Мама, татко и баба - вечният триъгълник

Моята майка идваше десетина дни по няколко часа дневно , и то защото бях с операция, но на практика почти нищо не правеше, аз нито и разрешавах да готви или чисти, по скоро за морална подкрепа и за къпането на бебето.
Не понасям да ми се бъркат и не мисля, че има нужда от това.
От баби сега имам нужда като е по голям, да мога да го оставя с приспиване, за да излязем с баща му като бели хора на заведение, а не с детето и да бързаме да си ходим като му се приспи. За повиване на новородени, помощ не ми е трябвала.

Точно след раждането на сина ми попаднах в ситуация, подобна на описаната от теб. С тази разлика, че 'бабата-помагачка' беше свекърва ми и, че 'помощта' и бе натрапена без моето знание и съгласие. Едва издържах цял месец и докато отпуската и приключи -бях на ръба на нервен срив, но запазих мълчание в името на добрите семейни отношения, за което впрочем с днешна дата съжалявам. Трябваше овреме да говоря със съпруга си и това нахлуване в личния ни живот и пространство, както и иземането на функциите ми на майка с благородното уж намерение да помогне със съвети и в грижите за детето да спрат.
Пиша ти всичко това, защото съпругът ти вероятно се чувства по подобен начин. И естествено се присъединявам към съветите, които останалите момичета са ти дали.

Освен ако майката не е с някакви сериозни усложнения след раждането, въобще не виждам необходимост от баби. Ето това мнение много ми харесва:

Един толкова интимен момент на опознаване, напасване и т.н., свързани с малкото човече у дома не бива да бъде натоварван с присъствието на баби, колкото и да са добри, грижовни и т.н. Аз лично любезно помолих майка ми да си тръгне още на втория ден след изписването ми. Присъствието и определено не ми помагаше, имах нужда да бъда МАЙКАТА в МОЕТО семейство.

Когато се роди бебе всички искат да го гледат.Никой обаче не си дава много зор да чисти,да пере и да пазарува- от каквато помощ наистина родилката има нужда.
Аз достатъчно добре познавам майка си,затова не съм я викала да ми помага.Родих с операция,мъжа ми си остана една седмица у дома, после тръгна на работа и излизаше рано,прибираше се късно.Спях само в събота и неделя, през останалото време на три часа се будех...
Сега това време ми липсва,липсват ми безсънните нощи с бебето на ръце.Но съм безкрайно щастлива,че ги изживяхме само тримата-аз,таткото и бебето.


Майка ми беше у дома до преди една седмица,защото аз учех и тя гледаше сина ми следобед.Цялата домакинска работа- пране,готвене,чистене,пазаруване си я вършех аз.И въпреки,че не исках да ми помага,не съм я карака нищо вкъщи да прави,щях да се побъркам-съвети,коментари,мърморене...до безкрай.Втори път не бих я молила да идва у дома,за да гледа сина ми.Имах чувството,че още няколко дни и с мъжа ми ще се разведем-все пак имаме различни навици като семейство от нейните.Може би на нея и липсваше внимание,а ние имахме нужда да останем сами поне за малко.Двамата бяхме доста заети през деня.

Не мога да дам съвет.Аз бих пратила маман да си ходи по живо по здраво.

Ей,това вече не го разбирам,значи когато имаш нуждая ела, гледай и помагай,ама ще мълчиш,защото аз от съвети нямам нужда.На това му викат да си наемеш детегледачка,ама тя струва пари.Когато приемаш  помощ, ще търпиш и някой несгоди,независимо от това на колко години е детето и за каква помощ иде реч.Като не искаш да ти се месят,няма да ходиш на заведение "като бели хора",без детето.

усмивка08 - аз пък ако имам нужда -да,  това очаквам от моята майка - помощ, но безусловна. Без мрънкане и съвети за щяло и нещяло и без претенции в тези тежки за мен първи дни с бебето у дома.

Да си майка значи, че детето ти може да разчита на теб в най-трудните моменти при НЕГОВИТЕ условия. За една жена току-що станала майка, кърмеща при това в идеалния случай - спокойствието в къщи и душевния и физически комфорт на майката е от изключителна важност. Безкомпромисна съм в такъв момент - който не му понася на моите условия - да се изнася.

Жива, умряла ще намеря начин да се справя, ако трябва ще плащам на детегледачка. Нея поне мога да изгоня без угризения ако има претенции. 

Аз не че мога да ти дам съвет, но не виждам мъжът ти от какво се оплаква. Сготвено му, изчистено, а той мрънка, че майка ти гледала детето.
А и тези дето на приказки са големи помагачи, като ги помолиш да свършат нещо и те гледат като ударени.

Mirama,  именно затова мрънка защото иска той да си го гледа.

Аз го разбирам и съм много щастлива от това, че има такива мъже - които искат да са татко не само на думи, но и на дела.

Точно това е моментът да се разберат колко струват - дали наистина ще помагат или само желанието им е голямо.

Който не е изпитал мъжа си в тази трудна ситуация - не го познава истински според мен.
От това колко и как помага в гледането на бебето можеш да разбереш до каква степен може да разчиташ на него да правите нещата заедно през всички тези предстоящи години, докато детето ви расте. Това никак, ама никак не е малко и е страшно важно според мен.

 Ами станалото- станало, според мен си направила грешка като си се съгласила да ти помагат за бебето.Сега можеш просто да говориш и с двамата и да се опиташ да си подобрите отношенията.Тъпо е да се сърдите за глупости.
 Аз съм твърдо против целодневната помощ от бабите, за по час-два може докато мъжът е на работа, иначе да не се засичат много-много.Моето дете беше недоносено, 40 дни в болница, загубихме близначката й, аз бях с операция и въпреки всички тези ужасии, които преживяхме и страховете, които имахме категорично отказах баби да ми се мотаят наоколо и да ми помагат.Мъжът ми също държеше сами да си отглеждаме детето.
 

Аз отсега си знам--никакви баби у нас като се родят децата.

 Едно мнение и от баба.
Не знам какви са ви майките и свекървите,но в нашия край сме учени да помагаме от обич и да се съобразяваме с другите.Голямата ми дъщеря роди у дома.Естествено беше да очакват подкрепа.Пък и за нас първо внуче!Случи се така,че детето на 10 дена получи леко разстройство от претопляне.Зетят предлагаше да му размием нишесте и да му го дадем.Казах,че на толкова малко дете не може да се дава нишесте.Той се нацупи.Аз,впрочем ,ходех и на работа,но си бях взела една седмица отпуск,за да бъда до щерката.Нощем се е случвало детето да заплаче,аз я събуждам и й го подавам да го накърми,а тя после заспива с него на ръце и без малко да го изпусне.И така.Сега мисля,че и без мен можеше да се справи,но щеше да й е много по-трудно.Защо ви разказвам това.Защото зетят не само се нацупи,но си събра багажа и с думите,че "Той нямал тук дете,щото то явно е наше"реши да си ходи.Аз през цялото време си въобразявах,че толкова много им помагам,че едва ли не на ръце трябва да ме носят!А изведнъж прозрях,че те не смятат моята помощ за толкова ценна и всъщност могат и без мен.Стана ми изключително тежко и мъчно и ревнах с глас.Зетя седна до мен,а аз му казах всичко това,ревейки.И той се разплака и решихме да бъдем по-търпеливи един към друг.Така аз се съобразявах с тях,а те ми показваха уважение.Когато детето стана на 5 месеца си оправиха апартамента,който е в друг град и се изместиха.Сега внукът ми е на почти 4 години,но от зетя си получавам много уважение,а аз си го обичам като син.
Къде е свекървата?Просто няма такава!
   А историята с малката щерка и другия зет ще ви разкажа по-късно.

Кое не разбираш в случая?  Че не съм искала помощ ли?
За какво да седи и да иска да и правя кафета по цял ден, за малко бебе, което има нужда от майка. Хех, че лошо ли е, че съм се справяла и с готвене и чистене, за какво несгоди говориш. Ти май нещо си се объркала.
Казвам, че ако имам нужда от помощ е да вземе детето при себе си, а не да седи с мен край него без всякакъв смисъл, след като и аз съм там.
Като не разбираш някой пост не се изказвай по него. 

Майка ти да идва за няколко часа, докато мъжът ти е на работа. После да ви оставя да си бъдете сами с детето.
Разбирам го мъжът ти, не може нито да се разходи по гащи като майкати е във вас, нито да се почеше, нито да ти каже нещо интимно. Всеки има право на лично пространство.

Олинце

И до ден днешен съм благодарен на майката на жена ми... лека и пръст... жената ни помогна с най голямо удоволствие в първите мигове когато изписаха бебчо в къщи ( боже как излетяха тия 9 години)... От нея се научих на това да къпя детето, да го храня.... абе на всичко... И до ден днешен ме хваща яд че жена ми се скара с нея и я изгони бързо бързо...