Как се справяте психически?

Да ти кажа честно през изминалия месец бях сигурна че съм бременна,имах всички симптоми и вече бях с нагласата че ще ставам мама,през ден си правех тестове и се гледах така все едно съм забременяла,но ето че вчера М ме навести  ,така че бъдещи мами гледайте да не се настойвате положително или отрицателно,просто гледайте по- небрежно на нещата,защото е голяма болката и разочарованието когато видите че пак не е станало,и съм сигурна че много жени са го изпитали.Предполагам ще стане когато най-малко подозирам.Желая много късмет на всички които искат едно малко бебче,а защо не и две. 

и аз така...много е гадно.
А времето минава толкова бавно, когато чакаш. Може би просто не трябва да чакаш. Не знам и аз търся отовор.

Наистина е много неприятна тая работа - чакаш, надяваш се и после.... разочарование... По едно време толкова вече бях изкукуригала, че обвинявах мъжо, че той нещо не прави както трябва и затова още няма резултат... 

Откакто обаче подновихме опитите, съм решила - никакви такива. Бебеправя и в същото време си правя разни планове за близките месеци, ако не съм бременна как ще попътувам и ще полудувам...   

Да не мислите, че не се развличам и аз... За последния месец сме ходили на 3 различни пътешествия зад граница - емоции, хубави моменти колкото душа иска... И пак, след като се върнем, тайно си тая в душата "Ето колко хубаво би било да сме заченали нашето бебче в друга държава...".

И пак и още си чакам...

ех, колко ми е познато и на мен, макар че само трети месец опити правим, вече знам колко е дъъъълга втората половина на месеца, как половината месец живееш различно от другата половина, как всичко съоразяваш с това и не можеш и не можеш да спреш да го мислиш. Лесно е да се каже "не го мисли и то ще стане", обаче човек не може да нарежда на мозъка си какво да мисли.
Аз всеки месец съм с колкото си искате симптоми и още не мога да се накарам да не им обръщам внимание. Ходя си по улиците и все ми е толкова лошо, че ще припадна

И аз пътувам, забавлявам се, виждам се с приятели, но вътрешно за едно си мисля.

На всичкото отгоре както и да си се настройвал, като ти дойде все ти е гадно.

Този месец обаче имам много по-добра настройка - решила съм че съм бременна и се радвам и ми е весело. Има много време още да чакам, но поне докато чакам съм решила да имам хубави емоции ... дано хубави и да си останат. 

Как ли!?
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига

Не се справяме, но живеем живота, такъв какъвто ни е отреден и какъвто си го направим...

Всячески се старая да се нслаждавам на мига, да дарявам любимите ми хора с много обичи да ги правя щастливи...

Мъчно ми е, тежко ми е, копнея за рожба, но в тази си мечта не съм сама и това ме прави силна!
 

Много ни беше трудно на мен и мъжа ми, но се подквепяхме взаимно. Цели 8г. чакахме и копняхме и за миг не сме си помисляли да се обвиняваме взаимно. Слава Богу вече имаме бебчета и сме страшно щастливи. Не се отчайвайте и се подкрепяйте взаимно.

 

Аз лично се опитвам да не мисля вече за това, преди много влизах във филми, но видях че похабените нерви изобщо няма да ти помогнат нещата да се случат, а напротив трябва обстановката да е спокойна.За загубата на мъжа - това е почти сигурно, ако постоянно му се дудне на главата за дадения проблем.При тях трябва да се действа така, както говориш на малкото дете, мило и спокойно без прояви на агресия. , а трябва ето така - 

Аз предпочитам да си намеря някакво занимание,опитвам се да излизам по -често,да се радвам и на др неща и леко да загърбвам проблема.Само има едно НО при мен.Всичките ни приятелски семейства и мои колежки са с бебоци и като излизаме сенатоварвам доста понякога.Особено като започнат с това айде де няма ли да става вече и т.н.Но има мн радости в живота,така че да се радваме сега на тях,а като дойдат бебчетата ... 

Как се справям ли  ми когато имаш до себеси хора на които можеш да разчиташ и те подкрепят,а не ти натякват за това че имаш проблем,всичко е по-лесно.Да,чакам и аз всеки месец,но въпреки неуспеха до момента, силно вярвам ,че един ден ще съм мама

А ми аз се надявам че ще си имам един ден детенце
и вярвам във това и надеждата ме крепи
тежко ми е
разстроена съм
плача си
но това не ми помага
останала съм без нерви
тъжна съм нещастна съм
искам да си имам бебе и да съм щастлива

Завиждам ви благородно на всичките, които имате толкова много воля. Е, аз също мислех, че съм силна, обич и подкрепа непрекъснато получавам - той дори не се съмнява, че няма да се получи, но аз съм в постоянна параноя. Всеки месец при най-малкия симптом ставам щастлива и започвам да се навивам как да очаквам скоро да започна да се издувам............. и всичко, докато не ме среже коремът, не изтичам до тоалетната и не седна на чинията с въздишка - "Пак Always, а не Pampers". Но поне тук малко да се поизплача, че вече ми е съвестно да ме виждат нацупена и крива. Ми,  , оставам да си чакам и този месец, тази седмица какво ще се случи и напред към следващия месец.

Хубав ден, момичета     

браво, страхотна тема!!! 
Рожбо, комикс, RAL4E - страхотно казано!!!  
имаме прекрасни мъже, който са плътно до нас, а както се казва: ''щом сме двама - страшно няма!'', да има трудни моменти, но има ли любов винаги има изход! 
но има и друго - аудулинка каза нещо в седмична: ''без вас нямаше да мога да стигна до тук'' и е много права. форума, информацията, всички момичета, подкрепата, приятелството, помощта, опита и разбирането - това е безценно!
старая се само планирайки и мечтаейки за бъдещето да не изгубя настоящето, да не позволявам на разочарованието от поредния цикъл и от неосъществената мечта да засенчи всичко, защото слънце винаги има! затова избрах за себе си положителната настройка и мислене, и макар понякога неизбежно да има болка тя е за кратко - това е моя начин. вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!!  

До този извод стигнах и аз.

Направо настръхнах!Прекрасно е! И ще се старая да спазвам твоето мото.

Добър въпрос.
Рожбо, Ком, Ралче, Аудулинка и Атадар   
В началото ми беше трудно, плачех си, страдах... не бях сигурна, че половинката ми разбира емоциите ми и от това болеше повече. Но в последствие се уверих в пълната му подкрепа. В момента ми е спокойно и равнодушно. И да не забременея няма да се свърши света. Не знам как стана, една сутрин се събудих и си казах - абе кво съм се втренчила в това, някак, някога може и да стане, но до тогава би било глупаво да спра да живея пълноценно и ме обзе невероятно спокойствие. Сега мисля за това, ходя си по доктори и процедури, но няма сълзи, няма мъка - ако стане - стане. И ако ми се яде кисела краставичка - то е защото много обичам кисели краставички. Толкоз!

Споделям думите на Щица.Но то е защото сме родени на една дата.Кармична връзка явно
С времето все повече идва надеждата.Особено когато тръгнеш в правилната посока 

Здравейте момичета. Да се запиша и аз в тази тема - така важна за мен през тези два месеца, които изминаха толкова бавно, а без очаквания за мен резултат. Първото ни дете, което е на 5 години стана веднага от раз, но явно сега няма да е толква лесно. Точно това най-много ме разстройва, защото ако човек има нагласата че и първия път е станало по-трудно няма да се надява така. Много ми е трудно да се справя психически, признавам си го. Дори и да получавам подкрепа от семейството си пак ми е трудно и ме боли,когато отида  до тоалетната и видя, че пак не са ме пропуснали и този месец гостите от Червен бряг. Ще се надяма, ще се моля и съп си поставила като ултиматум(доколкото е възможно разбира се) да не го мисля толкова , донж най-накрая да стане.  :pray 

 На мен ми е много трудно вече, даже умишлено не влизах във форума повече от месец, защото много се разочаровах и много плаках, този месец пак ми дойде даже сега съм  , но не се разочаровах толкова - просто не чаках, макар че пак ми стана тъпо. Но предния месец си беше мнооого гадно след 12 дена закъснение да цъфнеш  само вие можете да си представите какво разочарование беше...
 И сега пак рева и аз не знам защо, ама вече 4 месеца нищо .....

Момичета психически е трудно сам човек да се справи,тук вашата подкрепа е голяма,аз след всеки провал благодарение на вас се изправям и продължавам напред.Прегръщам ви всички и дано всяка една от нас накрая бъде щастлива

Изобщо не се справям Падам във все по-дълбока дупка и незнам до къде ще ме доведе това, може би в лудницата

Момичета,в бебеправенето най-лесната част е зачатието(поне според мен).Много по-трудно е след това-да го задържиш,да се развива правилно,и накрая да родиш здраво бебче.Говоря от опит.Понякога причините за незабременяване може да са елементарни и бързо отстраними, както беше при мен,но ми отне две год. да ги открия.След като ги открих,забременях на първия месец след лека стимулация.Бременността ми не завърши благополучно,но да се върна към темата-знам,че очакването е невероятно трудно и мъчително,но рано или късно то  се оправдава.Човек,неизживял подобна болка,би ви посъветвал да не мислите за това,но аз знам,че е невъзможно.Каквото и да правите,с каквото и да се захваните мислите само за едно...(и това знам от опит)Така ,че момичета,моя съвет е не да спрете да мислите за това, а да се опитате да си изградите позитивна нагласа и да си повтаряте,че рано или късно ще успеете!  Успех на всички!!!!

Добро утро и БРАВО милички,

едва дочаках да дойда на работа и потъна във вашите мисли и преживявания.
Наистина, добре, че го има този форум, става ми някак по-леко, усмихвам се, денят ми започва с вашите положителни и топли думи.
Тежичко ми е пак и пак си скърбя от ввреме на време, то си е неизбежно, но.......   от тези ваши думички ми става топло и ведро и искрено се надявам да се "излекувам" от това мрачно настроение.

Прекрасен ден на всички    

не се справям...даже се обезкуражих ..... а за капак около мен все бременни...една сега ще ражда всеки момент....една бивша колежка в 4-ти месец, друга колежка в 3,а днес разбрах и за друга колежка бременна във 2-ри месец...простооооооооооооооооооо е страхотно за тях, а аз мисля да се хвана здраво за кариерата..какво пък...като няма друго...

Здравейте мили момичета.Искам да ви кажа,че съм го изпитала същото и знам колко е трудно и болезнено това чакане,но искам и друго да ви кажа,запомнете че психиката е много важна.Знам че е трудно да не го мислиш,даже невъзможно но постарайте се да мислите позитивно и всички ще бъдете дарени с рожби.Пожелавам ви успех и ше ви стискам палци,в скоро време всички да се похвалите

здравейте на всички! Много е хубаво, че можеш да споделиш с някой какво те тормози и ти тежи. Темата е много хубава. Този месец е поредният, през които не се получи и при нас. Опитваме от около година. Психически  не се справям никак добре! Много тежко го понасям. Плача когато се сетя. избухвам. Само пред мъжът ми. Пред останалите съм усмихната и щастрива. А сърцето и душата ми изпитват неутешима болка. Все мисля за работата, но каквото и да си говорим каквото ти е на сърцето, това ти е в главата.  Надяваме се всеки месец, ходим всеки месец на специалист в Пловдив, уж всичко е наред, а пак не става. Около мен всички забременяват и си имат бебчета, което е много хубаво. Но ми омръзнаха реплики от рода на - айде вече е ваш ред! Само не се притесняваите и ще стана! Искам много бебче, но чувствам,че се предавам вече.  Кажете ми Вие как се справяте? Дайте ми някакъв съвет. Благодаря!

Здравейте момичета.... Аз.... всеки месец се чувствам като в дупка... тези 12 месеца бяха много тежки ..Всеки месец чакаш и накрая    отдавахме го на стреса... понеже се занимавахме със собствен бизнес... препоръчаха ми да се по успокоя ... е единствения начин да се успокоя е да престана да мисля за бизнеса и така ... затворих си магазина.. и сега се успокоявам .. седя си в къщи и не мисля за проблемите... дано този път да няма пак разочарования пожелавам на всички Здрави и прекрасни бебчета.... дано мечтата ни да се сбъдне.....

Момичета,бадете силни.Аз чаках цели 4 години,нямаше причина да не става просто всичко беше наред,но акъла ми беше непрекаснато там и това е играло голяма роля.В момента в който се реших да пристъпя към инвитрото защото вече нямах сили да се боря-ЗАБРЕМЕНЯХ  .Всичко беше ок и сега се радвам на разкошен син,с който господ ме дари.Затова ви казвам,че трябва да сте спокойни и да вярвате че скоро време ръцете ви ще са запълнени с огромно щастие.Иска ми се да ви кажа да не го мислите,но зная че това е невъзможно,но все пак опитвайте се да се разсейвате,акъла ви да не е все там и ще стане.ВЯРВАЙТЕ СИЛНО,и изгонете отчаянието от себе си!Ще ви стискам палци на всички

Само мисълта ,че си имам едно детенце ме успокоява...Тази  тема много ме натъжи...Момичета


                                                                                           

Като погледна тази тема и винаги отговора в съзнанието ми е НИКАК.
Уж се справям, имам сили и надежда, но имам дни в които всичко се срива и ми иде да се  .За съжаление трябва да се премине през това, явно такъв ми е предначертания път и няма да се върна назад.Чакам моето бебе да дойде когато то реши и когато е готово да се срещне с такава майка като мен 
Утре ще излизаме с колежка да избираме дрешка за друга бременна колежка и не знам от къде ще имам сили да не рева през цялото време 
За себе си съм решила,че когато Бог ме дари с бебе, задължително ще даря яйцеклетка на някое нуждащо се момиче и ще им помогна и на тях да имат бебе.Дано дойде по-скоро този момент 

Уж, трябва да  бъда силна. Работя много, през останалото време спортувам, пътувам. Лошото е когато остнана сама, едни такива мрачни мисли ме връхлитат
Въпрек ивсичко съм сигурна ,че всички ще бъдем дарени с прекрасни здрави бебчета. Само трябва да минем пре по-вече изпитания.
Поглеждам го и от другата страна,оценява това ,което имам, обръщам внимание на нематериалните и стойностни неща.
Не се отчайвай, само още малко търпение

искам да допълня че тази борба продължава вече 4 години и 4 месеца

Ралче, много много ми стана мъчно като четох
Гушкам те!

гуш миличка 

Тоооооолкова трудно,че вече изтрещявам!
Борбата при мен продължава вече 5 години. 60 месеца на разочарования, сълзи, мъка, самообвинения, отрицание, апатия, психясване и ......... още и още. Най-тъжното е, че причина никой не открива.Първите 15 дни от месеца са веселата част изпълнени с надеждата хайде този път вече ще стане. Надежда, надежда, прекрасен секс, който завършва с мисълта "ох дали" и "този път вече стана чувствам го"  да да ама не. Тежко ми, е трудно ми е, разкъсвам се, чувствам се некачествена и непълноценна
НО това не е начина.
Не трябва да е така.
По този начин резултатът е само един- губиш се, оставяш живота да минава покрай теб, вторачен в мечтата си изпускаш моменти, които няма да се върнат никога повече, затваряш се в себе си и започваш да губиш и най-близкия си човек с който в един момент вече се оказва,че не правите любов, а секс по разписание. Идеята която те е обсебила го превръща в производител на сперматозоиди........
Изгубих си живота, веселието, превърнах се в тъжен човек.
Казах си край не мога да живея повече така. Не знам до кога ще издържа, но ще се опитвам да живея пълноценно( а не от овулация до овулация) Не спирам да търся проблема, но вече се усмихвам, събуждам се без да ме залива депресията и заспивам от умора, а не от плач. Ако стане стане ако не все пак живота е един, кратък и наситен със събития(и тъжни и приятни) и това си е моят живот. Вече не се чувствам по-малко жена от това,че не мога да забременея. Все още се натъжавам когато ми дойде, но това е само за миг(повече не е нужно).
Кураж момичета !!!!!!! Помислете колко хубави неща има около вас, колко хора ви обичат независимо дали имате дете или не!
Пожелавам на всички ви успех и повече усмивки!!!!!!

Доли, много хубаво си го казала.Пожелавам ти сила, кураж и още много усмивки 

Доли,
това са моите чувства, предадени от теб!

След близо две години опити, установен мъжки фактор и варикоцелектомия, аз забременях. Беше чудо, моето чудо. Оказа се тубарна бременност, последва лапароскопия и резекция на фалопиевата тръба. Потънах в нищото....не виждах смисъл и надежда....
Тогава, неотлъчно до мен, бяха съпругът ми, лекарят, на когото дължа живота си и най-близките ми приятели.
Помня думите на съпруга ми, все едно е било вчера:
"Разбрах, че за мен вече не е толкова важно дали ще имаме дете или не. Осъзнах, че единственото, което искам, е да си здрава и да си до мен. Онова, което има помежду ни, ми е напълно достатъчно. Мнозина не го откриват за цял един живот."

Тези думи ме изправиха на крака. Те ми помогнаха да продължа напред.
 Виждам и другата страна на медала - хора, които имат деца, без да имат връзка помежду си. Хора, които живеят, като съквартиранти. Хора, които нямат топлина в душите и дома си. 
Не искам това. И ако цената за моето щастие е такава, аз съм готова да я платя! Стига ми онова, което имам и всеки ден благодаря на Бога за двете топли очи, които ме гледат сутрин.

Ралче,
ще се справим! Аз ще пиша в твоята тема! Ще пиша в темите на всички момичета, които сега тънат в отчаяние и болка!

 Когато прочета нещо подобно се скъсвам от рев "Статистиката показва, че през 2005 г. у нас са направени 41 795 аборта" и си казвам Господи защо пращташ дечица на тези който не ги искат ... , а не пращаш на нас .. 

Доли,все едно говориш за мен,макар аз да съм на 1/3 от времето,което споменаваш.
Взех същото решение,което и ти.
Няма смисъл от всичко това....а само вредим на себе си.
Има една реплика,която си казвам:"Ако е написано на Небето-ще се случи и на Земята."
Каквото и да правим това е истината...
Късмет и много търпение на всички в борбата,и много поводи за усмивки! 

Децата не се раздават по заслуги (поне това разбрах по време на борбата)

Относно въпроса на авторката - 2 години живях с чувствата, които са обзели всяка една от ИБ - минах през тревогата, депресията, неспирните сълзи, отчаянието и . . . загубата на всякаква надежда . . . тогава получих това, за което копнеех (видях двете черти), които загубих в първия ден от шестия месец на бременността . . .
Дадох си сметка, че 2 години съм страдала за нещо, което нямам, а много по-голямо е страданието и болката, когато загубиш нещо, което имаш (вярвайте ми - не съм единствената и мисля, че ще ме подкрепят и други момичета)
Сега се ужасявам от мисълта за бременност - не искам две черти - искам да родя живо и здраво дете!

SIRIUS статистиката е тъжна,но знаеш ли колко от тези аборти не са по желание. Знаеш ли колко от тези аборти са изстрадани,достатъчно е да влезеш в темата спонтанен аборт-да поговорим. Pretty, абсолютно съм съгласна с теб! Никога не съм имала щастието да видя двете чертички, но изпитах ужаса да видя как две от най-близките ми приятелки загубиха бебчетата си(едната в края на 8-ми месец, а другата роди бебче, което почина, но никой не можа да и каже причината). Това ме накара да се замисля.........кое е по-страшно–никога да не видя двете черти или да усетя щастието да живея в приказката и после да я загубя? Мисля, че страданието да загубиш нещо което си имал макар и за кратко е по-ужасно отколкото мъката по копнежа да го получиш.
Pretty, съжалявам за загубата ти, твойта и на другите момичета!
От сърце ви пожелавам да получите щастието и да гушнете вашите дечица!
Но през това време ЖИВЕЙТЕ И НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!
Хубав ден на всички смели жени (и момичета)

   Колкото и да е тъжно-факт е, че болката от това да не се получава е нищожна пред тази да имаш нещо толкова скьпо и желано и да го загубиш.
   Нашата борба също беше продължителна, години наред. За нещастие преживяхме загуба 2 пъти. Последваха депресия, сълзи, страх да не се случи и следващия път, страх дори от забременяване... Животът ни се беше превърнал  в едно денонощно страдание. Третата си бременност износих със свито сърце, параноични страхове, за съжаление отново с проблеми, но все пак цялата история завърши с добър край. Пиша това за да споделя за всички перипетии, но и за да вдъхна дори малко кураж на други момичета, минаващи по същия  трънлив път. Неизбежно е да не се мисли всеки месец, да не се търсят симптоми, да не се свива сърчицето в трепет.  Силни сте, прекрасни хора сте. За съжаление трябва да стане по трудния начин и да се изстрада тожа щастие. От сърце ви желая кураж, подкрепа и успех! 
п.п. На въпроса на авторката - психиката ми се разби, нервите също. Всичките тези проблеми, които ни се бяха струпали през годините, чакането и треперенето оказаха влияние и сега засрамено признавам, че съм едно кълбо от нерви и това рефлектира върху детето ми. 
   

GOLDEN ROSE, благодаря за куража. Твоите думи наистина ме обнадеждиха седмица след пъвата ми загубА

Как се справям ами .........само аз си знам . Тежко ми е , при всяка бременна която видя вътре в мен сякаш нещо се къса и усещам очите си пълни със солена вода. Усмихвам се и се мъча да си повярвам че наистина един ден и аз ще съм горда дебеланка . Аз я сънувам моето беб4е - Йоанна и името и насън чух . Един ден ще я гушна просто трябва да я гушна един ден и тогава , тогава за първи път няма да стискам зъби да не заплача .

Мили момичета, направо ми се скъса сърцето като ви чета. До болка знам за какво говорите и каквото и да кажа, със сигурност ще се повторя. Всеки се справя психически, както може. Класическото е да се занимаваме с нещо друго, което да ни разсейва и да не мислим за това, в най-добрия случай да се ходи на работа и да има работа. Измъчвала съм се в продължение на почти 10г., след като направих най-жестокото нещо на света - да си махна първото бебе на 20. Та и си получих справедливото наказание да не мога да забременея толкова дълго. Кого да обвинявам - близките, които не го искаха, приятелите, че никой не ме подрепи?? Не - само себе си, че съм проявила гадното малодушие и страхливост, присъщи на младостта, и вместо да си го родя и да си го отгледам (пък на другите .... м--ната), аз го убих. Но за съжаление човек се учи от опита и прави понякога непоправими грешки. Според мен винаги крушката си има опашка - при мен беше дългогодишното наказание, за други - е нещо друго. Разбрах че аз съм се родила по Божия милост, затова съм и жива, и пак по Божия милост бях дарена след 10 г. с дете по чуден начин. Сега пак искам бебче, но пак нещо не се получава след 5 г. опити. Явно отново не съм заслужила, за да имам и ще трябва да се моля горещо за нова милост. Понякога не ни се дава това, което искаме, понеже може и да не ни е от полза. Ние не знаем точно кое в действителност е най-доброто за нас, само си мислим, че ще е добро - а дали е така, само Господ знае и той решава. Има много нещастия по света и си мислим, че е несправдливо, но не е така! Всичко, което се случва си има обяснение и смисъл, но не всичко ние можем да знаем, просто трябва да го приемем, защото не ние сме създали този свят, защото не сме ние тези, които вдъхваме живот и караме сърцата да туптят или спират, дробовете да дишат или не, очите да гледат или да не виждат, не сме дали въздуха, не сме направили слънцето, водата, не сме направили нищо в този живот, че да имаме правото да обвиняваме и да казваме, че е несправедливо! Много са въпросите, много са отговорите, но истината е една и трябва да се молим да разберем кое е най-доброто за нас! Но затова, мили момичета, не трябва да се отчайваме, а напротив трябва да вярваме, да се надяваме и да се молим някой ден да получим това, което най-много ни се иска, стига да е добро за нас! Но не да прибягваме до врачки, баячки, гледачки, защото такива хора са проклети от Господ и ако ние ходим при тях и се уповаваме на тях, то и ние ще сме проклети и няма да получим тъй желаното! Трябва да се молим на Господ, защото той ни е създал и само той може да създаде отново живот и да ни го даде! Дано не съм оттегчила някого и дано да е като утеха за всички скърбящи! Дано всички получим най-прекрасния дар за една жена - да си има бебче, да си го отгледа и да направи един чудесен човек от него, да й е радост и гордост в живота!  

Вече не мога да се справям! Вече съм откачила тотално! Вече получавам нервни пристъпи със задух, изтръпване и сърцебиене - изписаха ми диазепам за да не пукна от тези пристъпи...

Недей така,бе мила! Така ще навредиш само и единствено на себе си.И пак няма да има резултат...
Колкото повече искаме на всяка цена едно нещо-толкова повече не ни се дава!
Затова ти пожелавам да намериш вътрешния мир и спокойствието в себе си и ще видиш,че резултатът няма да закъснее!

 Аз съм голяма инатка. Както казва любимата ми майка, с която никак не се разбираме Отказвам да говоря с тб, защото ти няма нещо което да си наумиш и да не драпаш, докато го постигнеш.

 Та така, ще го имам това бебе все някга и това е

Справям се....имам ли друг избор изобщо?
Мразя да чакам.
Мразя да се надявам.
Мразя да треперя дали е станало или не.
Мразя да мисля само и единствено за това.
Мразя и да не знам отговорите.
Но имам ли друг избор?

Чакахме 3.5 години и когато бях в депресия след нуеспешна инсеминация и се бях примирила, се случи.Много е важно семейството да те подкрепя/съпруг,майка/.И нещо,което никъде не прочетох при вас-аз много се радвах като видя бременна и много се радвах на децата на приятелките ми-просто им давах много любов и много ги гушках и се чувствах щастлива.Даже и сега като видя бременна си мисля колко ли усилия и мъка има понякога за да се появи бебчето.Имаме 3 приятелски семейства,които с години чакат бебчета и ми е много мъчно,но трябва вяра.Успех на всички!
Съжалявам,че когато ми е било най-трудно не съм влизала във форума,а само работех като ...

Това ,с пълня сила съм го изживяла.РАдвам се,че си намерила мъжа на живота си.Щастивто е дошло при вас,някой ден ще дойде и чудото.Чакането е ужасно,иначе.

Здравейте момичета ние опитваме от четири месеца всеки месец се надявам и вярвам че ще се случи никога няма да загубя надеждата.
И знайте че бог изпраща изпитанията на хората които са силни и могат да ги преодолеят всичко което не ни убива ни прави по силни желая на всички ни здрави и красиви пухкави бебоци УСПЕХ и стискам палци.

Не вярвам в това!
Има неща, които не те убиват, но ти се иска да не е така!

Малее мили момичета като чета историите ви и сърцето ми се свива от мъка. При мен първото детенце /да ми е живо и здраво стана от раз/ бременността ми беше нормално без проблеми. След това обаче си мислех, че за второ все е рано и отлагахме и отлагахме ...та сега лятото без да е планувано видях двете черти толкова се зарадвах, в този момент разбрах колко много съм го искала това бебче, а и не само аз - съпруга ми, синчето ми, който е на 6  год и половина...да ама не. Беше кухо яйце и последва кюретаж, чувствах се ужасно,сега също ...След този ми цикъл вече ще може да опитваме пак, но ме е страх. Стреса в работата ми е ужасен и незнам какво да правя. Имам чувството, че ще откача от страха за бъдещото ми забременяване, а толакова го искаме...всеки път си казвам, че няма да се ядосвам служебно, ще си почивам и ще си мисля позитивно за бебеправенето и малкото човече, което ще дойде при нас ...как се справяте вие с този стрес на работното място.

...вдигам глава и поглеждам напред и нагоре, защо ВЯРВАМ, че там някъде едно малко човече чака мама и татко /а едва ли някой иска ревящи родители/ и един ден, много скоро, пътищата ни ще се пресекат!!!  

и аз ВЯРВАМ в това и съм СИГУРНА, че този момент ще настъпи скоро!

Сред толкова много мъка, в още толкова много души - не, не ми става по-ведро...просто някак се чувствам малко по-добре колко много момичета чувстват това, което и аз, плачат както и аз и още куп неща както и аз. За кураж....не знам дали си давам. Товарът си стои на гърба ми, но сякаш по-малко тежи.

Децата са най-голямото щастие. Дано Господ реши, че вече сме достатъчно пораснали и готви да го поемем това щастие  .

  топла, майчина и приятелска

Здравейте, момичета! От няколко дни гледам темата, даже веднъж реших да пиша и... се отказах. Дадох си сметка, че бях започнала да не се справям, бях рухнала психически, а и всеки познат като ме срещне първо за бебе пита, но сега съм се заровила в работа и май точно това ми помага да не мисля за най-силното си желание и най-голяма болка. Не бях помисляла, че е толкова трудно да се случи най-прекрасното нещо! Но вярвам, че един ден ще стане и стискам палци на всички вас скоро да се похвалите! Намерете си нещо, което да ангажира повече мислите ви, при мен е работата, и дано неусетно чудото стане! Прегръщам ви! Успех!

Май много не се справям. Макар че сега като че ли съм малко по-спокойна ... може би нарочно не става, може би ми трябва време, за да се науча на търпение и да бъда по този начин после по-добра майка ... аз определено имам проблеми с липсата на търпение.
Обаче не се харесвам - от време на време имам пристъпи на злоба и завистливост, много тъпо, аз никога не никого не съм завиждала, а сега...
Най-лошото е че ми е много трудно да се зарадвам на нещо друго, не че не се смея и не се забавлявам, обаче малко се плаша от себе си, имам чувството че мога да полудея. Четох някъде че стреса за една жена, която иска дете, а не се получава, се равнява на стреса, който изпитват болните от рак... звучи ужасно, но явно ни е природа, не можем да се обвиняваме, че полудяваме, не можем да си казваме, че много се пренавиваме, просто така сме си устроени.
Но едно знам със сигурност - колкото повече чака човек, толкова по-силно ще оцени после какво има. А и това е най-добриат тест за връзката с човека, с който си - аз лично всеки месец съм все по-щастлива че съм с него, а преди толкова лесно му се дразнех на толкова дребни неща ... сега това ми се струва дребно, маловажно и безсмислено - важното е че той е до мен и с мен във всичко и се обичаме - така можем да постигнем всичко!

Мили дами, и аз като всяка от вас съм много нетърпелива и прибързана, и притеснителна. Но една вечер, когато си плачех за пореден път, "моето злато" ме гушна и ме успокои, като ми каза, че за всеки проблем има решение. Така, че - горе главите и светли мисли в тях - това е рецептата, защото спокойствието на жената е от огромно значение в този случай. Пожелавам на всички копнеещи за бебчета да се сбъднат най-скоро мечтите им! От сърце!

Здравейте,

честно казано, много време се чудих дали да пиша във форума или просто да чета. Но утре е денят, в който трябва да разбера дали този път сме успели, и днес си мисля, че просто няма да мога да се справя сама, ако резултатът е отрицателен.

Ние пробваме само от седем месеца - през това време успяхме да си направим сватба, да оженим брат ми, почти дочакахме племенник, а мен вече два пъти ме повишиха в работата. Но не мога да си мисля за друго, освен за това, че още нямам бебенце и ми се къса сърцето.

Ето, и днес търча до тоалетната през пет минути и се чудя къде в офиса да се скрия, ако отново не съм бременна. Защото ми коства толкова много усилия да сдържам и сълзи, и викове. Не искам да натоварвам човека да мен с истерията си, защото знам, че и той се надява всеки месец. И така съм толкова сама във всичко това.

И не знам така до кога. Просто толкова много ми дотежа.

Мила snuksiri,
предполагам си прочела колко много такива като теб сме в това положение. Затова и се събираме тук, да си поизплачем малко трудните моменти, да се поразвеселим заедно, да си дадем сили. Тежко е да, но ще дойде момент, в който ще го искаш (оставаше и да се откажеш), но ще спре толкова да ти пука вече. Не се обезсърчавай толкова - жена си - значи ти е исано да дариш света с бебче, дай Боже и повече. Просто както сама казваш сега е момент, в който се устройвате. Като се успокоите домашно, професионално  нещата се наредят. Сама ще се увериш, че е така. Особено щом сте двама, тогава имаш опора, споделяй му-той ще ти помогне и заедно ще се справите.
Късмет миличка, гушки 

Много ти благодаря, Madleine! Знам, че точно тук е мястото да си повдигна малко духа и затова се реших да пиша.

Днес се чувствам малко по-добре - но то е, защото все още не са ме посетили нежеланите гости. И затова малко живнах.

Предполагам, че си права - просто трябва да го преодолея и да се фокусирам върху ежедневните задължения и всички други задачки. А за половинката - той винаги е до мен, но в случая си е чисто мое решение да не го натоварвам. Искам чакането на новината поне за него да е хубав период.

Още веднъж благодаря!

zdr моми4ета , и аз да се разпиша отново този месец ми правиха първа фоликуметрия след изкуствено предизвикана овулация днес ще разбера дали все пак съм имала овулация и знаете ли за първи път съм настроена мн положително  дано интуицията не ме лъже само 

късмет на всички и ДАНО скоро всички сме мами   

Браво
на прав път си и продължавай да бъдеш позитимно настроена
 

Здравейте и аз да се разпиша, след година и кусур, операция на мъжа, ходене по доктори и изследвания, как да се справям ами, вече не се справям, този месец съм решила почивка и естествено хапове, защото и аз вече от нерви получавам световъртеж, сърцебиене и т.н малко трябва да си обърна внимание, защото иначе човек изпушва, както и стана за съжаление

Momi4eta da vi kaja edna dobra novina koqto dano dade i malko nedejda i na vas . Dnes sled le4enie za predizvikvane na ovulaciq i folikumetriq polu4ih  taka jelanata novina pri 2 polikistozni qi4nika az sam imala OVULACIQ 
Sega mi ostavq samo da se molq da sam zabremenqla 
kasmet na vsi4ki vas


pp. sori za shrifta

Потресох се, за което се извинявам 

Знаеш ли как се справих с това ?! - като спрях да мисля в един момент само за това ...и като спрях да използвам мъжът си за разплод ...просто го съжалявах в един момент като го правехме по дати , час и т.н. Не си купувах вече тестове , като ми закъснееше , не ходех по лекари , не мерих температури , а си взех кученце , за което да се грижа  И в един неочакван момент всичко се получи , когато най- неочаквахме - чудото стана  Това е моят съвет , опитай и ще се получи - повярвай ми , миличка      

Знаете ли какво, момичета, след като два дни си имах чисто предменструални синдроми, включително и днес, и все се убеждавам, че е зацапване, си казах - край! Повече няма да си го причинявам, няма да го причинявам и на мъжа си, защото и двамата не го заслужаваме!

Аз съм жена и това автоматично означава, че някой ден ще бъда майка. Въпросът тук е единствено времето.

И си обещавам - на себе си и на всички вас - че повече няма да тичам до тоалетната през пет минути, за да видя дали имам гости. Няма и да откачам покрай овулацията ми. Да, ще си правя тестове, но само за да се уверя, че и този месец всичко е наред и имаме шанс, има надежда. Двете черти няма да ме карат да се хвърлям в леглото задължително, няма да сме сексроботи, които не мислят един за друг, а само за тъпите яйцеклетка и сперматозоид.

Ще се радвам на всички бременни и дечица, защото знам, че някой ден и аз ще изглеждам така, и аз ще си имам малко съкровище. И това ще стане не защото съм го направила фикс идея, а защото съм спокойна, уверена и сигурна - само въпрос на време е да бъда майка!

 
Продължавай така и резултатът няма да закъснее!

Много хубаво си го казала, Snuksiri, наистина е тъпо да превръщаме във фикс идея появата на нашето слънчице и по най-безмилостен начин да изтискваме мъжете си (и аз го правих и той се усети и му стана доста гадно, че само за това го използвам). Наистина трябва всичко да правим с любов и търпение, пък когато трябва - всичко ще си дойде на мястото! 

Юли, и аз се усетих преди няколко дни, че едва ли не го правя само, когато смятам че трябва да се случи, и едва ли не съм се превърнала в някакъв робот. Та чак на мен ми стана гадно от самата мене си. Някаква фикс идея, която ти блокира чувството на удоволствие. И аз като snuksiri си обещах същото - пък да видим дали ще има резултат. Предполагам, че доста пъти е писано, но тъй като съм нова, само искам да кажа, че трябва да мислим положително и да не забравяме да се забавляваме и нещата, които сме правили досега. Много  от мен

  страхотно казано , ех само да бе и лесно изпълнимо 
Ако можеше така лесно да затворим о4и и да се понесем по течението с мисълта ,,когато стане ,, живота би ни бил по лек , но аз знам а предполагам и мн други от вас 4е това е едно от най трудните неща ЧАКАНЕТО .

Надежда на всички и повече спокойствие