Я не си вменявай чувство за вина. Както горе някой беше написал, всеки си мисли, че неговите проблеми са най-сериозни. Очевидно е, че ти държиш на това приятелство, няма начин другите да не го разбират. Топката сега е по-скоро у тях, сега ще разбереш доколко те държат..
- Публикувана: 9 окт. 2008, 22:53 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2008, 13:08 ч.
Зов за помощ - разрухата на едно приятелство!
за мен последната една година беше много натоварена, на няколко пъти сменях държавата, местожителството, работата и т.н.... не винаги имах време, пари, достъп до интернет или настроение за да звъня на приятелите си. А и не винаги исках да ги натоварвам с проблемите си. Естествено имах и положителни емоции, много свестен човек до себе си, и може би затова някои от тях решиха че си живея живота прекрасно и не им звъня защото нямам нужда от тях....повечето така и не разбраха през какво съм минала просто защото никога не им се е случвало..( и не им го пожелавам)... постепенно започвам да се стабилизирам, отново съм на ново място, но този път мисля да е за по-дълго.. сега съм по-близо до приятелите си, виждам се с повечето, много се дразня като все още ми натякват "ти ни забрави", защото никой така и не се замисля през последната година как съм се оправила, никой не ми звънна нито веднъж да пита добре ли съм...всички се сърдят когато аз не им звъня, а няма да казвам сумата, която съм дала за телефонни сметки миналата година, мога само да кажа, че е 4-цифрена.. много ме боли че се получи така, защото с повечето се познавам от 20години, но поне си направих някои изводи, ако това са ми приятелите какви ли са ми враговете 
съжалявам че и при авторката се е получило така, мога само да кажа да опита с мир и добро, пък ако не става здраве да е.. поне приятелите сам си ги избираш 
успех 
съжалявам че и при авторката се е получило така, мога само да кажа да опита с мир и добро, пък ако не става здраве да е.. поне приятелите сам си ги избираш успех
Аз съм на принципа, че приятелство или любов, които завършват, всъщност никога не са започвали. Не може заради едно необаждане да игнорираш тотално някого, на когото държиш. Освен това хората са много различни - аз например не обичам да ми се обаждат когато съм болна или имам проблеми.. предпочитам да се вглъбя в себе си и да търся начин да се справя, вместо "да изливам душата си" пред някого, за да ми олекне.. ами не ми олеква.. така че, всеки луд с номера си 
Откакто се роди детето ми също е имало цупене, че излизанията ни заедно намаляха, че понякога си тръгвам "по средата на купона", защото човечето се е събудило.. това основно от страна на тази част от компанията, която все още няма деца.. но в крайна сметка приятелството не би трябвало постоянно да изисква някакви жертви от нас, или съответно гузна съвест.. ако не правим тези жертви.. така мисля аз.
Откакто се роди детето ми също е имало цупене, че излизанията ни заедно намаляха, че понякога си тръгвам "по средата на купона", защото човечето се е събудило.. това основно от страна на тази част от компанията, която все още няма деца.. но в крайна сметка приятелството не би трябвало постоянно да изисква някакви жертви от нас, или съответно гузна съвест.. ако не правим тези жертви.. така мисля аз.
Аз ли не разбирам добре нещо. Значи ти не си звъннала 2 седмици, в резултат на което най-близките ти приятелки от 5 години, неразделните, отказват да си говорят вече с теб? 
Да ви имам приятелството! Знаеш ли как се познават истинските приятели? С тях може да не се чуеш или видиш с месеци, но като се срещнете се чувствате така, все едно преди малко сте затворили телефона. Малко са такива отношения, затова истинските приятели са наистина малко.
На колко си години? Да си тийн -разбирам, но ако си по-голяма са ми непонятни отношенията ви. А ако някоя отиде да учи в друг град? Или се омъжи в чужбина-какво? Вече няма да ви е приятелка , така ли?
Да ви имам приятелството! Знаеш ли как се познават истинските приятели? С тях може да не се чуеш или видиш с месеци, но като се срещнете се чувствате така, все едно преди малко сте затворили телефона. Малко са такива отношения, затова истинските приятели са наистина малко. На колко си години? Да си тийн -разбирам, но ако си по-голяма са ми непонятни отношенията ви. А ако някоя отиде да учи в друг град? Или се омъжи в чужбина-какво? Вече няма да ви е приятелка , така ли?
