Как се справяте психически?

не се справям...даже се обезкуражих ..... а за капак около мен все бременни...една сега ще ражда всеки момент....една бивша колежка в 4-ти месец, друга колежка в 3,а днес разбрах и за друга колежка бременна във 2-ри месец...простооооооооооооооооооо е страхотно за тях, а аз мисля да се хвана здраво за кариерата..какво пък...като няма друго...

Здравейте мили момичета.Искам да ви кажа,че съм го изпитала същото и знам колко е трудно и болезнено това чакане,но искам и друго да ви кажа,запомнете че психиката е много важна.Знам че е трудно да не го мислиш,даже невъзможно но постарайте се да мислите позитивно и всички ще бъдете дарени с рожби.Пожелавам ви успех и ше ви стискам палци,в скоро време всички да се похвалите

здравейте на всички! Много е хубаво, че можеш да споделиш с някой какво те тормози и ти тежи. Темата е много хубава. Този месец е поредният, през които не се получи и при нас. Опитваме от около година. Психически  не се справям никак добре! Много тежко го понасям. Плача когато се сетя. избухвам. Само пред мъжът ми. Пред останалите съм усмихната и щастрива. А сърцето и душата ми изпитват неутешима болка. Все мисля за работата, но каквото и да си говорим каквото ти е на сърцето, това ти е в главата.  Надяваме се всеки месец, ходим всеки месец на специалист в Пловдив, уж всичко е наред, а пак не става. Около мен всички забременяват и си имат бебчета, което е много хубаво. Но ми омръзнаха реплики от рода на - айде вече е ваш ред! Само не се притесняваите и ще стана! Искам много бебче, но чувствам,че се предавам вече.  Кажете ми Вие как се справяте? Дайте ми някакъв съвет. Благодаря!

Здравейте момичета.... Аз.... всеки месец се чувствам като в дупка... тези 12 месеца бяха много тежки ..Всеки месец чакаш и накрая    отдавахме го на стреса... понеже се занимавахме със собствен бизнес... препоръчаха ми да се по успокоя ... е единствения начин да се успокоя е да престана да мисля за бизнеса и така ... затворих си магазина.. и сега се успокоявам .. седя си в къщи и не мисля за проблемите... дано този път да няма пак разочарования пожелавам на всички Здрави и прекрасни бебчета.... дано мечтата ни да се сбъдне.....

Момичета,бадете силни.Аз чаках цели 4 години,нямаше причина да не става просто всичко беше наред,но акъла ми беше непрекаснато там и това е играло голяма роля.В момента в който се реших да пристъпя към инвитрото защото вече нямах сили да се боря-ЗАБРЕМЕНЯХ  .Всичко беше ок и сега се радвам на разкошен син,с който господ ме дари.Затова ви казвам,че трябва да сте спокойни и да вярвате че скоро време ръцете ви ще са запълнени с огромно щастие.Иска ми се да ви кажа да не го мислите,но зная че това е невъзможно,но все пак опитвайте се да се разсейвате,акъла ви да не е все там и ще стане.ВЯРВАЙТЕ СИЛНО,и изгонете отчаянието от себе си!Ще ви стискам палци на всички

Само мисълта ,че си имам едно детенце ме успокоява...Тази  тема много ме натъжи...Момичета


                                                                                           

Като погледна тази тема и винаги отговора в съзнанието ми е НИКАК.
Уж се справям, имам сили и надежда, но имам дни в които всичко се срива и ми иде да се  .За съжаление трябва да се премине през това, явно такъв ми е предначертания път и няма да се върна назад.Чакам моето бебе да дойде когато то реши и когато е готово да се срещне с такава майка като мен 
Утре ще излизаме с колежка да избираме дрешка за друга бременна колежка и не знам от къде ще имам сили да не рева през цялото време 
За себе си съм решила,че когато Бог ме дари с бебе, задължително ще даря яйцеклетка на някое нуждащо се момиче и ще им помогна и на тях да имат бебе.Дано дойде по-скоро този момент 

Уж, трябва да  бъда силна. Работя много, през останалото време спортувам, пътувам. Лошото е когато остнана сама, едни такива мрачни мисли ме връхлитат
Въпрек ивсичко съм сигурна ,че всички ще бъдем дарени с прекрасни здрави бебчета. Само трябва да минем пре по-вече изпитания.
Поглеждам го и от другата страна,оценява това ,което имам, обръщам внимание на нематериалните и стойностни неща.
Не се отчайвай, само още малко търпение

искам да допълня че тази борба продължава вече 4 години и 4 месеца

Ралче, много много ми стана мъчно като четох
Гушкам те!

гуш миличка 

Тоооооолкова трудно,че вече изтрещявам!
Борбата при мен продължава вече 5 години. 60 месеца на разочарования, сълзи, мъка, самообвинения, отрицание, апатия, психясване и ......... още и още. Най-тъжното е, че причина никой не открива.Първите 15 дни от месеца са веселата част изпълнени с надеждата хайде този път вече ще стане. Надежда, надежда, прекрасен секс, който завършва с мисълта "ох дали" и "този път вече стана чувствам го"  да да ама не. Тежко ми, е трудно ми е, разкъсвам се, чувствам се некачествена и непълноценна
НО това не е начина.
Не трябва да е така.
По този начин резултатът е само един- губиш се, оставяш живота да минава покрай теб, вторачен в мечтата си изпускаш моменти, които няма да се върнат никога повече, затваряш се в себе си и започваш да губиш и най-близкия си човек с който в един момент вече се оказва,че не правите любов, а секс по разписание. Идеята която те е обсебила го превръща в производител на сперматозоиди........
Изгубих си живота, веселието, превърнах се в тъжен човек.
Казах си край не мога да живея повече така. Не знам до кога ще издържа, но ще се опитвам да живея пълноценно( а не от овулация до овулация) Не спирам да търся проблема, но вече се усмихвам, събуждам се без да ме залива депресията и заспивам от умора, а не от плач. Ако стане стане ако не все пак живота е един, кратък и наситен със събития(и тъжни и приятни) и това си е моят живот. Вече не се чувствам по-малко жена от това,че не мога да забременея. Все още се натъжавам когато ми дойде, но това е само за миг(повече не е нужно).
Кураж момичета !!!!!!! Помислете колко хубави неща има около вас, колко хора ви обичат независимо дали имате дете или не!
Пожелавам на всички ви успех и повече усмивки!!!!!!

Доли, много хубаво си го казала.Пожелавам ти сила, кураж и още много усмивки