Деца играещи във входа

Че Ах'не не е права стана ясно. Но пък ни даде интересна тема за дискусия. Бързах да пусна компа сутринта и вместо да се оправям за работа седя да чета темата за дразнещите и раздразнените.

На тези с малките деца които са на страната на Ах'не искам да кажа че сега им е лесно, но като им тръгнат децата сами навън ще им се иска да ги задържат да играят във входа защото иначе децата им ще са по улиците изложени на много по-големи опасности от опасността "изнервени съседи".
Що се отнася до нощната смяна и дразненето, аз като се замисля повече ще се дразня от околните шумове ако съм препила предната вечер и съм с махмурлук а не ако съм работила. Но няма да са ми виновни децата че съм решила да пия до късно точно преди те да решат да вдигат шум. Проблема си е мой! Да съм пила в удобно за тях време! А като си поканя гости мога ли да им кажа да си тръгнат в 10 или ако останат да мълчат за да не пречат на съседите? Или да не стават да пикаят защото посред нощ се чува даже и пускането на водата в тоалетната. И да мога, не искам! Днес аз правя купон, утре съседите. Днес аз вдигам шум, утре слушам чуждия. На който не му харесва да иде в къща на село. В блока сме като едно голямо семейство и трябва да се съобразяваме един с друг но не като вдигаме шум а и като не искаме другите да ни вдигат.
В конкретния случай става дума за последните почивни дни.- Ако си спомняте тогава валеше силно. Значи децата не могат да излязат вън а не искат да седят вътре. Какво да ги прави майка им? И както вече казах по-горе - ТОВА НЕ Е ПОСТОЯННО. Два дни и то не през цялото време деца са вдигали шум. На Ах'не може и да й се е сторило цял ден но тези деца са яли, пикали, срали, спали и какво ли не още през деня освен да викат така че надали са викали повече от 2-3 часа. Голямо важно. Да беше съсед-пияница да се събираме и да го бием разбирам ама децата са си деца. Лепенки на устите ли да им сложат майките. Мен ме здразни повече моето дете като врещи защото трябва аз да оправя проблема. Като врещи някое чуждо само само регистрирам шума и си продължавам с моите си неща. Ние пък като деца тичахме по входовете и звъняхме на всички звънци. Даже лепяхме дъвки на звънците та да звънят и като не сме там. Само че или никой не се е оплаквал от нас или родителите ни са били по-разбрани. Сега ако моето дете направи така ще го накажа цяла седмица да не припари до компютър. И то най-вече защото някоя изнервена съседка ще седи и ще чака да раздам възмездие.
Вейдър , надали така е казала майката. По-скоро детето е казало че отива да играе навън, но му е станало студено и е останало във входа. Или е казало че отива в някое приятелче, но там са щели да бъдат под надзора на родител а са искали да са сами и затова са излезли.

Входът е най-уютното място. Хем се чувстваш самостоятелен, хем си близо до мама - за сигурност. Цели панаири разпъвахме. Явно много са ни се радвали, защото ни построиха беседка на едно известно разстояние от блока.

Да, и моите също, но не всички бяха така. дадох го просто като пример. Е, не можеш да отречеш, че си бяха по-спокойни годините.

Радвам се, че има и майки, които канят деца
Аз също никога не отказвам купоните вкъщи.
Изумявала съм се , когато някое дете ми каже - мама не дава, защото много викаме и разхвърляме . Ми те и без чужда помощ си разхвърлят и викат качественно децата. Какво сега?! Да ги натиря във входа ли?

Или пък в неговата си стая ?

A kakва аксyтика има

Ооо Мартисън къде ме върна ти...ние не лепяхме дъвки,мушкахме клечки и звънците звъняха ли звъняха.Ееех времена бяха.Направо се изкушавам пак да го сторя или да хвърля вода по някой преминаващ под терасите.Може би щото още помня всичките простотии които правех като дете сега не съдя много строго моето.И на ,въпреки че бях много дете-беля пак стана човек от мене
Анджелина и ти ли опитваше да пееш във входа?Аз също!В банята и в барабана на пералнята акустиката е много добра също

Ще изпадна и аз в едни бабешки умиления. В нашия блок децата пораснаха - възрст около 20 г. Няма шум, няма тичащи деца. Няма даже пушещи тийнове по кьошетата. Липсва ми.

Ми то повече баби и луди , както и луди баби имаме в нашия блок. Дразнят ме като ми се кльопнат под прозореца да си разказват личните драми или да си варят компотите- определено се опитвам да угася страстите с по-серт тон, ако не стане- понякогаш и с вода.  Децата определено са цвете в сравнение с тях, понякога ми става весело като започнат да издават разни звуци, за да си изпробват още немутиралите гласове, понякога разни поотраснали деца пак сядат под прозореца да пият бира и да се псуват, не винаги ги изтрайвам.  Като им кажа,че там където са седнали обикновено лудите ходят да "ачкат", много бързо и успешно се изпаряват и отново става тихо.

Много ми се ще децата да играят на улицата (като едно време, бабините). Това обаче е невъзможно, няма да казвам защо - знаете.
При нас има само две момченца на по шест години и едно на една година (моите плюс още един младеж). Все още не излизат сами от къщи.
Затова пък имаме разкошен вътрешен двор, оазис с центъра на града. Вярно, че почти половината вече е превърната в паркинг, но другата половина е с големи дървета, обрасли с бръшлян и трева, която се коси редовно. Уви, това е само приятна гледка за окото. За игра не става - и поради паркираните наблизо коли (все някой ще иска да влезе и излезе) и поради многобройното котешко братство.
В крайна сметка, остава входа.
П.П. Когато бях малка, съм влизала в кооперации, където по стълбите момиченца си постилаха одеяла и играеха на кукли. Това страшно ми харесваше - втори етаж бил за кухня, трети за спалня и така. 

Много ме забавляват такива теми. Тази заедно със  защо бипкат абитурентите и какви са тия сватби всяка събота и неделя... Странно е как на 19 можеш да расъждаваш като 75годишна пенсионерка-реститутка 

Da, сега и наследниците ми пеят на изброените места. Малкият все още само крещи де Гледам до 10 минти да сме се изнесли от входа  нищо че имаме добри съседи.

Още ли ги бистрите тия деца по входовете ?

Ние пък карахме цяла зима ролкови кънки в подземния гараж-мазе. Фиу насам, фиу натам. Точно над него живееше една баба Ленче, която явно е била доста търпелива - не ни се е карала никога. От друга страна същата баба Ленче си имаше любовник(тайната на входа) и явно това е допринасяло за търпението и .

Ако искаш съседите да се очароват от певческите умения, препоръчвам банята. При нас там най-добре се чува.

Имаме един дядо-хорист. Всеки ден пее в банята съветски военни маршове. Много готин старец.
Все ме кани на концерти, ще взема да отида най-сетне

Досега не са ме дразнили, около нас има много деца, защото ни е голям двора, и целият квартал се събира да играе, да се катери по гаражите.
Честно казано, като знам ние ква лудница правихме във входа навремето, как ли са ни изтърпявали, даже ни се радваха.
Сега с бебето, малко повече се дразня, защото тамън заспи и група деца тичайки натисне всички звънци на входа и я събудят, ама кво да правиш деца. Молила съм ги по-тихо, съобразяват се.
След години и мойто ще тича с рях, някой друг ще му се дразни....
Ах!не, не обиждай децата, колкото и да са нагли, това ги наранява. Преди години, момчетата ритаха топка в двора и винаги удряха колата на баща ми, беше ги предупредил 100 пъти и пак продължаваха, хем двора е частен. Един ден той се ядоса много (имаше едно момченце, много нагло 10-12 годиншно), седи и се заяжда, та баща ми си изпусна нервите и го нарече дългоух.
Вечерта дойде майката на момчето, детето имало комплекси от ушите си, прибрало се и много плакало. Та голям срам беше тогава, детето си го преживя, ама ние изпитвахме угризения години наред. Така че, ти си по-голяма съобразявай се какво говориш на едно дете, най-малкото обидата няма да ти помогне по никакъв начин.