В класа на дъщеря ми има нечуващо дете.
Детето си е съвсем нормално, но ходи със
слухов апарат, за да чува поне малко...
Естествено, това направи впечатление на децата
още в първите дни на първи клас.
Дъщеря ми е много чуствително дете
и плачеше с глас, докато ми споделаше
как се държат съучениците му с него.
Викали му:
- "Стефчо, що ти стърчат жици от ушите?"
- "уфффффф, ти пак ли не си чул?"
...и други реплики ....(гадни са и няма да ги споделям....
(това се случваше още в началото на първи клас..
...вече са трети)
Аз тогава я съветвах да ги отблъсква.
Да им обяснява, че това, че не чува не го
прави по- различен от тях...
В крайна сметка тя започна да седи
до него. Седят на един чин...приятели са.
Аз съм горда от това и продължавам да я подстракавам.
Той наистина е страхотно дете. Мило и добро е.
Учи се добре и прави всичко възможно да не изостава
от връстниците си...
Днес, обаче тя плачейки ми сподели,
че няма нито една приятелка в класа.
Дори напротив- започнали са да й се
подиграват, че за нея съществува само Стефчо,
че Стефчо и Ивка ....ненамкво си...
Че тя, като прояви желание да играе с момичетата,
те я отблъскват и я пращат да си играе с него....
...и като се замисля- наистина тя няма приятелки в класа си...
Тъжно ми стана...както за Стефчо, така и за нея самата...
Знам кво е да си отритнат от хората,
с които прекарваш повечето време през деня...
Не знам какво да правя...какво да я посъветвам...
Как да се държи тя с тях, ама в същия момент
да запази и доверието на "различното" дете...
п.п...Детето не не се казва "Стефчо".
Използвах измислено име...