хм, възкресение на стари теми. таз съм я пропуснала........
аз бях бабино детенце, е и мамино и татково. абсолютно ми се отнемаше всяка възможност за самостоятелност.
бях ужасно болнаво и кекаво дете. следователно, никакъв спорт, че да не настина и солфеж и пиано и немски до дупка
баба ми ми переше бельото, докато станах на 18, оправяше ми и леглото, винаги имаше 3 пъти на ден сготвено ядене плюс сладкиш някакъв.
същото е правила и за майка ми, даже за нея, докато стана на 50. майка ми стана самостоятелна чак когато баба ми не можеше вече да и слугува. сега е хала и половина........
ами, какво да кажа. ужасно самостоятелен човек съм. от 20 годишна работя, даже по едно време следвах и работех.
на 20 се изнесох от вкъщи, на 25 заминах за друга държава и се грижех не само за себе си, но и за родителите си, като им помагах финансово и за половинката си, която беше ужасно несамостоятелен човек.........
сега лежа на гърба на мама
а тя от своя страна на гърба на прадядо ми, от там са средствата с които живеем.
но дупе знае две и двеста........
аз като че ли съм по-склонна да оставям детето само да се оправя. мисля, че така е по-добре. баща и обаче и подгъзурчва за всичко, което е зле. да видим какво ще излезе.........
и за мен истината е някъде по средата..........
аз бях бабино детенце, е и мамино и татково. абсолютно ми се отнемаше всяка възможност за самостоятелност.
бях ужасно болнаво и кекаво дете. следователно, никакъв спорт, че да не настина и солфеж и пиано и немски до дупка
баба ми ми переше бельото, докато станах на 18, оправяше ми и леглото, винаги имаше 3 пъти на ден сготвено ядене плюс сладкиш някакъв.
същото е правила и за майка ми, даже за нея, докато стана на 50. майка ми стана самостоятелна чак когато баба ми не можеше вече да и слугува. сега е хала и половина........
ами, какво да кажа. ужасно самостоятелен човек съм. от 20 годишна работя, даже по едно време следвах и работех.
на 20 се изнесох от вкъщи, на 25 заминах за друга държава и се грижех не само за себе си, но и за родителите си, като им помагах финансово и за половинката си, която беше ужасно несамостоятелен човек.........
сега лежа на гърба на мама
а тя от своя страна на гърба на прадядо ми, от там са средствата с които живеем.но дупе знае две и двеста........
аз като че ли съм по-склонна да оставям детето само да се оправя. мисля, че така е по-добре. баща и обаче и подгъзурчва за всичко, което е зле. да видим какво ще излезе.........
и за мен истината е някъде по средата..........
На другия ден обиколих магазините и намерих страшно красива и практична ученическа раница на Барби на колела 
Моята Михаела е точно в 6-ти клас и още преди три години отказа да я водя, при това категорично.У-щето не е на две крачки и в зимните, сковани от студ сутрини съм я молила да я хвърля с колата, да не се влачи с тежката раница в канските сутрешни студове, но не..........................категорично отказва с въпроса да не би да я мисля за бебе и т.н.До трети клас возех сутрин кварталната тайфа, като се редувахме няколко мами и ги прибирахме след обяд, но в един момент неусетно децата си порастнаха и самите те смятат за нередно и глезотия да ги води мама до у-ще, та си представям ако поискам чантата да и нося-ще ме обяви за луда........................... 
направо
Не зная вие до колко годишни сте водили дечковците на у-ще, но колкото и да е далече у-щето, идва момента, в който воденето става меко казано неуместно.
. Бързо порасна, само година и половина имахме да е бебе, но според мен за него е много по-добре.