Деца играещи във входа

Това предполага не да се самонавиваш и ядосваш, а да разговаряш с техните. Наистина дълго време играят там.

Да,но няма да е днес.
Днес избирам метода - "избягай в приятеля си и по заведенията" . 
Татко си идва довечера от чужбина и ще го питам има ли нещо против,че после ако родителите се ядосат,ще има нацупени физиономии във фирмата ни. Таткото на децата работи за баща ми.  Аз като ви казвам,че не ми е лесно.

Да. По-добре е да си дипломатична. Все пак всеки ден се виждате.

Горката определено не ти е лесно.
Да се смееш ли да плачеш ли.................

Ах'Не, каня те за седмица да живееш у нас.
Шокова терапия един вид    

Голям балон се надул, брях! А става въпрос за конкретна случка и за елементарно възпитание на група дечица, които трябва да спазват някакви правила. В противен случай ще се превърнат точно в съседи, които денонощно бичат чалга, ручат с бормашини, трескат и чукат когато им падне, крещят като луди и т.н. Свобода може, свободия - не!
Доста лицемерни можем да бъдема, май?
Кой изобщо каза на свръхтърпеливите, че екзистенциалния подсмисъл на темата е - обичаме ли децата?
Двете неща нямат нищо общо и когато направиш забележка, основателна, това не означава, че попринцип не го обичаш нещото, на което правиш забележка.


аХ, Не!, намерете общ език, намерете разрешение на проблема, пожелавам Ви успех и спокойствие. Но опитайте наистина да сте дипломатична, децата разбират от добра дума, за разлика от възрастните, нали разбирате 

Хи хи, по същия начин съм била и аз.

Към авторката - поговори с децата, излез и ги помоли да се преместят на друга площадка, защото имаш главоболие примерно, и да пазят тишина.

Знам колко е влудяващо. Аз също не понасям шум.

Da, Ах'Не! просто трябваше да обясни, че това става часове наред и всеки ден. Темата щеше да има друг развой.

Така, няма да коментирам дали си права или не си.
В нашия вход играят деца - събират се 3-4 момиченца на около 10-12 г., сядат на стълбите, говорят си, понякога хапват чипс или рисуват с тебешир на плочките пред входа. Много им се радвам, а и винаги спазват "прилични часове" и се събират във входа, когато времето е наистина лошо, а не ежедневно. Понякога се смеят по-шумно, но пък апартаментите са така разположени, че стаите са далеч от входната врата (има дълго антре, което води до жилищната площ) и не се чуват. Ако попрекалят, никога не съм се притеснявала да отворя вратата и да ги помоля да пазят тишина - знам им имената и ги наричам по имена, питам ги как са, как върви училището, имат ли нови неща с Уинкс (събират всичко с феите) и после им казвам директно, че ги чувам много силно и е добре да си говорят по-дискретно. Досега не са реагирали агресивно или невъзпитано. Със семействата им не сме близки, но сме в нормални междусъседски отношения (поздравяваме се, задържаме си вратата при нужда и подобни). Никога някой от родителите не се е цупил на забележките ми...
В същото време, на собствените ми кръщелници (т.е. предполага се, че това са духовните ми деца) никога не съм се спирала да кажа мнението си по какъвто и да е въпрос. Когато кръстниците на моите деца отправят съвет или упрек (разбира се, с такт) не отказвам да се вслушам в думите им. Моят кръстник наистина е като втори баща за мен - от грижите и помощта в нужда до отправяните на място критики...
Надявам се, че става ясно какво имам предвид.

Защо нападнахте момичето?! Ами ако тези деца
пушат дрога? Ами ако се боцкат? Никой няма да
ги види, защото са във входа. Ако го правят вън
на някоя площадка, си е друго. Добавям и кофти
въздуха по входовете. Това е бая безотговорно от
страна на родителите, да разрешават децата им да
се крият по дупки, коптори, мазета, стълби, тавани
от най-ранна възраст, защото в по-късна би могло
да се окаже пагубно. Ах'Не, говори с родителите,
откъдето и да го погледнеш, ще са ти благодарни!
Дано да са интелигентни хора все пак, де, дано!!!

Лисичок ( от кога  ми с еиска да ти викам така, може ли?) не говорим за дроги, ако бяха деца, които се дрогират аз първа щях да и кажа къде и на кого да звънен, да подаде сигнал и тн.
Ама наистина не мога да разбера какво и пречи да излезе и да им каже - слушайте кво сладури, пикли и тн ( воторо може да си го помисли, без да ог казва), чакам гаджето, дайте по  кротко, че ще изплашите момчето, за награда - ето ви една кутия бисквити,м?
ако и тогава не я послушат, нека говори с баща си- тате, пречат ми,резни заплатата на бащата на пиклата и му кажи детето му да млъква
на шега го избих, ах'не спокойно, ще намериш решение, просто малък съвет - бъди по - дипломатична и не се ядосвай за глупости

Та ти вече си получила отговор на въпроса си 

И мен така , децата не ме притесняват , при все че сме на първия етаж и играещи деца и тийнове пред входа колкото искаш, но наркоманите вече ме притесняват много.
В твоя случай не знам какво да ти кажа, може би когато имаш дете ще започнеш да мислиш по друг начин и няма да те дразнят вече толкова игрите им и виковете им,  колкото и тривиално да звучи. Но пък ако са много шумни децата, опитай се наистина да говориш с тях, без да им се караш или спориш, просто да им обясниш меко , че пречат като крещят и ако може по - тихо да играят, дано са разбрани деца. Поне може да опиташ.

Опитах се.
Като ме видяха на площадката,преди да си отворя устата дори и се почна "имаш много хубаво яке, може ли да ти видя чантата" /тъкмо се прибирах/
Как да им се скарам или да им направя забележка?  Ми не мога.  Сладурани са.
Ще видим събота и неделя,когато са по цял ден как ще е.

ако ти си на снимката и ти си голяма сладурана
купи ли им сладки, каза ли им, че ще учиш за изпит