Помощ или...?

За мен това е мечешка услуга. В шести клас детето сигурно го е срам от съучениците, че мама го води... Пък може и аз да съм изкривена, знам ли?  Щерката е в детската градина и сама си носи раничката. Носих я, докато беше в яслите. Колкото по-рано децата станат самостоятелни, толкова по-добре за тях. И на мен може да ми е добре да са до полата на мама, но не мисля, че е от полза за тях. А нали уж мислим за тяхното бъдеще...

Дефи, от всичко, което съм прочела тук за теб и децата ти не мисля, че си ги ощетила по какъвто и да е начин. Напротив, смятам, че имаш две прекрасни деца, с които можеш да се гордееш. А и със себе си, защото заслугата за това е твоя

Ами честно да си призная, не смятам да възпитавам дете, което ще ми лежи на гърба цял живот. Това не означава, че няма да съм до детето си, когато се налага. Бобо и сега е доста самостоятелен, то няма начин да не е след две години в институция, но ние определено поощряваме това и ще го развием максимално.
А ти и твоите деца сте ми като пример, честно. Искрено им се възхищавам на двамата.

Такива родители,според мен,цял живот носят на гръб децата си.Моят син ходи на ясла,но сам си носи раничката,уча го и в къщи да помага,даже се е взел много на сериозно и ходи с един парцал и чисти всичко,което му е пред очите.Това за воденето на училище-добре,но само 1-3 клас,после да ходи сам не може мама винаги да е с него на всякъде

Преди мен са го казали ясно и аз също мисля,че децата трябва да бъдат самостоятелни.Поощрявам всяко самостоятелно действие на детенцето ми и съм далеко от мисълта,че го ощетявам по някакъв начин.Налагам си търпение сега/нали е още малък не е много сръчен и се налага доста често след него да домакинстваш повечко/,но виждам колко е щастлив и доволен от постигнатото.Това,което чета за децата ти само ми показва колко прекрасно си ги възпитала и много се радвам на пълноценния ви живот.Надявам се да се справя и аз така добре - дължа го на детето си.

Дефи, да се присъединя и аз към хора на тези, които смятат, че твоите деца могат да служат за пример на нашите малчугани.
По темата: Аз и сега когато ходим на пазар с Ваньо му давам да носи по някоя торба да ми помага, раничката сам си носи за детската.
Относно воденето до училище - тука вече ще видим на какво дередже ще сме след 2 години. При нас проблемът е, че се пресичат три квартални улици, по които има шофьори, които карат като бесни. Та сигурно ще се наложи известно време да осигуря някой да го води и взема от училище. Моите племенници напр. пресичат голям булевард на светофар и още 2 оживени улици и от 3 клас сами си ходят и се връщат от училище

Това за раниците ми е противно открай време. Не , че и аз не съм сменяла малката за кратко, ама,само за малко, че е ужасно тежка наистина(това -1, 2 клас)Странно ми беше как майки им носят раницата още далеч преди да имам ученички.
А колко страх съм брала както тръгнаха сами.То беше по неволя, а пресичат много опасна улица, дори аз не мога да я пресека понякога.Това с воденето - трябва да е съобразено и с възрастта , но и с това какво им се налага да пресичат.За кучетата да не говорим. Безстрашна е голямата, ама на "стари" години, както и се прибира по нощите, така и я тресе страх от тях вече.А да я накарам да се прибира по-човешко време, както повечето от вас се досещат е невъзможно.
Супер самостоятелна от малка, не бих казала, че аз имам кой знае каква заслуга за това. Просто нагласа.

За мен това си е бавно и славно убиване на детето. Създаваш комплексар, който живее с нагласата, че някой трябва да те води я за ръчичка, я за носа. И така "до края на света". Моите ходят на магазина сами /е на 100 метра съм и овикваме улицата/, с пари, торба и бележка - 1 хляб и пакет сол беше първата покупка за в къщи. И толкова горди и щастливи бяха. Не разбирам как може да лишиш детето си от щастието да се чувства значим и полезен човек.

Дъщеря ми е във втори клас. Училището е на около 10 минути път.Сега е втора смяна, за първи път - миналата година бяха само първа. Ами....не се усеща да тръгне навреме. Добре, че се прибира брат и - той е сутрин. Та на отиване сама си носи раницата. Аз я посрещам от у-ще. Всички майки носят на децата раниците. И мойта ми я пробутва, за да тича с децата. Ми честно да ви кажа, МНОГО е тежка. И на мен ми тежи. А и иначе не може подскача с децата.И като знам, че цял ден не е играла...
Но по принцип съм против.

На мързелива майка яки мъжаги ще се паднат.
Да бе, ще нося, ама друг път - а кой ще ми носи на мен стоте кила 

Вън от майтапа - правят им мечешка услуга. Отглеждат си търтеи.

Дефи, сега времената са малко по-други, поне за София говоря. Опасно е да пуснеш детето само на училище. Тук плътно ги водят и вземат поне до 3-ти клас. Поне такива са моите наблюдения.
Що се отнася до раницата - още нямам мнение. Макар, че детето много иска да помага и носи багаж. Ако не е прекомерно тежка, вероятно ще си я носи сам.

Мда, и мойто като беше на тази възраст вършееше с парцала че и с прахосмукачката, ама сега нещо му мина ентусиазма и подозирам, че и по-зле ще става.

Да го обърнем малко на смях, макар, че като се сетя ме хваща срам.
Учех в първи и втори клас в у-ще, където преподаваше майка ми,сравнително отдалечено от дома ни, но по-хубаво от кварталното.На връщане мрънках да ми носи чантата/ от много по-тежка материя отколкото са сегашните раници/ и абсолютно неудобна за носене на такива дълги разстояния.Майка ми категорично отказваше.Аз заплашвах, че ще я хвърля. И го правех, после си я взимах и така.Но в един момент така я запокитих и реших да не я вземам повече.Как не ме усети майка ми не разбрах.Като се прибрахме ,разбра.Къде ти е чантата?Ами хвърлих я.Защо? Защото ми тежи и ти не искаш да я носиш.Баща ми тръгна да я търси, но не я намери.На другия ден от притеснение майка ми обърка спирките за слизане/Тя тогава нямаше и 30 години, беше от младите учителки в това у-ще/Отиваме на у-ще и тя ме води при моята учителка, "да се признаваме за виновни".И...учителката ми подава чантата.Някакъв баща на дете от другия клас я намерил.Отваряме я- вътре сред тетрадките и учебниците скрита една смачкана кифла...Що да я ям, като мога да я скатая...Срам, срам./Пък сега искам синът ми всичко да си изяжда/

В трети клас последва наказателна акция- изпращане в кварталното училище, което аз не харесвах.И учене в различни смени с майка ми- виждахме се само късно вечер.А бях отлична ученичка и изключително добро и кротко дете, защо см я хвърлила тази чанта...при това все още не бях чувала нищо за лионските тъкачи.

Срамът, който брах ми беше един добър урок по отговорност.Не мога да си представя, че синът ми ще иска да му нося чанти и раници, напротив още от сега се старая да го уча на самостоятелност.Освен това, като момче искам да го науча да уважава жените и да им помага.

Истината е винаги някъде по средта...

И наистина ще става по зле

хм, възкресение на стари теми. таз съм я пропуснала........

аз бях бабино детенце, е и мамино и татково. абсолютно ми се отнемаше всяка възможност за самостоятелност.
бях ужасно болнаво и кекаво дете. следователно, никакъв спорт, че да не настина и солфеж и пиано и немски до дупка
баба ми ми переше бельото, докато станах на 18, оправяше ми и леглото, винаги имаше 3 пъти на ден сготвено ядене плюс сладкиш някакъв.

същото е правила и за майка ми, даже за нея, докато стана на 50. майка ми стана самостоятелна чак когато баба ми не можеше вече да и слугува. сега е хала и половина........

ами, какво да кажа. ужасно самостоятелен човек съм. от 20 годишна работя, даже по едно време следвах и работех.
на 20 се изнесох от вкъщи, на 25 заминах за друга държава и се грижех не само за себе си, но и за родителите си, като им помагах финансово и за половинката си, която беше ужасно несамостоятелен човек.........

сега лежа на гърба на мама а тя от своя страна на гърба на прадядо ми, от там са средствата с които живеем.
но дупе знае две и двеста........

аз като че ли съм по-склонна да оставям детето само да се оправя. мисля, че така е по-добре. баща и обаче и подгъзурчва за всичко, което е зле. да видим какво ще излезе.........
и за мен истината е някъде по средата..........

Аз също държа на самостоятелността, но с малката имах следния проблем: Тя е адски слаба, нежна, пред съученичките си е като порцеланова кукла.Тръгваме за у-ще една сутрин и слагаме раницата на гърба, при което тя пада назад, така 3-4 пъти и не може да се задържи. На другия ден обиколих магазините и намерих страшно красива и практична ученическа раница на Барби на колела .............ето ти разрешение на проблема.Няколко години ходеше с ранички на колелца, докато попорастне и събере сили да влачи големите раници.
Мен друго в този разказ ме озадачи-как така мама води шестокласничка до у-ще? Моята Михаела е точно в 6-ти клас и още преди три години отказа да я водя, при това категорично.У-щето не е на две крачки и в зимните, сковани от студ сутрини съм я молила да я хвърля с колата, да не се влачи с тежката раница в канските сутрешни студове, но не..........................категорично отказва с въпроса да не би да я мисля за бебе и т.н.До трети клас возех сутрин кварталната тайфа, като се редувахме няколко мами и ги прибирахме след обяд, но в един момент неусетно децата си порастнаха и самите те смятат за нередно и глезотия да ги води мама до у-ще, та си представям ако поискам чантата да и нося-ще ме обяви за луда........................... направо
Това ме озадачи повече дори от носенето на раничката. Не зная вие до колко годишни сте водили дечковците на у-ще, но колкото и да е далече у-щето, идва момента, в който воденето става меко казано неуместно.

Големият е на 4 и половина и въпреки това в момента, в който влезем в двора на детската, ми пуска ръката, дори ми я бута - да ходи сам, да не е хванат за ръка. Сам си носи плика с пижамата и кърпата, сам би си носил и плика с чаршафите, но все още успявам да го залъжа и да го нося аз, че тежи според мен. И само разпитва, кога сме щели да го пуснем да разходи сам кучето  . Бързо порасна, само година и половина имахме да е бебе, но според мен за него е много по-добре.

А аз съм една ужасна авторитарна майка, дето иска детето да е чисто и спретнато и всичко около нея. Раницата си носи сама, но преди да я вземе ... Там само мен ме няма - цари такъв хаос, и мръсотия, че полудявам - флумастрите (само тия дето не са загубени) са в едното отделение, капаците им в другото, недоядената вафла от вчера е размазана върху учебника по математика,от всички останали изпада Зрънчо (въпреки изричната ми забраната да го купува), всичко е мазно, книжката е меко казано намачкана, за подвързиите и ъглите на тетрадките въобще не ми се говори. Оставих я сама да си я реди, о ужас - нямаме представа, кое къде е. Половината неща не са приготвени, ама учителката мен гледа лошо - Майка й не я е научила... Как да се справя да й дам самостоятелност, ако не й я прегледам и прередя, след два дена, няма да може учебниците да се използват.
Искам да и помогна, да я науча, не да го правя вместо нея, но то не поддава, не й пречи