Аз я искам, но съм от Пловдив. И котето ще е дворно, не че няма да я прибирам тайничко под юргана, но все пак... Ако положението стане напечено - готова съм да я взема, ако има как да дойде до Пловдив.
- Публикувана: 25 септ. 2008, 20:03 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 16:06 ч.
Любители на котки - тема 13
Аз я искам, но съм от Пловдив. И котето ще е дворно, не че няма да я прибирам тайничко под юргана, но все пак... Ако положението стане напечено - готова съм да я взема, ако има как да дойде до Пловдив.
По принцип не съм аз човека, който избира стопаните, но в това изискване съм сигурна.
Здравейте!
Как сме?
Джес и Зоро само по белите ходят
аз търча постоянно след тях да 
. Малкия следи какак си ...не я оставя чак да се 
.... тя ръмжи съска и и ститска докат някой хване малкия .... 
Почти настигна Джес по размери и така я боричка.... 
Горката не вижда спокойствие и вечно е на високо и скрита, добре че вечер ги разделяме.... иначе няма мира от тоз дивак.....
Как сме?
Джес и Зоро само по белите ходят
аз търча постоянно след тях да . Малкия следи какак си ...не я оставя чак да се .... тя ръмжи съска и и ститска докат някой хване малкия .... Почти настигна Джес по размери и така я боричка.... Горката не вижда спокойствие и вечно е на високо и скрита, добре че вечер ги разделяме.... иначе няма мира от тоз дивак..... Гадно ми е, че никой не я иска, само защото има 1 око. А мацата е прекрасна. Шели също е едноока, но тя си е селянче и се чувства добре в двора. Лови си мишки, попови прасета, гълъбите на баща ми 
.
.Селянчетата са си ок, ако са отрасли или свикнали. А тя е била домашна, трудно ще се адаптира.
Благодаря ти за желанието.
Торо няма проблем със силикона, оака и опишка всичко 
Много странно ме гледаше като го изгоних и изчистих с лопатката Не му дадох да си го зарие
Една вечер кара на накъсани хартийки. Беше си свършил работата и метнах тоалетна хартия отгоре. Дияна много впечатлена "Мамо котето си е сложило тоалетна хартия". Ама не може да се светне, че котето не може да си я откъсне тази тоалетна хартия
В момента Харо ми се е гушнал в краката и двамата пишем, а Торо се е сврял в Дияна. Тя без него не може. Даже в тоалетната влиза с него
Много странно ме гледаше като го изгоних и изчистих с лопатката Не му дадох да си го зарие Една вечер кара на накъсани хартийки. Беше си свършил работата и метнах тоалетна хартия отгоре. Дияна много впечатлена "Мамо котето си е сложило тоалетна хартия".
Ама не може да се светне, че котето не може да си я откъсне тази тоалетна хартия В момента Харо ми се е гушнал в краката и двамата пишем, а Торо се е сврял в Дияна. Тя без него не може. Даже в тоалетната влиза с него
Е аз съм много несериозна в тази тринадесета темичка - ама пустата му работа ... 
все време не остава ...
Ефче малко скучае откакто не сме с Коко по цял ден у дома - аз на работното място, той у баба си..., но вечер си наваксваме. Игрите тогава започват, коко я прави дива и щастлива. Сега той заспа и тя си похапва сладко... оп току що й отворих на терасата да си се изходи на мира милото. Хич не ми се ще да й внасям още тоалетната и сега я изхождам на по час - сутрин и вечер, понякога, ако е топло оставаме по цял ден отворено.
Не съм чела назад - и се га ще се възползвам от петъчната вечер да почета малко.
Лека нощ на всички!
все време не остава ...Ефче малко скучае откакто не сме с Коко по цял ден у дома - аз на работното място, той у баба си..., но вечер си наваксваме. Игрите тогава започват, коко я прави дива и щастлива. Сега той заспа и тя си похапва сладко... оп току що й отворих на терасата да си се изходи на мира милото. Хич не ми се ще да й внасям още тоалетната и сега я изхождам на по час - сутрин и вечер, понякога, ако е топло оставаме по цял ден отворено.
Не съм чела назад - и се га ще се възползвам от петъчната вечер да почета малко.
Лека нощ на всички!
Момичета да ви се похваля нали ви споменах за новата играчка на Java (мишката с въженце) е откакто я има не ни хапе 
нито сутрин нито вечер...явно и е липсвало внимание и за да го привлече тя се бореше и хапеше...последните десетина дни нямам нова рана по ръцете или краката , което си цяло постижение за нея...когато се прибере от вечерната разходка взема мишката и я разнася влачейки след себе си въженцето и пръчката докато някой не и я вземе да си поиграят...
иначе да ви кажа за еднооките котенца...смущаващо е когато дойдат гости и за първи път видят котето...но да ви кажа че наскоро идваха едни познати вкъщи и забелязаха че е с едно оченце чак като им разказвахме смешни случки от детството и...в началото поне при нас (понеже е родена с две очи) Джуванийка имаше проблеми с координацията и се учеше да ходи без да пада по таблата на спалнята подпирайки се на стената и често падаше, но не се предаваше падаше и отново стъпваше на таблата...не винаги уцелваше и леглото като скочи, но с течение на времето (може би за около месец) тя свикна и въпреки крясъците ми успешно се катери по покриви, дървета и парапети като всяка друга котка...вече никой не забелязва сляпото и око и никой не го коментира...
бялата пухла много ми прилича на тази от рекламата на новата любима храна на Джуванийка (консервите Гурме на Пурина)...напоследък само от тях тъпче...надявам се скоро да си намери дом, защото е прекрасно котенце..
нито сутрин нито вечер...явно и е липсвало внимание и за да го привлече тя се бореше и хапеше...последните десетина дни нямам нова рана по ръцете или краката , което си цяло постижение за нея...когато се прибере от вечерната разходка взема мишката и я разнася влачейки след себе си въженцето и пръчката докато някой не и я вземе да си поиграят...иначе да ви кажа за еднооките котенца...смущаващо е когато дойдат гости и за първи път видят котето...но да ви кажа че наскоро идваха едни познати вкъщи и забелязаха че е с едно оченце чак като им разказвахме смешни случки от детството и...в началото поне при нас (понеже е родена с две очи) Джуванийка имаше проблеми с координацията и се учеше да ходи без да пада по таблата на спалнята подпирайки се на стената и често падаше, но не се предаваше падаше и отново стъпваше на таблата...не винаги уцелваше и леглото като скочи, но с течение на времето (може би за около месец) тя свикна и въпреки крясъците ми успешно се катери по покриви, дървета и парапети като всяка друга котка...вече никой не забелязва сляпото и око и никой не го коментира...
бялата пухла много ми прилича на тази от рекламата на новата любима храна на Джуванийка (консервите Гурме на Пурина)...напоследък само от тях тъпче...надявам се скоро да си намери дом, защото е прекрасно котенце..
Здравейте на всички,
не съм писала тук,но честичко надничам,поради общата ни любов,а именно котките.Позволете ми да ви представавя моето момче Арчибалд,котак на 9 месеца,много мил,но също и толкова капризен.Ндявам се да мога да ви бъда от полза споделяйки мнение и опит,както и черпейки от вас.
не съм писала тук,но честичко надничам,поради общата ни любов,а именно котките.Позволете ми да ви представавя моето момче Арчибалд,котак на 9 месеца,много мил,но също и толкова капризен.Ндявам се да мога да ви бъда от полза споделяйки мнение и опит,както и черпейки от вас.
Благодаря за топлото посрещане,
иначе Арчи,колкото повече му се угажа,толкова повече е недоволен
...за сега най-големият ни проблем е храненето,от бебе все нещо не му харесва,все си мислех,че котките нямат наяждане,ама ей го на такъв ни се падна,калпазанчо на който все да му тичаме с лъжицата подир пухкавото дупе... 
иначе Арчи,колкото повече му се угажа,толкова повече е недоволен
...за сега най-големият ни проблем е храненето,от бебе все нещо не му харесва,все си мислех,че котките нямат наяждане,ама ей го на такъв ни се падна,калпазанчо на който все да му тичаме с лъжицата подир пухкавото дупе... Препоръчани теми