Как реагират близките Ви,на взетото от вас решение за развод?

нямам думи да опиша какво чувствах когато мен ме "предадоха"
е оказа се за добро в случая, но така или иначе аз изгубих онова доверие в някои хора...сега нямам доверие на НИКОГО....ама наистина на никого
когато най-близките ти те подведат в решаващ за теб момент ...сигурно с времето се намира и прошка и пак добри отношения, но има период когато си сам...съвсем сам и ти иде да виеш...обаче се оцелява
винаги...още повече ако имаш и дете....
другото ще се нареди с времето...
аз иначе съвет не мога да ти дам - моята латинка се превърна в семейство, въпреки твърдата ми увереност, че ще се разведа до 1г след брака си /дори не знаех, че не може по-рано от 3г/...напук на увереността ми че нашите ми правят лоша услруга с натиска си - нещата за сега са се наредили добре...
в този смисъл този мой отрязък от живота ми донесе само едно - пълно недоверие в когото и да било на този свят...но пък не съм убедена, че това е нещо лошо, горчивината преглътнах и сега гледма "всяко зло - за добро" и че е имало да се случи и аз да науча...

пожелавам ти сили да намериш себе си и своето си виждане по въпроса в тези мътни водовъртежи от взаимоотношения
ако няма обаче основателна причина да се съобразяваш с мнението на родителите и близките си...слушай сърцето си...обаче ако си зависима от тях по една ил др причина - избора ти не е много голям, тогава просто оцелявай до колкото можеш и ги "манипулирай" в твоя полза като без свян и притеснение споделиш директно всичко, което се случва между теб и мъжа ти...това може и да ви помогне защото често крием личните си несгоди със съпруга, за да не ги настройваме, а когато ги сюрпризираме от раз с проблемите - им се струва че преовеличаваме и си измисляме
дай им време реално да видят и свикнат с нещата и ще получиш нужната подкрепа

Имаме син на 4г.,брак от 9г
Съпруга ми беше крайно превързан към мен и аз към него...съхранили сме всичко наследено и го развихме! Но дойде момент в който се появиха Новите му приятели - разведени,ергени,курвари и го светнаха на "независимост" .Да не се покорява на съпругата си,да й бъде началник!От примерен съпруг,се превърна в хаймана,дистанцира ме постепенно от заобикалящата го среда,спря да излиза с мен,да пътува с мен,обижда ме с грозни думи пред сина ни,заплашва че ще ми го вземе и накрая ми каза "Овцооо,умриии..."
Не изричам всичко с истинските думи,но знайте,че не издържам...А тези съвети на близки само ме "спъват" в решенията ми
Не съм зависима от никого,имам къде да живея имам и работа,макар че ме заплашва,че ще ми вземе  всичко!
Ще наемел най-добрият адвокат и ще ме сринел
Страхувам се от него,но съм сигурна в решението си!!!Просто ми липсва подкрепата на близките ми!!!Не тяхната критика!!!

Постоянно ми натякват как ще го завърти друга и как ще му харчи парите,аз ще издържа ли на тази гледка - ме питат!?!?!?
Всичко зависело от мен и едва ли не Аз съм виновната

ПП Записах последният ни грозен разговор с неговите заплахи и го пускам на "близките",защото никой не може да повярва,че този мъж даващ ми всичко материално,се държи по този начин!За сега се наслаждавам на затишието от "добронамерени" съвети


За съпругът ми брака не е постижение и си махна халката
За него,че съм му родила дете не е постижение,не е призвание,не е мотив за да ме уважава...Всяка можела да ражда!

MDK, това е ужасно което разказваш..И не разбирам роднините пък защо ти се месят???
Кви са тия думи за харченето на парите му?? Ми да ги харчи, която и да е-щом ти си се отказала от него..какво ги бърка? Да не би да издържа половината ти рода, че така приказват??

Не мога да се оплача от роднините си-макар и напълно шокирани, проявиха пълно разбиране..Дори ми помогнаха по-бързо да взема решение..Естествено, имаше пак и думи от сорта..изчакай,потърпи, ще мине и тн.. но повече от неговите роднини..

 Когато казах на баща си,че зет му живее от месеци с една от сервитьорките (имахме кръчма по онова време) и че съм решила да подам молба за развод,той се държа с мен все едно аз съм избягала с въпросната сервитьорка...Бях много огорчена,но след седмица-две се случи да се срещнем аз,бившия и баща ми на обществено място.Бившия се нахвърли да ми се кани (и на мен,и на цялата ми рода) как ще ни разгони фамилията...Тогава баща ми се обърна към него с думите:"Аз дъщеря за псуване и биене нямам.Не съм я намерил на улицата,нито се е появила нежелана.Затова си мери приказките и действията,защото тя не е сама на този свят!"
   

Имах и продължавам да имам пълната подкрепа на родителите ми. Когато споделях с баща ми,
че нещата в къщи не вървят, той мълчеше, не ме окуражаваше за решение, не ме и убеждаваше,
че това което се случва е нормално. НО! Когато взех решение за раздяла с БНД-то и споделих с баща ми,
единственото, което той ми каза е: "ти доста дълго го търпя". Когато БНД поиска развод, баща ми каза -
"щом го е решил, да си ходи" Благодаря на семейството ми, че ми е опора в този труден миг.
Към авторката - слушай сърцето си, никой друг. Взимай решенията си сама, за да можеш и да поемеш
последствията от тях без да упрекваш други ако сгрешиш.   

явно както писах - роднините ти трудно приемат промяната
за теб тя не е новост, но те изолирани то личния ви живот не са виждали нищо...и не са знаели
сега си им дала повод за размисъл със записа
нещата не стоят добре така както ги описваш...и ако не си пристраснтна и не пресилваш - не виждам възможност някой стигнал толкова далече в промяната си да се промени към добро...та в този дух - решението ти е повче от логичен завършек на нещо почнато от съпруга ти отдавна
аз бих го напуснала още повече си независима
ако преди това се подковеш с добър адвокат и всичко необходимо да спечелиш делото - не виждам от какво да се притесняваш
успех и споделяй тук...поне мъничко няма да си толкова самотна

Бързам да вляза и да прочета съветите ви,за които БЛАГОДАРЯ!!! 
Чувствам се притисната във вземането на решението си за развод...
Утре се надявам да съм малко по-спокойна и мога да пиша повече!
Също утре ми предстои ходене по адвокати,за да се запозная с процеса и правата си!!!

Тоя нашия патриархален манталитет ще ни закопае живи. От много слушане на тоя и оня роднина повечето от нас само си удължават агонията. И аз бях така отначало, но пък после помислих и реших, че не живея заради това какво ще кажат роднините. В крайна сметка не са те тези, които търпят униженията и ако не могат да разберат как се чувствам, то тогава не заслужават и да ги слушам. Понякога приятелите ти могат да дадат по-добър съвет от роднините, така че свери си часовника и с тях. Ако в случая те "съветват" негови близки, то няма какво да коментирам. Ясно е защо го правят.

Здравейте, аз все още не съм казала на роднините си за взетото от мен решение за развод, но вчера звъннах на моя много близка/майка ми почина миналата година, а с баща си не поддържам никакви контакти/ и когато и казах за нанесения побой от съпруга ми, тя каза:"Ами във всяко семейство се случва, не сте си нагодили характерите и подобни". А капакът за мен беше:"Не говори още тази вечер с него за да си запазиш авторитета, направи го на следващия ден". В този момент разбрах че наистина съм сама/с детето си/ и с приятелите които имам. Много боли

Моите родители може би усещаха, че нещата не вървят.
Така, че не бяха много изненадани.
Подкрепиха ме. След раздялата се прибрах с детето при тях за известно време. Когато започнах работа, баща ми активно помагаше с гледането на сина ми.
С течение на времето и те се разочароваха от бившият зет.

За родители ми беше голям шок. Не, не ме подкрепиха, получих много съвети - не приех нито един. Направих това ,което бях решила и смятам, че не сгреших.

За майка ми беше шок, когато разбра, че съм се прибрала с децата. В началото ме навиваше да се връщам, да помисля добре за решението, което съм взела..... и т.н.
След това видя как се държи бившия ми съпруг и ме подкрепи изцяло. Каза, че няма да позволи да тормозят детето й и ми бе упора за всичко. 

Уж родителите правят най-доброто за децата си, а на нас като тяхни деца ни се налага да търпим най-различни съвети от рода на "недей, мама, не бързай, помисли си! Той не е толкова лош!" и разни такива.
От моя развод минаха 5 години, дядовците ми още не знаят за събитието. Всички близки са инструктирани от майка ми да не се разчува, че кой знае какви ще ги приказват после! 
добре, че живея далеч от тях, че всеки път трябва да измислям някаква лъжа къде е бившия пред някой случайно срещнат роднина. за пред тях БНД е пратен в дълга чужбинска командировка!
Всичко това ме уморява!

съчу2вствам ти
това е по-лош кошмар и от бившия даже....
понякога ние родителите сме много вироглави...но то и пътя към ада бил постлан с добри намерения, така че нищо не ме учудва

MDK, ще бъда кратка - това е твоят живот; твоята душа, която се термози; твоето бъдеще, което е на карта... => само ти единствено трябва да вземеш решение за себе си. Абстрахирай се от  всички "доброжелателни" съвети на твоите близки - те може и най-вероятно са действително продиктувани от искрена загриженост към вас с детето, но никой от тях /твоите близки/ няма да дойде и вместо теб да живее твоя живот. Това - като основна идея...

...А ако те интересува и ако с това някак ще ти помогна, ето как се стекоха при мен нещата: Преди 8г. когато тръгнах да се развеждам с БНД получих безрезервната подкрепа на родителите ми - просто седнах и им разказах всичко /причините довели ме до това решение/, все неща които до момента бях премълчавала и таяла в себе си за да не ги тревожа, щото те и без друго не го харесваха, но полагаха големи усилия заради мен - ако може да съм щастлива... Две години след развода го прибрах.., повярвах на думи че се е променил, размислил и т.н.., за пероид от още 2г., в които вече окончателно ми се изтръгнаха всички илюзии... Когато отново взех решение за раздяла обаче, баща ми излезе със изявление което тотално ме смая - Да съм си била "натискала парцалите"   Тогава тия думи ми прозвучаха като нож в гърба, но сега от позицията на времето разбирам, че те всъщност са били продиктувани не от друго, а от страха на татко, че те двамата с майка са вече на доста сериозна възраст и че едва ли ще могат да ми бъдат в помощ..и как бих се справяла тепърва ако остана съвсем сама на тоя свят /и без тях - дори само като морална упора/...
Разказах ти накратко тоя моя сюжет с цел единствено да ти внуша една идея - близките ти те разколебават със съветите си, защото се страхуват за твоето и на детенце бъдеще, т.е. мислят си че ти правят добро.., но никой по-добре от теб самата не би могъл да знае кое наистина е добро за теб и кое не. Затова е много важно да се абстрахираш от чуждите мнения, да се обърнеш навътре в себе си и да решиш вслушвайки се единствено в гласа на собственото си сърце и собствения си разум.

MDK пишеш като много интелигентна жена, но и като много тъжна жена.
Какво ти пука как реагират близките ти? Заради тях трябва да си нещастна от тук нататък ли?!
Ти прецени дали да си нещастна още дъъъъъълго време или да почнеш да поправяш нещата за себе си. Защото имай предвид че няма и да си щастлива като се разведеш, е, първоначално имам предвид, иска си бая време да се поуталожи горчилката.

Като чета така - мъжът ти е голямо л**но.

Но и аз бих се замислила ако е някой големец и притежава съдиите примерно...да не ти вземе детето?

Когато разбраха, че решението е окончателно, близките ми ме подкрепиха. В началото имаше някои опити за вменяване на вина, но бяха отрязани веднага, така че мога да заявя с благодарност, че срещнах пълна подкрепа.

Казах на родителите си и най-близките ми хора така...:"Бяхте до мен на сватбата,сега ви искам до мен на развода!!!"
В момента мъжа ми си вири х*я нейде из страната,аз преглъщам горчилката секунда след секунда,минута след минута,час след час и не се чудя как издържам,а се моля да го преодолея
Защото обичам този мъж,не такъв какъвто Е,а такъв какъвто БЕШЕ,но вече се осъзнах,че няма да се върне и не бива да живея в напразни илюзии
Дано след това зверско не падане,а пропадане,успея да издрапам и с ваша помощ и помоща на любими за мен хора се изправя и продължа напред...Заедно със сина си!!!

Дано намеря добър адвокат и дано спра да обръщам внимание на заплахите му,защото много ме плаши

Позволих си да копирам от форума следното...то просто описва ситуацията при нас,такава каквато е!!!
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата и др.
Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.
Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома
Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.

Това се нарича вербално насилие,но какви са ми правата...нямам преки свидетели на нашите скандали в домашна обстановка,освен запис от час!?
Прочетох,че мога да се обадя на дежурен екип - МВР да ползвам ли това право!?
Всичко ми е толкова неясно
Извинете ме,ако не питам на правилното място!!!

Когато казах на майка ми, че съм взела решение да се разведем със съпруга ми тя каза : "Направи това което смяташ за най-добро за теб, аз ще те подкрепя каквото и решение да вземеш." И наистина го прави. Нямам роднина или приятел, който да ме разубеждава по въпроса, всички са съгласни, че беше крайно време това да се случи.

В момента всичките ми роднини ме подкрепят напълно. Освен това не се намери и един познат дори, който да ме укори за решението ми. Дори имаше реакции от рода на "е време беше" или "най-после се отърва", или "чакахме да стане", или "честит ти развод" и т.н. Не знам какво да мисля... Сляпа ли съм била? Или пък съм била прекален оптимист? Толкова подкрепа отвсякъде не съм получавала и просто ми се вие свят като си помисля в каква дупка бях пропаднала. Та, мисълта ми е - и на най-тъмния тунел му се вижда светлината накрая. Дерзайте! Всяко зло за добро!

Абе малко са такива "щастливки" 
Майка ми като се развеждаше, от родителите си дори нямаше подкрепа, въпреки тормоза, който баща ми хвърляше на всички
Остана толкова сама горкичката, че накрая баща ми получи правото на ползване на апартамента, който по начало си беше нейн, държавата остави мен и брат ми на него
Той естествено ни заряза на нея, защото на него му трябваше само апартамента...
Но заради това, че всички си вдигнаха ръцете, само на нея й тежи горкичката
Успех просто, на всички в подобно положение и си гледайте децата, всички други ако не помагат, поне да не пречат ви пожелавам   

Съжалявам за това, което ви се е случило! Не знам кога е станало всичко, но това, което разказваш си плаче за ново дело. Предполагам условието за оставянето на апартамента е било, че вие децата ще сте там обаче очевидно не сте били. Пиши в темата с правните съвети, може някой да помогне. Мисля, че не трябва да оставяте нещата така. 

Не е нужно, ние отдавна сме пълнолетни, майка ни прехвърли половината апартамент на брат ми, останалата си е на баща ми, но смятам, че държавата ни е силно подкупна и не признава бъдещето на децата

Здравейте.

Искам да се включа и аз с моята история.
Аз също съм решила да се развеждам. При мен проблемът е, че мъжът ми ми помага в домакинството, страшно много ми помага за гледането на детето, не ме обижда, не ми посяга, слуша ме....
Сега ще кажете - що за проблем е това?!
Е, да, но на мен това не ми е достатъчно - аз искам диалог с мъжа, който ще е до мен - искам равнопоставени разговори, искам и като се скараме за нещо да ми се отвръща равнопоставено, а не да си излиза от стаята, защото не му се занимава в момента със спорове. Прекалено сме различни. Не го обичам... Не ми дава това, което искам от мъжа до себе си.
За физическата близост не ми се говори - вече и това ми е неприятно...
Сигурно стана доста объркано изказване. Мисълта ми е, че реално, за много хора аз нямам причина да се разведа - не ме бие, не ме тормози...
Но аз не съм щастлива от първата година на брака си - какво остава за по-нататък. Оженихме се, защото забременях, и аз не знам защо след като не е задължително.

Работата е там, че знаейки всичко това, майка ми смята, че заради детето аз не трябва да се разделям с мъжа си. Баща ми ме подкрепя. Но, както казах и на майка, много по-лесно щеше да ми е, ако не трябваше да водя борба и с нея, защото, сигурна съм - доста битки ме чакат като започна да действам.


Поздрави!

Малко по-нагоре от моя пост видях, че до 3 год. нямам право на развод... това вярно ли е? Къде да търся повече инфо по въпроса, че това изказване ме обърка доста?

До третата година от брака нямате право на развод по взаимно съгласие, да. Въпреки това има вариант за сравнително безболезнено и бързо дело. Но понятие като право на развод няма. За да цитирам моя адвокат: който не е решил да се разведе, той не се е развел. Пусни си въпросите в темата за консултации, ако искаш. Или направо се консултирай с адвокат.

Иначе по личната ти драма... Напълно те разбирам, макар моята история да включваше освен описаното от теб и посягане, и други грозни сцени. Ако си решила, че не е това човекът за теб, първото, което трябва да направиш, според мен, е да го обсъдиш с него самия.

Поздрави 

Благодаря ти за отговора.

При мен няма никакво насилие или дори някакво, каквото и да е лошо отношение. Дори напротив - мил и внимателен.
Ние доста пъти сме го обсъждали - той смята, че ако се промени - ако стане такъв, какъвто аз искам, нещата ще се оправят. Но според мен, като се счупи гърнето, няма как да го залепиш без да си личи. Тоест, каквато и промяна да има, аз няма да се влюбя отново в него. А да живеем като съквартиранти от сега (от 1-та година на брака) - нещо не ме влече подобна мисъл.

Поздрави!

В същата ситуация съм.
Не мога да взема решение... много е объркано, тъжно... мислите за надеждата, че нещата ще се оправят се замениха с мисли как ще се справям сама 

Е, тъй де... ама да оставиш някого, щото е мил и внимателен 
Ти си знаеш най-добре. Това е ясно.

разбирам авторката.( iconomistca - та) "мил и внимателен" изобщо не изчерпва понятието щастлив брак  особеноако няма любов.

при мен ситуацията е много подобна. само че имам чувства. това ме крепи и ми дава сили все още, за да може да се напаснем и решим проблемите си 

Към Anna T. - да е мил и внимателен е супер, кой не търси това. Но не съм щастлива с този човек. Във връзка с темата, в която пишем - майка ми именно това не разбира - смята, че това, че мъжът ми няма 'трески за дялане', при всички случаи е причина аз да дам всичко от себе си, за да запазя брака си - колкото и да се мъча.
Това наистина ми тежи - че не ме подкрепя, едва ли не подкрепя него.... така излиза.

Ти казваш, че не искаш мил и внимателен. Това за мен е странно! Дори и да няма тръпка - все пак тръпката по някое време след брака изчезва и остават точно тия отношения, наред с уважението. Този човек (според мен) те уважава, а ти не оценяш това. Не проумявам какво търсиш, какво искаш? Жени като мен, които са били унижавани по най-брутален начин, си мечтаят за мил и внимателен мъж. Той ти създава уют и спокойствие, за мен това е още непостигнато щастие. Ако съм с такъв мъж ще му дам любовта и уважението си. Разбирам и майка ти в този смисъл - тя вижда, че към теб се отнасят добре и сигурно знае прекрасно каква рядкост е това. Ако искаш тя да те разбира и подкрепя, трябва много добре да се аргументираш пред нея защо не си щастлива.

Пламъчето го е казала идеално. Именно това недоумявам и аз, но пак казвам - не сме ти в главата.

Аз пък те разбирам..
Чудесно е да имаш такъв човек до себе си..но не и когато го обичаш само като приятел..
Тогава е мъчение ( и за двамата)..Кому е нужно? По-добре да запазите уважението си , отколкото преглъщайки, след години да се превърнеш в озлобена и огорчена жена..
Да, тръпката и химията рано или късно избледняват /или изчезват/ но без основа като тях е трудно да се изгради нещо истинско..

Всеки от собствената си камбанария, знаете. При мен пък се оказа, че само тръпка е имало... И мило и драго давам за някой батко, дето основната цел в живота да му е аз и дечкото да сме добре.
Та от моята камбанария - тръпката хич не е достатъчна основа 

като реалист човек и аз така мисля 
моят човек е такъв, а имам две деца, затова и при последното ни сътресение си дадох сметка за важните неща в живота.
трудно е да се живее без тръпка, особено за пламенни хора, но по-непоносимо е всичко да е основано на едната тръпка с нестойностен човек 

Защо така не може хем тръпка, хем добър мъж, хем разбирателство, хем всичко да е на 6  Дали има такива случаи  (ужасно тъп риторичен въпрос, но понякога си го мисля  )

Не знам дали мъжът трябва да е мил и внимателен мъж, че да има и тръпка към него - това наистина е сложен въпрос. Хм. Но аз предпочитам да се опитам да се справя сама, дали ще търся някой друг или не - сега не ми се разсъждава в тази посока. Отколкото да се насилвам дори да го целуна - не ми е приятно това. Женени сме две години. Ако сме още мноооого години заедно - какво ме чака, щом основата сега е такава?!

Сложно е...