Живее ми се в Париж !!

Аз пък тъй се притеснявам ако знаеш. Незнам дали ми вия темата по долу.

Никой не познавам там, езика незная, мъжо ще бачка по цял ден...притеснявам се за всичко...
И то толкова много, че не ми остава енергия да се радвам. Радвам се на ентусиазма ти, де да го имах и аз...мене все ме е страх от промените...и това че незная езика направо ме убива...
И тъй.
Аз също ще се радвам да чуя малко за живота там.
Дано има мама, на която и се разказва.

Сега видях темата ти 
Мога да говоря само за себе си, но като цяло имаме допирни точки с теб, дано те заразя с ентусиазма си поне мъничко 

1. Не зная езика, но съм сигурна, че бързо ще го науча, понеже лесно уча езици, имам желание да живея в Париж, това е голям стимул. Дори, че не познаваме никого там, ние сме контактни хора, не се съмнявам, че бързо бихме се сприятелили.

2. Мъжът ми би работил в началото (френският му е матерен език), но имам вяра, че и аз някой ден бих намерила подходяща и интересна работа
Плюсът поне при мен е, че лесно се адаптирам, живяла съм по-голямата част от живота си в чужбина, обичам промените, контакта с хората... имам необходимата нагласа и при нас поне нещата биха били по собствено желание, имаме време да обмислим всичко.
Не че ако пратят мен или мъжа ми някъде на работа бихме прегърнали идеята от раз, та едно местене си е голям стрес. Но поне в нашия случай плюсът е, че ние определяме дали и кога да се местим.
Иначе Париж е страхотен град, грабна ме от първия път, когато го видях, интересен, космополитен... фантастичен е

3. Имам приятелка в Дания, която не е много щастлива там. Не познавам датчаните като характер, от друга страна знам, че и франсетата си падат ксенофоби... но никъде няма идеални хора. Ако превъзмогнете различията, половината от грижите ви отпадат веднага.

4. Гледам на различията Цюрих / Париж положително, понеже всяко ново място има своя чар, но аз прекалено дълго се задържах тук и имам нужда от ново място, с друга енергия. Цюрих ми "отесня", ако може да се каже така.
Обожавам големи метрополи, живяла съм в Лондон и ми липсва духът на голям град, който ме кара да се чувствам като преродена 
5. /повтарям се пак  / мечтател съм, обичам новостите и това винаги и навсякъде ми е помагало.

С голям интерес ще следя темата ти, а ти не се притеснявай, ако имате желание, ще свикнете. Бъдете си подкрепа един на друг и се радвайте, че ще сте заедно, понеже така всички трудности се преодоляват по-безболезнено. 

Ехаааа, блазе ти.
да ама аз съм и с малко дете и за него също трябва да мисля. Какво мога да му предложа- то има нужда от контакт с деца и приятелчета. В момента ходи с най голяма радост на градинка и се сърди като я вземам следобеда.
Моя мъж незнае и 1 думичка на френски така че и двамата сме гола вода в това отношение.
За това че сме контактни, съгласна съм. Аз също съм дружелЮбна и обичам да се запознавам с нови хора. Проблемът е къде ще ги намеря? Сигурно трябва по цял ден да се размотавам по улиците докато срещна някоя българка с детенце. И още нещо- ние ще бъдем там през зимата- тогава сигурно почти няма да може да се излиза на вън...

сестра ми се изнесе от Париж ...
мъжът и е от париж, но и на него явно не му понасяше там защото по начало нещеше да живеят там, но сестра ми каза - не аз искам в париж и така - купиха си апартамент и почнаха работа и двамата докато 2 години по-късно скапани от пренаселения хектичен град   дадоха апартамента под наем и се изселиха в Канада ...
та идеята беше че градът е красив, но дали в него ежедневието е същото както туристите го виждат? ...

Айде нови аргументи  
И ние сме с дете, почти на 4 месеца, но докато осъществим цялата акция, сигурно ще мине поне 1 година. Първо трябва да плануваме всичко, да обмислим идеята, а не да се впуснем с главата напред, да видим дали има смисъл, дали имаме шанс да се интегрираме (дотогава и мъжът ми ще има швейцарски паспорт).
При вас хубавото е, че сте zа кратко време, работата е сигурна, не поемате каквито и да е рискове...

Викат ме на съве6тание, после 6те ти пи6а от нас, тъкмо да обмисля как да те навия   ХУБАВОТО е, че не трябва да чакате толкова дълго, колкото ние  

Джеми,кефиШ ме  
Светогледът ти ми напомня за една моя приятелка българка, която , гледай какво съвпадение, беШе женена за французин (от Тулуза) но живееха в Париж преди да дойдат тук ( в Милано). 4етейки теб се сеЩам за нея  
Пожелавам ти да намериШ твоето местенце под слънцето където да се 4увствате добре с тати и Сара    

Ха ха, страшна си!
Ами то какво да ме навиваш, аз тръгвам с мъжо щото алтернативата е да си седя в Дания сама с бебка, а така не мога.
Абе то аз не че не се радвам ами прсто се страхувам от неизвестното. Ако нямахме дете изобщо нямаше да ми пука, но сега за нея най много се притеснявам.

Ха! С това темпо дето го кара милата само френски и трябва
Надявам се скоро да започне поне мама да ми казва че с тва "Ъ" хората вече взеха да ни гледат съмнително...

geminarius, наистина какъв ентусиазъм 
Аз също май много се задържах на едно място и очаквам с нетърпение някаква промяна, където и да е, с нов въздух, нови хора, нов език, нови манджи . Ей така, заради приключението 

Париж е красив град,но не виждам себе си да живея там.Винаги се обьрквам сьс улиците/аз и без това не се оправям добре сьс карти и имам нулево 4увство за ориентация/,а Метрото направо ме подлудява.Но ако трябва и имам шанс да избера голям град пред мальк,винаги бих избрала промяната и големия град.
Желая успех и на 2-те Ви с преместването натам

пс Това което мен не ми допада там,е 4е французите разбират Англ.ез.,ама не искат да го говорят и това си е...отговарят ти на френски,дори и по ресторантите такова впе4атление ми направиха,а все пак толкова туристи го посещават този прекрасен град.

Пумпи, внимавай какви думички иzполzваШ, че ние това и чакаме да се отплеснем на друга тема.  То сугурно Ще ние и полеzно сле лондонската история....

Ах, Париж. Много хубав град Аz там оЩе не съм била, но все планувам. Мене татито ми е zавърШил френската във Варна и много ми се иска с него да пообиколим парижките улици. Торнеросе, не се притеснявай zа малката фурия, Ще останеШ иzненадана колко бърzо Ще се приспособи. После има да се пули с датския
А на Geminarius Шапка й свалям zа куража Аz никога не бих тръгнала беz да zнам къде, какво, как и т.н. А и на мен в наШе село си ми харесва. Бих ходила и обикаляла, но все да се връЩам в наШата селска идилия тук..

Така е, обаче поне се радват, когато и ти самата се обитваш да говориш на френски и помагат.

На мен Париж също ми харесва, но това не е моят град мечта. 

Geminarius,

толкова е заразителен ентусиазмът ти! Направо ми се прииска да се преместя докато Четях. Само дето съм се местила достатъЧно и знам какво е, та съм сигурна Че ако ми дойде до главата, хиЧ няма да съм ентусиазирана. Но ако ти си живяла предимно на 1 място, може добре да ти дойде едно преместване и да те освежи.

А Париж е просто разкошен, великолепен, един от любимите ми градове... Винаги когато ми се отдаде възможност ходя там с огромно удоволствие и веЧе добре се ориентирам. Но по никакъв наЧин не мога да си представя да живея там. ВеЧе веднъж се опарих и се науЧих Че ако едно място ти харесва като на турист, това не знаЧи Че ще ти харесва и ако отидеш да живееш там. Ние така се преместихме във Виена, защото много ни беше харесало. После се оказа Че не толкова просто. Сега веЧе свикнахме и ни харесва, но трябваше доста време и на моменти съжалявахме.

Между другото не съм съгласна Че французите не говорели английски. Мъжът ми говори френски, но ако има затруднения те веднага обръщат на английски (ако са в състояние). ДалеЧ по-зле е в Италия, там те разбират идеално, виждат Че не говориш 1 дума италиански и пак си говорят тяхното.

Гeminarius искрено ти жалая меЧтата ти да се осъществи и да се Чувстваш много щастлива в Париж!

3a eзика, че не го говорите, не се притеснявай! След като мъжът ти отива в командировка, нека пита шефовете си дали няма да му финансират някой и друг курс по френски, преди да тръгнете?
Моят мъж е преподавател по френски  и точно такива хора обучава - бизнесмени, босове и т.н., които спешно, бързо, в рамките на 1-2 месеца трябва да проговорят френски.
На запад тази практика не е необичайна, така че пробвайте, нищо не губите.

От опит знам, че хлапетата попиват нови / чужди езици безпроблемно! За нула време ще видиш как ще почне да ломоти! 
В Париж не е студено през този период, когато вие ще сте там, ще можете съвсем спокойно да си излизате. Климатът не е много по-различен от българския.
Това също е причина да избера Париж пред Лондон /2-ра опция  /, защото ако е заради влагата, то и тук си я имаме. 
3а новите хора - първата крачка вече си я направила - тук има мами, живеещи в Париж, със сигурност ще се запознаеш и с жени от други националности, това да ти е последна грижа. А и така по-бързо ще свикнеш с френския. 

Моят мъж е 1/3 французин, 2/3 българин. И двамата обичаме да живеем в големи градове, да се разхождаме, да ходим на кино, на концерти - типични градски чеда. 
Не че след години няма да ни се заживее на някое диво място - никой не отрича и такава възможност. Но в европейски град като Цюрих, където вечер след 20.00ч. и през празниците улиците са пусти - все едно си на село, всичко е толкова празно и тихо. 

Такава съм си, близнашка му работа, не ме свърта на едно място - живея от мечта до мечта, винаги си имам цел, някаква идея, предизвикателство... и си го гоня тихинко, но методично. И си тренирам нетърпеливостта, към която съм склонна. Тъкмо постигна едната мечта, аха да ми стане скучно и хоп - изневиделица ново нещо ми прищрака. От няколко години се наблюдавам и сега тъкмо след бебето се чудех какво ли ще ми дойде тоя път на ума... все си мислех, че ще е нещо от рода на смяна на работата, а то - Париж, моля ти се! 

А, такива алтернативи, за такова кратко време дори не си заслужава да ги обмисля човек. Използвай възможността, дори да не ви хареса, това е нещо, което ще ви свързва, което ще ви сплоти, дай боже и да остави незабравими спомени!
Вкъщи човек може да си седи винаги. Животът е движение, радвайте се, че имате такава възможност!  Времето минава толкова бързо, че на място няма да ти остане време да се притесняваш за каквото и да било! 

Ами... то мойто малко ненаситна работа, обаче така ми е влезнала тая муха в главата...
Одеве споделих и с майка ми - прие идеята много положително, даже с възторг, а тя ме познава - явно съм на прав път. 

Хич не ме притесняват улиците, добре съм с ориентацията, а и все ще питам някого, няма страшно да се загуби човек.
Централните улици вече ги знам, а ако се загубя, ще опозная по-добре града. 
Е, няма да се бутам в гетата баш, ще гледам така по-централно да се загубя 
И аз забелязах, че франсетата не обичат да говорят на английски - ми тогава ще им говоря на френски, колко му е!  Последният път ме разбраха, че даже и майтапи си правих с един келнер. Абе слушам, че нещо ме бъзикат с мъжа ми, интуитивно разбрах половината лафове, другата половина заради знанията... и накрая реагирах учудващо и за трима ни  на съвсем правилен, макар и скромен френски... и пичът явно се изкефи! Видя, че си давам зор и че имам желание за комуникация, а това е много важна предпоставка, ако човек иска да бъде приет от местните.
Аз не се притеснявам да говоря, така се учат езици... мдам 

Благодаря, Вяра! 
Като му дойде време за местене, живот и здраве, вярвай - взимаме полагаемите ни се килограми в 3 куфара, кучето в клетката и нищо друго!
Всичко, което може да се набави, ще го купуваме на място. Не съм зависима от вещи и подобни скрупули, то самото местене си е стрес, че и да пренасям цяла къща.
Имам 3 такива местения зад гърба си - стигат ми.
Аз съм сигурна, че туристът гледа през друга призма на един град, от тази на живеещите там.
Днес само се роди идеята за местенето, тепърва ще набираме мнения, ще отидем поне още 1 път до Париж, ще се свържем и с други хора, в местни форуми, ще въпроси ще питаме, ще проучаваме как стои въпросът с работата... и пак няма да знаем всичко.
Всичко с времето си, умеем да чакаме.
Аз досега само веднъж съм попадала на французин, говорещ английски, но през останалото време винаги аз съм говорила на френски (да приемем )
Езикът ми е последна грижа.

Аааа, ние не тръгваме през глава, недей така
Поне 1 година ще си седим на дупетата и ще обмисляме, ще сравняваме възможности, про, контри и т.н. Не сме на по 20 г. и без дете, че да се бухнем безразсъдно в едно такова приключение 

  аz ти желая успех, но проблемите им не бяха със ранното zатваряне на магаzините а по скоро с пренаселеността и хектиката. няма места zа паркиране, не може да ходиш иz града с кола ако не искаш да се zадрсстиш с часове, вzемаш метрото. в метрото вечер пък е доста опасно всякакви се моткат та не само това беше пречката zа иzлиzане вечер, а и това че след като си прекосил 2 пъти града с метрото на отиване и врсщане от работа и си прекарал в подzемията около час и половина или два ... хич не ти се врсща там ... също така не е хич чисто, както около туристическите обекти ...
то нейния мъж е француzин и си е от париж,  но мраzеше живота там и по принцип не щеше да живее и работи там ... опитаха zащото тя искаше но и на нея не и понесе особено добре.

Благодаря, че сподели, такива информации също са ми от полза.
А какви са хората там? Напр. за немци и швейцарци е типично да са по-хладни, макар да има и изключения, та кое е типично 3а парижани и франсета като цяло?
сестра ти и мъжът ти как се чувстват сега в Милано? 

Хора,

метрото в Париж хи4 да не ви пла6и - толкова фасулска работа е и именно заради него никога не бихте се загубили в Париж. Вземате си едно малко план4е на метрото/раздават ги безплатно/ фиксирате добре къде искате то4но да отидете, къде сте в момента, много внимавате с посоката и 6те видите 4е е невероятно лесно. Е като първи път може и да се "загубите" ама това не е никак стра6но после веднага 6те се оправите. И мен ме бе6е страх в на4алото, ама после виждате 4е е невероятно лесно - пълно е с указания в метрото, които много помагат и са много практи4ни пък дори и да не знае6 френски - важното е да 4ете6 латиницата Няма ни6то стра6но в Париж - много е приятно даже да се разхожда6- при мен проблемът бе6е, 4е не оби4ам сама да се разхождам. А атмосферата е страхотна по улиците. Торнерос4ето да не се притеснява от зимата в Париж - много е мека - те там такива зими като в България не са и сънували - вижте ина4е онова лято с голямата жега - 6тяхме да "изпукаме" в буквалния смисъл на думата - аз ли4но понеже и вентилаторите бяха свър6или по магазините, на ден си взимах поне по 6 хладни ду6а.

ами не са в Милано а в Канада - там се говори и англииски и френски. там са добре - дадоха апартамента в Париж под наем и двамата работят ... работа си намериха веднага ...
а за хората в ПАриж - не знам той не обичаше французите, въпреки че са му сънародници, е сега защитаваше си френското като го сравняваш с немско или друго - родолюбие май му се вика, но не обичаше да общува и работи с тях и много лошо ги коментираше, а да не говориме за простотията по улиците - накрая каза че деца няма да имат докато им се налага да ги отглеждат в парижката мръсотия - не било за деца там и се преместиха   

Пардон, обърках постингите, ти верно каза, че са в Канада 
Сега там доволни ли са?

ами той е много доволен, работата му е 100 пъти по-спокойна, няма такава бюрокрация като френската и какви ли не лежачи и измишльотини, има повече възможност за кариера защото там много не важи това със стажа а повече със способностите ... тя си работи по разни проекти и добре се разбира със всички ... но тя като по-общителна и динамична малко и е диво там но всяко нещо си има предимства и недостатъци така че - всеки си избира. А те сега през септември ще имат бебе
 

Точно така е!
Аз още преди години като съм идвала в Париж като турист бях удивена колко лесно може да се оправи човек тук! То по-лесно е в София да се загубиш!

Да, с метрото лесно се свиква, просто следи6 посоките, има логика в цялата система, наистина са се постарали да опростят всичко. 

На мен по ми допадаше RER-a, метрото беше малко миризливичко. Иначе е като всяко метро по света, добре организирано, наистина не може да се загуби човек.
Що се отнася до това да живееш в Париж, не е много удачно, трудно се намира хубава квартира и жилищата обикновено са мьнички

Но затова пьк в Ile de France има страхотни градчета и селца и всякакви паркове, атракциони, збавления за деца и вьзрастни. А за замьците и историческите места да не говорим. Париж е далеч по-безинтересен в сравнение с околностите

.
Точно така зимата е супер!!
само дето основната магистрала А10 се беше задрьстила 2003 за два дни защото един ден точно след Нова Година неочаквано заваля сняг-имаше покривка един см, но това блокира цялото движение около Париж. Затвориха училища и т.н. На нас ни стана много смешно че от такава дреболия напрвиха бедствено положение, ама се оказа че нямало снегорини защото не се предвиждало през зимата да жали сняг в този район.
А лятото 2003 като бях бременна така нямаше никьде вентилатори, тьрсих и не можах да купя никьде. Ходех на басейн нон стоп, та един ден като се врьщах гледам термометьра на кметството показва 46, след секунда се изключи. Това бяха онези всеизвестни страшни горещини. Слава богу гарсониерата ни беше северна, но все пак не се дишаше.

Но пък това, което ми хареса 2003 лятото в Париж, бе, че на всяка крачка има чеШми, та може човек да си пие вода на воля и да се раzхлажда.

А иначе как е социалната система, мами от Франция?
Майчинство, детски, медицинско обслужване, училиЩа, данъци?
Струва ли си да се иzнасяме и ние натам?

Браво на ентусиазма ти и то с малко дете
На мен Бристол ми се струва голям, дето е колко по-малък от Париж  Първите месеци живеехме баш в центъра. Беше едно горещо лято 2003 . Като излизам навън с детето прахоляк и шум. Градинките пълни с младежи налягали по тревата. Апартаментът беше точно до един нощен клуб. Петък и събота вечер не можеш да заспиш от шума до към 6 сутринта. Наслушах се на цветущи псувни на английски и на истории за изневери  Добре, че мъж ми по-вдяваше та превеждаше понякога. А малко по-встрани от нас една от най големите детски болници на Острова, почивен ден за линейките няма. В един момент бях станала  от непрестанния шум.
Изнесохме се в покрайнините и само от време на време ходим на екскурзия до центъра
А за метрото като казвате имах случай, качвам се в лондонското метро сменям 3 линии, много горда, че се оправих сама и после ми казаха, че същото разстояние съм можела да го мина с един номер автобус за 5 спирки 
В общи линии разбрах, че Софето си е едно голямо село, затова си го харесвам толкова много 

Много благодаря zа мненията дотук. Това, което ме интересува о6те е

1. как стои въпросът с детските ясли и градини? има ли достатъчно, чака ли се дълго, скъпи ли са?
майчинството колко е?
тук напр. миналия месец сме в лист на чака6ти zа ясла zа януари 
цената се определя от доходите на родителите, което при нас може би 6те е пове_е от наема на апартамента 
майчинството е миzерни 14 седмици  ...

2. ако напр. човек живее иzвън Париж, с кола колко се пътува (грубо сметнато)? тук, напр. хората пътуват предимно с влакове, понеже градът е малък, няма достатъчно места zа паркиране и платените гаражи са много скъпи. пътува се средно 30 мин. до центъра на града.

абе раzкажете каквото ви дойде на ума, т.е. и положителни и отрицателни не6та, да има баzа zа сравнение 

МНОГО благодаря zа отzивите 

здравей,
на първия въпрос не мога да ти отговоря, нямам инфо, но на втория да ти кажа следните наблюдения:
апатамента им е не далеч от центъра. места за паркиране не може да се намерят ако щеш с часове да чакаш за място. те имаха подземен паркинг към апартамента но баща му така и не отиде на гости у тях втори път защото било невъзможно да се паркира - така че гостите ти с коли ги отпиши.
Квартирите са страшно скъпи - веднъж казаха че ако нямали собствен апартамен заплатата му на инженер, квалифициран специалист едвам щяла да стиге за наема + разноските, защото така и не успяваха да спестят някакви пари дори и като не плащаха наем.
Около реката - имаше в близост един канал на Сена беше пълно по цял ден с играещи петанка бездомнизи които пикаеха къде ли не и миришеше ужасно не можеше да се мине под мостовете -  т.е една нормална разходка край реката с количката и бебето ми се струва много миризлива     и опасна
Той отказваше да пътува с кола из Париж. Ама винаги ползвахме метро, като вечерите късно ми викаха сега стой си мирно и мълчи че всякакви се возят да не разберат че си турист.
Родителите му имат къща в предградията - до там се стигаше за около час и половина - два с колата като се задръства човек навсякъде в разни тунели и какво ли не, като се излезе от града става лесно ...
В предградието - чисто спретнато, къщички, ливадки, градинки ... но майка му беше издивяла от скука и само си мечтаеше да продаде къщата и да се забута в града, но бащата е домошар и обича спокойствието и дума не дава да се изрече, та майак му не стои в предградието а мине не мине малко време взима самолета и я в България я в Канада 
В петък вечер, събута сутрин, неделя вечер , парзници и други - излизането и влизането от града траят часове при скорост от мах. 15 км. ч.
Друго не знам какво да пиша не съм живяла там, само си карахме ваканциите в париж доста често, защото ходихме на гости - от тук с влака ни беше 5 часа път след работа в петък и веекенда си го карахме там и после на обратно, други дълги ваканции ходихме да се моткаме из Франция ... та имам някакви наблюдения като що годе редовен  посетител, но за социалните уредби нищо не мога да кажа 

За ясла се чака доста и записват децата още като се родят, като предимство имат работещите майки, тоест ако не работиш почти нямаш шанс за нормална целодневна ясла, но може да ползваш почасовата. Иначе не са скъпи- цената се изчислява на база дохода на семейството.
ПО втория въпрос- наистина е трудно с паркирането, но при нас поне повече от половин час ( и то това се случва рядко) не сме обикаляли за място.
Паркинга събота и неделя в мястоъто, в което живееш ти е безплатен, като за целта трябва да ти е регистрирана колата там. А за през седмицата си вадиш карта и ти излиза към 15 евро на месец.За задръстванията- наистина са голям проблем и е по- бързо  да се предвижваш из града с Метро.
За предградията- знам, че има и хубави и не толкова добри места, но лично аз нямам идея кои са.
За сега това се сещам:)

Много интересни не6та споделя6 и ти благодаря, че си ми отделила толкова време 
"Обеzпокоява6то" не е точният иzраz, но малко съм раzочарована от това, което си писала, наистина не си представях така не6тата.
На фона на Циурих София понякога ми се вижда хектична, като стане въпрос zа превоz с градски транспорт, количка, багажи и т.н. ...
Може би сме раzглеzени тук, понеже градът е малък и в момента от нас до центъра пе6а отиваме zа около 20-30 мин. спокоен ход.
При всички случаи 6те продължаваме да търсим опции и въzуможности, Лоzана съ6то е една от тях 

Раzбирам, тук не6тата са горе-долу съ6тите. 3а паркиране и детски градини, де 
Много благодаря zа отzивчивостта, беzценни сте, момичета 

хм. аз ти писах какво ми е направило на мен впечатление, но аз ти казвам че съм била само на гости. т.е не съм "вътрешен човек" може би други потрбители ще могат да ти дадат по-точна информация.
На мен ми се струва супер за да ходиш нагости там и музеите и многото магазини и метрото много ми е интересно, но не мога да си представя преди и след работа да прекарвам по 1 час вътре в най-голямата навалица.
но пък има хора на коите им харесва един начин на живот и хора на които им харесва друг, та ако можеше да се опитва всичко докато си избере човек какво най му пасва
Успех в търсенето и ако пробвате с Париж дано се настаните добре 

Хубавите предградия са в югозападната част Не бих се преместила в Париж - ако ми толкова домъчнее за навалицата - максимум 30 мин и съм там или 10 и съм във Версай- разбира се ако живееш в предградията без кола е  трудно Много е тихо красиво и подредено- чак понякога ми става скучно-добре че един от най големите търговски центрове е в нашето градче  Социалната им политика е много добре развита това може би ми направи най силно впечатление във Франция

Париж е много хубав град.
Много интернационален, има хора от вси²ки ²асти на света. Животът наистина е много динами²ен, скъп, има голяма конкуренця, времето не винаги е хубаво и въздуха е замърсен, но определено не е бярно ²е не може да се живее с дете.
Аз имам син²е на година и три месеца.
И между другото въпреки ²е жибея ж Париж съм си влубена ж СОФИЯ.
Успех
Марина