С Каби получихме краен срок...

аз мисля, че както и да отбие човек, все му е мъчно. и на мен ми беше мъчно в нашия случай, даже във форума спрях известно време да чета и пиша 

Мамче Бръм-ЕВАЛА 
Браво за упоритостта въпреки всичко и всички!
 За жалост не са много упоритите майки като теб, а са много пречещите на този естствен процес.
Просто му обясни че и ти не си готова още за отбиване...
Аз кърмих до скоро /3седмици, но отбиването стана плавно и бяхме готови и двамата/, слава богу имах подкрепа от близките /а тези които не бяха"за" поне си мълчаха /
Мила, стискам ви палци да проведете поредния разумен разговор 

Не му ли е ясно на мъжа, че децата ни не виждат в гърдите ни цици, ами мястото за мляко? Моя син също си ми ги харесва и си ги потупва с ръчичка с кеф, обаче мъжа и мен не ни притеснява. Че той и пишката на бебето дърпа за ужас на баба си, ама това за него не е пенис, ами нещо си там, което стърчи интересно. Няма нищо сексуално и нередно.
И пубертета ще ги оправи по отношение на връзката гърди=цици

Някой скоро ми каза - Георги Димитров, но не запомних 3 или 5 г. беше кърмен. Само не знам дали ще го счетеш за чалнат.

По темата - ти знаеш сама кое е най-доброто за детето ти, само трябва да го пднесеш в подходящата форма на мъжа ти и да стигнете и двамата до компромис. Съвсем първосигнално щях да те посъветвам да се опълчиш, но вероятно "со кротце, со благо" е по-добрия подход.

Ясно му е, че няма сексуален подтекст в поведението. Не е заради това. Със сигурност обаче синът ми не гледа на гърдите ми само като на "място за мляко". Всъщност той отдавна не суче заради млякото. Вероятно точно тази емоционална привързаност към гърдите ми, различна от чисто физиологичната нужда да си пийне мялко,  го човърка... Описаната случка беше точна демонстрация на привързаността, за която говоря - той не искаше да суче от гърдите, той просто искаше да ги цунка и погали.

Мисля си, че доста мъже ще се шокират, ако се замислят, че възрастната им привързаност и радост от женските гърди е именно поседствие от онази невинна детска радост, която са имали към гърдите на майка си едно време, без значение колко са били кърмени. Естествено, сексуалното възпитание в по-късни години ясно прави връзката гърди=секс, но изначалната обич е следствие от онази, бебешката. Нали знаете, че почти всеки мъж страда от Едипов комплекс в различна форма (и тежест), както и повечето жени от комплекса на Електра. Нормално е и общо взето няма връзка с кърменето. И да не са кърмени, пак в някакъв момент ще намират майка си за най-красивата и ще искат да се оженят за нея.

О, Жени, не знаех, защо не си ми казала?!?!  Надявам се Сашуранчо да е добре, да не е било травматично за него и да спрете до тук с интервенциите! 



И особено ако често им се пее последния припев от "Бански на лалета":
"... Ще почакам да порасна и
     за теб ще се оженя!
     Ще живееме прекрасно,
     цял живот ще бъдеш мой!
     Йееееее!" 

Шегичка де, да не ме гръмнете! 


Калоян, да ви се оплача, отново е със сополи след тридневно пускане на ясла!  И тази сутрин го накърмих и нямаше последствия за нас.  Повярвайте ми, не ни остава физическо време да си поговорим с мъжи - той се прибира към 21 ч., вечеря набързо, четат с Каби "Трите прасенца" докато аз вършея нещо из къщи и после хайде хоп по леглата. 

Е, вместо "хайде хоп", бутни му едно еспресо в 21 и гарантирано ще имате много време за разговори в следващите часове
Или пък през уикенда - оставете Каби в детски център и седнете да пиете кафе и да поприказвате.

Аз едно време смятах, че баща ми е най-хубавият мъж на таз земя и бях убедена, че ще се омъжа за мъж с мустаци.

Иначе за разговора, понеже аз вече съм провела такъв с мъжа ми.  Самият той не може да разбере усещанията си, но просто нещо го човърка. Общо взето знам какво НЕ го притеснява, но не и какво точно. Просто той се чуди "Така ли трябва да бъде?". Така или иначе аз също искам синът ми да се отбие вече, но и двамата сме единодушни, че насила нещата няма да станат, защото така НЕ трябва да бъде. Та, успех в разговора с мъжа ти, Бръм! Твоят пък може и да е наясно с чувствата си. Ако разбереш нещо, много ми се иска да споделиш. Ако не в темата, на лична. 

Благодаря и непременно ще пиша. Както казах, надявам се темата да не приключи с отбиване. 


Бу, ти си невероятен оптимист!!!  По-лесно ще е да му спретна един мейл и да проведем задочен разговор, стига да не се утвърди като практика в комуникациите ни. 

Но мъжът ми, както и повечето мъже, няма спомени да се е радвал на гърдите на майка си. Може би точно тук е част от проблема. Понеже той не е преживял такова нещо и се чуди, абе нормално ли е?

А, то това кусур беше - пораснали мъже да грейнат, като видят майка си в мисли за под пуловера й!

Въпросът е тази точка да се обсъди и приеме, но по възможност, без да се стресира Милото с неправолинейни помисли относно майчиното си деколте.

Абе Бръмбазелооооуууу, недей така, предизвикваш ме да дойда да гледам Каби в събота или неделя. Само трябва да убедя Алекс да не го прегръща постоянно 

Не ме разбра, Бу. "Абе нормално ли е така да се държи сина ми?", а не "Нормално ли е, че не грейвам като видя майка си в мисли за под пуловера й?". Просто защото той няма такива спомени като дете...

Бръм,
мейла според мен също върши работа-първо, в писмена форма е много по-лесно да изложиш аргументите си подредено, смислено и без излишни емоции. Второ, като го получи мъжа ти вероятно ще има време да премисли информацията преди да ти отговори, като вероятно ще преодолее първоначалният си яд. Трето, мъжа ти ще трябва да намери смислени доводи (защото в разговора наживо е по-лесно просто да си излее емоциите без да обмисля) и вероятно ще трябва да се замисли по-дълбоко.

Че Ка, питам от любопитство ти насърчаваш ли детето да се отбие или си решила да го оставиш сам да узрее?
При мен отбиването стана много лесно, но все пак ако аз не бях решила да гледам на отбиването като на нещо положително нямаше да се отбие детето. Просто, когато искаше да суче го разсейвах (той просто забравяше) и останаха само суканията за приспиване. После пробвах да го приспя без да суче и се получи, без да плаче. Не съм се мазала с нищо, не съм му казвала че няма повече да му давам... Единственото малко по-насилствено нещо беше, че вечер му казвах, че суките сега се пълнят с мляко и после пак ще има за него. Имаше вечери, когато детето се нуждаеше да суче-просто се разплакваше или ставаше тъжен, или настояваше да съче-тогава му давах. Имаше вечери, когато просто се сгушваше и заспиваше. И постепенно спря да се сеща и да си иска. За мен това е междинен вариант, не е точно естествено отбиване, но не е и насилствено. И ако детето на Бръмбазела е готово за такъв вариант, ако и тя самата е готова... Такъв компромис бих направила аз с мъжа ми - да започнем да насърчаваме отбиването, но да дадем достатъчно време на детето да го приеме без плач, без драми...