Публикувана: 2 окт. 2008, 00:37 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2008, 11:27 ч.

Поредната объркана история....

2 788
26
1

Гост

Отговори

# 15 2 окт. 2008, 11:13 ч.

Цитат на: megan79 в чт, 02 окт 2008, 09:51

Цитат на: dama_kupa в чт, 02 окт 2008, 09:45

Направи така, че двамата да с серщнат уж случайно и те сами ще се разкарат Thinking

Така ,ще разкара мъжът си,ама любовника едва ли.Тез мънинките са много нагли Mr. Green

...,и особено ако си му първата любов. hahaha

Това ми е големия проблем в момента. Впил се в мене като пиявица. Не иска и да чуе за край на връзката ни, въпреки че му обяснявам че е време да си намери момиче на неговата възраст. Реве ми по цял ден, а и като капак дойде да учи в моя град.

# 16 2 окт. 2008, 11:19 ч.

Мнения: 824

Щях да разкарам мъжа ми още тогава,когато се е връщал от всяка командировка със смучки.А ти щом тогава не си имала смелост,сега не знам как ще я събереш.
За малкия не се притеснявай.Щом ще учи в нов град му предстоят нови и интересни запознанства.Бързо ще изтрезнее.

# 17 2 окт. 2008, 12:04 ч.

Мнения: 18

Цитат на: The_Secret в чт, 02 окт 2008, 00:37

Ето. дойде и моя ред да се запиша в редицата на анонимните.
Ожених се пред 11 години за човек, разведен, доста по възрастен от мен. Не ми беше любов от първи поглед, но той положи достатъчно усилия да ми докаже че държи на мен и ме обича.... В началните години на нашия брак го обичах до полуда, родих му дъщеря ни и и с удоволствие се грижех за двамата му сина от предния му брак.... Стараех се да не се дразня от непрекъснатите му комадировки от които се завръщаше целия в синки и смучки... В един момент, след 8 години в къщи се амбицирах, завърших си образованието и днес съм с престижа професия... От тогава се започнаха нашите проблеми... Съпругът ми - доста издразнен, вече не зависех от него започна леко полеко да прави живота ми ад.....
Преди 2 години се запознах в нета с един младеж... доста по малък от мен. Постепенно станахме близки. А скоро след това се срещнахме и се харесахме от първи поглед.... и станахме любовници... Сега след две години, момчето започна да иска много повече от мен... но аз не изпитвам вече същите чувтсва към него. Той не иска да я приеме тая мисъл... Твърди че съм любовта на живота му... а той е на 20, аз на 35.... Опитах се да му обясня че за мен е бил един любовник, който вече е време да си ходи... А той упорито отказва да го приеме това. В същото време съпругът ми продължава да ми трови живота . Не мога да издържам вече... От една срана е мъжа ми, от друга - младия любовник. Искам да ги разкарам.... и двамата... като за начало- първо малкия....

Всеки живее така, както сам си го направи. От поста ти разбирам, че ти самата не знаеш кое в живота е важно и кое не. За мен подобно поведение е детско.
Не разбирам само как така мъжът ти се е доказал пред теб и същото време се е прибирал със смучки. Това ме кара да мисля, че ти самата нямаш представа за семейство. След това се хващаш с момче доста по-малко от теб , което си имала само за любовник и нищо повече.Да му беше казала поне още в самото начало, че сте си остане човек, с когото само ще спиш и нищо повече. Аз самата не разбирам ти самата какво целиш? Или просто имаш един неизживян живот и те първа ти се иска да го живееш.
Самите понятия като Доказателство-Любов-Любовник не ми се връзват. Историята ти е доста объркана, защото ти самата я правиш такава. Седни и като разумен човек помисли, а не като пубертет на 35 години.

# 18 2 окт. 2008, 13:47 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

И какъв е проблема? Laughing

Кое му е сложното да разкараш любовника? Нали не живееш с него? Спираш да отговаряш на обажданията му, ако го срещнеш, се правиш, че не го познаваш. Ако реши да задълбае и дойде у вас да разкаже на мъжа ти за връзката ви - какво по-хубаво - с един удар - два заека.... Освен ако мъжът ти не преглътне. Thinking

А съпругът - искаш да го разкараш просто, или да се разведеш с него? newsm78

Не разбирам само защо си търпяла толкова години "синките и смучките"? И какво те амбицира всъщност да завършиш и да имаш "престижна професия", както казваш?

А децата?

# 19 2 окт. 2008, 13:50 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: The_Secret в чт, 02 окт 2008, 00:37

Искам да ги разкарам.... и двамата... като за начало- първо малкия....

Ми, разкарай ги. Имаш благословията ни Laughing

# 20 2 окт. 2008, 14:24 ч.

Мнения: 1 072

Абсолютно подкрепям.

Цитат на: palavata_monahinq в чт, 02 окт 2008, 09:27

Намери трети.

Какво очакваш от две изчерпани връзки, които ти причиняват главоболия.
Как са 20-годишните сега? Grinning

# 21 2 окт. 2008, 18:06 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: nebrano loze в чт, 02 окт 2008, 09:56

Здравей, аз те разбирам напълно и знам защо си стигнала дотук ,най-вероятно си приличаме като характери и най-вероятно си силна и обаятелна жена. Та, опитай се ако можеш да си запазиш брака и да въздействаш на мажа си сексуално ,така той ще отпусне хватката и ще приеме професията ти и независимостта ти, накарай го да се чувства желан .

Защо пък тя трябва да прави компромиси и усилия, та даже и сексуални, та мъжът й да приеме професионалните й успехи и независимост? Ей това не го разбирам - в повечето случаи жените подкрепят мъжете си, за да успеят, а щом опре дотам, жените да постигат професионални успехи и да са независими във всяко отношение, трябва едва ли не да се извиняват, че са успели. Crossing Arms

Secret, няма какво да ги мислиш тия двамцата - ти си си в правото да работиш, да постигаш успехи, да си независима от когото и да било. Ако на мъжа ти не му изнася - да се изнася. Или да проумее, че една жена също може да има добра професия и да се наложи в нея. А тоя дребния не е толкова сложен - на тая възраст едва ли знае какво точно иска. Както днес се е вкопчил в теб, така утре някоя негова наборка ще го оплете.
Каквото и да решиш - желая ти успех!

# 22 2 окт. 2008, 19:55 ч.

Мнения: 156

Че той твоя живот хич не бил толкова лош. То цял филм... newsm51

# 23 2 окт. 2008, 23:11 ч.

Мнения: 537

Сапунка..

# 24 2 окт. 2008, 23:21 ч.

Сапунка за едни, за мен е ежедневие и реалност...
Мъжа ми го търпях така или иначе заради детето... естествено осъзнах каква голяма глупост съм направила да се ожена за човек по голям от мен, за когото съм била "свежо месо" така или иначе сега той е в неизгодната позиция - започна да остарява.... аз да се раззвивам...
По големия ми проблем е с малкия. Естествено аз съм си 100% виновна. Най вече защото оставих така да се развият нещата. Днес ми скъса нервите - реве, щял да се самоубие, аз съм му била истинската любов. Не желае да приеме факта че съм женена. Че не желая да се развеждам (не че не желая но не и заради него).

# 25 2 окт. 2008, 23:34 ч.

Първо, няма да се самоубие, само си заплашва. Имам опит с такъв, още е жив.
Второ... второто не знам как да го коментирам. Останала била тя с нашия заради детето... То хубаво, децата, децата, ама то пък някои хора имам чувството, че забравят, че и те за да са пълноценни родители, то трябва да са доволни от живота си. А не знам как една жена, която е с мъж, с който не е щастлива, ще бъде доволна от него (живота). А и как едно дете ще израстне пълноценно и щастливо, ако родителите му не са щастливи заедно. Децата, особено в днешно време не са толкова недосетливи, че да не се усетят какво е това странното на врата на тате...
Как да се отървеш ли? Ами развод, ето как. С другия - не говориш с него. Я, толкова просто било...

# 26 3 окт. 2008, 11:27 ч.

София
Мнения: 344

Цитат на: The_Secret в чт, 02 окт 2008, 23:21

Е хайде сега, щял да се самоубие. На 35 си нали, защо се връзваш на глупости?

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Мъжът не иска да живее с теб, а само гаджета - нормално или НЕ

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: