Публикувана: 1 окт. 2008, 00:18 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2008, 15:50 ч.

Между мама и тати

4 685
40
1

# 15 1 окт. 2008, 14:07 ч.

Мнения: 637

Точно сега с една приятелка за това си говорехме. По-скоро оплаквахме се, че мъжете ни се прибират изморени и не им се говори много много. Което е жалко наистина, защото така хората се отчуждавт, но е много често срещано, спокойно. За това трябва често да се почива. Една почивка на планина или в чужбина възражда връзката, че само с работа човек се върти в омагьосан кръг

# 16 1 окт. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 263

Ами според мен зависи и от човека.
Моят мъж е по-приказлив от мен и често ме изнервя с това. Понякога аз мълча, а той иска да си говорим... За щастие обаче поне не страдам от недостатъчно общуване. Wink

# 17 1 окт. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 315

Цитат на: adriana112 в ср, 01 окт 2008, 13:13

Говорим си да /чак се чудя при положение,че той не е от най-разговорливите/.Вечер обсъждаме как ни е минал денят,какво ни се е случило,някой път се оплакваме,друг се хвалим и така общо взето.

и ние така. Peace

# 18 1 окт. 2008, 15:26 ч.

софия
Мнения: 636

Да, говорим си но чак когато сложим Елена да спи. От нея никой нищо не може да каже, нито пък да свърши. Като се върне татко й тя веднага го подхваща-хвощо го за ръка и иска да играят, да ходим на разходка, да гледаме филмче или той да й чете книги. Човека чак не смогва да си хапне нещо ако е гладен. След 21ч. тя спи а ние вечеряме спокойно, говорим си и си лягаме. Много съм доволна, че не гледаме ТВ и времето вечер съпруга ми е посветил изцяло на мен. Единственото, което много ми липсва е възможността да общувам с много хора-да излизам, да се срещам с приятелки, да ходим на кино често както преди....Това ще е така още малко, докато дъщеря ни порасне и може да я взимаме с нас, защото сега аз съм с нея по цял ден докато се върне татко й. След половин година ще тръгна на работа, тя на детска градина и ще си споделяме деня във взаимни разкази

# 19 1 окт. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 248

Според мен е вид съвършенство и постигната голяма близост да си мълчиш с някой и никой да не се чувства неудобно и зле от това.
Аз често след работа имам огромна нужда да не говоря с никой, но тъй като се връщам вечер у дома последна, а те ме нападат от вратата с целувки и чуруликания, просто казвам, че влизам в тоалета .... затварям се там, чета си вестник, къпя се ... просто постоявам сама със себе си и излизам нов човек Grinning

Пробвай да му даваш "неговия един час" след работа (вероятно наистина е натоварен и изморен) без да се дразниш и после питай за деня му, разкажи за твоя ... едва ли ще му е безинтересно да му говориш за детето, да покажете новите магарийки и пр.
Успех Hug

# 20 1 окт. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 1 367

Днес си говорихме за това с една приятелка.Мъжът ми се прибира уморен от работа /неговата работа е свързана със сериозни физически усилия/,и детето още от вратата му висва на крачола да се занимават двамата.Аз пък хем гледам през това време да свърша нещо,хем пък ми е жал за него и искам да му дам време поне малко да си почине.Като си легне детето обикновено той ми разказва как е минал денят му,аз също му разказвам какви щуротии сме правили с мъничето.Има случаи да стоим и да си говорим до малките часове.Но понякога просто мълчим и всеки се занимава с нещо свое,за да релаксира.Нямам нищо против тези моменти,чувствам се удобно с него дори когато няма какво конкретно да си кажем или просто не ни се говори.Затова подкрепям изцяло това:

Цитат на: suncholina в ср, 01 окт 2008, 15:40

Според мен е вид съвършенство и постигната голяма близост да си мълчиш с някой и никой да не се чувства неудобно и зле от това.

# 21 1 окт. 2008, 16:53 ч.

София
Мнения: 6 364

Цитат на: suncholina в ср, 01 окт 2008, 15:40

моето мнение е същото.

# 22 1 окт. 2008, 18:46 ч.

Мнения: 750

Ами...не винаги си говорим. Има моменти, в които просто няма какво да си кажем, а излишните, безсмислени и безпредметни разговори не ни харесват, в такива моменти просто се прегръщаме и си стоим така, тогава те обхваще едно чувство на сигурност, топлота и усещаш любовта на другия, без да е нужно да дрънкаш някакви глупости. В други моменти пък не можем да заспим, защото водим дълги разговори (почти по цяла нощ).
С децата непрекъснато си общуваме и играем, те имат нужда да им се говори, да им показваш света...

# 23 1 окт. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 940

След 7 години заедно, и 2 години семеен живот, мога да кажа, че още си говорим нормално дълго време. Има моменти, в които всеки си върши неговите неща...

# 24 1 окт. 2008, 19:29 ч.

Мнения: 1

ЗДРАВЕЙТЕ!НИЕ С МЪЖЪТ МИ СМЕ ОТ ЕДНА ГОДИНА ЗАЕДНО,ИМАМЕ ЕДНО МАЛКО СЛЪНЧИЦЕ(3 МЕСЕЦА),НО КОГАТО ИСКАМ ДА ПОГОВОРИМ ВСЕ ИМА НЯКАКВА ПРЕЧКА.ЗАТОВА ПОГОВОРИХ МЕ И ТОЙ МИ ОТДЕЛИ ЕДИН ЧАС СЛЕД КАТО СЕ ПРИБЕРЕ ОТ РАБОТА,СЕГА НЕЩАТА СЕДЯТ ПО ДРУГ НАЧИН.НО НЯКАК СИ ВСЕОЩЕ НЕ МОГА ДА МУ КАЖА ВСИЧКО,НЕЩО МЕ СПИРА,НО НЕЗНАМ КАКВО

# 25 1 окт. 2008, 21:11 ч.

Мнения: 4 068

Разбира се, че си говорим. Ние двамата все си намираме нещо за обсъждане, споделяне и обмисляне. Работим почти непрекъснато заедно и въпреки това винаги има неща извън работните, за които да си говорим. Има естествено моменти в които и двамата мълчим и всеки се занимава с нещо негово си разтоварващо и в това няма нищо лошо. Аз обичам да чета книги, а той обича да играе компютърни игри и понякога правим точно това. Всеки понякога има нужда от малко тишина, за да остане насаме с мислите си. Положението става лошо ако вече просто откриваш, че нямате за какво да си говорите. Иначе ако понякога просто от умора и напрежение ви се случва да си помълчите не е страшно, но ако цялостно липсва комуникацията, то тогава има някакъв проблем.

# 26 3 окт. 2008, 12:22 ч.

Мнения: 3 743

Като че ли предпочитаме да помълчим заедно- обединяваме релакса с близостта Grinning

. Всъщност обичам времето, в което той се занимава с нещо свое, но си е вкъщи, при нас.
Иначе и двамата минаваме през отчета за деня, но някак набързо, колкото другия да е в час. Говоренето не е любимият ни начин за общуване, определено.

# 27 8 окт. 2008, 20:22 ч.

Мнения: 73

Благодаря Ви момичета,че споделихте с мен тази тема.

# 28 9 окт. 2008, 22:15 ч.

Мнения: 473

Не е задължително всяка вечер след работа да си говорим. Общо взето когато седнем да вечеряме си казваме повечето неща и след това аз се занимавам с домакински работи, той играе с детето. Вечер е уморен мъжа ми и смятам за разумно да не му досаждам дори да не иска да си говорим изобщо. Когато ходя на работа и на мен вечер хич не ми се говори, просто искам да си помълча и да си почина.

# 29 10 окт. 2008, 02:42 ч.

Мнения: 340

Задължително си говорим и то по много.

Ама, промени го това заглавие нещо, че всеки път като го видя и се чудя за спане на малки деца между тати и мама ли става или за какво...

Препоръчани теми

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Нужда от съвет

Защо искате деца ?

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: