Изведнъж идеята ме осени (какво ти осени, тресна ме по главата направо )
И двамата с мъжа ми сме влюбени в този град, в културата му, настроението, красотата... няма какво да изброявам всичко положително и красиво, което един турист вижда в тази МЕКА
Може и да звуча налудничаво, но такава треска ме е обзела, така се вълнувам, такова неимоверно щастие и едновременно спокойствие ме обзема... дори само при мисълта да живеем там... чувствам се като на криле
Споделих с мъжа ми (1/3 французин, т.е. баба му е французойка, но без паспорт... дълга история), той също е възхитен от гениалността на идеята ми , но за него съществуват Лозана (прекрасен град) и Женева като алтернативи.
Аз лично не говоря добре френски (е, говоря и разбирам един прост разговор и ... дотук), не съм много запозната с хората, с живота в Париж, с нравите, менталитета (знам, че има много араби, но ако искате ми вярвайте, немските швейцарци с тяхното тесногръдие, тъпите албанци и сърби тук - не мога да ги дишам вече )
3атова мисля, че е време за промяна
Много моля да ми разкажете малко за парижани, за живота там, от гледна точка на българина, на европееца, на децата. Какво ви харесва, какво не ви допада, какво ви липсва ... абе каквото се сетите!
3нам, че е едно да живееш в един град, друго е да си на сватбено пътешествие ... но съм готова ей сега да тръгнем!