Как реагират близките Ви,на взетото от вас решение за развод?

# 30 28 окт. 2008, 09:11 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Anna T. в пн, 27 окт 2008, 21:01

Е, тъй де... ама да оставиш някого, щото е мил и внимателен newsm78

Ти си знаеш най-добре. Това е ясно.

разбирам авторката.( iconomistca - та) "мил и внимателен" изобщо не изчерпва понятието щастлив брак Peace

особеноако няма любов.

при мен ситуацията е много подобна. само че имам чувства. това ме крепи и ми дава сили все още, за да може да се напаснем и решим проблемите си Peace

# 31 28 окт. 2008, 14:36 ч.

Мнения: 52

Към Anna T. - да е мил и внимателен е супер, кой не търси това. Но не съм щастлива с този човек. Във връзка с темата, в която пишем - майка ми именно това не разбира - смята, че това, че мъжът ми няма 'трески за дялане', при всички случаи е причина аз да дам всичко от себе си, за да запазя брака си - колкото и да се мъча.
Това наистина ми тежи - че не ме подкрепя, едва ли не подкрепя него.... така излиза.

# 32 28 окт. 2008, 16:52 ч.

Мнения: 165

Ти казваш, че не искаш мил и внимателен. Това за мен е странно! Дори и да няма тръпка - все пак тръпката по някое време след брака изчезва и остават точно тия отношения, наред с уважението. Този човек (според мен) те уважава, а ти не оценяш това. Не проумявам какво търсиш, какво искаш? Жени като мен, които са били унижавани по най-брутален начин, си мечтаят за мил и внимателен мъж. Той ти създава уют и спокойствие, за мен това е още непостигнато щастие. Ако съм с такъв мъж ще му дам любовта и уважението си. Разбирам и майка ти в този смисъл - тя вижда, че към теб се отнасят добре и сигурно знае прекрасно каква рядкост е това. Ако искаш тя да те разбира и подкрепя, трябва много добре да се аргументираш пред нея защо не си щастлива.

# 33 28 окт. 2008, 19:39 ч.

Мнения: 118

Пламъчето го е казала идеално. Именно това недоумявам и аз, но пак казвам - не сме ти в главата.

# 34 28 окт. 2008, 19:44 ч.

Мнения: 2 175

Аз пък те разбирам..
Чудесно е да имаш такъв човек до себе си..но не и когато го обичаш само като приятел..
Тогава е мъчение ( и за двамата)..Кому е нужно? По-добре да запазите уважението си , отколкото преглъщайки, след години да се превърнеш в озлобена и огорчена жена..
Да, тръпката и химията рано или късно избледняват /или изчезват/ но без основа като тях е трудно да се изгради нещо истинско.. newsm78

# 35 28 окт. 2008, 19:47 ч.

Мнения: 118

Всеки от собствената си камбанария, знаете. При мен пък се оказа, че само тръпка е имало... И мило и драго давам за някой батко, дето основната цел в живота да му е аз и дечкото да сме добре.
Та от моята камбанария - тръпката хич не е достатъчна основа Tired

# 36 28 окт. 2008, 20:18 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: Anna T. в вт, 28 окт 2008, 19:47

...тръпката хич не е достатъчна основа Tired

като реалист човек и аз така мисля Peace

моят човек е такъв, а имам две деца, затова и при последното ни сътресение си дадох сметка за важните неща в живота.
трудно е да се живее без тръпка, особено за пламенни хора, но по-непоносимо е всичко да е основано на едната тръпка с нестойностен човек Rolling Eyes

Защо така не може хем тръпка, хем добър мъж, хем разбирателство, хем всичко да е на 6 Crazy

Дали има такива случаи newsm78

(ужасно тъп риторичен въпрос, но понякога си го мисля Thinking

)

# 37 29 окт. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 52

Не знам дали мъжът трябва да е мил и внимателен мъж, че да има и тръпка към него - това наистина е сложен въпрос. Хм. Но аз предпочитам да се опитам да се справя сама, дали ще търся някой друг или не - сега не ми се разсъждава в тази посока. Отколкото да се насилвам дори да го целуна - не ми е приятно това. Женени сме две години. Ако сме още мноооого години заедно - какво ме чака, щом основата сега е такава?!

Сложно е...

Последна редакция: ср, 29 окт 2008, 12:32 от iconomistca

Причина:

Причина: