Публикувана: 1 окт. 2008, 00:18 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2008, 15:50 ч.

Между мама и тати

4 686
40
1

1
2
3
Всички

1 окт. 2008, 00:18 ч.

Мнения: 73

Момичета ще се извиня ако случайно се повтаря тази тема или не е за тук.Мола Ви без нападки ако не Ви изнася темата Praynig

.Та темата е говорите ли си със съпруга си след като се прибере от работа "дълъг и изморителен ден за него"след като сте били по цял ден с децата и чакате него,за да поговорите да ви обърне внимание или по точно дългите години съвместен живот,както е при нас 13 год. няма какво да си кажете,мълчите или единя с децата другия си се занимава с негови си работи.Ако има желаещи да коментират моля споделете.

# 1 1 окт. 2008, 01:09 ч.

Мнения: 295

След осем години все още си говорим, споделяме си, по няколко пъти се чуваме по телефона през деня. Но има време и всеки да се занимава с неговите си работи. Понякога сме и по-мълчаливи, достатъчно ни е тогава просто да гледаме някакъв хубав филм. Ами аз и малкият като прибирам от градината си гворя с него, споделям му доколкто е в състояние да разбере. И той на мен, доколкото е в състояние да обясни. Комуникацията в едно семейство е доста важно нещо. Поне аз така мисля.

# 2 1 окт. 2008, 01:49 ч.

Мнения: 157

Всеки казва как е прекарал деня, какво се е случило, обсъждаме неща които има да се вършат. Но има и моменти в които сме толкова уморени или нервни, че всеки се "забива" в някой ъгъл и си върши нещо. Естествено малчо е този който в такива моменти освежава обстановката.

# 3 1 окт. 2008, 08:09 ч.

Мнения: 2 005

Разбира се , че си говорим ... Thinking

Обсъждаме как е минал денят , занимаваме се заедно с детето и така ...

# 4 1 окт. 2008, 08:36 ч.

Мнения: 10

Въпреки че не можем да вземем думата от децата, общуваме, да. Макар, че понякога не ни е до приказки, понякога сме толкова уморени. Друго което ме дразни е когато е пуснат телевизора и всеки се втренчил в него. Абе, това са дреболии, през почивните дни обикновено си наваксваме, оставайки насаме и задължително някъде навън, далеч от всякакви дразнители Wink

# 5 1 окт. 2008, 08:40 ч.

София
Мнения: 62 595

Нямаме много време да си говорим, защото децата веднага се лепват за него. Свикнаха още от съвсем малки и явно така ще я караме докато пораснат. Чак като заспят може да се говори спокойно. Не ни стига и времето да се се занимаваме с нашите си неща.

# 6 1 окт. 2008, 08:41 ч.

Мнения: 103

Много е тягостно, след като си изкарала цял ден с децата сама и копнееш за някакво разнообразие и даже за общи приказки, н а ответната страна да не й се говори, защото е уморен.
Когато щерката беше малка, особено през дългите зимни дни - затворени двете с нея вкъщи, е имало случаи, когато просто издивявам и буквално физически съм изпитвала нуждата да говоря с някого, да общувам реално, не "по бебешки". Имало е и случаи, когато мъжо е предпочитал с влизането си вкъщи да се забие пред ТВ-то под претекс, че е "изтощен до краен предел". ама на мен тея не ми минават - отпускам му не повече от 30 мин за релакс, след което атакувам фронтално. и той, горкия, няма накъде да мърда. Mr. Green

Това на майтап - иначе, според мен, трябва да провокираш разговори - за каквото й да било. не възприемай позицията на пасивно страдание, ами го занимавай с каквито глупости ти дойдат на ума, разказвай в детайли важни или маловажни случки от ежедневието си, дори и с риск да предизвикаш досада. Не го оставяй да свикне перманентно с мисълта, че не е нужно да говори много-много с тебе. Успех! Peace

# 7 1 окт. 2008, 08:45 ч.

Мнения: 66

Ние също много си говорим. Понякога си говорим до 5-6 часа сутринта.
Преди съм си мислела, че хората като се оженят и като поживеят заедно, няма какво да си кажат, но за щастие не е така.
Обсъждаме си всичко, започваме с това как ни е минал денят (с пълни подробности Laughing

), говорим си за бъдещето..., вече все по-често говорим за бебе (мкар, че само с говорене не става де Laughing

)
Честно казано, не мога да си представя да живеем като "съквартирнти", а познавам много такива семейства.

# 8 1 окт. 2008, 09:48 ч.

София
Мнения: 18 679

Различно. Понякога, ако сме много изморени или дечковците имат лоша вечер -единият реве, другият иска да си играе с тати и го дърпа нон-стоп, просто не остава време да си кажем две приказки Sad

Сега с бебето дори често не сядаме да се храним заедно - той го люшка, докато аз вечерям с баткото, после се сменяме. Приказваме си в леглото, след като чаветата заспят. Друг път имаме късмет - бебето си ляга рано, баткото се загледа в някое двд в стаята си, а ние си пийнем по чаша вино на спокойствие Flutter

Като цяло не сме от мълчаливите двойки.

# 9 1 окт. 2008, 10:10 ч.

Мнения: 2 197

Говорим си. Е, малко трудно взимаме думата от дъщеря ни и понякога се налага да и се скараме, за да се чуваме. Обикновено вечеряме дълго и продължително и си говорим.След това почиваме - обикновено те двамата се лепват за телевизора, а аз съм на компютъра. Но пък много говорим и обичаме да си даваме отчет какво се е случило през деня на всеки.
За статистиката - заедно сме от 6 години и повечето ни истории вече сме ги чували по няколко пъти.

# 10 1 окт. 2008, 10:38 ч.

Мнения: 571

При нас съвместния живот вече прескочи 15 години, имаме две деца, но това не ни пречи да си говорим. Обикновено след работния ден правим по една салата и сядаме на по едно малко. Използваме го за да поговорим, не че сме се алкохолизирали. Понякога излизаме на разходка само двамата и докато се разхождаме също си говорим. А понякога ни е достатъчно само да лежим един до друг.

# 11 1 окт. 2008, 10:45 ч.

вкъщи
Мнения: 704

Разбира се че си говорим.Живо се интересува как е минал деня ни както и аз как е минал неговия.Е има някои различия но общо взето сме на едно мнение

# 12 1 окт. 2008, 11:55 ч.

Мнения: 2 471

Говорим си много и се чуваме често през деня по телефона.

# 13 1 окт. 2008, 12:31 ч.

Мнения: 2 070

наскоро установих ,че няма какво да си кажем.
и още повече, че и да имам какво да кажа,не искам да е на него.

# 14 1 окт. 2008, 13:13 ч.

Мнения: 59

Говорим си да /чак се чудя при положение,че той не е от най-разговорливите/.Вечер обсъждаме как ни е минал денят,какво ни се е случило,някой път се оплакваме,друг се хвалим и така общо взето.

# 15 1 окт. 2008, 14:07 ч.

Мнения: 637

Точно сега с една приятелка за това си говорехме. По-скоро оплаквахме се, че мъжете ни се прибират изморени и не им се говори много много. Което е жалко наистина, защото така хората се отчуждавт, но е много често срещано, спокойно. За това трябва често да се почива. Една почивка на планина или в чужбина възражда връзката, че само с работа човек се върти в омагьосан кръг

# 16 1 окт. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 263

Ами според мен зависи и от човека.
Моят мъж е по-приказлив от мен и често ме изнервя с това. Понякога аз мълча, а той иска да си говорим... За щастие обаче поне не страдам от недостатъчно общуване. Wink

# 17 1 окт. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 315

Цитат на: adriana112 в ср, 01 окт 2008, 13:13

и ние така. Peace

# 18 1 окт. 2008, 15:26 ч.

софия
Мнения: 636

Да, говорим си но чак когато сложим Елена да спи. От нея никой нищо не може да каже, нито пък да свърши. Като се върне татко й тя веднага го подхваща-хвощо го за ръка и иска да играят, да ходим на разходка, да гледаме филмче или той да й чете книги. Човека чак не смогва да си хапне нещо ако е гладен. След 21ч. тя спи а ние вечеряме спокойно, говорим си и си лягаме. Много съм доволна, че не гледаме ТВ и времето вечер съпруга ми е посветил изцяло на мен. Единственото, което много ми липсва е възможността да общувам с много хора-да излизам, да се срещам с приятелки, да ходим на кино често както преди....Това ще е така още малко, докато дъщеря ни порасне и може да я взимаме с нас, защото сега аз съм с нея по цял ден докато се върне татко й. След половин година ще тръгна на работа, тя на детска градина и ще си споделяме деня във взаимни разкази

# 19 1 окт. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 248

Според мен е вид съвършенство и постигната голяма близост да си мълчиш с някой и никой да не се чувства неудобно и зле от това.
Аз често след работа имам огромна нужда да не говоря с никой, но тъй като се връщам вечер у дома последна, а те ме нападат от вратата с целувки и чуруликания, просто казвам, че влизам в тоалета .... затварям се там, чета си вестник, къпя се ... просто постоявам сама със себе си и излизам нов човек Grinning

Пробвай да му даваш "неговия един час" след работа (вероятно наистина е натоварен и изморен) без да се дразниш и после питай за деня му, разкажи за твоя ... едва ли ще му е безинтересно да му говориш за детето, да покажете новите магарийки и пр.
Успех Hug

# 20 1 окт. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 1 367

Днес си говорихме за това с една приятелка.Мъжът ми се прибира уморен от работа /неговата работа е свързана със сериозни физически усилия/,и детето още от вратата му висва на крачола да се занимават двамата.Аз пък хем гледам през това време да свърша нещо,хем пък ми е жал за него и искам да му дам време поне малко да си почине.Като си легне детето обикновено той ми разказва как е минал денят му,аз също му разказвам какви щуротии сме правили с мъничето.Има случаи да стоим и да си говорим до малките часове.Но понякога просто мълчим и всеки се занимава с нещо свое,за да релаксира.Нямам нищо против тези моменти,чувствам се удобно с него дори когато няма какво конкретно да си кажем или просто не ни се говори.Затова подкрепям изцяло това:

Цитат на: suncholina в ср, 01 окт 2008, 15:40

Според мен е вид съвършенство и постигната голяма близост да си мълчиш с някой и никой да не се чувства неудобно и зле от това.

# 21 1 окт. 2008, 16:53 ч.

София
Мнения: 6 364

Цитат на: suncholina в ср, 01 окт 2008, 15:40

моето мнение е същото.

# 22 1 окт. 2008, 18:46 ч.

Мнения: 750

Ами...не винаги си говорим. Има моменти, в които просто няма какво да си кажем, а излишните, безсмислени и безпредметни разговори не ни харесват, в такива моменти просто се прегръщаме и си стоим така, тогава те обхваще едно чувство на сигурност, топлота и усещаш любовта на другия, без да е нужно да дрънкаш някакви глупости. В други моменти пък не можем да заспим, защото водим дълги разговори (почти по цяла нощ).
С децата непрекъснато си общуваме и играем, те имат нужда да им се говори, да им показваш света...

# 23 1 окт. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 940

След 7 години заедно, и 2 години семеен живот, мога да кажа, че още си говорим нормално дълго време. Има моменти, в които всеки си върши неговите неща...

# 24 1 окт. 2008, 19:29 ч.

Мнения: 1

ЗДРАВЕЙТЕ!НИЕ С МЪЖЪТ МИ СМЕ ОТ ЕДНА ГОДИНА ЗАЕДНО,ИМАМЕ ЕДНО МАЛКО СЛЪНЧИЦЕ(3 МЕСЕЦА),НО КОГАТО ИСКАМ ДА ПОГОВОРИМ ВСЕ ИМА НЯКАКВА ПРЕЧКА.ЗАТОВА ПОГОВОРИХ МЕ И ТОЙ МИ ОТДЕЛИ ЕДИН ЧАС СЛЕД КАТО СЕ ПРИБЕРЕ ОТ РАБОТА,СЕГА НЕЩАТА СЕДЯТ ПО ДРУГ НАЧИН.НО НЯКАК СИ ВСЕОЩЕ НЕ МОГА ДА МУ КАЖА ВСИЧКО,НЕЩО МЕ СПИРА,НО НЕЗНАМ КАКВО

# 25 1 окт. 2008, 21:11 ч.

Мнения: 4 068

Разбира се, че си говорим. Ние двамата все си намираме нещо за обсъждане, споделяне и обмисляне. Работим почти непрекъснато заедно и въпреки това винаги има неща извън работните, за които да си говорим. Има естествено моменти в които и двамата мълчим и всеки се занимава с нещо негово си разтоварващо и в това няма нищо лошо. Аз обичам да чета книги, а той обича да играе компютърни игри и понякога правим точно това. Всеки понякога има нужда от малко тишина, за да остане насаме с мислите си. Положението става лошо ако вече просто откриваш, че нямате за какво да си говорите. Иначе ако понякога просто от умора и напрежение ви се случва да си помълчите не е страшно, но ако цялостно липсва комуникацията, то тогава има някакъв проблем.

# 26 3 окт. 2008, 12:22 ч.

Мнения: 3 743

Като че ли предпочитаме да помълчим заедно- обединяваме релакса с близостта Grinning

. Всъщност обичам времето, в което той се занимава с нещо свое, но си е вкъщи, при нас.
Иначе и двамата минаваме през отчета за деня, но някак набързо, колкото другия да е в час. Говоренето не е любимият ни начин за общуване, определено.

# 27 8 окт. 2008, 20:22 ч.

Мнения: 73

Благодаря Ви момичета,че споделихте с мен тази тема.

# 28 9 окт. 2008, 22:15 ч.

Мнения: 473

Не е задължително всяка вечер след работа да си говорим. Общо взето когато седнем да вечеряме си казваме повечето неща и след това аз се занимавам с домакински работи, той играе с детето. Вечер е уморен мъжа ми и смятам за разумно да не му досаждам дори да не иска да си говорим изобщо. Когато ходя на работа и на мен вечер хич не ми се говори, просто искам да си помълча и да си почина.

# 29 10 окт. 2008, 02:42 ч.

Мнения: 340

Задължително си говорим и то по много.

Ама, промени го това заглавие нещо, че всеки път като го видя и се чудя за спане на малки деца между тати и мама ли става или за какво...

# 30 10 окт. 2008, 08:13 ч.

Мнения: 3 371

в 90% от времето просто няма какво да си кажем....
отдавна съм омъжена. преди го приемах трагично, вече ми стана безразлично.

# 31 10 окт. 2008, 08:30 ч.

Мнения: 1 447

С пет годишен брак сме и за сега все още има какво да си говорим,но докога ще е така не знам.
Има моменти когато хората няма какво да си кажат,дано скоро не стигаме до този етап от брака.

# 32 10 окт. 2008, 10:55 ч.

София
Мнения: 397

Мда, вечер трудно се превключва от проблемите в работата на вълната на скучаеща домакиня. Намери и някой друг с който може просто да си побъбриш, а не чакай непременно и само него. Имам предвид родители, приятелки, брат/сестра, някое друго мамче... , за да не се чувстваш неизслушана и самотна.
Разбира се той също би искал да знае по-важните неща, но от всички подробности няма нужда.
Ние си говорим общи неща след работа, освен ако няма нещо важно. Задълбаваме, когато има повече време и сме отпочинали. На работа избягвам да звъня и мразя да ми звънят, особено в неподходящ момент. Но отношенията ни не са хладни. Heart Eyes

# 33 10 окт. 2008, 13:13 ч.

Мнения: 1 479

Да,говорим си всяка вечер.С тези 2 деца определено не скучаем Wink

# 34 10 окт. 2008, 13:36 ч.

Мнения: 2 700

13 г. брак - говорим ежедневно. Даже дъщеря ми се ядосва, че не сме й обръщали достатъчно внимание Embarassed

# 35 12 окт. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 838

Цитат на: jam в ср, 01 окт 2008, 16:53

Цитат на: suncholina в ср, 01 окт 2008, 15:40

моето мнение е същото.

И в допълнение-отваряйки уста единият да каже нещо,да се окаже ,че другия мисли за същото,сякаш продължавате на глас диалог започнал на ум.

# 36 13 окт. 2008, 12:30 ч.

Мнения: 9 052

ние имаме мног ода си прикаzваме zа всичко, лошото е , чЕ малкия не може още да се включи в теzи раzговори, търси внимание , ревнува и се сърди Sad

Та колкото и да искаме да си прикаzваме zа всичко ... само след като детето zаспи, ако още сме в състояние да прикаzваме Wink

# 37 13 окт. 2008, 14:33 ч.

Мнения: 4 784

Ако не беше този форум и повече щяхме да си говорим. Но залепим ли се и двамата за компютрите, положението става зле. И бг-мамма е виновна за това! Mr. Green

# 38 13 окт. 2008, 16:25 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Да, говорим. Много. Двамата, с децата...
само когато спим мълчим.
Понякога не ни е нужно много да си говорим - разбира ме се и с поглед и жест.
Говорим си всеки ден и по много , дори когато не е в страната (много често).

# 39 20 окт. 2008, 13:47 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

ми различно.
По цял ден сме заедно и понякога вечер наистина няма какво ново да си кажем. Оставяме се на децата, на ТВ-то и така.

# 40 20 окт. 2008, 15:50 ч.

Мнения: 832

Ние сме от 7 години заедно непрекъснато, от 4.5г. сме женени. Не работим заедно, но сме постоянно в нета и постоянно се "чуваме", говорим си за всякакви неща, когато нямаме много работа де. Вечер като се приберем докато приготвим вечерята(винаги сме заедно в кухнята и готвим заедно) или докато вечеряме, пак си говорим, за нещата от деня, правим някакви планове.Но има моменти когато всичко сме си казали, тогава се отпускаме пред телевизора, гушваме се,гледаме филм,наслаждаваме се един на друг. Тази част от деня ни е най-хубавата. С нетърпение я чакаме през деня. Нямаме все още деца, с които да си играем вечер, времето е само наше. Един ден като се появят децата незнам как ще е, времето ще е тяхно може би.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Бебеправене, но без много правене

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Нужда от съвет

Причина:

Причина: