Като стана на 2 години
- Публикувана: 28 септ. 2008, 13:00 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2008, 20:49 ч.
Koга се разделихме с количката?
Миналата зима на 2 години, в големите снегове, няколко пъти ходихме пеша , че количката не се движеше в този сняг....хареса му и след това не можах повече да го напъхам в количката, риташе, опъваше се, пищеше...и така, зарязахме я...
И така доста време, чак пролетта се съгласи пак да седне вътре и от тогава я ползваме отново, но само инцидентно - т.е. ако отиваме на мн далече пеша, ако ще спи скоро или отивам до пазара, за да мога да купя повече неща...за морето сега в края на август също си я бяхме взели и вечер чат-пат я ползвахме....
Но той ако не е на разходка в парка ми къса нервите - само иска да го нося....което ми идва в повечко, та за това не сме я зарязали напълно.....
Иначе за разходка до парка, отдавна отпадна, че то там се чудя, него ли да гоня, количката ли да мъкна, бутам, и т.н...
Та - давай го според детето и как ти е удобно на теб....за мен няма нищо срамно и притеснително и едно по-голямо дете, да се вози чат-пат на количка....нищо, че чувам коментари от разни бабки - "Ама ти не си ли много голям за количката" и от сорте
)))
Та така - ей го на - скоро ще стане на 3 и все още не сме я отказали напълно, въпреки , че последната година е много намалено ползването й...всъщност от морето насам също не сме излизали с нея....
И така доста време, чак пролетта се съгласи пак да седне вътре и от тогава я ползваме отново, но само инцидентно - т.е. ако отиваме на мн далече пеша, ако ще спи скоро или отивам до пазара, за да мога да купя повече неща...за морето сега в края на август също си я бяхме взели и вечер чат-пат я ползвахме....
Но той ако не е на разходка в парка ми къса нервите - само иска да го нося....което ми идва в повечко, та за това не сме я зарязали напълно.....
Иначе за разходка до парка, отдавна отпадна, че то там се чудя, него ли да гоня, количката ли да мъкна, бутам, и т.н...
Та - давай го според детето и как ти е удобно на теб....за мен няма нищо срамно и притеснително и едно по-голямо дете, да се вози чат-пат на количка....нищо, че чувам коментари от разни бабки - "Ама ти не си ли много голям за количката" и от сорте
)))Та така - ей го на - скоро ще стане на 3 и все още не сме я отказали напълно, въпреки , че последната година е много намалено ползването й...всъщност от морето насам също не сме излизали с нея....
Моето диване отказа окончателно да сяда в количката на 1г.4м. В такива истерии изпадаше ... На няколко пъти опитвах да излизам, с едната ръка държа нея, а с другата бутам количката. Когато се наложи да я нося на ръце и в същото време да бутам количката и аз се отказах. В този период благородно завиждах на мами, чиито дечица не се противяха да се возят
Мисля че докъм три годишна беше, когато я спряхме от употреба. Имаше проблеми естествено, тя и сега се размрънква като правим по-дълги разходки, но все пак 4-годишно дете в количка?!? не става. Иначе и на мен ми е все едно какво казват хората. До три години си я ползвахме - понякога бързам и няма време да я чакам да се спира на всяко камъче и цветенце!
Все още се возим ,но по краткия маршрут от нас до Морската градина.Знае си човека-щом минем подлеза и се озовем в градината-е скочил веднагически на крака 
няма повече стоене.Виж ако се шматкам по пазари ,пресичаме уличи ,светофари ,има глъчка ,много хора ....тогава стои и гледа.
няма повече стоене.Виж ако се шматкам по пазари ,пресичаме уличи ,светофари ,има глъчка ,много хора ....тогава стои и гледа.
с количката се "сбогувахме" на около 1 г и 6-7 мес., когато дойде есента и вече правехме по-къси разходки. на пролет изобщо не я показахме, но затова пък често се носим, не че е изморена, просто иска да се сгуши. гърбът понякога страшно ме боли. да носиш пазарски чанти, чанта на детето и самото дете изобщо не е лесно. Затова използвай количката колкото можеш без да обръщаш внимание на разни подмятания, стига детето да стои.