах нещо, просто бях много разстроена.../ . Акушерката от родилното беше ужасна. Никакво съчувствие. Искаше да си легне и да поспи вместо посред нощ на се занимава с мен и моя мъртъв плод 
Въпреки това втория път родих дъщеря ми пак там. Единствено и само заради Димитрова. Разликата между патологията и родилното наистина е огромна. Лежах 2 месеца в патологията и 8 дни в родилното, но наистина няма база за сравнение. Втория път акушерките бяха много внимателни докато раждах, но в самото отделение цареше хаос.
По личните ми наблюдения докато бях в болницата - Милчев е грубиян! За другите му качества нямам впечатление.

Весела и Данаил, искрено съжалявам за това, което преживявате.
Нямам думи да изразя възмущението си от този "лекар". Не е нормално такова отношение от един лекар. Гледах репортажа и сутринта и вечерта по новините и не можех изобщо да си представя, че това е лекар (даже професор); не мога да коментирам професионалните му качества, но сред тях влиза и това да е човечен, а той определено прилича повече на някакъв прост охранител.
И какво го интересува дали родителите имат брак или не.
За съжаление живеем в Абсурдистан!!!

Разбирам те повече от всеки друг.
И на мен ми се искаше да стана на момента и да отида и да видя къде го носят, какво правят... Все пак това е детето ти и животът му е въпрос на това, какво ще се направи в следващите минути, часове, въобще не ме интересуваше какво става с мен, исках да стана и да отида, да бъда при него. Когато дойдоха за пръв път да ми кажат, че рита и се движи в кувьоза, боже, как имах надежда... Но при всяка добра новина ми казваха, бъди готова и за други новини, много е малко, шансовете не са големи. После в родилно когато влизаха в стаята и ме виждаха, че плача, излизаха и не ме притесняваха...
Изгледах репортажа, разбирам те, ще ви трябва много сила да продължите напред, да видите смисъл в живота от тук нататък.
Примирението понякога изисква повече сила от борбата. Моля се да се възстановите по-безболезнено.

 

Аз ако бях, щях да му откача главата на тоз тъпанар- доктор. Направо е за  Изрод!!!!!! Бащата бил никой. Като няма закони, има мутри, няма ли кой да му смени физиономията. Много взеха да си позволяват.

Миличка, извинявай, но направо се вбесих. Бъди силна, много силна

Весела и Данаил, приемете и моите най-искрени съболезнования!
Каспър, ти също!!!
Без да усетя за другите теми, я дублирах в друг подфорум, но все със същото омерзение ще го напиша и тук:
Бясна от отношението и думите на лекаря!  
А днес има защита от шефа на болницата в медийните сайтове, че им се оронвал престижа! Че да не го оронвам аз - оронва го неговия подчинен с глупавото си държание, вместо да обясни какво се е случило и да е съпричастен на родителите!
Просто нямам думи!

Деца, които са с проблем и има предположение, че нещо би им се случило - ДА, не ги записват. Моето ми бяха казали че няма да го бъде и аз кроих какво ли не да кажа, за да си го взема, просто не можех да си представя, че ще го оставя там и няма да го положа в семейния гроб. То се оправи слява богу, но се роди в петък, а го записаха в понеделник, но го отдавам на това че бяха почивни дни.
Гледах едно прадаване за родители загубили децата си (чуждо) май за Англия ставаше дума и там казаха, че дори аборти във втори месец или дори бебета, които не ги взимат да ги погребат, уреждат дали кремирани или погребани там ги полагат, защото има майки, които психически изживяват това и те си ги търсят или съжаляват след време ,че нямат гроб. Повечето по-късно се сещали и посещавали могилката или направените гробчета.

 Две мои познати с загуба на единя близнак при раждане, до ден днешен съжаляват, че няма къде да отидат да се поклонят и ако трябва някъде да се подпиша, да дават дали прахта, дали телцата им - просто родителите да решават. В МД имат крематориум, както и в Пирогов (така съм чувала). Не би трябвало да ги хвърлят в боклука, както имаше случай преди май беше преди няколко месеца.

Ами горките хора, а за лекаря - прост човек.

Весела и Данаил съжалявам , че и вие минавате през ада.Знам колко жестоко боли да изгубиш детето си .... и знам как е трудно да продължиш да дишаш след това....
  за вашето ангелче....
..............Нямам думи с които да изразя възмущението си от съществото, наричащо себе си лекар. Това не може да бъде лекар, не може да бъде и човек....
От сърце ви пожелавам много кураж, защото той ще ви е нужен, за да продължите напред

Веси, бъди силна и се бори до край, ние сме с теб, кой морално, кой с каквото може, дано има майки, които могат с реални неща и съвети да ти помогнат, аз мога само да искам, да няма повече такова отношение към хората от страна на лекари, а като имат претенции, че са такива законите въпросните специалисти, защо не напряват нещо по въпроса, като нещо лично не им е угодно стачкуват и двигат шум в медиите, но щом тях не ги засяга лично-какво, затваряме си очите и ``блееем`` в стадото като повечето хора в тази страна!
    Винаги съм била страшно ядосана, когато хората са оставали безчувствени или са си затваряли очите и запушвали ушите, ако дадена случка не се е отнасяла лично за тях, да-има много спасени деца от този лекар, но другите, които не са могли да бъдат спасени, те защо да не могат да имат място, където да положат цветя, в памет на свята рожба, трябва ли да бъдат допълнително обиждани и наранявани от лекарите, които се държат с тях по този обиден поне за мен начин!
  Тук, в този форум, за доста неща сме се преборили, аз бих желала ако може по официален път да се направят ако трябва промени във въпросните закони, ще се подпиша в една такава петиция и ако някой има познати, нека съдейства!
   А относно лекаря, отново изразявам възмущението си от начина, по който разговаря с  вас, въпреки, че за това получих доста упреци на лични от непознати за мен потребители на този форум, които чак ми искаха и обяснение за написаното от мен!!!!!!

wesela gramowska да те попитам или по-точно да те подсетя. Когато ми закачиха номерче на бебето се успокоих за момент, че поне е живо. На теб закачиха ли ти? Това, че не са дали сведение и дори епикриза на теб, че си родила преждевременно просто нямам думи. Може бебе да не го записват, но поне дават номерче задължително, ако е живо.  

А за петиция и аз подписвам.

Това сериозно ли? Нима има хора, които защитават или са безразлични към подобно нагло и бездушно поведение Ако този човек там си позволи да се държи по този начин с майка и татко, току що загубили детето си, пред камерата на национална медия, представям си как се държи извън обектива със средностатистическата родилка... И това той, шефът на водеща АГ клиника. Ами персонала му?? Какъв пример дава и как ли се държат тези под него? Хора, осъзнайте се! Този човек там се мислеше за Господ Бог. Ако вчера е спасил нечие дете, защото е бил на кеф, утре може с действието или бездействието си да убие друго, просто защото не е на кеф...

Весела, моите съболезнования Пожелавам ти много сили, за да продължиш напред - както за да се бориш, така и за да приемеш...

Потресена съм и не мога да повярвам как е възможна такава наглост и такова отношение. Първо постоянното натякване, че момичето е госпожица с тон, който казва че едва ли не е безотговорна и разхайтена, как така ще има претенции тя към телцето на детенцето си като не е женена. Второ ужасно неуважителното отношение към родителите на това ДЕТЕ, а не АБОРТЕН ПЛОД както гнусно го нарича този изверг. Как може човек да няма и грам уважение към страданието на двама родители, които са загубили може би първото си дете. И как може да твърди, че никоя болница нямало да я държи един месец, ама ще я държат и девет месеца ако трябва, нали става въпрос за човешки живот, или вече живота в БГ няма никакъв смисъл. На Весела мога да кажа едно, госпожица или госпожа е без значение, важното е че ти си носила в себе си живот и си МАЙКА и това малко същество е твоето бебе, не е никакъв плод. Господ да ви даде сили да продължите напред и да намали болката. Нямам думи наистина, но ме боли за тези родители. Чувала съм, че са спасявали деца и по 600 грама, но това е в по-човешките страни, където живота има смисъл и значение.

Ако бебето е било при тебе щеше да видиш, че си  има номер. Сина ми също беше в интензивно и там номера е закачен на кошчето му.

Нима!
Самата ти оказваш натиск чрез ЛС на хора с мнение, различно от твоето.
Извинявай, че се намесвам отново, но започвам да се възмущавам от поведението  ти.
Ако от 1000 доволни от дадена болница се намери един недоволен, означава ли това, че в болницата има престъпление.
И ако вие с предизвикателното си и нагло държание сте предизвикали професора, вероятно той е отговорил по начина-каквото повикало, такова се обадило.
Съжалявам,че трябва да напиша това.Преди бях написала, че съм съпричастна към болката ви.И все още съм-от човешка гледна точка.И защото съм го изпитала.Но не съм съдила никого-защото съм достатъчно разумна да преценя кога има грешка и кога-не.
Затова-АПЕЛИРАМ към всички,които са доволни от ВМИ-Пловдив, да напишат своите впечатления.
Весела, съжалявам за това, което преживявате.И ви желая успех!Напълно добронамерена съм.Но в границите на разумното.

Какви 1000 доволни?!?! Не хиляда, един милион доволни да има от болницата, това пак не означава, че онзи "човек" там си беше на мястото. Човек, който може да бъде предизвикан от поведението на майка и баща, току що загубили детето си (каквото и да е това поведение, в такъв момент всичко е оправдано, макар че аз нагло поведение видях само от страна на "професора"), предизвикан до такава степен, че да се държи по начина, по който се държа, просто няма място там. Не бива да го има дори като санитар, а камо ли като шеф на клиника.

А за доволните - има си бял списък - пишете там. Или си пуснете друга тема, да си пишете хвалебствия. В темата тук се обсъжда нещо конкретно.

Възмутена съм, че може някой да намира оправдание за това, което се видя в репортажа.

Възмутена съм, понеже и на мен лично ми се е случвало, че когато някой си позволи да оповести името на доктор и болница, от които си изпатил, веднага се намира друг да скочи и да вземе да обяснява колко е готин този доктор/болница. Обяснявайте си, ама намерете точното място. Едва ли това е подходящо да го правите там, където някой споделя болката и ужаса от преживяно наскоро събитие...

Знаеш ли, Мария, този човек спасява ежедневно десетки деца и майки от цяла Южна България.Деца-годни за живот.
Това, че някой негов подчинен не е спасил 950 гр.плод, не означава, че той е престъпник.
Не го познаваш, не взимай отношение.
Както казах другаде, емоциите надделяха над разума.Бързате с изводите.

Мами, всички във форума знаем, че постоянно хвалиш и защитаваш ВМИ, но айде моля те не и в тази тема!
За тебе е плод 950 гр, а за Весела е нейното дете!!!
Ти не познаваш и родителите, така че не взимай отношение!
И не апелирай точно тук да пишат хората, колко са доволни от ВМИ-това не интересува родителите на починалото детенце, а не ПЛОД, както ти го наричаш!
Грозно е просто, да обвиняваш, че родителите може да са предизвикали с нагло държание въпросния лекар, като е всеобща тайна на целия град, че той е доста груб и невъзпитан човек, нищо, че е лекар и специалист според теб и други хора!
А след като има хора като теб, за които е безсмислено да се спаси едно 950 грамово дете, то просто оставам без коментар от тук на татък твоите думи в тази тема!

И как да разбирам думите ти-ДЕЦА-годни за живот!!!!!!!!!!
Кой според теб има право да определя кой е годен да живее и кой не!!!!!!!
Просто съм възмутена, колко безсърдечни хора има на този свят!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ORHIDEA, защитавам истината.
Защо не приемеш, че се старая да разсъждавам обективно, да се поставям на мястото и на двете страни.
За разлика от теб, която май адвокатства пристрастно на семейството, без да се постарае да мисли логично.
Запитай се защо много форумски мами, които се изказаха в началото, вече мълчат-от тактичност.Защото виждат, че нещата се представят едностранчиво.Защото някои от тях са видяли само добро от тази клиника.
Остави емоциите и помисли-ще видиш колко неща ти се губят.
Няма да се намесвам повече, щом ви дразня.
Но не желая Весела да ми пише гневни ЛС,защото не я подкрепям.
Не мога да подкрепя налудничави предположения, че бебето е изчезнало, продадено и т.н.
И защо си мислиш, че ако беше родила другаде, щеше да е по-различно...

На този лекар РАБОТАТА му е да спасява ежедневно деца.  Той е длъжен да го прави.  И ако в един случай не си е свършил работата както трябва защото родителите нещо са го ядосали-- да, това е престъпление.  Все едно да дойдат пожарникари докато ти гори къщата, ти нещо да ги засегнеш (волно или неволно) и те да ти кажат "ай, сиктир!" и да ти оставят къщата да изгори, барабар с детето ти вътре.  Ще ги оправдаем ли понеже до този момент са изгасили 1000 други пожара и са спасили 100 други "симпатични" хора??

Струва ми се, освен това, че в този случай най-възмутителното е поведението на лекаря спрямо родителите.  Никой лекар няма право  да обижда пациентите си по този просташки, каруцарски начин.  Още по-грозно е да се твърди, че който и да било родител загубил детето си е заслужил такова отношение.  Хората реагират по различен начин в мъка и стрес.  Дори и да са го засегнали с нещо, лекарят е задължен да се държи с някакво минимално възпитание, а не да ги напада по този долен начин и с тези малоумни аргументи.

Разбира се, че много недоносени деца умират въпреки усилията на лекарите.  Но лекарите са длъжни (поне от морална гледна точка-- не знам дали по закон са длъжни) да информират родителите за усилията си.  Когато го правят (както в случая с Каспър, явно), родителите реагират с разбиране и благодарност за положените усилия.  Мисля, че отказът да се даде информация и последвалите истерични атаки срещу родителите пораждат съмнения за някаква грешка.  Гузен негонен бяга.  На това ми прилича държанието на тоя лекар.  Щом няма какво да крие, какво му пречи да даде тялото и да се приключи случая??  

Ами аз като цяло започнах да се чудя какъв е смисъла на темата  Да изказваме възмущение и да изкарваме стрелящите емотикони срещу Милчев, да сме съпричастни и да изкажем съчувствие или да бъдем убедени в нещо 
Кой доволен и кой не е много относително. Там има по внимателни лекари, акушерки и санитарки и по груби.
Доколкото разбирам тялото е в патоанатомията. Не могат да го дадат на родителите, защото има определени правила за бебета родени под 1000гр. и починали. Дали закона е променен или не, не мога да споря.
Грешка има, да! Трябвало е да бъдат информирани какво става с детето им.
Милчев е груб, държа се ужасно наистина. Познавам го бегло от престоя си в болницата и не го харесвам като човек изобщо. Но не той е трябвало да даде информацията в онзи момент. Да, сега трябва да отговаря за подчинените си той.
Така и не разбрах, кой е бил лекаря изродил бебето, и неонатолога грижил се за него. Също не разбрах в коя седмица се е родило бебенцето. Не мисля, че може да става въпрос за продажба на органи на недоносено дете...
Въобще много неща не разбрах... Съчувствам искрено на родителите, загубили детето си, защото съм го преживяла. Не съм 100% доволна от обслужването в болницата, но не мога да гледам и едностранчиво на нещата. Въпреки грубото на моменти поведение, направиха всичко по силите си и първия и втория път, когато лежах в там.
Весела дано ви разрешат да видите детето ако наистина това е желанието ви и дано получиш така необходимото ти спокойствие. 

Мами, това, че лекарят е спасил много деца, не дава отговор на въпроса защо тази майка все ще не е видяла детето си, било в патоанатомията, или там където се намира. (освен ако не са й го показали вече, но доколкото схващам май не са)
Иначе аз не знам можело ли е, или не да бъде спасено. Но е факт, че като че ли се укрива някаква информация. Защо?

Защо в БГ при подобни преждевременни раждания с висока степен на недоносеност има една голяма неинформираност спрямо майките. Не е само в Пловдивската болница. Тук във форума има толкова много разкази на майки как лекарите взимат недоносеното бебе и след това те (майките) трябва да се ходят да изкопчват информация какво става, живо ли е и т.н.

Предполагам, че и лекари четат тук, моля някой да обясни.

Анди Гарсия съм ,но нещо не мога да пиша от там.
Аз загубих бебето в 22 седмица, всичко мина много добре като за такава ситуация. Причината - не е ясна -  беше му спряло сърцето - още не се знае защо - ще кажат след аутопсията. Само да споделя, че тук, в Канада, грижата за родители в нашето положение е невероятна.
В болницата изобщо не съм усетила болка или някакво неудобство - дават всякакви упойки, постоянно имаш 2 сестри на главата - настанен си в разкошна стая, далече от раждащите, таблички с храна, бащата си има легло - изобщо нямам думи. Бебето изобщо не разбрах как се роди, защото спях. Нямам разкъсвания и нищо не ме боли.
Питаха ни дали искаме свещеник, какъв точно, дали имаме някакви ритуали, които трябва да се спазят, дали искаме психолог, помощ в къщи и.т.н. Погребална агенция поема всичко безплатно - само казваш дали искаш кремиране или погребение. Изключително съм им благодарна на тези хора за страхотния професионализъм. Правят снимки на бебето - пазят ги в болницата 5 години - ако един ден искаш да го видиш ти ги дават. Иначе уважават всяко желание- аз например не исках да виждам бебето, а мъжът ми я подържа.
После като се прибрахме в къщи завънят от работата ми да питат как съм и да ме проверятват - поне 2 седмично ще се чуваме. След това звънят от болницата дас питат как съм със здравето, имам ли нужда от някой да си поговори с мен и .т.н. Невероятен ефект имат всичките тези прояви на загриженост и внимание. Още не е минала седмица, а ние вече обмисляме кога ще е най-добре да забременея пак.
И още нещо - тук, ако си загубил бебето след 20 седмица имаш право на 21 седмици платен отпуск по майчинство на 93% от брутната си заплата.
Вече започнах да го ползвам. Ами това е - дано един ден всичко това стигне и до Бг, че като гледам как страдат хората в такова положение и им се налага да ходят и на работа и да търпят нетактичното поведение на околните....
Кураж и успех на всички. Чакам да минат лохиите и започваме с опитите.

Копирам това което е написала една мама изгубила бебето си в Канада. Коментара е излишен ...
Мога да допълня само че и най-великия лекар няма право да се държи така с хора преживяващи личната си трагедия в момента ...
В тази болница със сигурност са спасили живота на много деца, със сигурност ще цитират и проценти и всичко друго ... Но за Весела и Данаил трагедията си е 100 % тяхна  и тях не може да ги утеши факта че там примерно оцеляването на недоносени деца е 99%, защото тяхното дете е в онези 1% неоцеляли.
И много моля пишещите  поне малко да се съобразят с мъката на една майка и един баща.... никой няма право да определя кой е годен за живот и кой не , лекарите са се клели да защитават всеки живот

Ако на някой му е интересно, може да види какви чудеса се творят из белият свят с тъй нареченият абортен плод. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167146.0;all Това разбира се нищо не значи, в случая наистина става въпрос за рекорд. Но въпроса е, че при загуба се прави всичко необходимо особено от човешка гледна точка, да бъде спестена на майката дори част от болката. На първо място са ХОРА. Нефертити е копирала много точен пост. 

Да, и точно затова мисля, че трябва да направим нещо по въпроса-не става въпрос дали ще е Милчев, спазващ или не спазващ закона или някой друг, наредбите са направени явно не в полза на децата ни и затова, нека ако някой е компетентен да помогне-ние всички ще го подкрепим, щом се пребориха майките за по-добри доходи след раждането, нека направим така, че децата, родени дори и под 1000 грама да имат шанс да живеят, а ако не успеят, то поне да се водят наши деца, а не абортен плод и разни там други определения, от които на мен ми става доста тъжно!

Защото утре може да е нашето дете в тази ситуация, детето на сестра ни, на брат ни или на най-близката ни приятелка! И едва ли тогава ще харесаме всички ние-доволни и недоволни от тази тема-определението АБОРТЕН плод, годен или негоден да живее!!!!

Ами, да разкажа и аз за раждането на мъртвото ми дете във същия този ВМИ в Пловдив:
Отивам аз вече при установена липса на тонове. Приема ме доц. Малинова, прави ми ехо и ме праща в предродибна да ме включват на окситоцин. По пътя подмята нещо за успокоително, но с това си остана. И се започват едни страшни болки, заради които аз, която никога не се оплаквам от болка, се вия и подскачам на леглото като луда. И това продължава 14 часа. Агония! Молих многократно за някакво обезболяващо, но ми дадоха май само бусколизин 1-2 пъти, от който абсолютно никакво подобрение не почувствах. Ако се оплачех, ми обясняваха, че е нормално да ме боли така и едва ли не съм лигла. Да, може и да е нормално, ако раждам живо дете. Но за какво да търпя неистовите болки, щом детето ми е мъртво?! Поисках си на няколко пъти някаква упойка, обаче ми обясниха че става трудно и с предварителна уговорка с анестезиолог. Аз се осмелих да протестирам, че още при приемането ми предната вечер поисках упойка, заради което дежурната акушерка повика доц. Малинова да й се оплаче от мен и Малинова ми се изсмя в лицето. Нито веднъж през нощта Малинова не ме провери за разкритие, дали съм добре, абе - нищо. Слава Богу, дойде сутрешната смяна лекари и ми назначиха за наблюдаваща д-р Димитрова. Това се казва лекар - през 10 мин. беше при мен, дилатираше ме за по-бързо разкритие, грижеше се за мен. Бяха ме настанили в общата предродилна /неизвестно защо.../ и трябваше през цялото време да гледам как до мен мерят тоновете на раждащо момиче, да си мисля постоянно, че на моето дете никога няма да измерят тоновете. Както и да е. Дойде време за родилна зала. Преместиха ме. И там дойде да гледа сеир доц. Малинова, като каза следното със широка ехидна усмивка: "Ох, нямам търпение да роди, много ми е ЛЮБОПИТНО каква е причината ..." Нямам думи. Ако не ме болеше толкова в този момент, щях да я заплюя в лицето. По-голяма гавра с мен през целия ми живот никой не си е правил!  Видах за миг бебето, след като го извадиха. След раждането чух да казват на акушерката: "Сложи го в найлонов чувал с плацентата и го пратете...." Много ми стана гадно, и до сега си представям... След като родих, плацентата така и не излезе. Как ли ни ме мъчиха и натискаха по корема, аз крещя, те насикат. Но не стана. И дойде анестезиолог за пълна упойка за кюртаж. Аз плача на масата, а той ме пита защо плача, от щастие ли? Нищо не му обясних, заспах почти веднага. Като се събудих, при мен беше д-р Крумов. Много нежно се държа с мен, галеше ме по челото и ме успокояваше.Преместиха ме в интензивното при две жени, родили със секцио. Носеха им бебетата от време на време. Дойдоха да им запишат данните и имената. И аз там, в общата стая, се правя на герой, да не им развалям най-хубавия ден в живота. Само от време на време се обръщах към стената да плача. Допуснаха само мъжа ми при мен за 5 минути. Подписах съгласие за аутопсия и кремация и това беше. Никой не се поинтересува как съм, с ума си ли съм, дали не съм в депресия... Дали няма да се опитам да си посегна на живота. С голям зор успявах да викна санитарка за подлога. Това не е никакво интензивно!!!
На следващия ден ме преместиха в стая в родилното с две чакащи да родят жени. На никой не му дойде на ума, че постоянно чувам рева на бебетата, че за мен е мъка да стоя в една стая с бременни и щастливи жени! Добре, че на мъжа ми лелята пусна връзки при главната акушерка на съседното отделение /Гинекологията/, та ми уреди самостоятелна стая и ми разрешиха да спи по един роднина при мен. Майка ми и мъжът ми се редуваха. Ако нямах връзки, щях да си стоя една седмица в родилното и да търпя. Може би щях да превъртя! Не знам.
Сега, като пиша това, пак плача. Отдавна не бях плакала, поне от седмица, но всичко ми се връща много живо и близко, сякаш вчера беше. А беше преди повече от 5 месеца!
Затова съм решила - няма повече да раждам във ВМИ!!! Не знам, дали там са най-добрите лекари. Има и човечни лекари. Но без връзки си за никъде. Ще раждам в частна клиника. Селена най-вероятно. Искам човешки условия.
Не знам, беше ли нужно да описвам така подробно историята си. Но разликата с разказа на Нефертити ме порази. И към момичетата, които толкова хвалят ВМИ - не бързайте с преценките, родете поне едно дете там. Ако имате късмета да е безболезнено и безпроблемно - добре. Ако не - тежко ви!

В тази болница със сигурност са спасили живота на много деца, със сигурност ще цитират и проценти и всичко друго ... Но за Весела и Данаил трагедията си е 100 %тяхна  и тях не може да ги утеши факта че там примерно оцеляването на недоносени деца е 99%, защото тяхното дете е в онези 1% неоцеляли.
И много моля пишещите  поне малко да се съобразят с мъката на една майка и един баща.... никой няма право да определя кой е годен за живот и кой не , лекарите са се клели да защитават всеки живот [/color]
[/quote] Мами,какво грее Весела и Данаил,че в тая болница са спасени много деца като тяхното не е сред тях Колкото и хвалебствия да пишеш за тая болница и колкото и да ги защитаваш,ти моето мнение не можед да промениш

И не исках да споменавам, но преди две седмици моя близка се отказа да ражда при Милчев, въпреки хвалебствията на много хора, той през цялото време плюел частните клиники, че само парите ти взимат и тн, убеждаваше я, че ще роди нормално при тях без проблеми, а въпросния специалист не е видял на прегледа, в края на 9-тия месец вече, че детето и с два пъти увита пъпна връв-на вратлето и на едното краче!
Добре, че отиде и роди секцио другаде, че иначе сега и тя щеше да е от плачещите и страдащите в тази или друга тема!

Ася  
Когато прочетох последните постове тук си спомних за това момиче което ни описа раждането си в Канада....
Безсърдечно отношение  има не само в ВМИ Пловдив, и в Бургас е така, аз раждах мъртвото си бебе повече от 48 часа сред щастливи раждащи и бебешки плач ... Още сънувам кошмари от 6-дневния си престои там ...
Може би наистина ще е добре ако се включи някой компетентен, и да каже какво може да се направи по въпроса...

Ася, много, много съжалявам.

Не искам да слагам пръст в раната на никой, затова си мълчах.
Вярвам, че всичко, което писахте досега е така.
Но нека не изпускаме друг много важен момент.
А той е, че когато нещо се закучи, всички вдигат ръце и единствения изход остава ВМИ и Окръжна. И затова всички негативи си ги обират там. Неслучайно други болници вдигат ръце и гледат да се отърват - да не стане това, което става в момента.
Моята бременност беше планувана и съм наблюдавана от доктори, четирима на брой.
След много проблеми и неизяснени обстоятелства, след престой в частна клиника и прегледи при прехвалени във форума доктори - единствения ми избор остана ВМИ.
Когато прокървих последния път, събудих се и си казах повече не отивам никъде, отивам право там. Отидох - прие ме д-р Делев, разказах какво ми е положението, къде съм лежала досега, какво е правено. Този човек го виждах за пръв път, нито той ме познаваше. Прие ме и веднага ме пое д-р Димитрова, която също виждах за пръв път... Това е за тези, които си мислят, че внимание се обръща само на познати. Направи каквото можа. Бях вече с разкритие, контракции, нямаше връщане назад. Отношението им - и на акушерки и на доктори с нищо не се различаваше от това по частни клиники например... Да, не ми предлагаха кафе и не питаха как го пия, но това не ми беше важното в момента. Честно да кажа, очаквах лошо и арогантно отношение, но бях готова да го изтърпя. Нищо такова не се случи.
Бях постоянно със система на ръката, сложиха ми една, която не беше на колела. Помолих да ми я сменят, нямало свободна, акушерката идваше на 15 мин да ми вади абоката, за да мога да ходя до тоалетна, защото ходех много често. Вече бях решила да кажа на мъжа ми да купи система на колела, защото беше много трудно. Но намериха и ми донесоха система. Без да им напомням.
После бебето се роди на другата сутрин. Поеха го веднага, вкараха ме в родилна зала. В същото време раждаше и друго момиче, роди се момченце. Не ми е било трудно заради това, не знам може и така да съм устроена. Анестезиоложката, която ме видя да плача, ме галеше по главата и успокояваше. Когато се събудих от упойката, неатоложка, ако се пише така, ме чакаше да ми каже какво е състоянието на бебето.... От там нататък се задвижиха познати, няма да крия, но като ги познавам да крия, че съм там ли? До този момент си бях обикновен пациент.
Това го казвам, защото може би трябва да се знае, че там се е работило и се работи и по различен начин.
Никога не съм имала на идея на раждам там, винаги съм била с нагласата за Селена, както и съм лежала преди това за задържане там. Сега обаче съм наясно, че не бих отишла другаде вече.
Докторът завеждащ не мога да го коментирам, да държанието му е неподходящо, но никога не съм го виждала и не знам. Мога да говоря само за хората, които се грижиха за мен и се отнесоха с голямо уважение към болката ми. Всеки застъпващ на смяна доктор - повечето мъже бяха, започваше с успокоителни думи визитацията. Никой никога не нарече бебето ми абортен плод, макар че бях чела и знаех, че до 28ма седмица се води аборт, аз родих 27ма и 4 дни. Никога не ме е интересувало как наричат детето ми, за мен си е и си остава моето малко момче. Забележки към докторите обаче не мога да имам.

Каспър, в никакъв случай не твърдя, че отделението във ВМИ е много по-лошо от останалите в държавата ни. Просто няма отношение към родилките, преживели нещастие. Не е човешко да ме настаняват в една стая с родили или раждащи здрави деца. Не е човешко да не ме попитат нито веднъж за този 7-дневен престой как съм психически и имам ли нужда от успокоителни. Че аз като нищо можех да посегна на живота си, можех да направя някоя глупост в състоянието, в което бях. Но така е не само във ВМИ, а и в останалите болници в България.
Сигурна съм, че във ВМИ работят от най-добрите специалисти в страната. Вина за смъртта на детето ми нямат те, при тях отидох с вече мъртъв плод. Вина има лгинекологът ми, който нито веднъж не ме прати на запис на тонове, на доплер. И не видя увитата пъпна връв. Абе - не видя нищо! И той работи в държавна болница, ама не е добър специалист, явно!
Та, проблемът е в отношението. Трябва такт, трябва хуманност, а уви, точно на това не учат нашите лекари и акушерки.
И нещо друго - когато раждах във ВМИ, бях със страшни разкъсвания, направо разпорена от матката надолу. Защото съм имала неразтеглива шийка, нещо, което лекарите са можели да установят с преглед. Кагота казах на Минев, той много се учуди, че не са реагирали. Имало начини и хапчета, с които да се подпомогне отварянето на шийката. Не съм искала секцио непременно. Но исках да направят нещо, за да не съм с такива страшни разкъсвания и кръвозагуба.
Друг техен пропуск. Не бяха ми махнали един шев точно на изхода на влагалището. И при всяко движение вкъщи, кървях и много ме болеше. Погледнах се с огледало и видях ясно конците. И се наложи да ходя в почивен ден до болницата при дежурния да ми махат конците, че при всяко движение те са опъвали и отваряли дупките още повече. След като ме изписаха изобщо не ми казаха да ходя ли на контролен преглед, не ми погледнаха изобщо шевовете, нищо. Дадоха ми болничен и си ме изпратиха по живо - по здраво. Самоназначих си пръскане с бивацин на епизиотомията. И по своя инициатива след 1 седмица отидох в болницата при д-р Димитрова да я поразпитам, та тя тогава се сети да ми предпише витамини и желязо за хемоглобина. Не ми предписаха и физиотерапия, аз сама отидох в ДКЦ-то и си поисках такава, по съвет на лелята на мъжа ми. А физиотерапията е много важна за въстановяването на родилката и в чужбина е задължителна. Абе, изобщо работата беше - изписваме те, оправяй се!
Затова не прехвалвайте толкова ВМИ. Лежи на стари лаври и на добри лекари, но откъм база, лекарства и други елементарни средства /като епидурална упойка например/ са столетия назад!

АМА НЕ Е И МОЯ, ТА ДА РАЖДАМ В НЕЧОВЕШКИ БОЛКИ!!!

Относно базата - ами, оказа се, че има свободни стаи, но никой не се сети, докато не пуснах връзки. Тогава се оказа, че всичко може - и да спя в самостоятелна стая, и да имам постоянно придружител, та да не припадам, като ходя до тоалетната! Просто докато не пуснах връзки, не им пукаше!!!
Да не говорим, че в болницата пиех бромокриптин за спиране на кърмата, но при изписването, както ви казах, не ми дадоха никакви напътствия за това, да пия ли нещо вкъщи. И спрях рязко бромокриптина. И след 3 дни вкъщи гърдите ми се втвърдиха, започнаха страшни болки и температура. Оказа се, че е трябвало да го пия по-дълго и да го спра постепенно, ама НИКОЙ НЕ МИ КАЗА!!! Добре, че помнех името на лекарството и се обадих на позната неонатоложка, та ме упъти, как да го пия!
И нещо друго ми направи впечетление - до мен раждаше момиче в 35 г.с. Акушерките и докторите през цялото време се тюхкаха, че нямало никакъв шанс, не било доносено! Едва ли не неродено го отписаха! Бях удивена - та 35 седмица не е толкова рано!!!
ВМИ не е най-лошата болница. Но не е и най-добрата!
Ох, спирам да пиша. Не ми се спори. Живея в европейска държава в 21 век и не искам да раждам като животните! Това от мен!

Ох момичета, толкова болка сте преживели... Седя и плача... И въпреки това и за мен няма друга алтернатива на ВМИ освен Окръжна. Защото каквото и да говорите имат най-много техника сравнено с другите клиники в града.
Но я си помислете ако бяха 10 болници в града като ВМИ. Просто след тази история определено щяха да намалеят пациентите им.
Честно казано ако не познавах и не разчитах на гинеколожката и неонатоложката във ВМИ крака нямаше да ми стъпи  там.

Съжалявам за детенцето,за родителите също...голяма трагедия!
Големи спорове са се завихрили,което е неминуемо.Като преживяла подобна трагедия,при която за радост детето ми оцеля,макар и с увреждания,бих искала да си кажа мнението.
Раждах преди 7г/доста отдавна/в Майчин дом-Сф.Не оспорвам компетентността на специалистите,те спасиха детето ми...обаче психическата травма,която ми бе нанесена там,ще остане за цял живот.Думите,които чух,държанието като към животно,стаята с майки и бебета и аз,сложила една хавлия на празната количка на моето бебе,за да не гледам..влаченето ми по коридорите ,буквално влачене,при което докторите от неонатологията/не всички за радост/ ми казваха остави го,няма да стане човек от това дете,дай го в дом,млади сте...и това в коридора.Къв ти психолог,екстри!?Нали съм млада,сто ще си родя,пука ми за това,дето "така или иначе ще умре".Кърмата ми тече по нощницата-никой не го интересува искам ли да кърмя,не искам ли...добре,бебето е зле,искам да си спра кърмата-оправяй се,твой проблем.Никакви сведения за изследванията на детето,какво му е правено,какво му има..не било моя работа.ами чия?!След двумесечен престой се оказа,че на детето не му е направен скенер,най-необходимото.Тя е с хидроцефалия-това са го видели на ехографа...ама защо да ми казват,като няма смисъл,не ми трябва увредено дете.Това те са го решили.Впоследствие близка лекарка от друг град влиза при детето ми,иска сведения,картон...веднага ми казва диагнозата,казва търсете неврохирург.Такъв си търсим ние,сами,водим го в болницата,той започва да се кара защо толкова късно,могло е веднага,могло е...а защо не е направено.
ООО,колко мога да напиша.но ще спра дотук.
има и добри лекари,тоест хем добри специалисти,хем с нормално отношение към пациенти и родители,а не зверова.Не мога да не спомена доктор Попиванова/дано не бъркам името/-страхотен човек!
Как може да променим нещо,най -малкото-да има отделен сектор за жените,загубили децата си.Нечовешко е да са в една стая с другите майки,нечовешко.

Нека с това се приключи този спор И стига с тия крайни изказвания. Естествено, че ще има различни мнения. И разбира се, че не е нужно да имаш протекции в болницата за да се държат с тебе добре. Ако темата не е за другите форуми, защо да е за този! Тук също има много бременни момичета и ако ще раждат там защо трябва да живеят в още по голям кошмар. Защото техните проблеми и тревоги са много по големи от тези на другите бременни, които преди това не са загубили дете.
Пишете си в черните и бели списъци за болници и лекари 
Както казах и преди - грешка има! Но вече в случая трябва да се изчака резултата от аутопсията и да се види от какво е починало детето. И да се търси отговорност на лекаря грижил се за него. Защото е очевидно, че имат много работа, да. Но е трябвало да има постоянно човек при това дете. И как да кажат точния час на смъртта като явно е нямало кой да го отчете! И ако е имало шанс това дете да оцелее да се търси сметка на този, който е отговорен. Не на цялата болница, на отделен груб по принцип лекар, акушерка и т.н.

Каспър, подкрепям мнението ти напълно
Деца може да се с спасяват и в малка седмица, обаче искам да ви кажа, че Пловдив е дълбока провинция спрямо София, та какво остава за Канада, Америка и т.н. И наистина В Селена е луксозно, ама какво те грее това, че няма да спиш на изтърбушено легло и ще ти е приятна обстановката, като наистина при възникнал проблем с недоносено пак ще го закарат в ВМИ или Окръжна. Дори тук имаше момиче с такъв случай, с близнаци. 
Искрено ми е мъчно за родителите и им съчувствам за тази трагедия. Дано намерят покой и най вече да разберат какво точно е станало с детето им!
Също спирам да пиша в темата.

Наде, много неуместно включване направи.  
Асенце, дано не ти се налага да ползваш услугите на единствената по рода си "най-животоспасяваща" в града ви болница.
Явно във всеки град има по едно такова единствено и незаменимо във функциите си заведение.
Моите преживявания са от софийския по-по-най МД. Сигурно ако бях куче щях да получа повече внимание и грижа. Знаела съм аз какво са родилни болки, лигла с лигла. Кървене съм имала - лигла. Как съм могла да не си обезопася системите, когато ходя до тоалетна - мърла. Докато не дойде ред на спасителната група да се включи - дежурният екип на Димитрова и Хранов + специализантът тогава Марков. Можело да не се говори по този начин. Имало човеци (в моят случай бяха те). Оставиха ме да бъда в добре уредената реанимационна зала с 2 вечери повече. През цялата нощ бях информирана за състоянието на детето си. На сутринта ме уведомиха за леталния му край. Попитаха ме кой ще може да го види и да удостовери състоянието му.  
После отново бях при предишните простаци от изолатора. Отново се сблъсках със скотове без грам вникване в болката на другите. Просто вече аз не бях същият човек и с малко по-остър тон от моя страна се оказа, че нещата могат да бъдат различни. Не че не се опитваха пак да се пробват да им служа за учебните цели. Не че не чух малоумни и студени реплики.

Cher права си за лукса, най-важното в една болница е да има условия да се грижат за недоносено бебенце или такова, което има някакви усложнения. Аз смятам, че всъщност е станало най-жалкото в този конкретен случай, детето е обявено веднага за абортен плод, както го наричат и се съмнявам, че въобще е направено някакво усилие да се закрепи и спаси живота му. В днешно време шансовете на плод роден след 24-25 седмица са 50 на 50, има и така наречената кенгуру грижа за недоносени бебета и много видове и начини да се преборят специалистите за живота на недоносено детенце или поне да се опитат. Все си мисля че ако някой беше казал на родителите - направихме това и това, бебето беше в кувьоз, опитахме всичко по нашите сили и възможности, може би те сега щяха да са малко по-спокойни, макар и болката да не е по-малка. Струва ми се че пълното бездействие и незаинтересованост са накарали майката и бащата да се опълчат срещу болницата. В крайна сметка ако се роди живо дете, макар и 900 грама, си мисля че трябва да се опитат лекарите да го стабилизират, въпреки многото рискове които носи това, и най-малкото да дадат на майката правото на избор дали иска да оставят детето и на изживяване или да се борят за живота му.

съболезнования за родителите  ... голяма мъка и трагедия 

Ама това "д-р" ли е  , че и се изтъква, че е шеф на отделението... Майко мила, спаси ни от подобни касапи (в пряк и преносен смислъл на думата).

По повод това, което е написала майката от Канада...

Почти същото ми го каза и моята приятелка Петя, която загуби детето си преди почти 6м. Но не в Бг... случи се в чужбина... Каза, че са ги гледали в очите и устата, как точно да процедират според тяхното желание след загубата.
Почернените родители ми споделиха, че мед. лица правят и уважават всяка религия, течение и желание на родителите. Отворени са към всичко, което пожелаят те... Явно разбират, че тази им мъка е достатъчна, та не им трябват нови изпитания...

Само ние тук не можем  Само тук на никого не му пука, дали измъчва майка, бебе дете или с една дума - човешко същество...
Ще спра, че и аз се разгорещих.

Каспър, топла прегръдка  Само преди дни разбрах за загубата ти...  Плача с теб 
asja 

Този "отделен груб лекар", който по телевизията си позволи да се изгаври с почернените родители, също трябва да понесе своята отговорност. Би следвало този човек да има достатъчно професионална етика, за да не се държи по този начин независимо от поведението на пациента, би следвало да бъде пример за подчинените си... И би следвало да бъде в списъка на тези, които трябва да понесат отговорността си.

Ето още един силен разказ за това как се държат хората по белия свят в такива случаи, който ме просълзи, когато го прочетох за първи път:

... В онзи друг свят, откъдето аз идвам, родителите имат пълната свобода да решават как да постъпят и носят пълната отговорност за постъпките си. Никой не се опитва да им диктува "лесни" решения като "Абортирай." или "Дай го в дом, роди си друго, не си усложнявай живота." Там цялата система на здравеопазването и социалната политика подкрепя свободния избор на индивида. Защото системата е човечна, а у нас и хората не са...

Преди много години стажувах в АГ-то на Университетската болница в Берлин. Една жена в 20 г.с. дойде на ехографско изследване, защото беше претърпяла злополука. Установи се, че бебето й има тежко генетично заболяване, несъвместимо с живота извън утробата. Въпреки това тя можеше да реши дали иска да износи бременността си или да я прекрати. Избра да я прекрати. Сърцето на бебето се спря с една тънка игла и лекарство, след това се предизвика раждане. Роди се едно малко същество, дълго може би около 20 см, тежащо около 450 грама. Циклопче. Бебе с едно око по средата на челото. Акушерката го изми, облече, снима с фотопарата, който пазят в един шкаф специално за такива случаи и го занесе на майката. Тя го гушка и му говори няколко часа, след това с бащата решиха, че искат да бъде кремирано.

Беше... необичайна ситуация, но не страшна. Бебето не беше малко чудовище, просто различно... Тези родители наравиха съзнателен избор и получиха цялата подкрепа и състрадание, които е възможно да получиш от медицински персонал в подобен момент. Хората, които са до теб, се отпечатват завинаги в съзнанието ти, дори да не ги видиш повече. Някои родители избират да видят и да държат бебето си, други - не. Някои избират да прекратят бременността, други - да я износят с ясното съзнание, че детето им няма да живее. Те имат право на избор. Никой не им го отнема и всички го респектират. Никой не претендира, че знае по-добре от самите тях какво е правилно за тях. Всички са състрадателни. Никой не може да се постави в тялото (или душата) на една майка, чието бебе се движи, има пулс, обича да слуша музика, успкоява се, което бебе е живо, макар и само в защитената среда на утробата. И никой няма право да оспорва избора й, какъвто и да е той.

Уви, в България не е така. Лекарите притискат жените да абортират "несполучливите генетични продукти". Захвърлят ги в един кашон на пода на родилната зала и ги отнасят в патологията. След това - никой не знае къде изчезват. Родителите не виждат бебетата си, не могат да изберат какво да се случи с тях. Смята се за извратено, срамно. Не им ги показват "за тяхно добро". На никого на му минава през ум колко голяма е травмата цял живот да живееш с някаква тъмна, грозна тайна. С чувството, че тялото ти е създало чудовище. На запад всички родители в такива случаи получават запечатан плик със снимки на своето бебе. Дори тези, които не са искали да го видят, когато се е родило, след време често отварят този плик и са благодарни, че имат възможността да го направят. Защото всеки ужас е по-малко ужасен, когато бъде изваден на светло. Всяко неизвестно губи силата си, когато се изправиш пред него. Когато имаш възможността да го извадиш от фантазиите си и да го погледнеш. Тогава виждаш, че малкото циклопче има префектни малки ръчички... че изглежда заспало... и може би намираш сили да продължиш. Дори да имаш друго дете.

У нас няма респект към живота като такъв, няма респект към личността на нероденото или на неговата майка. Тя отива някъде в категорията "горката побъркана нещастница" и всички се чувстват легитимирани да й изземат правото на избор. За нейно добро.
Отдалечих се много, просто като дръпнеш един конец и кълбото започва да се разплита, разплита... Много имаме да учим. Най-вече толерантност, смирение, уважение, човещина, преклонение пред битките на другите хора...

Амин.
Да си лекар е призвание. За себе си знам, че никога не бих могла да бъда лекар... Просто не мога да понеса всичката тази болка.
Избрала съм да споделям радостите с хората.
Имаме толкова много да учим, толкова много, че колкото по-бързо и ясно го осъзнаем, ще бъде важно за всички ни. И доктори и пациенти.

аз също за последно пиша - моето неуместо включване е продиктувано от личен опит
щото ДАни имаше проблеми поради раждане в МД, но когато раждах втори път - драпах с нокти и зъби да ида пак там!
ШЕР го е написала така както аз не можах - излишно е да се стресират хора, чиито единствен шанс остава тази болница и това родилно!!!!!
моето включване бе в тази насока - вината има лице и име, тя не е безлична и трябва да се открие, кой е виновен, а не да се винят всички и всичко наред....
разбирам болката и мъка, но РОни, ти сама писа наскоро в дряга тема, че далеч преди да имат вина лекарите - такава носи държавата, която не им осигурява възможност да работят...и ако опонирах на Ася, то е в тази насока - ако няма възможност болницата защото няма законово основние да извърши това или онова - не виждам каква вина можем да дирим у лекарите
но спирам, защото в крайна сметка това е далеч от темата и тя тотално и отвсякъде се измести
а реално тук търсим виновен и шанс поне веднъж някой да понесе отговорност за действията си ако има престъпни такива в случая....

Права си за абсолютно всичко.
И на мен ми предписаха бромкриптин. Но знаех колко е гадно това лекарство предварително и сама поисках да ми го сменят с достинекс, който мъжа ми донесе. Да, разрешиха ми. Питаш ли, обясняват, не питаш ли - никой не ти казва.
Но още по-лошото е, че навсякъде е така. Парите никога не сме коментирали, плащали сме навсякъде каквото ни се каже. И никъде не е по-добре, това го казвам от опит. Би ми се искало да не го знам това, да си пиша в темата кой къде и защо родил, когато нямаш проблеми си много компетентен, и да възхавалявам само, но не ми е било писано.

Аз мисля, че това е много пораженческо мислене.  Докато обществото не каже ясно, че няма да се толерира грубост към пациентите, винаги ще има лекари, които ще се държат така ужасно както Милчев.  Да не мислите, че лекарите в Канада (или Западна Европа) са по-добри хора от нашите?? Или че са по-малко уморени и натоварени??  Не, разбира се.  Просто канадските лекари знаят, че е неприемливо да си изпускат нервите, да нагрубяват и да се отнасят лошо с тези пациенти, които не са им симпатични по някаква си причина.  И това няма нищо общо с пари, леглова база, заплати, и т.н.

Докато има пациенти, които търпят униженията и оправдават грубите лекари защото били добри професионалисти, Весела и Ася няма да са последните пострадали липса на човещина.  Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава.

Весела,има ли някаква яснота при вас? Дано ти стигне сила да изведеш нещата до край и да разбереш какво се е случило с детенцето ти . Хора,крайно време е нещата наистина да се променят в тази държава. Не са спасили детенцето ти-но поне да ти кажат какво е станало и защо. Съгласете се ,че когато се говори с недомлъвки или нападателно,то често е защото се опитват да скрият нещо. Иначе и аз мисля ,че е крайно неправилно да се настаняват проблемни родилки при мамита,които са родили без проблем. И на мен ми беше много тежко да ги гледам как си взимат децата на всеки 3 часа,а аз чаках да стане 19 часа ,за да мога поне за 5 мин. да я зърна в кувиоза. За условията няма да говоря. Даже и за отношението. всичко бях готова да изтърпя само и само да спасят детенцето ми. Прочетох много негативи за МД. Слава Богу при мен всичко завърши успешно и няма да се оплаквам. Защото знам ,че ако бях родила в моя град детенцето ми нямаше да е живо. Просто защото се нуждаеше от съркфалтант(не съм сигурна как точно се пише). А в нашата болница НЯМА. За да се държиш човешки и нормално не ти трябва материална база нали? Чудя се ,ако на Весела иа мъжа й им бяха обяснили какво точно се е случило вместо да ги нападат така грубо ,може би нямаше да се стигне до тук.Защото за съжаление не са първите,а няма и да са последните ,на които се случва това. ТЕ ИМАТ ПРАВО да разберат какво се е случило!

Ей това исках и аз да кажа. Хайде стига с тази държава бре хора, ами какво е държавата - не сме ли ние обществото, което формираме тази държава. Крайно време е да се посочват конкретни виновни и да се търси конкретна вина. Да няма лекарства, няма база и заплатите все са ниски да му се не види, е това ли е оправданието да не се положат и минимални грижи за един човешки живот, това ли е оправданието да се държат с майка загубила детето си като с безотговорна нехранимайна и некомпетентна жена. Най-малкото, което заслужава този Милчев е дисциплинарно наказание за поведението си, а отговорните за смъртта на детето заслужават дисциплинарно уволнение за пълна незаинтересованост и некомпетентност. Трябва да разберем че от нас зависи да се борим за живота си и този на децата си, а не да зависим от ниските заплати на лекарите и от това кой е станал с д-то на горе и днес точно не му се бори за живота на 900 гр. бебе и за по-лесно го обявава за абортен плод.

Дълго време отбягвах темата.
Първо искам да изкажа моите съболезнования на родителите , съжелявам за загубата ви  знам колко е тежко и колко боли  знам също ,че каквото и да кажа или по точно напиша от това няма да ви стане по-леко много е трудно.
  за малкото ангелче нека да е светло на душичката му и да е на едно по - добро и прекрасно място.

Аз съм една от тези хора , живот и здраве когато дойде момента ще раждам във ВМИ.Защото знам ,че там има добри лекари и специалистина които мога да се доверя.
Преди година и половина бях бременна в 31г.с. и научих ,че бебчето ми е с множество увреждания Хидроцефалия и Спина Бифида наложи се да взема едно от най - страшните решение в моя живот консултирах се с много лекари ходих в София обиколих специалисти за които бях чувала ,всички те ми обясниха какви ще бъдат последствията за бебчето ми ,аз неисках тя да страда ,неисках всяко едно нейно движение да и приченява болка ,неисках да се мъчи..................на мен щеше да ми е трудно и тежко при всички случаи ,но не исках тя да изпитва болка.
Всички лекари които посетих ме насочиха към ВМИ за прекъсване на бременноста по мед.пказания , не познавах никой от лекарите там ,нямах връзки и не бях посещавала никога тази болница ,но отношението на всички беше добро към мен и акушерки и лекари тогава за първи път срешнах доктор Димитрова прекрасен лекар посещавам я и сега при тази бременност и мнението ми за нея не се е променило.Включиха ми системи за предизвикване на нормално раждане и след 12часа болки родих моето ангелче беше 1,300кг. и трябваше да и дам име това беше един от най-тежките моменти в моя живот неонатоложката ми държеше ръката докато давам име на детенцето си което нямаше да оживее заради множеството увреждания....... Въпреки всичко те положиха грижи за нея и ме информираха за състоянието й .. Съобщиха ми веднага след като почина , попитаха ме дали желая да я видя  но аз неисках нямах достатъчно смелост да го направя бях слаба беше ми тежко понякога съжелявам ,че не се сбугувах с нея , но в онзи момент това беше решението ми.Казаха ми че има акт за раждане и ще и бъде издаден и смъртен акт.................не ги потърсих закакво са ми..............болката в душата ми беше страшна.Непомня да имало някой който да се държи грубо с мен.
Весела отново ти казвам ,че съжелявам искренно за това което си преживяла много е страшно ,съгласна съм и с това че Милчев се държа отврътително с вас ,не оправдавам никого щом си решила да търсиш виновник потърси не съм сигурна дали от това ще ти стане по-леко , но ти желая успех.

В МД - София искам да кажа какво се случи на мен по точките.


за т.2 Докато бяхме в болницата, виждахме децата по един път на ден, след моето изписване в седмицата веднъж, а когато го извадиха от кувиоза - всеки ден по три пъти да го храня.

за т.3. Прави ми впечатление и предишния път когато раждах, че загубили децата, бяха в една стая, деца с проблеми майкете пак в една стая. Аз бях с майка пак преждевременно родила.

Просто искам да кажа, че точно ми направи впечатление, че не ги слагат в една стая с безпроблемните родилки с деца.
Друго, което правят, щом почине бебе, викат непременно и двамата родители.


Не знам за издаване на документ, но непременно ако родител иска да си прибере живородонето починало по късно или мъртвородено бебе, да се дава тази възможност.

Като допълнителна точка, написани правата на родилките на видно място, при всички ситуации, как се постъпва.

Друго да се дава точна информация - аз също минах през липса на информация. Но лекарите ги е страх от разправии, те не са богове за да знаят точно какво му е що му е на едно бебе. И ако кажат че бебето е добре и после му стане нещо. Аз например се успокоих, че ако стане нещо на бебето ще ми се обядят и липсата на телефонния звън ме радваше. Е с такива дребни неща, които дават макар и малка надежда и успокоение.
 

Веси, още ли не са дали отговор на проверката? Има ли някакво развитие въобще?

една бременна - просто е трябвало да я извикат и да и съобщат за детето. Да я попитат дали иска да го види. Това го правят в София. Дори ако се влоши държат майката в течение поне живо да го види. Дори и незаписаните деца, като починат съобщават на близките дали искат да го видят за последен път. Мои познати с мъртвородени деца пак са ги питали искат ли да ги видят.

Държанието на доктора ме потресе, аз бягам от такива нахакани хора, дори си помислих, че този човек има някакъв проблем  Не искам да съм тази, която той ще спасява.

А за откраднатото дете - ами нормално една майка да си го помисли при тази ситуация.

Моя близка, която роди преди години бебе 900 гр в деветия месец - все и казваха добре е, добре е и в един момент детето почина. Дълги години тя все говореше, че детето и е живо. След това роди две деца, живи и здрави и когато реши да роди трето дете да си има, се случи същото и се оказа, че тя има някаква анумалия, която се случва, детето пак почина - тогава се увери, че не я лъжат - 15 год след първия случай. 

Преди малко гледах репортажа. Баташки отговаряше на въпросите на журналиста и родителите. Каза, че щели да им разрешат да видят трупчето.