Поредната лекарска грешка! Или...

  • 13 555
  • 97
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 008
[ВМИ не е най-лошата болница. Но не е и най-добрата!
Нека с това се приключи този спор Peace И стига с тия крайни изказвания. Естествено, че ще има различни мнения. И разбира се, че не е нужно да имаш протекции в болницата за да се държат с тебе добре. Ако темата не е за другите форуми, защо да е за този! Тук също има много бременни момичета и ако ще раждат там защо трябва да живеят в още по голям кошмар. Защото техните проблеми и тревоги са много по големи от тези на другите бременни, които преди това не са загубили дете.
Пишете си в черните и бели списъци за болници и лекари  Peace
Както казах и преди - грешка има! Но вече в случая трябва да се изчака резултата от аутопсията и да се види от какво е починало детето. И да се търси отговорност на лекаря грижил се за него. Защото е очевидно, че имат много работа, да. Но е трябвало да има постоянно човек при това дете. И как да кажат точния час на смъртта като явно е нямало кой да го отчете! И ако е имало шанс това дете да оцелее да се търси сметка на този, който е отговорен. Не на цялата болница, на отделен груб по принцип лекар, акушерка и т.н.
Peace
Каспър, подкрепям мнението ти напълно Hug
Деца може да се с спасяват и в малка седмица, обаче искам да ви кажа, че Пловдив е дълбока провинция спрямо София, та какво остава за Канада, Америка и т.н. И наистина В Селена е луксозно, ама какво те грее това, че няма да спиш на изтърбушено легло и ще ти е приятна обстановката, като наистина при възникнал проблем с недоносено пак ще го закарат в ВМИ или Окръжна. Дори тук имаше момиче с такъв случай, с близнаци.  Peace
Искрено ми е мъчно за родителите и им съчувствам за тази трагедия. Дано намерят покой и най вече да разберат какво точно е станало с детето им!
Също спирам да пиша в темата.

# 76
  • Мнения: 7 122
Наде, много неуместно включване направи.  Confused
Асенце, дано не ти се налага да ползваш услугите на единствената по рода си "най-животоспасяваща" в града ви болница.
Явно във всеки град има по едно такова единствено и незаменимо във функциите си заведение.
Моите преживявания са от софийския по-по-най МД. Сигурно ако бях куче щях да получа повече внимание и грижа. Знаела съм аз какво са родилни болки, лигла с лигла. Кървене съм имала - лигла. Как съм могла да не си обезопася системите, когато ходя до тоалетна - мърла. Докато не дойде ред на спасителната група да се включи - дежурният екип на Димитрова и Хранов + специализантът тогава Марков. Можело да не се говори по този начин. Имало човеци (в моят случай бяха те). Оставиха ме да бъда в добре уредената реанимационна зала с 2 вечери повече. През цялата нощ бях информирана за състоянието на детето си. На сутринта ме уведомиха за леталния му край. Попитаха ме кой ще може да го види и да удостовери състоянието му.  
После отново бях при предишните простаци от изолатора. Отново се сблъсках със скотове без грам вникване в болката на другите. Просто вече аз не бях същият човек и с малко по-остър тон от моя страна се оказа, че нещата могат да бъдат различни. Не че не се опитваха пак да се пробват да им служа за учебните цели. Не че не чух малоумни и студени реплики.

# 77
  • Мнения: 666
Cher права си за лукса, най-важното в една болница е да има условия да се грижат за недоносено бебенце или такова, което има някакви усложнения. Аз смятам, че всъщност е станало най-жалкото в този конкретен случай, детето е обявено веднага за абортен плод, както го наричат и се съмнявам, че въобще е направено някакво усилие да се закрепи и спаси живота му. В днешно време шансовете на плод роден след 24-25 седмица са 50 на 50, има и така наречената кенгуру грижа за недоносени бебета и много видове и начини да се преборят специалистите за живота на недоносено детенце или поне да се опитат. Все си мисля че ако някой беше казал на родителите - направихме това и това, бебето беше в кувьоз, опитахме всичко по нашите сили и възможности, може би те сега щяха да са малко по-спокойни, макар и болката да не е по-малка. Струва ми се че пълното бездействие и незаинтересованост са накарали майката и бащата да се опълчат срещу болницата. В крайна сметка ако се роди живо дете, макар и 900 грама, си мисля че трябва да се опитат лекарите да го стабилизират, въпреки многото рискове които носи това, и най-малкото да дадат на майката правото на избор дали иска да оставят детето и на изживяване или да се борят за живота му.

# 78
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
съболезнования за родителите  Cry ... голяма мъка и трагедия  Cry

Ама това "д-р" ли е  Close, че и се изтъква, че е шеф на отделението... Майко мила, спаси ни от подобни касапи (в пряк и преносен смислъл на думата).

По повод това, което е написала майката от Канада...

Почти същото ми го каза и моята приятелка Петя, която загуби детето си преди почти 6м. Но не в Бг... случи се в чужбина... Каза, че са ги гледали в очите и устата, как точно да процедират според тяхното желание след загубата.
Почернените родители ми споделиха, че мед. лица правят и уважават всяка религия, течение и желание на родителите. Отворени са към всичко, което пожелаят те... Явно разбират, че тази им мъка е достатъчна, та не им трябват нови изпитания...

Само ние тук не можем  Close Само тук на никого не му пука, дали измъчва майка, бебе дете или с една дума - човешко същество...
Ще спра, че и аз се разгорещих.

Каспър, топла прегръдка  Hug Само преди дни разбрах за загубата ти...  Cry Плача с теб  Cry
asja  Hug

# 79
  • Мнения: 3 506
И ако е имало шанс това дете да оцелее да се търси сметка на този, който е отговорен. Не на цялата болница, на отделен груб по принцип лекар, акушерка и т.н.

Този "отделен груб лекар", който по телевизията си позволи да се изгаври с почернените родители, също трябва да понесе своята отговорност. Би следвало този човек да има достатъчно професионална етика, за да не се държи по този начин независимо от поведението на пациента, би следвало да бъде пример за подчинените си... И би следвало да бъде в списъка на тези, които трябва да понесат отговорността си.

Ето още един силен разказ за това как се държат хората по белия свят в такива случаи, който ме просълзи, когато го прочетох за първи път:

... В онзи друг свят, откъдето аз идвам, родителите имат пълната свобода да решават как да постъпят и носят пълната отговорност за постъпките си. Никой не се опитва да им диктува "лесни" решения като "Абортирай." или "Дай го в дом, роди си друго, не си усложнявай живота." Там цялата система на здравеопазването и социалната политика подкрепя свободния избор на индивида. Защото системата е човечна, а у нас и хората не са...

Преди много години стажувах в АГ-то на Университетската болница в Берлин. Една жена в 20 г.с. дойде на ехографско изследване, защото беше претърпяла злополука. Установи се, че бебето й има тежко генетично заболяване, несъвместимо с живота извън утробата. Въпреки това тя можеше да реши дали иска да износи бременността си или да я прекрати. Избра да я прекрати. Сърцето на бебето се спря с една тънка игла и лекарство, след това се предизвика раждане. Роди се едно малко същество, дълго може би около 20 см, тежащо около 450 грама. Циклопче. Бебе с едно око по средата на челото. Акушерката го изми, облече, снима с фотопарата, който пазят в един шкаф специално за такива случаи и го занесе на майката. Тя го гушка и му говори няколко часа, след това с бащата решиха, че искат да бъде кремирано.

Беше... необичайна ситуация, но не страшна. Бебето не беше малко чудовище, просто различно... Тези родители наравиха съзнателен избор и получиха цялата подкрепа и състрадание, които е възможно да получиш от медицински персонал в подобен момент. Хората, които са до теб, се отпечатват завинаги в съзнанието ти, дори да не ги видиш повече. Някои родители избират да видят и да държат бебето си, други - не. Някои избират да прекратят бременността, други - да я износят с ясното съзнание, че детето им няма да живее. Те имат право на избор. Никой не им го отнема и всички го респектират. Никой не претендира, че знае по-добре от самите тях какво е правилно за тях. Всички са състрадателни. Никой не може да се постави в тялото (или душата) на една майка, чието бебе се движи, има пулс, обича да слуша музика, успкоява се, което бебе е живо, макар и само в защитената среда на утробата. И никой няма право да оспорва избора й, какъвто и да е той.

Уви, в България не е така. Лекарите притискат жените да абортират "несполучливите генетични продукти". Захвърлят ги в един кашон на пода на родилната зала и ги отнасят в патологията. След това - никой не знае къде изчезват. Родителите не виждат бебетата си, не могат да изберат какво да се случи с тях. Смята се за извратено, срамно. Не им ги показват "за тяхно добро". На никого на му минава през ум колко голяма е травмата цял живот да живееш с някаква тъмна, грозна тайна. С чувството, че тялото ти е създало чудовище. На запад всички родители в такива случаи получават запечатан плик със снимки на своето бебе. Дори тези, които не са искали да го видят, когато се е родило, след време често отварят този плик и са благодарни, че имат възможността да го направят. Защото всеки ужас е по-малко ужасен, когато бъде изваден на светло. Всяко неизвестно губи силата си, когато се изправиш пред него. Когато имаш възможността да го извадиш от фантазиите си и да го погледнеш. Тогава виждаш, че малкото циклопче има префектни малки ръчички... че изглежда заспало... и може би намираш сили да продължиш. Дори да имаш друго дете.

У нас няма респект към живота като такъв, няма респект към личността на нероденото или на неговата майка. Тя отива някъде в категорията "горката побъркана нещастница" и всички се чувстват легитимирани да й изземат правото на избор. За нейно добро.
Отдалечих се много, просто като дръпнеш един конец и кълбото започва да се разплита, разплита... Много имаме да учим. Най-вече толерантност, смирение, уважение, човещина, преклонение пред битките на другите хора...

# 80
  • Мнения: 6 206
Отдалечих се много, просто като дръпнеш един конец и кълбото започва да се разплита, разплита... Много имаме да учим. Най-вече толерантност, смирение, уважение, човещина, преклонение пред битките на другите хора...
Амин.
Да си лекар е призвание. За себе си знам, че никога не бих могла да бъда лекар... Просто не мога да понеса всичката тази болка.
Избрала съм да споделям радостите с хората.
Имаме толкова много да учим, толкова много, че колкото по-бързо и ясно го осъзнаем, ще бъде важно за всички ни. И доктори и пациенти.

# 81
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз също за последно пиша - моето неуместо включване е продиктувано от личен опит
щото ДАни имаше проблеми поради раждане в МД, но когато раждах втори път - драпах с нокти и зъби да ида пак там!
ШЕР го е написала така както аз не можах - излишно е да се стресират хора, чиито единствен шанс остава тази болница и това родилно!!!!!
моето включване бе в тази насока - вината има лице и име, тя не е безлична и трябва да се открие, кой е виновен, а не да се винят всички и всичко наред....
разбирам болката и мъка, но РОни, ти сама писа наскоро в дряга тема, че далеч преди да имат вина лекарите - такава носи държавата, която не им осигурява възможност да работят...и ако опонирах на Ася, то е в тази насока - ако няма възможност болницата защото няма законово основние да извърши това или онова - не виждам каква вина можем да дирим у лекарите
но спирам, защото в крайна сметка това е далеч от темата и тя тотално и отвсякъде се измести
а реално тук търсим виновен и шанс поне веднъж някой да понесе отговорност за действията си ако има престъпни такива в случая....

# 82
  • Мнения: 6 206
АМА НЕ Е И МОЯ, ТА ДА РАЖДАМ В НЕЧОВЕШКИ БОЛКИ!!!

Относно базата - ами, оказа се, че има свободни стаи, но никой не се сети, докато не пуснах връзки. Тогава се оказа, че всичко може - и да спя в самостоятелна стая, и да имам постоянно придружител, та да не припадам, като ходя до тоалетната! Просто докато не пуснах връзки, не им пукаше!!!
Да не говорим, че в болницата пиех бромокриптин за спиране на кърмата, но при изписването, както ви казах, не ми дадоха никакви напътствия за това, да пия ли нещо вкъщи. И спрях рязко бромокриптина. И след 3 дни вкъщи гърдите ми се втвърдиха, започнаха страшни болки и температура. Оказа се, че е трябвало да го пия по-дълго и да го спра постепенно, ама НИКОЙ НЕ МИ КАЗА!!! #Cussing out Добре, че помнех името на лекарството и се обадих на позната неонатоложка, та ме упъти, как да го пия!
И нещо друго ми направи впечетление - до мен раждаше момиче в 35 г.с. Акушерките и докторите през цялото време се тюхкаха, че нямало никакъв шанс, не било доносено! Едва ли не неродено го отписаха! Бях удивена - та 35 седмица не е толкова рано!!!
ВМИ не е най-лошата болница. Но не е и най-добрата!
Ох, спирам да пиша. Не ми се спори. Живея в европейска държава в 21 век и не искам да раждам като животните! Това от мен!
Права си за абсолютно всичко.
И на мен ми предписаха бромкриптин. Но знаех колко е гадно това лекарство предварително и сама поисках да ми го сменят с достинекс, който мъжа ми донесе. Да, разрешиха ми. Питаш ли, обясняват, не питаш ли - никой не ти казва.
Но още по-лошото е, че навсякъде е така. Парите никога не сме коментирали, плащали сме навсякъде каквото ни се каже. И никъде не е по-добре, това го казвам от опит. Би ми се искало да не го знам това, да си пиша в темата кой къде и защо родил, когато нямаш проблеми си много компетентен, и да възхавалявам само, но не ми е било писано.

# 83
  • Мнения: 340
излишно е да се стресират хора, чиито единствен шанс остава тази болница и това родилно!!!!!

Аз мисля, че това е много пораженческо мислене.  Докато обществото не каже ясно, че няма да се толерира грубост към пациентите, винаги ще има лекари, които ще се държат така ужасно както Милчев.  Да не мислите, че лекарите в Канада (или Западна Европа) са по-добри хора от нашите?? Или че са по-малко уморени и натоварени??  Не, разбира се.  Просто канадските лекари знаят, че е неприемливо да си изпускат нервите, да нагрубяват и да се отнасят лошо с тези пациенти, които не са им симпатични по някаква си причина.  И това няма нищо общо с пари, леглова база, заплати, и т.н.

Докато има пациенти, които търпят униженията и оправдават грубите лекари защото били добри професионалисти, Весела и Ася няма да са последните пострадали липса на човещина.  Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава.

# 84
  • Мнения: 6 604
Весела,има ли някаква яснота при вас? Дано ти стигне сила да изведеш нещата до край и да разбереш какво се е случило с детенцето ти Praynig. Хора,крайно време е нещата наистина да се променят в тази държава. Не са спасили детенцето ти-но поне да ти кажат какво е станало и защо. Съгласете се ,че когато се говори с недомлъвки или нападателно,то често е защото се опитват да скрият нещо. Иначе и аз мисля ,че е крайно неправилно да се настаняват проблемни родилки при мамита,които са родили без проблем. И на мен ми беше много тежко да ги гледам как си взимат децата на всеки 3 часа,а аз чаках да стане 19 часа ,за да мога поне за 5 мин. да я зърна в кувиоза. За условията няма да говоря. Даже и за отношението. всичко бях готова да изтърпя само и само да спасят детенцето ми. Прочетох много негативи за МД. Слава Богу при мен всичко завърши успешно и няма да се оплаквам. Защото знам ,че ако бях родила в моя град детенцето ми нямаше да е живо. Просто защото се нуждаеше от съркфалтант(не съм сигурна как точно се пише). А в нашата болница НЯМА. За да се държиш човешки и нормално не ти трябва материална база нали? Чудя се ,ако на Весела иа мъжа й им бяха обяснили какво точно се е случило вместо да ги нападат така грубо ,може би нямаше да се стигне до тук.Защото за съжаление не са първите,а няма и да са последните ,на които се случва това. ТЕ ИМАТ ПРАВО да разберат какво се е случило!

# 85
  • Мнения: 666
излишно е да се стресират хора, чиито единствен шанс остава тази болница и това родилно!!!!!

Аз мисля, че това е много пораженческо мислене.  Докато обществото не каже ясно, че няма да се толерира грубост към пациентите, винаги ще има лекари, които ще се държат така ужасно както Милчев.  Да не мислите, че лекарите в Канада (или Западна Европа) са по-добри хора от нашите?? Или че са по-малко уморени и натоварени??  Не, разбира се.  Просто канадските лекари знаят, че е неприемливо да си изпускат нервите, да нагрубяват и да се отнасят лошо с тези пациенти, които не са им симпатични по някаква си причина.  И това няма нищо общо с пари, леглова база, заплати, и т.н.

Докато има пациенти, които търпят униженията и оправдават грубите лекари защото били добри професионалисти, Весела и Ася няма да са последните пострадали липса на човещина.  Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава.

Ей това исках и аз да кажа. Хайде стига с тази държава бре хора, ами какво е държавата - не сме ли ние обществото, което формираме тази държава. Крайно време е да се посочват конкретни виновни и да се търси конкретна вина. Да няма лекарства, няма база и заплатите все са ниски да му се не види, е това ли е оправданието да не се положат и минимални грижи за един човешки живот, това ли е оправданието да се държат с майка загубила детето си като с безотговорна нехранимайна и некомпетентна жена. Най-малкото, което заслужава този Милчев е дисциплинарно наказание за поведението си, а отговорните за смъртта на детето заслужават дисциплинарно уволнение за пълна незаинтересованост и некомпетентност. Трябва да разберем че от нас зависи да се борим за живота си и този на децата си, а не да зависим от ниските заплати на лекарите и от това кой е станал с д-то на горе и днес точно не му се бори за живота на 900 гр. бебе и за по-лесно го обявава за абортен плод.

# 86
  • Мнения: 515
Дълго време отбягвах темата. Sad
Първо искам да изкажа моите съболезнования на родителите , съжелявам за загубата ви  знам колко е тежко и колко боли  Hug знам също ,че каквото и да кажа или по точно напиша от това няма да ви стане по-леко много е трудно.
 Flowers Rose за малкото ангелче нека да е светло на душичката му и да е на едно по - добро и прекрасно място.

излишно е да се стресират хора, чиито единствен шанс остава тази болница и това родилно!!!!!
Аз съм една от тези хора , живот и здраве когато дойде момента ще раждам във ВМИ.Защото знам ,че там има добри лекари и специалистина които мога да се доверя.
Преди година и половина бях бременна в 31г.с. и научих ,че бебчето ми е с множество увреждания Хидроцефалия и Спина Бифида наложи се да взема едно от най - страшните решение в моя живот консултирах се с много лекари ходих в София обиколих специалисти за които бях чувала ,всички те ми обясниха какви ще бъдат последствията за бебчето ми ,аз неисках тя да страда ,неисках всяко едно нейно движение да и приченява болка ,неисках да се мъчи..................на мен щеше да ми е трудно и тежко при всички случаи ,но не исках тя да изпитва болка.
Всички лекари които посетих ме насочиха към ВМИ за прекъсване на бременноста по мед.пказания , не познавах никой от лекарите там ,нямах връзки и не бях посещавала никога тази болница ,но отношението на всички беше добро към мен и акушерки и лекари тогава за първи път срешнах доктор Димитрова прекрасен лекар посещавам я и сега при тази бременност и мнението ми за нея не се е променило.Включиха ми системи за предизвикване на нормално раждане и след 12часа болки родих моето ангелче беше 1,300кг. и трябваше да и дам име това беше един от най-тежките моменти в моя живот неонатоложката ми държеше ръката докато давам име на детенцето си което нямаше да оживее заради множеството увреждания....... Въпреки всичко те положиха грижи за нея и ме информираха за състоянието й ..Sad Съобщиха ми веднага след като почина , попитаха ме дали желая да я видя  но аз неисках нямах достатъчно смелост да го направя бях слаба беше ми тежко понякога съжелявам ,че не се сбугувах с нея , но в онзи момент това беше решението ми.Казаха ми че има акт за раждане и ще и бъде издаден и смъртен акт.................не ги потърсих закакво са ми..............болката в душата ми беше страшна.Непомня да имало някой който да се държи грубо с мен.
Весела отново ти казвам ,че съжелявам искренно за това което си преживяла много е страшно ,съгласна съм и с това че Милчев се държа отврътително с вас ,не оправдавам никого щом си решила да търсиш виновник потърси не съм сигурна дали от това ще ти стане по-леко , но ти желая успех. Sad

# 87
Момичета, много ми е болно за всички, които са загубили дечицата си. Плача за всяка една загубена душичка. В тяхно име обаче трябва да се борим. Това е което ме крепи. Само мисълта, че мога да направя нещо за бъдещето ми дава сили. Знам много добре, че в същата тази болница кък много жени е проявено възможно най-голямо внимание, знам, че са спасили много човешки животи, за което мога само да се радвам. Въпроса който си задавам обаче е : Нямат ли право всички на подобно отношение??? Дано след случилото се съвестта им да не им позволява да се държат така и с други жени.
Всеки може да се сети, че ако са допуснали грешка/и в моя случай, то едвали ще дойдат да си признаят открито за тях. Но нали затова има органи на реда, които да разкриват истината. Не е нужно само да се оплакваме нали!!!!! Според мен трябва да си формолираме ясно исканията, за това какво желаем да се промени и да се борим да постигнем промени. Аз например искам: 1. Деца родени живи без значение от г.с. и големина да получават документи( акт за раждане и т.н.)
            2. Да се даде възможност на майки и бащи, чиито деца са в интензивно отделение, да виждат по-често децата си
            3. Да има отделен сектор в болницата, където да са настанени майки,чиито деца са в интензивно отделение
            4. Да има назначен психолог, които да разговаря с родителите, да наблюдава и да се грижи за психическото им състояние
            5. Можете да допълвате...................................
Предполагам, че това няма да е всичко, но кой би ни чул ако си говорим само помежду си и никой не изказва никакви претенции. Искаме промяна-да си я вземем сами. Ако нещата могат да продължават по стария начин никой няма да се напъва да прави промени в законите или в медицинските практики. Имаме реални шансове да си извоюваме отношение към нас като това към жените раждащи в чужбина. Това е моето мнение!
P.S. Благодаря ви за подкрепата!!!!!!!!!! Когато имам някаква нова информация по моя случай ще ви пиша.
А на другите майки като мен искам само да им кажа: Целувам ви и дано имате сили да се преборите с болката!!!!!!!!!!

# 88
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
В МД - София искам да кажа какво се случи на мен по точките.


за т.2 Докато бяхме в болницата, виждахме децата по един път на ден, след моето изписване в седмицата веднъж, а когато го извадиха от кувиоза - всеки ден по три пъти да го храня.

за т.3. Прави ми впечатление и предишния път когато раждах, че загубили децата, бяха в една стая, деца с проблеми майкете пак в една стая. Аз бях с майка пак преждевременно родила.

Просто искам да кажа, че точно ми направи впечатление, че не ги слагат в една стая с безпроблемните родилки с деца.
Друго, което правят, щом почине бебе, викат непременно и двамата родители.


Не знам за издаване на документ, но непременно ако родител иска да си прибере живородонето починало по късно или мъртвородено бебе, да се дава тази възможност.

Като допълнителна точка, написани правата на родилките на видно място, при всички ситуации, как се постъпва.

Друго да се дава точна информация - аз също минах през липса на информация. Но лекарите ги е страх от разправии, те не са богове за да знаят точно какво му е що му е на едно бебе. И ако кажат че бебето е добре и после му стане нещо. Аз например се успокоих, че ако стане нещо на бебето ще ми се обядят и липсата на телефонния звън ме радваше. Е с такива дребни неща, които дават макар и малка надежда и успокоение.
 

# 89
  • Мнения: 1 251
Веси, още ли не са дали отговор на проверката? Има ли някакво развитие въобще?

Общи условия

Активация на акаунт