"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?

Синът ми от малък знае,че баща му работи и получава пари/заплата/ за тази работа

Така е, изразът е направилен и дразнещ, но темета бе повдигната по-скоро не от коректността на самия израз, а от ролята на парите  в светогледа на малките. Дали това, че им казваме, че ходим на работа, за да получаваме заплата ще ги издигне застрашаващо високо (според някои от пишещите тук) в ценносттаната система на децата ни. Стигна се до страхотни изопачавания на нещата, а както каза Никол децата си обясняват съвсем простичко нещата.

Хубаво, някои казват, че в моите и други постове се преувеличава значението на работата и парите.
Но ще си поговорим в някоя друга тема след някоя и друга година, когато децата наближат и влязат в училищната възраст. Тогава ще има оплаквания защо и как децата ходят на училище, за да се хвалят със скъпи телефони, дрехи, екскурзии или просто с колите на бащите си. Тогава започва голямото пищене как децата се комерсиализирали и не мислели за учене, а само за пари, дрехи и чалга и идва ред на искането за въвеждане на униформи. Започва се и с тийнеджърските проблеми как големите ученици не уважават родителите си, а гледат на тях като на банкомати.

Ок, нека да преувеличавам. Казвам какво виждам и чувам покрай себе си. Ако някой иска, да надникне в ученическите теми. И моето мнение няма нищо общо с това дали съм наемен работник или не. Такъв е бил мирогледът ми и преди 10 години, че и преди 15.

Радостина, доста едностранчиво виждаш нещата. Очевидно очакваш, че когато дойде време да говорим в ученическата тема, твоите деца ще са единствените, които не се хвалят с материални придобивки, не слушат чалга и имат изградени навици. Според теб всички ние, работещите майки, ще платим тежкия данък да  имаме невъзпитани деца, които бройкат само парите и нямат никакви интереси, така излиза от твоите думи поне. Е, моралното удовлетворение си го имаш, защо трябва да се занимаваш с нас и нашите деца, това вече не разбирам.

Аз също не съм наемен работиник, но съм била такава 10 години. Не виждам това какво общо има с темата. Факта е, че да изкарваш пари е доста по-трудно, отколкото да ги харчиш, това вярвам няма как да се оспори.

 За мен ученическата тема вече Е дошла, защото децата ми са ученици и много добре виждам какво става. Във всеки клас има деца, които се идентицифицат с дрехите, парите на родителите си и чалгата. Но има и други, чието самочувствие не се гради на дънките за 200 лева, а на някои от тях родителите не са просяци. Навиците и мирогледът се изграждат още в ранна детска възраст.

Всъщност, защо говориш по начина "всички ние, работещите майки"? Да не би да си представител на всички работещи майки? Нито съм споменала нещо за работещите майки, нито съм писала нещо за неработещите. Дори не съм правила разделение на работещи и неработещи. Или не си прочела написаното от мен, или му правиш някаква странна интерпретация.  Ти говориш за някакъв данък и невъзпитаност или липса на интереси у децата. Някъде да съм споменавала такова нещо? Това, което съм написала съм го чула с ушите си от родители или съм го прочела тук, в част от темите. Мине не мине време и някой тук вземе, че пропищи как на училище (че и в детската градина) децата си мерели телефоните и дрехите.

Мисля, че имаме деца на сходна възраст. Синът ми е 2 клас. Не само не различава маркова дреха от немаркова такава, но и няма никакви вълнения на финансови теми засега. Чалга едва ли ще заслуша някога, след като никой край него на слуша това.

Изтълкувах мнението ти в смисъл, че ако родителите работят за пари, децата се комерсиализират, поправи ме ако греша. Това просто няма как да е вярно според мен.

Децата се комерсиализират, ако самите родители нон стоп говорят за придобивки, скъпи коли, техника, сравняват доходите и дрехите си си с тези на съседите и т.н. 

Смисълът на думите ми е, че ако родителите не само работят основно или единствено заради парите, а и предадат това като възглед на децата си сами постилат пътеката на комерсиализирането при отрочетата си. Хубаво, дори и родителят да работи само заради парите редно и полезно ли е за детето да го разбира още от ранна възраст и да свърза работата на родителите си само с парите и подаръците? Нека да знае, че парите също са част от работенето, но и че има и друго в тази дейност - че родителят си харесва професията или че работата му е важна и отговорна, или че му носи удоволствие и удовлетворение. Иначе на мен ми изглежда като cash & carry или  робство или крепостничество.

В красовете на моите има по 1-2 деца, които отсега са в плен на потребителското мислене. Моите също не различават маркова от немаркова, но и са наясно със стойността на парите най-малкото като пазаруваме дрехи, обувки, храна, учебници или като плащаме таксите за извънкласните им занимания. 

Както вече казах, аз работя основно заради парите, така че явно ще комерсиализирам децата си неизбежно. Работа, която не е добре платена, не може да ми хареса истински, защото вътрешно ще се упреквам, че си губя времето с нея, което не е добре отникъде. От друга страна, работа, в която има пари (законна  ), ще ми хареса винаги. Комерсиална съм на 100% и това си е.

Хубавото е, че ако аз се справя добре, това ще позволи на децата ми един ден наистина да не търсят само парите, а да си бъдат спокойно научни работници с 200 лева заплата или поети без заплата образно казано. Но аз самата не мога да си позволя този лукс.

Че кой казва, че непременно трябва като научни работници да работят за 200 лева? Ето, това е едностранчиво мислене - или блъскане на нехаресвана работа за много пари или правене на наука като хоби и за без пари. Както се казва, има някаква златна среда. Има достатъчно много хора, които успяват да намерят баланса за себе си и да си изберат харесвана работа и да се изхранват добре от нея.

И аз съм от тези хора

Баланс идеално търсим навсякъде. Доминирането на парите обаче за мен,лично,не е белег на такъв.Съгласна съм че тази тема после минава в другата за телефоните и дънките за 1/2 заплата,и мисля че пак ние сме си виновни.Никой не отрича парите като фактор,тук говорим,мисля,за мястото им в съзнанието на 2-6 год деца (и в нашето защото 1 води до другото).
*
лорка,абсолютно,за нашите деца моето обяснение "аз си обичам работата,ти си обичаш градината,затова ходим сутрин" свърши чудесна работа.
*
Може  е  да е ? и на култура,тук за пари не е много прието да се говори (никой не си казва заплатата и пр.),децата рядко ни виждат с истински пари.Успоредно с това не ги учат да смятат с ябълки и круши,а с центове.

Интересна тема във всички случаи.

Изкривихме темата на Тиги...Тя сега е бойно поле между Tess и RadostinaHZ .

На темата : Да, Тиги ние сме виновни. Ние учим децата си, че те трябва да отидат на градина, защото ние отиваме на работа " да изкарваме парички" , за да купим еди какво си.....
 Тиги,  аз обичам много работата си. И с нея се чувствам добре и припечелвам доста.  Надявам се единн ден да уча детето си, че мама отива в офиса и работи това, което обича. Ако трябваше да работя нещо само за пари, нямаше да издържа дълго. Ще се чувствам както Борис от " Тютюн".  " Борис погледна жената, която му беше донесла Никотиана, но не можа да почувства нищо. Устните на Мария бяха тънки, студени и безкръвни.."

Ние с Радостина се разбрахме вече, а и аз от тази тема научих, че явно почти никой не работи главно заради парите, което е добре, значи хората не са притиснати от финансови нужди и работят само за просперитет и кариера, за срещи с висока класа колеги, за да влязат в сила дипломите им, за които са положили много труд и т.н. Повярвайте ми, край мен повечето хора работят за пари и затова съм впечатлена

Финансовите нужди са си финансови нужди. За тях никой не спори. Също никой не спори, че е добре човек да печели повече. Но всяко нещо, дори и парите си имат цена и всеки преценява колко е готов да плати. Ние сме социални животни, а не роботи. Затова има значение в каква среда работим, дали си използваме дипломите и дали отиваме на работа, ако не с голямо желание, поне без отвращение. Има работа, която се заплаща високо, но не всеки е навит да я върши. Доколкото зная строителните работници получават добри надници и в БГ и в чужбина, но колко хора с висше образование ще се наемат да я вършат, нищо, че е почтена работа и за добри пари? На кого му се мъкнат по цял ден торби с цемент или му се виси на скеле в студ и пек? Повечето хора с дипломи ще искат да си работят по специалността и чак ако няма накъде и заплатата им е твърде малка или печалбата никаква ще се навият да започнат някаква не особено привлекателна, но по-добре платена работа.

Вярно, в БГ в момента ситуацията е по-особена. Поради естеството на стандарта на живот много хора са готови да работят само за пари. Хората, които са започнали от нулата в чужд град разбират добре за какво става въпрос и в двете ситуации. В началото всеки е готов на каквато и да е работа, стига да си посрещне базовите нужди. Но колкото повече време минава, толкова повече разбира, че не може да се работи само за пари и започва да си търси работа, която повече му харесва. А ако новата работа е за повече пари, още по-добре.

Че парите имат цена е ясно на всеки, но защо трябва да крием от децата че работим за пари, аз не разбирам. Как да им кажа, че отивам на работа да се забавлявам, като не е вярно 

Аз съм с висше образование и винаги съм била на добри позиции. Самото висше с нищо не ми е помогнало да си намеря добра работа обаче.