Места за забавления – Хайде да разплачем децата!

     Вероятно сте наясно , че форумите на БГ-Мама са едни от най-културните и добронамерени форуми. И затова не мога да разбера, тук, защо като някое малко дете е изпаднало в некомфортно положение, или по-скоро дълбока чувствителност към конкретна ситуация, презрително от майки започва да се нарича „драма” и да има съмнения за лигавост;  да е причина за някакво нападение?! Че по обективни доброжелателни причини, се отделя в друга категория-  това вече би се разбрало; вероятно и с право!
    Това, че на някои не им се е случвало, причина ли е да се напада?!  Получава се , че не проблемчето е важно , а жертвата- тя сама си е виновна; къде са камъните?! - типично за масата;
   Това , че я няма емпатията, не е чак толкова жизненоважно, просто сочи варианти и настройката на обществото към конкретен момент. Но ако може без озлобление... Толкова е кратък животът и ако това присъства просто само за себе си.............. въпрос на лична потребност... или въпрос на избор. Прави ми впечатление, че малка за радост хора, не четат какво е написано по-горе; те едно си знаят и това си повтарят- своя опит и съответно  своето мнение- друго няма и не бива да го има!!!  Всеки с мирогледа си – къде по-широк, къде по-тесен...... Честно казано, причината да напиша какво се е случило е, ако има майки, които си мислят, че подобно отношение, би навредило, да предприемат конкретните мерки, да са предупредени  или най-малкото да знаят, че има и такава опция, колкото и неочаквана да е тя.   Просто това! Описах нашата история- за някои пресилена, за нас –истинска. Това е . И както се казва, „колкото повече вълшебни приказки, толкова повече” Желая на децата ви „най-повече” !
Бъдете щастливи!
За децата- много любов и разбиране! Дано! Да са ни живи,здрави и много щастливи!

Понеже използвах също думата "драма" в поста си, искам да уточня. Когато детето ми преживява нещо негативно, и то за него е важно и значимо, когато детето ми приема дадена ситуация, като драма, за мен също е така. Опитвам се да не забравям колко е трудно да си на 6 години, и как проблемите и терзанията на моето дете сега, са били мои преди двайсетина години. В никакъв случай не използвам тази дума с ирония, защото сега моите проблеми са с какво да си платя тока, преди 10 г. трагедия е била новата пъпка на челото, а преди 20г. най-вероятно, че не съм спечелила фулмастерите от някоя томбола. Всичко с времето си. Така, че драмата на моето дете, си е драма и не гледам на това с насмешка. Разбирам, че за едно 4-5 годишно дете, едно такова глупаво за нас нещо, е важно, но тук идва и ролята ни, като възрастни, да превърнем драмата на детето ни, просто в нещо съвсем обикновено. Да не го изживява така. А ако ние покажем, колко сме разочаровани от случката, тогава за детето това се превръща от драма в трагедия. Това е. Дадох пример с тортите в нашия театър. И на мен ми е ставало гадно, като гледам разочарованието на дъщеря ми, но никога не показвам, че вътрешно умирам от яд от тази глупава томбола. Акцентирам върху представлението или върху хубавата сладкарница на която отиваме след това.
Нина, разбирам те напълно. Опитай нещо от този род. Обясняваш, че ако спечели на томболата, чудесно, но ако не спечели отивате на сладкарница, но не може и двете. Вярно е,че детето трябва да знае, че не може да има всичко, но в случая мисля, че това правило не важи. Няма как децата да разберат лотарийния принцип и да го приемат, като нещо нормално, а не като пренебрегване или ощетяване. Не и на тази възраст. Успех!

Пълнолуние,  , разбира се, че е така! И въобще съм нямала предвид теб и много други, които сте използвали тази дума добронамерено или изпълвайки я с истинстински смисъл. Класата и искреността си личи дори по форумите и дори за тези хора, които не са свикнали да използват този начин на комуникация.

Неприятно е, но децата трябва да се научат да губят.
Трябва да се научат,че не винаги ще бъдат щастливците спечелили от лотарията.
Гадно е, дори и драматично за психиката на 3-4 годишно дете, но за съжаление такъв е животът.

Темите за темпераментните деца съм окрила и чета отдавна, въпреки че не бих детето ми не спада конкретно към тази категория.
Съгласна съм че това за което говорим всички /тази прекалена чувтвителност-нека така да го нарека/ се преодолява с времето и трябва да се говори и обяснява, но тъкмо една томбола или един рожден ден, както дори Кой е по-по-най" могат да се ползват за повод за тези разговори. Не е реално да очакваш, че можеш да повлияеш на всички обстоятелства такаче детето ти никога да попадне в конкурентна среда и никога нищо да не го разочарова.
NinaPopova, радвам се че са взели критиката ти под внимание. Съмнявам се че томболата ще липсва на някого.

Linkata, ако четеш в темата, значи няма какво да ти обяснявам, че в някои случаи положението наистина е такова, че просто си готов на всичко, за да спестиш на детето и на себе си поредната ситуация, провокираща пристъп. И тогава отново, защо трябва именно от куклен театър да се лишават хората... А поводи за разговор - предостатъчно и без томболата в кукления театър...