Рони, прочетох какво си написала, малко в по-различен смисъл е , или аз така го възприемам...Знаеш ли като бяхме в болницата с Мърморанка , една акушерка /беше си жена със стаж, явно видяла много бебета/ дойде да ни разпита как е минала бременноста ни, какво сме яли какво сме пили, и тя недоумяваше и търсеше поне някакво логично обяснение, две абсолютно износени бебета, без никакви видими аномалии /което се потвърди и от аутопсията/ .... защо стана така, тя тогава ни каза че е виждала живи здрави бебетата който се раждат с по няколко пъти омотана пъпна връв, с абсолютно бели плаценти, в зелени води .... и оцеляват... Сигурно ще ми повярваш, от този ден нататък не спирам да се питам къде съм сгрешила ... и защо точно на мене ми е писано така, прехвърлих целия си минал живот точно като на филмова лента, ами не съм убила човек, не съм откраднала нищо, дори чужд мъж .... изкарвам си парите с честен труд, уважавам всички .... та аз дори не завиждам на никой за нищо ... а изпаднах в състояние да завиждам на всяка жена с дете ...
- Публикувана: 28 септ. 2008, 05:03 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2008, 23:16 ч.
Размисли на глас...
Нефертити 
Толкова много въпроси-защо на мен,къде сгреших,какво толкова съм направила-въпроси без отговори.Но не съм спряла да си ги задавам всеки един ден от изминалите почти две години.Отговори не намирам,нито някакво обяснение.На мен също никой не може да ми отговори каква е причината за проблемите ,с които се роди бебето.Всички вдигат рамене-случва се.Няма причина ,няма обяснение.Попаднала съм в някои от процентите на статистиката.Аз също често си повтарям ,че така ми било писано.Кураж,Нефертитка и много прегръдки от мен.
И още нещо-не съвсем по темата -но не ми излиза от главата.Преди години,преди още да се роди първото ми дете,ходих на лекар,по други проблеми.Той ме попита-била ли сте бременна досега-и аз с цялата си наивност му казах-не,нямам деца.А той ми отвърна-може да нямате деца ,но да сте била бременна.Тогава си казах-този пък какви ми ги говори.Това преди около 10 години,дори не си го спомнях.После така си го втълпих,че все си повтарям каква наивна глупачка съм била да мисля че всяка бременност завършва успешно.
Толкова много въпроси-защо на мен,къде сгреших,какво толкова съм направила-въпроси без отговори.Но не съм спряла да си ги задавам всеки един ден от изминалите почти две години.Отговори не намирам,нито някакво обяснение.На мен също никой не може да ми отговори каква е причината за проблемите ,с които се роди бебето.Всички вдигат рамене-случва се.Няма причина ,няма обяснение.Попаднала съм в някои от процентите на статистиката.Аз също често си повтарям ,че така ми било писано.Кураж,Нефертитка и много прегръдки от мен. И още нещо-не съвсем по темата -но не ми излиза от главата.Преди години,преди още да се роди първото ми дете,ходих на лекар,по други проблеми.Той ме попита-била ли сте бременна досега-и аз с цялата си наивност му казах-не,нямам деца.А той ми отвърна-може да нямате деца ,но да сте била бременна.Тогава си казах-този пък какви ми ги говори.Това преди около 10 години,дори не си го спомнях.После така си го втълпих,че все си повтарям каква наивна глупачка съм била да мисля че всяка бременност завършва успешно.
Nefertity За нищо не си виновна. Писах и аз в другата тема....
Не се измъчвай с такива мисли. От хората не очаквай много, но и не се обиждай... Какво всъщност искаш да ти кажат? Замисляла ли си се? Аз да... и стигнах до извода, че нищо не може да ме успокои и е безмислено да се сърдя на хората, че не разбират.
Не завиждаш на всяка майка с дете, мила. Това е защитна реакция. В теб има много любов към тези дечица, която убедена съм ще има на кого да дадеш
За нищо не си виновна. Писах и аз в другата тема....Не се измъчвай с такива мисли. От хората не очаквай много, но и не се обиждай... Какво всъщност искаш да ти кажат? Замисляла ли си се? Аз да... и стигнах до извода, че нищо не може да ме успокои и е безмислено да се сърдя на хората, че не разбират.
Не завиждаш на всяка майка с дете, мила. Това е защитна реакция. В теб има много любов към тези дечица, която убедена съм ще има на кого да дадеш
Почти всичко, което ще напиша се припокрива с написаното от теб Неф, от Мерри и от Шер.
Явно живеем в един коловоз. Едни и същи неща ни се лутат в главите.
Всъщност бих реагирала по същия остър начин с контра въпрос. Но се случва и да премълчавам и да си спестя моите си бесове.
Продължавам да се дивя всеки път на реплика, че всеки сам си е виновен за живота.
И аз като Мерри винаги съм си мислела, че всяка моя бременност ще има само един изход - да си гледам детенцето, плод от нея. (няма тъжна усмивка като картинка)
И аз като Шер си мисля, че това, което изпитваме при вида на щастливи семейства с дечица не е завист. Копнеж е, примесен с ужасно много тъга.
Сега в Дира чета едни ужасии и съм все по-сигурна, че нямам представа какво става, когато размислите ми се сблъскат с действителността.
Явно живеем в един коловоз. Едни и същи неща ни се лутат в главите.
Всъщност бих реагирала по същия остър начин с контра въпрос. Но се случва и да премълчавам и да си спестя моите си бесове.
Продължавам да се дивя всеки път на реплика, че всеки сам си е виновен за живота.
И аз като Мерри винаги съм си мислела, че всяка моя бременност ще има само един изход - да си гледам детенцето, плод от нея. (няма тъжна усмивка като картинка)
И аз като Шер си мисля, че това, което изпитваме при вида на щастливи семейства с дечица не е завист. Копнеж е, примесен с ужасно много тъга.
Сега в Дира чета едни ужасии и съм все по-сигурна, че нямам представа какво става, когато размислите ми се сблъскат с действителността.
Днес говорейки си по скайпа с една приятелка стана въпрос точно за тези неща.
Говорехме за това че може и да не се открие причината за това което ми се случи , дори и с изследванията които ни предстоят.Тя ми написа " Може и да няма причина , може просто така да е било писано , може би децата ни изплащат нашите грехове.........."
Замислих се много , стана ми болно защото имам два аборта по желание , "убила " съм напълно съзнателно две деца , моя плът и кръв ....Чувствам се ужасно , боли много , ама страшно много , мисля си дали заради това не ме наказва Той , дали заради това не реши да ми отнеме две така желани и чакани деца , заради това че аз тогава на времето не пожелах ( или по точно нямах смелостта) да задържа онези деца , които можех да имам тогава.
В много теми съм влизала в големи спорове с други майки , защото аз съм ЗА аборта по желание , защото това си е право на личен избор на всяка една от нас , но сега вече не съм толкова сигурна в това.....
Ужасена съм от себе си , яд ме е , боли ме , чувствам се незаслужаваща да бъда майка......
Ей такива са ми размислите днес , цял ден само това ми се върти , загнездило се е чувството на вина в мен и ме убива....
Говорехме за това че може и да не се открие причината за това което ми се случи , дори и с изследванията които ни предстоят.Тя ми написа " Може и да няма причина , може просто така да е било писано , може би децата ни изплащат нашите грехове.........."
Замислих се много , стана ми болно защото имам два аборта по желание , "убила " съм напълно съзнателно две деца , моя плът и кръв ....Чувствам се ужасно , боли много , ама страшно много , мисля си дали заради това не ме наказва Той , дали заради това не реши да ми отнеме две така желани и чакани деца , заради това че аз тогава на времето не пожелах ( или по точно нямах смелостта) да задържа онези деца , които можех да имам тогава.
В много теми съм влизала в големи спорове с други майки , защото аз съм ЗА аборта по желание , защото това си е право на личен избор на всяка една от нас , но сега вече не съм толкова сигурна в това.....
Ужасена съм от себе си , яд ме е , боли ме , чувствам се незаслужаваща да бъда майка......
Ей такива са ми размислите днес , цял ден само това ми се върти , загнездило се е чувството на вина в мен и ме убива....
ХРИСКА, нямам време да се обоснова добре, дано правилно ме разбереш
твърде просто би било заради тези два аборта да ти се случва това, което се случи
не е така устроен живота....нещата са преплетени
аборта лично аз - сигурно щото и аз съм правила- но пък и винаги преди това - считам че е право на всеки...да избере какво да направи...а последиците...лично аз считам, че и да има биха били далеч по-сложни и не толкова прости като - взех, и ще ми вземат...
в този смисъл - вината ни и да имаме така не бива да я дирим в този живот...или не пряко по начина по който гледаме......
а и твърдо вярвам, че ако нещо е "наказание" за нас - то може би разгледано в един далеч по-голям и дълбок план на живота, който не вкл само нас и сега ставащото, а много др хора и неща далеч напред в бъдещето - може би тези "наказания" всъщност са нещо като поговорката "всяко зло - за добро"
всяко нещо си има причина, ние не можем да я видим...защото това би променило всичко...и смисъла на ставащото...понякога живота трябва да се приема, да се учим да го живеем дори без да сме на 100% сигурни в добрия изход, дори без да залагаме на сигурно....
дано правилно съм се изразила - исках да кажа, че няма ВИНА в смисъла в който приемаме...а има причини...но няма да ги разберем, защото тогава всичко би било напразно...
твърде просто би било заради тези два аборта да ти се случва това, което се случи
не е така устроен живота....нещата са преплетени
аборта лично аз - сигурно щото и аз съм правила- но пък и винаги преди това - считам че е право на всеки...да избере какво да направи...а последиците...лично аз считам, че и да има биха били далеч по-сложни и не толкова прости като - взех, и ще ми вземат...
в този смисъл - вината ни и да имаме така не бива да я дирим в този живот...или не пряко по начина по който гледаме......
а и твърдо вярвам, че ако нещо е "наказание" за нас - то може би разгледано в един далеч по-голям и дълбок план на живота, който не вкл само нас и сега ставащото, а много др хора и неща далеч напред в бъдещето - може би тези "наказания" всъщност са нещо като поговорката "всяко зло - за добро"
всяко нещо си има причина, ние не можем да я видим...защото това би променило всичко...и смисъла на ставащото...понякога живота трябва да се приема, да се учим да го живеем дори без да сме на 100% сигурни в добрия изход, дори без да залагаме на сигурно....
дано правилно съм се изразила - исках да кажа, че няма ВИНА в смисъла в който приемаме...а има причини...но няма да ги разберем, защото тогава всичко би било напразно...
Хрисе, съвсем не си права. Вина търсим и си откриваме разни причини за нея ние самите. Ние сме най-големите съдници сами на себе си. 
Аз съм против аборта без медицински причини (дано не ми се налага да ми се начука канчето, както животът само може да предложи). По-скоро съм за превенцията по други начини, включително и чрез въздържание, ако това се налага. Но съм двойно повече против да се обрича едно невинно дете на несигурност в най-добрия случай за него.
Бебето, което загубих беше плод на любов и на добре планирана първа силно желана бременност. Загубих го. Предполагам, че влизам в групата на провинилите се по линия на "прекаления светец и Богу не е драг".
Аз съм против аборта без медицински причини (дано не ми се налага да ми се начука канчето, както животът само може да предложи). По-скоро съм за превенцията по други начини, включително и чрез въздържание, ако това се налага. Но съм двойно повече против да се обрича едно невинно дете на несигурност в най-добрия случай за него.
Бебето, което загубих беше плод на любов и на добре планирана първа силно желана бременност. Загубих го. Предполагам, че влизам в групата на провинилите се по линия на "прекаления светец и Богу не е драг".
Хрисе, съвсем не си права. Вина търсим и си откриваме разни причини за нея ние самите. Ние сме най-големите съдници сами на себе си.
Аз съм против аборта без медицински причини (дано не ми се налага да ми се начука канчето, както животът само може да предложи). По-скоро съм за превенцията по други начини, включително и чрез въздържание, ако това се налага. Но съм двойно повече против да се обрича едно невинно дете на несигурност в най-добрия случай за него.
Бебето, което загубих беше плод на любов и на добре планирана първа силно желана бременност. Загубих го. Предполагам, че влизам в групата на провинилите се по линия на "прекаления светец и Богу не е драг".
Аз съм против аборта без медицински причини (дано не ми се налага да ми се начука канчето, както животът само може да предложи). По-скоро съм за превенцията по други начини, включително и чрез въздържание, ако това се налага. Но съм двойно повече против да се обрича едно невинно дете на несигурност в най-добрия случай за него.
Бебето, което загубих беше плод на любов и на добре планирана първа силно желана бременност. Загубих го. Предполагам, че влизам в групата на провинилите се по линия на "прекаления светец и Богу не е драг".
Няма какво да добавя!
Рони, Хриска
Момичета, достатъчно ни е тежко, за да си вкарваме чувство за вина, аз не съм правила аборт и пак ми се случи, а какво да кажем за циганките, които ги раждат по кенефите и ги хвърлят на боклука, и после пак раждат здрави деца. Много неща изчетох, търсейки обяснение, но като че ли повечето четива са или в назидателен стил, или пък са така наивни, че не могат да ме убедят. Единственото, което виждам от собствен опит е, че в повечето случаи нещастията се случват на добрите хора. Вече не търся обяснения, просто се опитвам да се боря с голямата тъга и самотата, които ме налягат понякога, особено в дни като днешния, когато отбелязвам поредния месец откакто за последен път бях истински щастлива.
нека напиша и тук...думите не успокояват, но трябваше да видите тази спокойна и мъдра жена и да чуете тя как ги казваше...ще приемете по-леко отреденото
прпеди дни една "майка" посветила живота си на изпаднали в беда дца сподели следното си виждане, което е и мое от няколко години
"Господ праща изпитание на силните.....за да можем ние слабите покрай тях да изкупим душите си"
това е...няма да ви успокои, но поне за мен е повече то ясно, че пряка вина няма....
за мен пак ще кажа вина няма...има неща, които се случват за да имаме шанс за спасение на душите ни...
прпеди дни една "майка" посветила живота си на изпаднали в беда дца сподели следното си виждане, което е и мое от няколко години
"Господ праща изпитание на силните.....за да можем ние слабите покрай тях да изкупим душите си"
това е...няма да ви успокои, но поне за мен е повече то ясно, че пряка вина няма....
за мен пак ще кажа вина няма...има неща, които се случват за да имаме шанс за спасение на душите ни...
Ще ви напиша няколко цитата от статия в списание:
"...защото ни липсва смирението и отказваме да приемем, че най сигурното нещо в живота е , че ще умрем....Клетките в нашия организъм умират ежедневно, но ние не се идентифицираме с клетки, а с цялото- организма, който продължава да живее. По същия начин бихме могли да спрем да се идентифицираме с телата си, а да ги приемем като клетки на безкрайния живот. Тогава можеш да осъзнаеш, че тези, които ги няма, ги няма във видимия с външните очи, физически свят, но са вечни във вътрешния. За душата няма нито време, нито пространство."
"...защото ни липсва смирението и отказваме да приемем, че най сигурното нещо в живота е , че ще умрем....Клетките в нашия организъм умират ежедневно, но ние не се идентифицираме с клетки, а с цялото- организма, който продължава да живее. По същия начин бихме могли да спрем да се идентифицираме с телата си, а да ги приемем като клетки на безкрайния живот. Тогава можеш да осъзнаеш, че тези, които ги няма, ги няма във видимия с външните очи, физически свят, но са вечни във вътрешния. За душата няма нито време, нито пространство."
"...Примирението е преживяване в случаи, когато човек усеща, че няма избор, налага му се и той принудително трябва да се примири. На същата ситуация може да се погледне и по друг начин - като избор, а не като липса на избор. А именно изборът е във вътрешното преживяване не на принуда, а на спокойно, естествено, отпуснато приемане на нещата. Тогава говорим за смирение. Смирението изисква зрялост и мъдрост.
Съвременният млад човек не познава това смирено отношение към смъртта. Чувства се селен, когато владее нещата, иска да подчини вселената, да контролира всичко. Именно на този тип хора се случва да бъдат застигнати от "поучителните"страхове...
Не сме господ! Хора сме. Разбира се, че имаме право на избор..., но този избор не ни принадлежи на сто процента. Една част принадлежи на независещите от нас обстоятелства...Да приемем не означава да харесаме...Всъщност ти нямаш избор над случилото се вече - то е факт. Можеш обаче да избереш как да го преживееш - смирено или примерено. Със стягане, което неминуемо води до депресия, или с отпускане, изразяване на емоциите, но и приемане с кротост на случилото се....
Тъгата е също част от живота.Ако не можехме да сме тъжни нямаше да имаме нужното време, за да се обърнем честно към себе си и именно по този начин да осъзнаем, че нещо в нас дълбоко може да се промени и да ни облекчи. Така че страхът и мъката могат действително да те "съсипят, но могат и да те калят и развият. Ти избираш...."
Съвременният млад човек не познава това смирено отношение към смъртта. Чувства се селен, когато владее нещата, иска да подчини вселената, да контролира всичко. Именно на този тип хора се случва да бъдат застигнати от "поучителните"страхове...
Не сме господ! Хора сме. Разбира се, че имаме право на избор..., но този избор не ни принадлежи на сто процента. Една част принадлежи на независещите от нас обстоятелства...Да приемем не означава да харесаме...Всъщност ти нямаш избор над случилото се вече - то е факт. Можеш обаче да избереш как да го преживееш - смирено или примерено. Със стягане, което неминуемо води до депресия, или с отпускане, изразяване на емоциите, но и приемане с кротост на случилото се....
Тъгата е също част от живота.Ако не можехме да сме тъжни нямаше да имаме нужното време, за да се обърнем честно към себе си и именно по този начин да осъзнаем, че нещо в нас дълбоко може да се промени и да ни облекчи. Така че страхът и мъката могат действително да те "съсипят, но могат и да те калят и развият. Ти избираш...."
Нефертити, когато аз изгубих първото си дете, най-много от всичко НЕНАВИЖДАХ съжалителните погледи на хората. Сконфузените физиономии на тези който се интерисуваха какво имам - момче или момиче.Да беше момченце чийто очи все още търся ... кафеви и накък тъжни ... Болката ... ами тя някак си остава, но след времето е някак по-поносима, но в началото ... е непоносима и жестока
Естествено и аз си задавах и все още си задавам въпроса "защо на мен?" няма отговор и сигурно никога няма да го науча. Кураж миличка само това мога да ти кажа. Имам си един палавник да ми е жив и здрав, но... винаги има едно голямо но. Кураж и късмет само това мога да ти пожелая. От страховете аз все още не мога да се отърся. Тази къса клечка, която съм си изтеглила, така ми е променила вижданията за живота, за всичко, че дори на моменти се хващам, че ми пречи да бъда достатъчно строга майка на детето си. Въпросите остават докрай. Най-трудното ми беше, когато излизах и виждах майките с колички. И аз трябваше да бъда една от тях. Да стана и това. Точно една година след загубата ни, аз разбрах че съм бременна. Бременността беше - страх, въпроси и очакване. Незнам всеки сам си изживява болката. Знам само че е много трудно да се продължи напред.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА!!!
p.s. тогава преди четири години, с вашата помощ може би щеше да ми е по-лесно. КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ!
Естествено и аз си задавах и все още си задавам въпроса "защо на мен?" няма отговор и сигурно никога няма да го науча. Кураж миличка само това мога да ти кажа. Имам си един палавник да ми е жив и здрав, но... винаги има едно голямо но. Кураж и късмет само това мога да ти пожелая. От страховете аз все още не мога да се отърся. Тази къса клечка, която съм си изтеглила, така ми е променила вижданията за живота, за всичко, че дори на моменти се хващам, че ми пречи да бъда достатъчно строга майка на детето си. Въпросите остават докрай. Най-трудното ми беше, когато излизах и виждах майките с колички. И аз трябваше да бъда една от тях. Да стана и това. Точно една година след загубата ни, аз разбрах че съм бременна. Бременността беше - страх, въпроси и очакване. Незнам всеки сам си изживява болката. Знам само че е много трудно да се продължи напред.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА!!!
p.s. тогава преди четири години, с вашата помощ може би щеше да ми е по-лесно. КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ!