Ани, страхотно. Вие правихте един поход миналата година, Андрейко беше още в раницата на татко си. Тази година няма ли да ходите? На мен ми липсва планината. Липсва ми неочаквано много, защото никога не съм била по ходенето. Но, въздух, гледки... Липсват ми ужасно. Равнината има друг чар и красота, но е отегчителна и еднообразна. Планината мени настроения във всеки момент, като бурно море. Стига лирика. Ще дойда да походим направо
(Клинът ми трябва за коледен подарък на Катето. Само тя има крака за такова нещо, кикикик).
Гледахме Мамма мия -няма какъв кеф! Песни и танци 2 часа, обичам всички жени! Майки, приятелки, всички. Чувствах се страхотно - никакви тежки мисли, настроение... Дикцията на песните на Абба е невероятна, разбира се всичко, дори да не си добър с английския. Който очаква каквато и да е сериозност да не ходи - филмът е дъвка, не дъвка, а Турбо дъвка.
Като отида в София ще хвана майка ми и приятелката ми и нейната майка и отиваме ( те вече ходиха, де) заедно. Просто иска женска компания този филм, горкия Дамиано агонизираше, въпреки, че и той потропваше с краче
Майка ми е ходила с леля ми да го гледа, били сами в салона и понеже тези мелодии са от тяхната младост майка ми направо си станала да си пее и танцува. Ако се поовя някъде по you tube - тя е.
Да ви похваля едни бисквитки, диетични. Vitasnella, Frollini riso e frutti rossi.
Хубава неделя!