Да се намеся ли?

И как мислиш да се намесиш? 

Първо майка ти трябва да говори с брат ти. Решението колко често да гледа неговото дете, първо трябва да бъде нейно.
А и ти трябва  да си поговориш с него, но не при скандал, както е станало, а спокойно. Когото си говорите, наблегни на здравословното състояние на майка ви, а не на това колко често да гледа детето.

Защо майка ти не каже ,че има и друго внуче все пак....,а не че не иска да се грижи за племенничето  ти

Който си има внуци да си ги гледа!!!
Да не сме им длъжни ние да им ги гледаме??

сега сериозно:
Аз бих се намесила, но съм много близка с брат си.
Бих му казала, че мама изнемогва и не смее да им гъкне, както и бих го подсетила да им дава по някой лев като оставя детето, ако на родителите НИ им идва на нагорнище да посрещат нуждите на детето. (не говоря да им се плаща като на детегледачи)
Но ако не бях близка - сигурно щях да подсетя майка ми сама да си постави проблема на брат ми.
Явно и твоята майка е като моята - едното внуче там ли е - за другото "нямам сили и физическа възможност, майче". Опитвам се да не се сърдя за това

Бих се намесила. Поговори с него спокойно. Поговори и със снаха си. Не е нормално майка ти да гледа само тяхното дете, а да не и остават време и сили да се порадва и на твоето. Освен това е супер нетактично от страна на брат ти да оставя детето си на техните финансови грижи. Моята дъщеря през деня я гледа прабаба и, но аз всяка сутрин и оставям парички на жената, за да може да купува на детето каяквото трябва и има нужда, винаги двете имат осигурена храна у дома. Абе общо взето или е супер недосетлив брат ти, а и жена му или просто така им изнася и се правят на чукнати. И в двата случая има нужда от намеса, защото каквито и да са бабите те също имат личен живот и нужди и не са длъжни да ни отглеждат децата.

Според мен майка ти трябва да говори с него, не ти.
Ако искаш може да се обадиш на брат ти някой уикенд и да кажеш, че с майка ти и твоето бебе ще ходите някъде, така че да не оставят племенника ти.
Аз това не го разбирам честно - как може всяка седмица петък, събота и неделя детето да е при бабите, а познавам няколко семейства които процедират така.

В този случай аз бих говорила не с брат ми, а с майка ми. Защо на него не отказва, защо предпочита другото внуче и защо помага финансово само на него, а от мен взима пари?! Наистина бих се обидила на такава майка/баба!

На колко годинки е детето на брат ти?

Аз не мога да разбера много,много.Мисля,че вината си е основно в майката ти,а защо занимава теб,да ти се оплаква.Мисля,че те използва финансово,отгоре на всичко да си излива мъката,е не е честно,използва оправдания за да не ти гледа детето!

Какво неясно има. Казваш, му че майка ти е изтощена, да й даде малко глътка въздух.
Разбира се 'глътка въздух" не означава да я юрнеш да ти помага за твоето бебе.

и аз така мисля
майка ти трябва да се разбере с брат ти,ако иска разбира се

Абсолютно същата случка е и при нас, само дето нямам брат а сестра, която нито си възпитава детето, нито го гледа, а майка ми се грижи за две други деца( това работи) и и идва нанагорно малко, а сестра ми и мажат и имат и нахалството да и се карат като се опитва да го научи на нещо( например да ходи в гърне) но аз се намесих и и казах, когато бяхме само нашето семейство че не ми е приятно, да се изтормозва майка ми и че няма да им позволя да я използват( имаха една баба дето им го гледаше допреди два месеца, но бабата буквално избяга и каза че дори злато да и дават няма да се върне при тях) та по-добре дръпни брат ти на страна и му кажи, за да не се разтройва майка ти, така или иначе е със слабо сърце.

Не се меси!
Майка ти е тази, която трябва да реши този проблем.
И малко странно ми се вижда - притеснява да говори открито с брат ти, а не се притеснява да те товари с проблема си. От такива дребни на вид неща се раждат сплетни и се влошават отношенията.

Оооох, тази тема ми е болна. Хиляди пъти и тук съм я коментирала. 4 години и аз недоволствам и си казвам нещата и ефекта е нулев. Не си разваляй отношенията. Според мен каквото и да направиш-няма смисъл, след като майка ти не е решила да говори. За детенцето, което взема навсякъде -разбирам те напълно. Майка живее със сестра ми в друг град и сега след 2 месеца като родя разбрах, че плановете и са да дойде на мен да помага за месец, но... с двете деца на сестра ми.И аз имам 1, пък и бебе... Ей така стоях вчера. Е, нямам думи вече. Но смятам като дойде време да и кажа -или сама, или помощ не ми трябва. Направи и ти така-кратко и ясно.

това е като темата с племенницата и пастичката

И после само някой да напише,че не се прави разлика между децата.Сигурно горкото братче е по-зле финансово или не се разбира с жената,та все да му се помогне,пък сестра му-тя сигурно е с перфектен брак и що да не помогне на мама,че и финансово!?Майка ми  преживява и сега подобна ситуация. В случая само майката на авторката е виновна.Брат ти така му е удобно и никога няма да иска да те разбере.

Съгласна съм с мненията на форумките,само дето не разбрах,да не се натоварва с племенника на авторката,та да може да гледа нейното дете ли?Въобще аз съм малко на принципа,който си има деца да си ги гледа,а помощта от време на време и за кратко.

Майка ВИ е човека , който трябва да поговори с брат ти , ама тя май не иска ..., май така й е по - лесно - намира оправдания пред теб струва ми се , дано да греша ....незнам , но мисля , че не ти трябва да оправиш нещата .

В случая майка ти сама си е виновна за създалото се положение. Единственото, което можеш да направиш е да й кажеш, да не ти се оплаква или да направи нещо, за да й е по-леко- в случая да се разбере сама с брат ти. Ако продължава все така да ти мрънка на теб,а пред тях да се прави на героиня, просто игнорирай оплакванията. Сигурна съм,че дори и да говориш със брат си за това, той ще се направи на ударен и ще е учуден дори, че е в тежест на майка ви, а тя самата не съм сигурна дали в такъв случай няма да се извърти и да каже, че не й пречи детето и е готова да я товарят още и още...познати са ми такива ситуации, за това не толерирам подобно лицемерие от страна на бабите в семейството. Така че ако говориш с някого- говори с нея, с брат си най-много да се смразите,ако отвориш въпроса пред него.

Майка и та майка и трябвало да говори с брат и....ами ако не може, ако се притеснява и т.н., какво?
Дай да се изгърбва от тичане, да му гледа детето, защото няма кой да му каже, че като има деца трябва да се грижи за тях.
Разговаряй и с двамата на една маса и обясни положението. Че не може да се продължава по този начин и че ти не си длъжна да я подпомагаш финансово, за да може тя да гледа детето на брат ти.

"Пътят към ада е постлан с добри намерения"
И майка ти, и брат ти са възрастни хора и едва ли не са в състояние да се разберат сами. А една помощ е такава само когато идва навреме и е желана и от двете страни. Както и за да се получи една помощ трябва първо да бъде поискана. Майка ти помоли ли те да и помогнеш в този случай? Ако не, дали няма да се внесе излишно напрежение?
А брат ти какво мисли-че тя е длъжна да се грижи за неговото благоденствие ли?

Мисля че не трябва да се месиш Това е решение на майкати Разберете се с добро все пак ти е брат,седнете и поговорете като зрели хора без скандали

Колко позната ситуация  и аз съм горе долу така, само че става въпрос за детето на сестра ми! Преди няколко месеца аз също си позволих да се намеся, ефект нямаше  освен че със сестра ми си доразвалихме отношенията! според мене и да се намесиш, няма да промениш нищо!

Ситуацията е същата като в приказката за зелника и лудия. Щом майка ти е луда да му дава зелник, той ще продължава да си  яде. Аз скоро чух изказване от 40 годишен човек, легнал на плещите на майка си, че той още не бил виждал:"Кравата да суче от телето"- значи докато кравата му дава мялко, той ще продължава да си суче. Какво да му говориш на такъв?

Аз се чудя изобщо майката на авторката за какво й е да гледа внуци.
Нейните деца си ги е гледала, когато трябва. Да се радва на живота си.
Който има деца, да си ги гледа.

Гостуванията за по няколко часа, 2-3 пъти месечно, например, не визирим под гледане.
Ама тва цяло лято+уикендите, а предполагам и всички останали ваканции си е експлоатиране на безплатна работна ръка като детегледачка.

Има и по-тежки случаи... не ги знам тия жени, явно просто нямат друг избор- все трябва да спасяват някого и да го вадят от калта. Пък и като виждаш,че детето ти не се справя, било то и дърто магаре, няма да го оставиш да се гърчи...сложни са тия взаимоотношения много.

Да се намесиш ли? Твърдо ,но деликатно -да.
1. И аз съм на мнението ,че родителите трябва да отглеждат и възпитават децата си,за последните е по-добре.
2.Преживял съм доста сходна ситуация.Майка ми отгледа второто дете на брат ми почти до училищна възраст.По нейно желание беше.Само че докато го отглеждаше не забеляза или не си призна първите симптоми на рака.Сега не е между нас.
Не обвинявам никого нито в моята ,нито в твоята история-въпрос на личностен избор е и на много други неща.Просто когато създаваш дете ,мисля ,че е редно ти самият да си ангажиран и основно действащ в отглеждането и възпитанието му.Естествено малко помощ е добре дошла ,но нищо повече.

И на мен никой не ми помага - майка ми няма друго внуче за което да се грижи, има през седмицата поне един свободен ден, но предпочита да го прекарва в разходки или да си чисти къщата /тя все няма изчистване, а само двамата с баща си живеят там/.
Често ми е криво, защото се сбърквам да ходя подир моите малчугани, които сега са във фаза хулиганство, на всичкото отгоре вечно да болни от тези пусти ясли и няма кой да ми подаде ръка, ама се сещам че още като бях бременна тя ми каза "Който си има деца - да си ги гледа." И волю неволю се кротвам, защото тя жената още о време си ме предупреди.
Нищо, че за пред хората е перфектната баба и само тя помага и само тя ги гледа.
Добре че не знанят - хем на нея като баба да й се радват, хем мен да не съжаляват!!!

Та - по темата - не храни напразни надежди, че майка ти изведнъж след един разговор ще спре да гледа детето на брат ти и ще се захване с твоето. Просто няма такъв филм. Та явно жената си е приела, че само едното й дете заслужава помощ и така ... Пък сигурно е от онова тесногръдо поколение, за което синът е продължител на рода - той е ИЗБРАНИЯТ! Глупаво звучи, ама за много хора е вярно, така че спокойно, поеми си дълбоко въздух и мисли позитивно!!!

Който повече се оплаква, на него повече му помагат.

Две мнения се припокриват с моето - на buttinsky и fam.
Не трябва да се намесваш. Защото мисля, че майка ти всъщност иска да прави това, което прави.Но не й е удобно или просто не иска пред теб да го признае. Ако не й харесва ситуацията, тя е възрастен човек, предполага се, че е достатъчно зряла, за да може сама да се разбере с брат ти. Дори да допуснем, че брат ти, за разлика от теб, се справя по-трудно, това не оправдава поведението на родителя, точно обратното.
Да, сложни са тия взаимоотношения, и то много! Но именно от неадекватното поведение на родителите се създават интриги, децата се настройват едно срещу друго, хората се намразват.
И още нещо - защо само в България се смята, че едно дете е ангажимент на всичко живо около него - родители, баби, дядовци, кой ли още не. Хубаво е детето да расте И с тези хора, но не основно. Затова има родители, мисля...
Майка ми помага за детето на брат ми, но не го гледа (взима го често събота и неделя, но това е). В началото брат ми и снаха ми много се сърдеха, отношенията бяха изострени. Постепенно нещата се нормализираха.
Свекърва ми сега се е посветила изцяло на детето на брата на съпруга ми. Отношенията ни се промениха, въпреки че ние нямаме дете в момента (моя си болка, но това друга тема). А се промениха, защото тя също, както майка ти, пред съпруга ми непрекъснато се оплаква от това, че гледа детето на брата по цял ден. Едновременно с това не само че го гледа през седмицата, но постепенно започва да го гледа и почивните дни. Ходят заедно на почивка. Тя готви, глади и пере на детето. И всичко това е придружено с оплаквания. Започнаха и да ни лъжат. Глупави, безсмислени лъжи, но дразнещи. Лицемерно е, да. Просто кажи: искам да правя това, харесва ми...Но не може да го каже, защото знае, че и ние сме били в трудни ситуации, нуждаели сме се от помощ, но тя е отказвала. Да се оправяме сами. Сега, странно, не прилага същия подход. Но се оплаква...
Грозни са всички тези глупави взаимоотношения. Ей сега чакам да се покаже онази симпатична потребителка Бабче и да каже, че всичко от простотия и проклетия. Понякога това се отнася не само до младите, обаче.

 

nista,  моята свеки е същата работа. Преди я съжалявах, защото тя редовно се оплаква,че не й стигат парите покрай грижи за синчето на брата, обаче в момента, в който брата на мъжа ми се пренесе при нея барабар с цялата си челяд, всякви такива оплаквания ги оставям да ми минават порай ушите. Какво да се тормозя за нея, след като тя сама не се жали явно.

сестра ми доста се възползва от помощта на майка ми за гледането на племеницата ми, а аз лично не съм оставяла Никола и за един час на някой да го гледа (включително на майка ми) - не казвам, че това моето е нормално, просто не съм изпитвала нужда...и поради тази причина никога не съм имала нищо против племенницата ми да е гледана от майка ми, в края на крайщата не става въпрос за някакво чуждо дете, тя ми е голямото съкровище