За "различните" деца и техните приятели...

Много неприятно,наистина.
Няма ли учители,които да чуват тези неща,защо оставят децата така да се нападат!?Още с постъпването на това дете,те би трябвало да са били подготвени,като се има в предвид колко са безкомпромисни децата.Според мен трябва да се поговори сериозно с родителите на другите деца,а това може да го направи учителката.И те трябва да обяснят ситуацията на децата си точно както си направила ти с твоето детенце!

Руске, не знам какво да ти кажа (напиша).
Права си,естествено, че не е причина глухотата да не е приятел с някого.
Но... за реакцията на другите деца... 
Те,възрастните, го правят,пък какво остава за децата...

На моя му се смял целия клас... когато госпожата попитала всеки един какво харесват и какво не харесват... а моя отговорил, че: "не ми харесва, когато съучиниците ми викат очиларко..."
Ебал съм им майките на всички такива изродчета... нека ги сърби!

Много е жалко това, което се случва.
За мен обаче, поведението на 6-7годишни деца е точно отражение на поведението и мисленето на техните родители.
Човек винаги може да обясни на детето си, че има деца с проблеми и че те нито са по-глупави, по-грозни, по-различни от него. Родителите просто не го правят, дори понякога несъзнателно или съзнателно подклаждат подобна омраза и подигравки.

Абсолютно съм съгласна с това мнение. При нас в кварталната градинка има едно момиченце, което не чува вследствие на тежък менингит. Децата сега са малки не им прави впечатление това и от все сърце се моля това прекрасно детенце да не се сблъска с това отношение като порасне. Аз определено ще се старая да бъда от родителите, които да научат сина си, че това дете не е с нищо по-малко от него(

Със същия успех можем да си зададем въпроса и на нас самите. А дали ще ни хареса отговора  

Опитвам се да съм добър родител и да подготвя детето си за такива неща, но едва ли ще мога да предвидя всичко, с което ще се сблъска  

децата са жестоки, това го знаем
нямам идея какъв съвет да дам - аз самата винаги съм била в страни то другите, страх ме е, че ще го предам и на децата си
аз бих обяснила до колкото може на дъщеря си какво ще спечели ако си играе с "не различните" и какво ще загуби...решението ще бъде нейно...знам обаче, че подсъзнателно ще я насочвам в това дето ще ми се иска...
уф нямам си и идея наистина нямам - какво би могла да направиш, така че и вълка да е сит и агнето цяло...
реално мисля, дъщеря ти трябва сама за себе си да изстрада този момент и да намери своите си отговори как да продължи в дадената ситуация...ако можеш споделяй вижданията си без да й натрапваш мнението си...дори да не ти хареса нейното решение...

За съжаление, обаче на нито една от родителските срещи
не се е споменавало за проблема...
Това наистина е въпрос, който учителката
трябва да повдигне на родителската среща.
...ще говоря още в понеделник с госпожата...

Реакцията на децата към Стефчо до някъде е обяснима.
В никакъв случай не оправдавям някой, но децата са си деца.
Детето е по- различно и те го отблъскват.
Тук пак опираме до родителите и домашното възпитание.
В случая се притеснявам и за дъщеря си.
Тя страда, че момичетата я отблъскват.
Аз й казвам, че хора (нарочно използвам думата "хора"),
които не я оценяват душевно не могат
и никога няма да й бъдат истински приятели.
...дано ме разбира правилно

Ники, и племенникът ми е с очила.
Четвърти клас е. Разбирам те...

...за съжаление, обаче повечето родители
са много ангажирани в забързаното си ежедневие,
така, че  не им до тези несъществени неща...

Опитвам се...трудно ми е...

Синът ми и той е с очила.Те тези деца като че са хронично кротки
Смени три класа,но така и не намери своята среда.
Започна да прави тикове след първи клас.
Водихме го на психолог.Имали сме чудесно дете,
толерантно,без грам агресия.Мен това не ме грее.
В този вълчи свят,тези качества за сега не са му от полза.
Оказа се че вечно е потбутван,обиждан,унижаван,
и понеже не успява да се пребори,го избива с тикове.
А иначе е общителен,има приятели,но в погледа му има страх и
е винаги нащрек.Все едно очаква атака.
А е само на 15

  Пали, съжалявам....наистина 
А защо сменяхте класовете?
...така ви посъветва някой, или защото не се е чуствал добре?
А защо се е налагало той да се нагажда към обществото,
а не обществото просто да го приеме като равностоен?
...уфффф, въпроси - бол!
(ако искаш не ми отговаряй)

Сигурна съм,че те разбира. 
Права си, че "хора,които не я оценяват душевно не могат
и никога няма да й бъдат истински приятели." Но на тази възраст на нея й се иска да има повече приятели и едно такова отхвърляне не може да го приеме лесно. 
Прави са момичетата тук,че трябва сама за себе си да прецени по кой път ще поеме.   

Джордан, с половината й клас се познават още от бебета,
а и с доста от тях се знаят и от детската градина.
Тя иначе е контактно и лъчезарно дете
и досега не й се е налагола тя да търси приятели.
Те идват при нея...
Проблема е, че я отблъснаха в последствие.
Заради Стефчо- според нея ...и страда...

Така и ще направя...мерси

п.п...малко офф, ама тоя подпис целия ли е твой?


Виж, нямам намерение да я местя в друго училище...
...всъщност, такъв вариант не ми е и минавал през главата..

И според мен всичко опира до възпитанието на децата.Ама явно в България никой не е научен да се държи нормално  с различните хора.А честно казано като гледам какво става в училищата, просто се съмнявам че скоро ще достигнем такова ниво на възпитание.Но е хубаво че дъщеря ти има за приятел такова дете.Те са все пак деца като всички останали.

просто й кажи - че тя избира...и тя вече знае - всеки избор има своята цена, но сега вече наистина ще усети това....
каквото и да избере - ще го приемеш, но пък имаш пълното право да го одобриш или не...все пак уроците се учат трудно и тежко, за някои се плаща цена....
разбирам болката ти частично - малки сме и още нямаме такива проблеми, но все пка съм минала самата аз по някои пътеки та разбирам....
ти можеш да я напътстваш, но избора е неин...а все пак приеми философски нещата - тя се учи, тази малка болка я подготвя за далеч по-тежки изпитаания в живота...трудно й е, но както се казва - човек се ражда в болка - това и в буквален и в преносен смисъл...
успех и горе главата...тепърва ще страдаме покрай техните страдания...но това и нас ни прави повече хора, нали?

извинявам се, но и аз се ошашках...като знам как оплесках нещата с две породени и дори трето не можах да гледам....
надявам се няма да е нахално, че питаме...

Пали, аз също от 3-4клас съм с очила, смяната на училищата беше по други причини, първо преместване в друг град, после в по-близко до нас училище. Не са ми пречели и рядко са ме наричали с идиотски епитети, не че ги е нямало. Бях доста буйно дете. Не бива синът ти да се притеснява и да се поддава на психическия тормоз на съучениците си.

maia_viki, в училищата се държат отвратително с "нормалните" деца, та направо не мога да си представя какво е държанието към някое дете с проблем.

Точно на това се опитвах да я науча още в първи клас и...явно успях...

Благодаря ти, мила
...точно от това имах нужда в момента

Аз що подигравки съм отнесла заради фамилията си, вие ми говорите за "различни"деца.....Отговори от сорта на "децата са си децаи са жестоки...", втакива случаи/не като моя/ не ме кефят, ама изобщо. Гворя принципно, нищо лично към писалите в темата

Дренке, а ти прочете ли я изобщо? ...
....питам, не за друго, а защото като цяло такива отговори няма...

А ти мен прочете ли?

Аз  мисля , че трябва да повдигнеш въпроса на родителска среща , но преди това питай родителите на нечуващото дете дали не биха имали нещо против . Може да не искат да се обсъжда детето пред всички родители . И смятам , че това е проблем на родителите на децата от класа . Руска щом твоето дете дружи със Стефчо , значи ти си успяла да й покажеш как да бъде добра и толерантна . От тук натам ако тя реши да бъде с другите и да игнорира Стефчо , това значи да стане лицемер и да върви срещу себе си . Така смятам . А относно намесата на учителката в отношенията на децата - не се надявайте . Никой начален учител не би си позволил лукса да се меси в приятелствата на децата . Това не е негов проблем , освен ако не се случи нещо сериозно .

Тц...това едва ли ще  мога да го направя...

Идеята да говориш с родителите не нечуващото дете е добра и да поставите въпроса на родителска среща.И защо да не можеш да го направиш?Нали все пак и твоето дете е потърпевшо.

Всъщност, като се замисля...
...може би това е наистина добра идея- да говоря с родителите, де.
...всъщност, в предния си пост имах предвид,
че не мога да повдигна въпроса на родителската среща. Не и аз.
Но ще говоря с родителите. Задължително.

Аз бих потърсила съвет от класната първо. Да видим тя дали е забелязала проблема и какво предлага да се направи. Мисля, че тя може да повлияе на поведението на децата 
Имах класна в 4ти клас, която не можеше да ме понася, поведението й определено повлия на класа и бях в немилост. На следващата година дойде друга класна, която все за пример ме даваше и да видиш как започнаха да се увъртат децата около мен. Лицемерието е характерно не само за възрастните  Мразя лицемерни хора! А в 4ти клас момчетата ми се присмиваха и ми викаха "пергела", от малка съм си дългокрака и висока   

доста злобни деца има в днешно време. и понеже повечето са такива /за съжаление/ другите , милите и добри дечица са изоличани, защото са по-различни.Ужас!
Но добрите и положителните емоции винаги са за предпочитане. Наистина трябва да бъдем себе си и да се харесваме.
Jordan, мисля, че децата сами ше намерят пътя. за такива неща не може да им се бъркаме.Да не започнат подигравките и за това .  На детето така си му харвсва сигурно?
А и съм убедена, че в близко време ще бъде оценена постъпката й.А и  в трети  клас, те вече са големи и не са толкова първосигнални като в 1 клас

Не са злобни, а първосигнални /в повечето случаи поне/ и това не е от днес, а от край време. Имаше тук една тема за интеграцията на децата с увреждания, в която се изказах против... заради случаи, точно като този. Детето уж е интегрирано, а всъщност мачкано и изолирано. Често пъти не само то, ами и неколцината, които го подкрепят. Не мисля, че нашето общество е готово за тази практика и изпитвам жал към децата, пуснати като агнета сред вълци. Руске, дъщеря ти постъпва правилно и освен да и внушаваш, че е по-важно да си добър, отколкото популярен, не знам какво друго ти остава. Прекалено абстрактно за трети клас, но тя сигурно вече го подразбира.

Да де, ама ако момичето отиде при другите и им каже "Няма да си играя повече с него, искам да съм с вас!", те пак могат да и кажат: "Не те искаме, защото... еди какво-си." Когато децата решат да се държат гадно с някой, поводът може да е всякакъв. Може да я карат да прави разни гадни номера на момчето, примерно, за да "докаже", че вече е на тяхна страна, или изобщо да и нареждат какво да прави... Веднъж почне ли да ги слуша, ще я направят на парцал. По-добре е да отстоява собствената си позиция, колкото и да е трудно. Рано или късно другите ще я оценят. Тогава ще има истински приятелки, които си заслужават.

Колкото и "нормална" да е детската жестокост, убедена съм, че в по-драстичните случаи тя е породена от комплекси и ниско самочувствие.

И според мен трябва да се говори с всички учители и на родителска среща, защото именно от учителите и родителите зависи децата да имат нормални (взаимо)отношения. Преподавала съм няколко години на един клас (още от I-ви), в който имаше нечуващо детенце. НИТО ВЕДНЪЖ не се е случило някое дете да изрази негативно или пренебрежително отношение. Напротив, всички деца си бяха приятели, помагаха си при нужда и така. И ние, учителите, не сме полагали особени усилия в тази насока, просто ни интересуваха децата, а не само да си изпеем "материала" в час. Все пак функция на учителя е и да възпитава, а не просто да налива знания с фунията.
Мога само да кажа поздравления, че си поощрила дъщеря си да бъде приятелка с детето, сега остава за доброто и на двете деца да влееш малко разум и чувства на учителите 

Ами съвет  не мога да ти дам .Много отвратителна ситуация 

Аз не бих поучила детето си да зареже приятелство с "различно" дете, заради одобрението на деца, които са способни да нагрубяват нечуващо дете!
Може би е въпрос на възпитание и все още може да се направи нещо, но това е ангажимент, най- вече на родителите!
Добре е Ивка да знае, че тя постъпва правилно. Окуражи я! Тя наистина е страхотна, благодарение на доброто възпитание, което й даваш! Нека да няма колебания и да не отстъпва назад!

Защо да не можеш да повдигнеш въпроса на родителска среща? Няма да започваш с проблема на твоето дете, а с това, че децата от класа се подиграват и изолират Стефчо! Това не е ли проблем, за който трябва да знаят родителите? Щом децата им се държат така жестоко, те навярно и идея си нямат! Не вярвам някой родител да подстрекава детето си да се подиграва на нечуващо дете - просто явно имат пропуск и не са говорили за това с децата си...
Като повдигнеш въпроса и го обсъдите, може да споделиш, че дъщеря ти е единствената му приятелка и децата я изолират, заради това. Ако всички родители проведат един нормален разговор с децата си, би трябвало да има някакво подобрение...3ти класа са, не е късно...въпросът е, че надали на всички родители ще им се "занимава".

Мисля като Мерри,децата искат да се харесат,и ако контексът е зададен правилно Стефчо скоро може да е герой и много търсена компания.
*
Тук подобно поведение не би се толерирало,въртят кой да седи и да играе до момченцето с множествени проблеми от групата на дъщеря ни,никой не гледа на нея като "различна",полагат се специални усилия тя да прави същото като другите макар и малко по-лесно и пр,та за мен проблемът не е у децата,особено като са толкова малки.

         Много хубава тема - поставя въпроси, върху които, всички ние като родители трябва да се замислим...................
         Руске, на твое място бих се гордяла с дъщеря си     Ситуацията обаче, е сложна    Можеби идеята да се иницират разговори с родителите е наистина добра , след което може да направите и родителска среща с децата. Поканете психолог, да говори с тях, намерете примери за много успели хора, въпреки недъзите си. Купете / всеки родител на своето/ книжките "Малкият принц", "Мечо Пух", "Братята с лъвски сърца" и т.н на всяко дете и предложете на родителите често да ги препрочитат....Учителите/класаната също имат водеща роля - нека провежда часове по психология, да си учител значи много повече от това да преподаваш.........Ако не успеете, търсете сърдечна и раздаваща се учителка, и сменете класа - това ще помогне на децата ви и в много други отношения за бъдещето.................

                            Успех

             "Всички деца са ангелчета и идват от Рая - от нас възрастните зависи, какво ще направим  от тях"

Може и да е глупаво, но по някакъв начин трябва да се поставят децата от класа на мястото на дете с такъв проблем. Първото ,което ми идва наум е да им се даде съчинение на такава тема , може по дадено начало или изцяло по проблема. Не е задължително да е точно с нечуващо дете, даже по-добре с друг недъг, за да не пишат  буквално  за него. Твоето заглавие е много подходящо.

Мисля, че за проблемите на "различните" деца в училище, основна вина имат учителите и директорите.
Един пресен пример: в класа на дъщеря ми от тази година има ново дете. Да го наречем условно Х. Детето Х определено има някакви проблеми. Не знам точно какви, ориентирам се само по коментарите на дъщеря ми - класната й пишела в тефтерчето съобщения до родителите, които /съобщения/ другите деца сами трябвало да си запишат и да предадат вкъщи. Х не може да чете добре и класната не пише двойка, както на останалия клас, а казва, че няма страшно и ще се научи. С една дума - откривам десетки индикации за това, че детето Х е "по-различно" от останалите. Нищо страшно, разбира се. Дори напротив - добре е, че това дете ще се развива и конкурира с деца, над които не тегне страшната диагноза "Различен".
Лошото е, че класната не ни предупреди нас, родителите, за идването на такова дете. Моята дъщеря можеше и да не ми сподели наблюденията си и аз да не мога да я убедя, че не всички деца могат еднакво да учат и помнят, че тези, които изостават не са виновни за това, че това не ги прави по-долно качество от останалите. Смятам, че е редно, ако някое дете има проблем, то за това да бъдат алармирани всички родители, които да подготвят чедатата си за среща с това дете.
Минаналата година на едно друго /да го наречем У/ дете почина бащата. То го изживя много тежко, но класната пак не призова останалите родители да обсъдят вкъщи с децата си положението и да обяснят на малките динозаври да се държат мило и да прощават пропуските на това дете, вместо да му се подиграват. Дори не беше уведомила учителката от занималнята, за да знае тя, че трябва да е по-търпелива с това дете и да му обръща повече внимание, отколкото на останалите. По средата на годината чак разбрахме, че нещата не вървят на добре, събрахме се познатите майки, разказахме на тези, които не знаят, за загубата, която е претърпяло това дете, помолихме всяка да поговори с нейната рожба и да обясни защо техният съученик е толкова разсеян, понякога се държи неадекватно, не може да се справи с материала. Аз водих много дълъг разговор с дъщеря ми и тя ми разказа как много от децата се подигравали, нагрубявали У, защото го/я смятали за слабоумен. Престраших се и дори разговарях с учителката в занималнята, която направо пребледня като й разказах как стоят нещата. Жената страшно се разстрои, защото никой не й беше казал и тя не можеше да си обясни реакциите на У.
Тъжна история. А можеше да е много по-лесно - просто една родителска среща между класната и родителите на останалите деца, на която да се обясни всичко и да се поиска съдействие от родителите.
Тази година пак подобна история.
Колкото до Руска и нейната дъщеря - проблемът според мен идва от там, че явно родителите на останалите деца в класа не знаят за глухото дете. Ако те знаеха и бяха поговорили и обяснили на своите деца, то може би нямаше да има такова отношение нито към Стефчо, нито към неговото другарче.
Предлагам на Руска да прояви самоинициатива и да говори не с родителите на Стефчо, а с родителите на другите деца. Да обсъдят спокойно ситуацията и всеки вкъщи да превъзпита и да налее ум и разум в главата на собствения си наследник. Ако децата получат порицание от собствените си родители за поведенитето си, то е възможно да променят отношението си към Стефчо и Ивка.
Децата са нешлифовани диаманти - нашата роля е да ги шлифоваме и да извадим на предна линия техните добродетели, а лошите черти на характера да потулим или елиминираме.
Но за да може да реагираме адекватно, е нужно да сме информирани.
Оф, стана много дълго и май доста объркано. Но основен виновник в случая както на Руска, така и за инцидентите в класа на моята дъщеря, са учителите. Винаги има елегантен начин да поискаш съдействие. И винаги ще го получиш, но трябва първо да споделиш за проблема.

В групата на дъщеря ми има дете, което по нейните думи не вижда, а чува слабо и ходи с апаратче. Досега е бил с бавачката си в детската. Децата са се държали добре с него.

Отврати ме обаче предадената ми реплика на "музикалната" госпожа, която казала "това дете да не ми го водите повече!" Пред другите деца, пред самото него, егати. Нещо й било пречело.
Трябва немалко морален идиотизъм и пълна възпитателна недалновидност, за да го направиш.

Ех, не знам децата ли са по-лоши или учителите... (от опит и след писаното от Анда, че и от вас).
Все си мисля, че в този случай една добра учителка би могла да направи нещичко за приемането на такова дете от класа. Веднага казвам и какво "нещичко". Аз (това ми хрумва в момента) бих прочела и обсъдила с децата някои приказки. И още по-конкретно - приказки от Ангел Каралийчев. С ръка на сърцето казвам, че някои негови приказки ми отвориха очите - за милосърдието, за добротата, за уважението към другите.
В никакъв случай не нападам учителите.  Моите лични наблюдения обаче са, че добри учители, ако щете учители с призвание много рядко се срещат.
П.П. Руске, думи нямам.  Отглеждаш Човек, Руске.   

И аз до тоя извод стигнах...
Извадих си го от списващите в темата.
Това е правилното нещо явно и така и ще направя...Д абъде оценена от кой?
От Стефчо, или от другите?
Стефчо със сигурност я оценява.
Дори и да не си дава сметка за това....
А за другите...това не е целта.
Не е нужно да даваш добрина, че да търсиш оценка за това...
Дано наистина не е късно и макар и вече в трети клас
да има резултати и от другите деца.
....след като говоря с родителите, естествено...


Оооо, това в никакъв случай не бива да става.
Тъкмо обратното.
Аз й казвам, че скоро те сами ще почнат да я викат при тях.
Както писах и по- горе-
с повечето деца се познават още от градината.
Израснали са заедно по градинките.
Те сами я търсеха...
Именно от това я боли повече.
Тя се обвинява, че по някакъв начин ги е отблъснала.
...те са се отвратили от нея и вече дори и не я забелязват...
Това я измъчва....

Мерси ...ще говоря с тях...още тая седмица...




За сега мисля да говоря с госпожата.
Ще й кажа, че искам проблема да се повдигне официално.
Ще я помоля и за родителска среща. Мерси

Но ТУК е различно...за съжаление...
А още по- жалкото е, че нашето училище не е изключение....
...като чета отговорите по темата,
българинът явно е по- склонен да "не забелязва" хората с проблеми...
Жалко е това  



Байбиби, проблема наистина е в това,
че госпожите не си дават труд да говорят с родителите.
На нито една от родителските срещи не е споменавал.
Госпожата влиза с думите, че ще гледа да е кратка и да не ни бави.
Родителите аплодират тия й думи...;
Пуска две листовки (формалност, която никой не чете),
а през това време ни съобщава колко са ни гениални децата,
но материала е доста труден.
Страхотен клас!!! Дори е най- страхотния.....и тя е горд класен!!!
По между другото е вмъкнала тази година по колко пари
и за какво ще се събират....и срещата приключва...

Ще говоря с нея. Задължително!!!

не знам кво да кажа....

Мерси, Василиске
...дано си остане такава...
Знаеш ли?
...вчера, като се замислих и ме хвана страх.
Хвана ме страх от това, да не взема да
изпита някаква ненавист към момчето.
Ненавист за това, че да го нарочи за причина,
която я е разделила с "приятелките й".
Започва да я друса полека- лека някаква предпубертетна възраст....

...

Вече писах в нашата тема, ще ти го кажа и тук - имай повече вяра в детето си и не я подценявай, Ивка е много по-умна, отговорна и съобразителна, отколкото можеш да си представиш. Мнение на страничен наблюдател Родителската среща е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, направо нямам думи, как може да не е обсъден въпроса още в началото на учебната година, или когато е дошло детето в класа? Както каза Василиса - учителството е призвание, не е за всеки. 

Точно така е.
Тези деца не са заедно от вчера, вече 3 години.
Родителите им не може да не знаят, че Стефчо има проблем със слуха.
Класната пък не може да не знае за проблемите на дъщеря ти и Стефчо.
Говори наистина първо с учителката, тя е човекът, които прекарва целия ден с децата и може да даде адекватна помощ /или поне се надявам да е така/.

Не е обсъждан, Пети.
Това дете е в класа от самото начало.
Вече трета година...
Никога, повтарям- НИКОГА никой не е споменавал нищо на родителските срещи...

Така и ще направя. Още тая седмица

  А родителите на Стефчо? Те не са ли се изказвали по въпроса на някоя от РС? В смисъл, да уведомят останалите родители, че детето е с дефицит, и да предразположат децата си (ако искат, разбира се) да се държат с него не по-различно отколкото с всяко останало дете. Баси, колко се ядосвам в момента. 

Не 

Родителите изглеждат някак...как да кажа...
скромни и примирени хора.
Предполагам, че не искат да натоварват
останалите с проблема на своето сете.
От друга гледна точка (предполагам пак)
те се стремят детето им да не е по- различно
останалите съученици. Може би заради това
и не се повдига въпроса толкова време 

Уфффф, нямам търпение да говоря с госпожата...

Предполагам, че родителите на Стефчо се притесняват, че ако повдигнат въпроса, ще се унижат пред другите родители. Не ми се мисли през какво са минали и какво отношение са срещали и продължават да срещат хората от всички страни Утре да говориш със скубужата и да кажеш после какво е станало. За днес спирам, че се ядосах наистина много от тапиризма на човека

Гадна работа
Щом не говорим за проблема ,
значи няма такъв
първично и ограничено.

Пети, няма да успея утре по ред причини, но за вторник обещавам

Отвратително! За съжаление, това е българската действителност! Да, децата са прями и жестоки, но не така ще стоят нещата, ако всеки родител, като теб обясни на своето дете, че Стефчо е глух, но в същото време не го прави с нищо по-различен от тях. Затова и подрастващото поколение е такова, невъзпитано, защото вместо да са задружни, те се цепят и сочат с пръст. Трудно е без контакти, толкова години ще са в училище заедно, но по-добре детенцето да се почувства, като всички нормални деца, вместо да е отритнато отвсякъде. С постояннството си към Стефчо и невниманието към подигравките на другите деца, ще даде резултат рано или късно, а именно внимание и към дъщеря ти. Това ми е мнението! Успех!

Руска - поздравявам те, ти наистина отглеждаш и възпитаваш ЧОВЕК! Макар и да си притеснена за душевния мир на дъщеричката си, сигурна съм, че си и много, много горда с нея. И с право. Момичетата преди мен са те посъветвали с кого да говориш, няма да се повтарям. И за мен основната вина за положението носи класната, която с един елементарен разговор е можела да предотврати това още преди да се случи. Нито другите родители, нито децата са толкова лоши и жестоки - те просто са неинформирани! Явно трябва да го направиш ти. Силно се надявам да имаш успех и след това другите деца да молят Стефчо и Ивка да им бъдат приятели, а не обратното...
Благодаря ти, че ме накара да погледна на тази ситуация и от другата страна - тази на тревогите на "нормалното дете" избрало "различното" за приятел. До момента не бях се замисляла....

Руске,правилен ти е подхода.Дъщеря ти е свяатно дете,много приятели ще нямери,като смени училището после.Аз бях така,няма да разказвам защо бях отблъсквана от съученичките си,но сега,нито една от тях,не стана човек.Развитие=0.От липса на приятели не страдам,имам даже много,смея да се похваля.Единствено имах проблем с голямото си притеснение,заради случката,но успях да преодолея голяма част от него,с годините.Сега се радвам,че не съм се водила по акъла на онези лоши деца,които ме тромозеха.Знам,че и с моето дете ще е така,защото го възпитавам в добродетелност,доброта и уважение.За съжаление децата около него явно имат родители,които прилагат други основи в своето отглеждане на децата си.Жалко,възпитаваме жестоки,безкрупулни и прости хора.Дано си дадем сметка навреме.Кажи на детенцето си да се гордее с доброто си сърце.

Абсолютно съм съгласна с мнението на baibibi. Тези деца със СОП ще се интегрират с помощта на всички нас. За жалост децата са жестоки, но ако вкъщи и в  училище се говори  достатъчно за тези проблеми и тези деца ситуацията няма да е такава.
Моята дъщеря от две годишна си играе с дете, което не чуваше. Направиха му операция, поставиха инплант, носи и апаратче. За всичко това съм говорила много с детето си. Всички деца пред блока играят с това дете.Помагат му да се учи да говори, защото то от скоро чува. И така то не се чувства различно. Сега това момиченце е в първи клас в масово училище, дано не срещне такова отношение, защото е много лъчезарно дете.  

Сега се сещам нещо, едно е да знаеш, че някой има проблем, друго е да осъзнаеш, какво е да живееш така и не е необходимо ти да му правиш живота още по-труден с пренебрежението и подигравките си.
Пак личен опит, дано не ти досаждам с примерите, имам познат дислексик, който винаги съм мислила, че е ексцентричен човек, даже съм го бъзикала за това  Докато един ден не влязох в една библиотека, имах 1 час за губене и попаднах на книга за дислексията. Отворих на главата, където се описваха проблемите, които изпитвали тези хора и как ние "нормалните" не можем да ги разберем. Затова бяха дадени няколко упражнения, които те поставят в подобна ситуация, в която попада дислексика, когато трябва да намери адрес, набере телефонен номер, прочете книга или дори менюто в ресторанта. Тогава разбрах, че в същност нищо не знам за дислексията и ми се идеше да потъна в дън земя  А аз не съм дете и направих такава грешка!
Мисля, че същият подход може да се приложи, за да "видят" и почувстват децата, а и техните родители, света през "очите" на невиждащия, нечуващия или какъвто и друг проблем да се сетиш, под формата на игра.

Знаеш ли? Никога не съм се замисляла,
че е възможно да пусна подобна тема.
Просто нещата още от първи клас ми се виждаха съвсем нормални...
Ни съм и предполагала, че глухотата на Стефчо
ще промени развитието на моето дете.
Това, че съм я съветвала да се държи с него по нормален начин,
че не бива никога и по никакъв повод да му дава
да се разбере, че той по някакъв начин е "различен"
от останалите деца в класа ми се струваха съвсем
нормални съвети от родител към детето си.
Явно, че в класа наистина има липса на информация...
Класната (колкото и да я харесвам) не прави нужното
за това, че и родителите да се "сплотят" по някакъв начин....

...но пък от друга страна, като се замисля....
няма начин тези родители да не знаят, че в класа има глухо дете.
А иначе....да.
Доста от "нормалните" хора (имам предвид вече поотраснали такива, а не деца)
изпитват някакъв страх от това, обществото как би ги приело,
че имам близки приятели от "различните".
(ББ4 е пресен пример за това).

Мерси 

Моля се да ме разбира правилно...

Ох, дано
Знаеш ли, и Стефчо е прекрасно, лъчезарно, усмихнато и контактно дете.
Наистина се моля твойто познато детенце да има повече късмет
със социалните контакти...

Мери, те са още деца...
Ще се опитам и този вариант да обсъдя с госпожата...
Благодаря ти за примера. Поучителен е

Руска - радвам се , че все още има такива хора като теб и дъщеря ти Надявам се те да се увеличават, а не да намаляват, но уви , за сега май повече са преобладаващите от другата страна в обществото...
Аз имам двама сина с година и 8 месеца разлика, малкият е с увреждане, ще съм горда ако успея да възпитам голямият син като твоята дъщеря да го  пази, да е най-добър приятел на  брат си и да успее да бъде себе си...
Няма да се повтарям с останалите мами-добри съвети са ти дали и си взела според мен правилното решение.

Дано малкото ти момченце не бъде наранявано от другите деца. Това е може би голямо притеснение за теб. Аз като родител обяснявам много на дъщеря си за децата със СОП и тя познава такива деца. С тях е по внимателна и отстъпчива.  Дано братчето му бъде най големият му приятел!

Вече са те посъветвали това, което бих те посъветвала и аз. Говори с класната, помоли я проблемът да бъде обсъден на следващата родителска среща и да се надяваме, че родителите ще погледнат на нещата сериозно, че ще поговорят вкъщи с децата си и ще дадат дъщеря ти за пример, на който трябва да се подражава! Друго решение няма. Дано нещата се развият успешно за всички.

Дано!
Всъщност, сигурна съм, че детето ще знае
как да обича братчето си и да му е приятел.
Дежа Вю, гушкам те 

Още във вторник ще говоря с класната и ще ви споделя

Благодаря ви на всички

не съм чела цялата тема, просто искам да споделя нашия опит. малката ми дъщеря беше в един клас с дете с аутизъм, което по случайност ни е и съседче и моите деца са приятели с него и по-голямата му сестра. голяма част от децата в класа му се подиграваха и се заяждаха с него, силвия ми е разказвала няколко случая, в които тя и още няколко други деца са се опитвали да го защитават, но без особен ефект. докато учителят най-накрая не се намеси и не промени нещата. няколко пъти говори с класа какво е различно с момчето и как това не е негова вина и не означава, че е по-лош от другите, кои негови качества от друга страна го правят по-специален от тях и положението се промени. може би това е начин да се помогне и при вас? на следващата родителска среща да разговаряте с учителя/ката?

Руска, бих искала да те насърча да говориш с класната и с родителите на децата. Аз съм майка на дете с увреден слух и опитът ми е, че трябва да се обяснява. Нито класната, нито родителите могат да си представят какво е състоянието и какви са трудностите пред нечуващия. От друга страна, в много случаи, тъй като глухотата не се забелязва, нечуващият се справя успешно, то тогава околните просто забравят за проблема. Децата, съучениците, като че ли по-лесно разбират, но и на тях трябва да се обяснява. Мисля, че може да предложиш да разгледат в часа на класа въпроса как да се отнасят към децата със специални образователни потребности. Освен това, около техниките за справяне с нечуването и техническите средства за това, има доста интересни неща. Вероятно на децата ще им интересно също да научат, че съвременните слухови апарати и имплантите са модерни комуникационни средства, които по съвършенство могат да се мерят с мобилни компютри и телефони. Начините за ориентиране в заобикалящата среда и четенето по устните са умения, които нечуващите деца тренират с рехабилитатори, по подобие на всяка друга тренировка. Изобщо нечуващите деца, когато няма други увреждания, са много трудолюбиви, упорити, амбициозни и развиват умения, за които може да им се завиди.
Иначе, въпросът за отхвърлянето/отблъскването на дъщеря ти - не е само причината в това, че дружи с нечуващото дете. Мисля, че твоята дъщеря е също различна - в най-положителния смисъл на думата - тя има добро сърце и получава добри съвети, съответно има интерес различен от съученичките й. Разговор с родителите и децата сигурно ще помогне и добре си намислила първо да говориш с класната. Не знам за родителите на нечуващото дете - може би, ако ще се поставя въпроса на родителска среща, все пак ги уведомете предварително. Знам ли, може да не искат да се обсъжда.

А ако се говори направо с директора? Ако директно му се зададе въпроса дали училището има политика по отношение на децата със специални нужди? Защо това трябва да зависи само от добрата воля на класната и на родителите? Ами ако такава липсва какво ще стане с детето?
Мога да ви разкажа за проблема на едно от моите деца в училище. В един момент сподели че от доста време му се подигравали в училище. Че бил дебел, че би непохватен, че бил жена. Всеки ден ме молеше да му сменя училището. Говорих направо с директорката. Организира часове посветени на този проблем (подигравките и всякакъв вид унизяване на съученици) във всеки клас на училището. Да погледнат на това явление отстрани, да се научат да го различават. Психологът на училището се срещна с детето ми, после поотделно и с момчетата които са се подигравали с него. После пак с моето дете, за да му даде съвети. Като отидох при директорката не вярвах че тя ще може да ми помогне, но реших все пак да опитам преди да сменим училището. Трябва да ви кажа че с проблема беше дотам. Подигравките секнаха. Постепенно детето се успокои и стана по-уверено. Наистина това се случи в Канада, но за това което направиха пари не се искат. Доколкото знам и в българските училища има психолози. Иска се само желание. И е нужно родителите да си търсят правата, не да искат услуга, а да изискват училището да създаде механизми за да се помага на по-безпомощните деца.

Добро утро Не знам защо БГ манталитета все още е , като чуе или види дете или възрастен с някакъв дефицит, да си мисли, че това е "лошо", той/тя е "болен, луд, тъп, смотан" и още много епитети, неотговарящи на истината. В университета имахме колежка с апаратчета и на двете уши, сама още в началото каза, че е с увреден слух, за да говорят доцентите по-ясно и малко по-бавно, за да може да пише наравно с нас, толкова умен, слънчев човек, със много потенциал, 2 и 3 курс беше на бригада в САЩ, и никоя от останалите колеги не се държеше настрани от нея, напротив, компанията на Х беше търсена от нас за кафета, купони и всякакви училищни мероприятия. Тя също ни търсеше и се радваше на топлия прием в целия факултет. Сестра й близначка беше също в нашия факултет, друга специалност, без никакви увреждания, също невероятно културна и възпитана, много готини и двете. Но в училище като малка Х също е била подложена на тормоз заради апаратчетата. Хм, не знам защо ви го написах това, може би за да вдъхна малко надежда, че все пак хора човечни и добри има, а Ивета е една от тях, още от малка. Руско, възхищавам се на търпението и възпитанието, което даваш и на двете си момичета

От 7ми клас нося очила, късогледа съм. Но не помня да съм имала проблеми с децата, нямам спомен да са ми измисляли прякори или да съм страдала заради очилата. Но може би съм имала просто късмет. Скоро ходих на очен лекар за профилактичен преглед. Преди мен преглеждаха 15 годишно момиче, което заради неносене на очилата бе вдигнало диоптъра. Лекарят му се накара и го попита защо се противи на очилата, като вижда, че се влошава. "Предпочитам смърта пред очилата" - каза момичето, а аз се потресох. Сигурна съм, че не е само от суетност. И то всъщност на момичето нищо му няма - здраво, право. А си представям, ако му имаше нещо.
Плаша се от момента, в който моето дете ще тръгне на училище. Плаша се от масовото училище, където на учителките не им пука, децата слушат чалга, наркотици се предлагат в двора и учениците се обучават и се възпитават по между другото. Къде са учителките, психолога, директора? Не може на никой да не му прави впечатление, че в класа става нещо! Защо педагозите дремят и не решават проблема? Вместо да подкрепят момиченцето, да помогнат на момченцето да се впише в класа...Те са виновни, че са допуснали тази изолация.
Възпитанието трябва да започне още от детската градина. Ако детето свикне с мислта за различните от малко, на 10 години това няма да му прави впечатление изобщо, ще го приема като нещо нормално.

Не си съвсем права, не само учителите са виновни, а възпитанието трябва да започне у дома, от родителите, учителите само подпомагат процеса и го обогатяват, доколкото това е възможно и предвид това, което родителите очакват и изискват от децата си, от учителите и от обществото. Доста родители са подвластни на мисълта, че на всяка цена трябва да са над еди-кой си, щото той е по-тъп, или щото взима по-малка заплата, или по още 100-тина техни си лични причини. Колко са прави и колко грешат и объркват себе си и децата си, е отделна тема. Знаеш ли колко родители изобщо не ги интересува какво и защо се прави в ДГ? И ако се опитат учителите да споделят информация за детето им, ей така, без да има определена причина, само за сведение как върви детето им, изобщо не слушат, бързат да се приберат, за да не си изпуснат сериала, или за да идат в детския клуб да оставят детето, за да могат да направят едно кръгче по магазините, защото еди коя си си е купила нещо си, не може тя да го има, а аз и моето дете да го нямаме. Свят голям, хора различни

В ДГ на моето дете има дете с намален слух, което още не говори и дете със Синдром на Даун. Децата са свикнали с тях, играят с тях като с равни. Аз не знаех кои и какви ще са децата в групата на сина ми. Не ме е и интересувало. Учителките сами са се наели с трудната задача за адаптацията и интеграцията, аз не съм и подозирала. Но определено приветствам.
В моя клас в прогимназията дойде нова ученичка, доста пълна. Възникна проблем, не я приехме, изолирахме я. На момичето му стана доста трудно. Искаше да се премести. Класната организира среща с училищния психолог. Той се срещна с всеки от нас поотделно, а после направихме и обща среща с момичето. Нещата се промениха в положителна насока. Но класната ни беше страшна, играеше с нас на двора на народна топка, на федербал. Ходехме често на екскурзии, разходки и походи, изобщо направи и невъзможното да изгради колектив и да живеем задружно. Майка ми сигурно е била в течение на училищния ми живот, повлиявала го е индирекно, но водеща роля за сплотяването ни имаше класната.

Тук вече изобщо пък не съм съгласна, как така няма да те интересува с какви деца прекарва голяма част от деня си детето ти? И запитала ли си се защо учителките са поели САМИ инициативата да интегрират децата със СОП в групата? Заради незаинтересоваността на родителите. Аз лично като родител винаги съм искала да знам с какви деца се събира моята дъщеря, и по един или друг начин съм успяла да разбера - преди в яслата, сега вече 3-та година и в ДГ. С повечето от родителите сме близки, поддържаме контакт и всяка е готова да помогне на другата или на групата в случай на нужда, бе значение каква е тя. За мен като родител и учител е много важно да има ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между родители и учители, за доброто на децата в групата и извън нея.

Руска 
Имаш много мила дъщеря! И  я съветваш много добре - де да бяха всички родители такива!
Въпреки, че ми е някак трудно да повярвам, че има родители, които подстрекават децата си в подигравки - по-скоро може би не им обръщат достатъчно внимание и са ги оставили на самотек. Нямат време и не са в течение на проблемите - не са запознати живота на децата си. Тук според мен е мястото на учителите - да поставят проблема пред всички родители - и отношението на децата им към различното детенце! Да извикат психолог, лекар, който ще развие проблема и по някакъв начин ще докосне сърцата на всички деца.....
И аз едно време все се сприятелявах с новите в класа, защото ми беше мъчно как всички странят от тях - аз самата бях нова в трети клас и ми беше много трудно да си намеря приятелки.
Има и още нещо - за съжаление повечето филми отхвърлят ценностите - семейството е смешно, децата се налагат, родителите са без авторитет.......егоизмът е на мода, оцеляват силните......И ако децата са оставени на самотек и се образоват и възпитават пред телевизора неусетно започват да подражават на тези модели на поведение....
Животът е джунгла и на пръв поглед агресивните са силни, но истината е, че да си добър изисква много повече сила......вярвам, че ще се справите 

Аз пък се чудя, защо 2 години Руске не повдигна този въпрос пред учителка-родители, ми трябваше твоето дете да ревне та да се сетиш. Щото пишеш, че проблемите са от първи клас и дъщеря ти неведнъж ти е споделяла за тях.
Извинявам се за тона, усещам, че не е на място в темата ама докато четях това си мислех.

Руске, имаш прекрасно дете! 
 Дай боже да има и в класа на моята бъдеща ученичка поне едно такова дете. И моето дете не чува, сега вече е с имплант и проговаря, но изпадам ужас от неразбирането на родителите и на обществото ни към тези деца. И на нас ни беше отказан балет по същата причина-" Не мога да се занимавам с нея, много говори"  Учителката беше запозната с проблема на дъщеря ми. Какво можех да и кажа.....освен колко дълго и мъчително е чакането на говора. И още много мога да напиша за това, колко е важна думата " интеграция" първо във всеки един член от обществото, учителки, децата, родители.. и т.н.
Страшно е ! Повярвайте ми! 

Дали да чакам чак до тогава?
...тя ще е чак втория срок...
Още утре ще ида да се срещна с госпожата...


Съжалявам за детенцето ти...
Всъщност, знам, че "съжалявам" не те топли,
но го казвам с най- добри чуства.
Възхищавам се на силата на родители като тебе   

Миленче, ще говоря и с родителите на Стефчо 

Знаеш ли?
Малко от родителите на "нормалните" деца
повдигат въпроса пред децата си още от детскоградинска възраст.
Изключенията са тогава, когато въпросното
детенце има контакти с такива и родителите
се чустват длъжни просто...такива са ми наблюденията...
....за съжаление....

...много мило...
...почуствах се, сякаш заслужавам орден...
Благодаря, но не се чуствам някак различен родител...

Защото...обяснявам:
В първи клас, след като обясних всичко на дъщеря
...реших, че и другите родители са направили същото.
Факта, че това никога не се е повдигало на РС
някак ме е успокоявал...може би...
Има и друг момент-
че на дъщеря ми й е трябвало време,
че да асимелира защо, аджеба бившите й приятелки
са взели да я отбягват...така предполагам.
По- адекватен отговор на въпроса ти нямам,
защото и аз взех да си го задавам напоследък...

А за тона....имаш право заслужавам го...

Гушкам те...
Желая ти кураж от цялото си сърце
и много сили на дъщеричката ти...ще са ви нужни 
Господ да е с вас


...иначе ббагодаря ви на всички, момичета     

Руска, благодария ти за милото отношение. Аз, ние, вече сме се приспособили към ситуацията и общо взето не приемаме нещата трагично. Има трудности, но то кога ли няма. Ако не беше нечуването, сигурно други притеснения щяха да са.
А за родителите на Стефчо - по себе си съдя, че най-много ми се иска и се стараем чрез всички обучения и всичките ни усилия, Диляна да компенсира загубата и да се чувства напълно нормално. Повечето време вече не усещам, че детето ми е специално. Има специфични грижи, но ние ги приемаме като специфични извънкласни занимания. Не знам, може би бих се ядосала, ако някой третира дъщеря ми като увредена. Затова и казвам да говориш с родителите на Стефчо. Ако аз бях на тяхно място, по-скоро бих се съгласила да проведа час на класа или друга форма на обяснение както за децата, така и родителите. Виж за учителите е трудно - те като че ли не обичат някой да ги поучава и допълнително обучава. В нашето училище учителите и директорката не искаха да им разясня, докато родителите и децата ме питат.
Поздрав и на теб и на момиченцето ти и успех!   

Наистина, дъщеричката ти е чудесно дете! Не те познавам, но ти си още по-страхотна, защото точно ти си я научила на това.  Дано да има повече такива родители!
И повече дечица с увреждания да могат да учат във всяко училище, в което искат и им харесва. Тук става въпрос за все още малки деца, а аз си спомням едно момче от гимназията - имаше физическо увреждане, което му пречеше да ходи нормално, някак си едва си придвижваше краката. Беше страшно умен, но околните - говоря за вече почти големи хора - 16, 17, 18-годишни, които като го видеха, че се задава по коридора, виждаха само физическия недъг и започваха да имитират походката му.  И досега не знам как това момче издържаше на тези подигравки. На мен ми се насълзяваха очите дори само като ги гледах как му се подиграват.

А за детенцето в класа на дъщеричката ти - може да поискаш среща с директора, класната им и родителите им - дано това има резултат.

Като чета темата и страха,който ме обзема от предстоящото тръгване на дъщеря ми/с увреждане/ на училище догодина ме обзема с пълна сила .Ще ми се да има повече деца като твоето,Руска,и повече родители,които да намерят време да говорят с децата си по въпроса.
Бих те посъветвала да поговориш с госпожата на детето си,непременно.Чудно ми е защо на родителската среща не е обсъждано.Аз отсега съм решила,че когато тръгне Бояна на училище ще държа на първата родителска среща да говорим за моето дете с посредничеството на госпожата.Искам другите родители да са наясно с проблема ни,не в детайли,но да са запознати.Чудя се и защо родителите на Стефчо досега не са повдигали въпроса/не изчетох цялата тема,може и да си писала/.
Сега Бояна е в градина,на 7г е,мога да кажа,че децата се държат мило с нея,даже много мило.Заслугата е на персонала.
Обаче извън градината ,бедна ви е фантазията.Не че често срещамнедобре настроени деца,обаче има и такива.Едно съседче всеки,ама всеки път ме пита защо тя не говори,глуха ли е.След като десетина пъти му обясних,че Бояна не е глуха,просто сега се учи да говори,то не спира да ме пита ,докато майка му само го подръпва и сумти.Всичко,всичко на тази възраст се крие в семейството,в това съм убедена.

Варенце,

Не се притеснявай толкова много. В класовете на моите има по едно дете с увреждане и то включително със сериозни проблеми. В началото имаше недоразумения с някои деца, но родителите на децата още на първата родителска среща обясниха за какво става въпрос и учителките също дадоха по едно рамо. Вече трета и четвърта година децата са добре и се разбират. Няма тормоз, няма делене. Приятелите на децата с увреждане също не са пренебрегнати или изолирани от другите.

Руске, о.к. разбирам те. Както и другите пишат, трябва да се обърне внимание на учителите и родителите върху проблемите за да не продължат да се задълбочават. Много от тях може би щяха да бъдат спестени ако още в началото родителите на Стефчо и класната бяха инициирали разговор на родителска среща. Защото са преценили, че не е необходимо не знаем.
Дано намерите изход.

Може би именно това е причината,
поради която съм приемала нещата за нормални.
Нормални, в смисъл, че щом Стефчовите родители
не са предприели (явно, че умишлено) някакъв разговор
с нас- останалите родители, то в такъв случай,
самите те не искат детето им да се третира като различно...
...а дали пък самите те не се надяват на някаква подкрепа?
...подкрепа, инициатирана от друг?

Миленче, успех и на вас! ...искренно се моля за вас...кураж!


Виж, сигурна съм, че има. Много!
Проблема е (както писах и по- горе),
че много от родителите предпочитат да си останат
"сляпи" към тези деца. Дори се молят да нямат
допирни точки с такива хора нито те,
а още по- малко пък децата им...
Та, проблема е, че чак, ако се получи някакъв допир,
то чак тогава намират време и сили да им обяснат.
...от немай къде....
Както, междупрочем е и в нашия случай....признавам си...
Но явно за повечето родители от класа на Ивка
няма място за притеснение, че в класа на техните деца
има глухо дете...
т.е...те навярно го имат като информация,
навярно са и обяснили на децата си,
че Стефчо не е с нищко по- различан от тях, самите...
но- дотам!
От там нататък нищо друго не ги бърка.
Децата им се развиват добре, имат приятели ... супер!
Не съм сигурна, че намират време да питат как е Стефчо с оценките....
...изпитал ли е трудности в часа по математика,
когато батерията на слуховия апарат му е паднала...
И кому са нужни тези притеснения....?
Та...мисълта ми беше, че...
чак като ти дойде на главата, тогава обръщаш внимание на проблема
....за съжаление....

Валенце, мила, има от какво да те е страх...повярвай ми
И, наистина. Непременно повдигни въпроса още на първата родителска среща.
ТИ, а не госпожата...
Само ти и никой друг не може да представи
проблема и страховете на родител като теб.
...и съм сигурна, че като го направиш,
нещата ще се развият много по- облекчаващо за теб и детето...
Стискам ви палци...кураж

Ето, именно за това споменах и по- горе.
Майките, родителита като цяло
избягват да обасняват тези неща от бита с децата си
до момента, в който това не стане наистина належащо.
До момента, в който те не почустват, че и тяхното
дете би могло да бъде потърпевшо от "различното" му приятелче.
Майката на съседчето явно няма намерение
детето й да има някакви допирни точки с такова
увредено (извинявай за израза) дете,
щом го дърпа с всички сили на разстояние от него...
....
Валенце,гушкам те...кураж и на вас

Ето, че пак стигаме до извода,
че въпроса е трябвало да се повдигне отдавна...за съжаление...

И аз това се чудя...

.

не предполагах, че родителската среща е толкова далеч, нашата е след десетина дни. имах предвид да повдигнете въпроса при следваща среща с учителката, уредена или предизвикана  .
успех, руска!

Руске аз самата съм преживяла драмата не на дъщеря ти а на СТЕФЧО.Нямаш представана самия ад които те подлагат и това не може да го оправи  никой друг освен силите надетето и упоритост   е аз не успях вечно  б ех черната овца......... но за сметка на това сега имам толкова приятели  че нямам думи.Изградих компания   и съм контактна.Моя съвет е  да ПОГОВОРИТЕ  за това тя самата да прецени кой и е истински приятел.Слава богу детето ми  се сблъска с проблема още от  малък (С МЕН)та сега в живота може сам да преценява.Играе и се разбира с РАЗЛИЧНИТЕ деца така както и с другите 

Много, ного вярно е това. Аз имам син с физическо увреждане - вродена аномалия на дясна ръка с недоразвити и липсващи пръсти. В началото на 1 и пети клас споделих тревогите си с класните му - казах, че не искам специално отношение(положително или отрицателно), просто ако забележат проблем от страна на учител или съученик на база на този проблем - държа да ме уведомят веднага. И двете проявиха разбиране и някак бяха облекчени, че аз първа повдигнах въпроса - те се притесняват като че ли, да не би ако те заговорят първи, родителят да ги заподозре в дискриминация на детето.
Руска - говори  с класната час по-скоро, колкото по -бързо започнете да говорите, толкова по-скоро ще има развитие на отношенията между децата. Вярвам, че всичко ще се нареди както трябва.

Непременно...
СтелиЯни, гушкам те и ти се възхищавам искренно...   

Днес не можах да стигна до госпожата,
че пък малката ми дъщеря ми я върнаха извънредно от детската заради ушобол...
...но утре непременно ще отида да потърся класната ...

Хайде, и пиши веднага, моля те! Различните дечица и проблемите им са много, но обикновено ги виждаме и се замисляме когато контакта ни с тях е пряк и докоснат нашето сърце, нашия живот... Държавата е мащеха за тях, но ако ние - хората , се опитаме да преборим предразсъдъците - всеки в своето малко дворче, в своята среда, макар и на парче, нещата все пак ще почнат да се случват. Родителите на Стефчо или не умеят, или нямат сили да се борят за детето си, но той е имал щастието да срещне дъщеричката ти и теб самата. Тя е положила началото и с твоя помощ очите и на другите ще се отворят , знам го. 

1.Ниска култура на родителите.
Всичко започва от вкъщи.Ако ние бъдем по толерантни и обръщаме малко повече внимание на децата си и тези около нас положението щеше да бъде различно.
Всеки се е затворил в собствена черупка и гледа да преживее и оцелее.
Социализирането на ''различните''деца трябва да започне още в детската градина.

Руске ти ,ще паднеш на улицата и няма кой да те вдигне.Толкова злобни и завистливи е станал целия народ ,че не ми се говори.

Изчетох всичко.В момента съм афектирана от нашата учителка и съм склонна да хвърля вината върху учителите и директорите. Но проблема е и в учителите, и в семействата.Ако едните или другите не си играят ролята- все не е добре. Ние сме едва 1 клас. В класа има дете с хиперактивност и дете с физически проблеми- очни проблеми и проблем на ръчичката. Учителката ни е неадекватна, за да не кажа по- силна дума. Обяснявала съм на дъщеря ми доста за различните деца, познаваме деца, които са различни. И в един момент учителката, която за щерка ми е като бог- слънце, се изцепва, че едното дете е "тъпо", другото "за нищо не става", приятелката й е "лигла" и т.н.Изумена съм.Разочарована.Не знам как да реагирам. Явно че с учителка не случихме. А някои деца и в семействата не обсъждат такива въпроси-ми как искате да са толерантни, възпитани и мили.Родителска среща изобщо не сме имали, с изкл. на 15 септември. Все пак родителите с епознаваме помежду си и вече си обсъдихме някои неща, които са ни направили впечатление на всички. Колкото и усилия да положа вкъщи, разитам че и в училище децата ще бъдат с Човек и Педагог.Изумена съм че един педагог може да изрече такива неща за децата, пред тях самите!