Чувствам се изключително нещастна и причината за това се крие в самотата ми. На 27 г съм и преди повече от една година, приятеля ми ме заряза,все още без да знам конкретна причина защо.В началото си мислех че има намесена друга жена, но нямам доказателства а инякак не ми се връзва.Още повече той е сам в момента и не е имал връзка с друга жена след като се разделихме. Връзката, ни продължила 7 години, беше прекрасна и без сериозни проблеми. Обичахме се страшно силно и даже мислихме за деца и семейство.Докато не дойде един ден, преди година, когато той просто се прибра и ми каза че не иска да сме заедно повече.Просто ей така.Тогава живеехме заедно на квартира, която той плащаше. Съответно трябваше да се изнеса,а в този преиод работех нещо което не ми носеше много пари, но ми харесваше, и трябваше да започна друга работа за да си позволя квартира сама.Чест му прави, че не ме изхвърли, а ми даде толкова време, колкото ми беше необходимо. В началото бях като препикано мушкато, не знаех на кой свят се намирам. Всичките ми мечти за дом и семейство се бяха изпарили ей така.Намерих сили да започна нова работа, да живея на друго място и се надявах че клин клин избива.Тези мисли ми даваха сили за няколко месеца, но тъй като няма все още никой в живота ми, от известно време ми е страшно криво. Не ми се живее повече. Не мога да разбера какъв ми е проблема, защо никой не ме харесва. Повечето хора са на мнение че съм хубава жена, но явно не е така.
Истината е че, колкото и странно да звучи аз още обичам онзи човек и искам да се съберем и в същото време ми се иска той да страда.
Съжалявам за дългия пост, иска ми се да чуя някое мнение.