Предпочита баба си пред мен

При баба си децата като цяло правят каквото си искат , затова можеби иска там . Ти видяла ли си с очите си дали яде храна или боклуци от сорта на зрънчо , бонбони , вафли и т.н. 
Освен това при теб сигурно се спазва някакъв режим на заспиване , който при баба няй - вероятно липства . Изобщо при бабите децата правят общо - взето неща , които ние , родителите не даваме . Това си е моето мнение , породено от контактите на моите деца с бабите и не ангажирам никого с него . Но мисля , че нещата , които изредих са евентуална причина твоят син да иска при баба си .
Моите деца , така или иначе не искат да стоят при бабите си . А има и още нещо - казваш на 2г и 9 месеца е детето . А това е една възраст , в която децата проявяват особено силно характер , захитряват и т.н.

Здравей Zarrasuzuki !
За съжаление виждам с очите си какво яде детето там и то не е зрънчо, вафли и др. Просто тя не му се кара за нищо, всичко му разрешава, бивее в къща /а ние в апартамент/ и детето си предпочита нея. Дори сега баща му отиде да го всеме и все още не се е прибрал,защото малкия НЕ ИСКА!!! 

На възрастта на твоето дете и моята щерка предпочиташе свеките пред мен.
Проблемът при нас беше моето ходене на работа и това се превърна в свеобразен протест на детето към мен. Докато просто един ден не си призна, че се сърди за това, че ходя на работа.
Виждам в  подписа ти една малка принцеса /да ви е жива и здрава и баткото също/, може би причината при вас се крие точно в бебето.
При баба си баткото е свободен и прави, най-вероятно каквото си поиска, а пък и го няма бебето.

Аз също мисля като Франческа, че това е ревност. Момченцето ти просто ревнува от бебето и тъй като грижите основно в момента са насочени към него, той се чувстват пренебрегнат. А в баба си цялото внимание е негово.
Вероятно е период и ще отмине, но може би трябва да му обърнеш повече внимание. Ако има кой да ти помогне за бебето, то още не разбира кой му сменя памперсите.

Оф, при нас беше същата ситуация на тази възраст - свекърът има кола, водят го навсякъде, купуват всичко, позволяват му всичко, въпреки това си спазват и режим. А при вас има и бебе... Много е тежко, аз също изпадах в депресии по този повод. При нас почти е отминало. Надявам се и при вас да намалее и да изчезне с възрастта.

Може би му харесва повече при баба му, защото цялото внимяние е насочено само и единствено към него, сигурно може да си тича, дивее и пищи колкото си иска, а в къщи нито е толкова широко, пък и сигурно трябва да е по-тих, заради бебето. Не се притеснявай, нормално е да съществува ревност в началото, сигурно и при мен ще стане така след няколко месеца.

При мен проблемът е подобен. Баба ми е вкъщи и ми помага, просто, защото малкия е много тежък (13 кг.) и не мога да го вдигам постоянно, а и работя по 4 часа на ден. Но определено ми е кофти, защото не мога да го вдигна и да му се порадвам, а тя го разнася насам-натам и при нея е кротък като агънце. А при мен постоянно пищи да го взема, да го нося на конче и т.н. виждам, че на моменти я предпочита пред мен, но нищо не мога да направя засега. Чак на моменти се изкушавам да я пратя вкъщи, признавам си, че ревнувам, но просто не знам дали в напреднала бременност ще мога да му давам нужното внимание, а сега получава доста внимание макар и не само от мен

Момичета, благодаря ви за отговорите. Мислила съм си,че е ревност наистина. Не съм предполагала,че може да го избие в тази насока. Чела съм доста психологическа литература и от там се старая да спазвам правилото да му обръщам повече внимание. Той не е останал без внимание. Особено сега,когато майка ми ми помага и все пак... Явно си иска изцяло вниманието да е насочено към него. Е,за съжаление няма как да стане вече.
Rylie, виждам,че си бременна в 23 седмица. По-добре е да  ти помага някой. Аз до 9-ти месец си гледах детето сама,но в момента,в който влязох в 9-я и вече физически нямах възможност да тичам след него. Има ревност, и ще продължава да я има. Много е гадно,но за сега друга алтернатива нямам. Пуснах го на ДГ и веднага се разболя и ни изпозарази всички вкл. и бебето. Така че радвай се,че поне ще има кой да ти помага. Успех!    

Не се безпокой! Всички деца да привързани към бабите си! Ще ти дам пример: когато съм била на 1.6 г., майка ми ме е оставила за кратко при баба, след което като е дошла да ме прибере съм плакала от нея и съм искала само при баба. Пък сега какво привързана съм и към майка ми и към баба е към майка малко повече
Това са бели къхъри, нещо временно,.

Може би ако беше привързано детето към твоята майка нямаше да те дразни толкова. А най вероятно причината е в това, че там при баба си  получава много внимание а вкъщи заради бебка се чувства по различно. Все пак се радвай, че има кой да ти помага, защото много баби не го правят.

Замисли се, ако получаваш необходимото внимание само и изцяло за теб, ако си в огромна къща с двор, дивееш и щурееш без да ти се прави забележка, че си шумен или ще счупиш нещо, няма ли и ти да предпочиташ да останеш при баба Игнорирай факта, че това е свекърва ти! Радвай се, че детето е щастливо и си има баба, която го обича 

vilistar, благодаря ти и аз все си повтарям същото. Даже понякога си мисля като се роди бебето да я оставя да се върне в България и да си гледам децата сама. Просто много гадно се чувствам като виждам как тя постоянно търчи след него, гушкат се, лигавят се, гонят се... а аз понякога съм толкова уморена, че не мога да се помръдна. И все й казвам да го оставя от време на време да се заиграва и сам, но тя е нон-стоп до него и по тоя начин не просто ми помага, а тотално ми изземва функциите затва като родя искам да си отиде-вярно, че ще ми е много трудно, ама поне децата няма да се чудят коя е майка им

А ти се радвай, че свекървата живее близо до теб, но не сте в една къща както съм аз с баба ми в момента, тогава предпочитанията на детето са още по-очевадни

Ако искаш вниманието му, измисли нещо което да е само между вас двамата и да не е  свързано с ежедневните му неща . Няма да тие лесно. Приеми факта,че детето иска внимание и то непрекъснато и то само за себе си и за никой друг.... спри да се тормозиш .
 Ако не искаше да тръгва от детската градина  по същият начин ли щеше да се чувстваш?
Тепърва номера ще почне да погажда и капризи да проявява.
 Ако измислиш  нещо с което да го привлечеш да се прибира  с желание / обикновенно това е вниманието под някаква форма/ и да  се храни вкъщи нормално едва ли ще те тормози толкова факта че дивее при баба си.
 А на бабата много ясно можеш да и покажеш,че семейството ви е от 4- ма а не от 5-ма и да не се бута в "А" група  за да не остане безумно назад в класацията.
Успех , няма да е лесно! 

Абсолютно е така!!!
Аз пък съм тоооолкова доволна за наличието на баба на 2 преки от мене и за това, че толкова много ни помага, че въобще не се стресирам, задето я предпочита нея. И не, дисциплината му там не е развалена, яде, обядва, само със следобедния сън има проблеми, защото вече е голям и не заспива в 13-14 ч.
Ако не беше тя, със сигурност аз би трябвало да се примиря с някаква работа на половин ден в някоя езикова школа или нещо докъм 17 часа.....А, и още нещо. Аз ревнувах, докато си стоях майчинство у дома. 'Га емнах отново на работа и влязох в матрицата, да видите само как ревността се изпари....яко дим.

Естествено, че сина ти не предпочита баба си пред теб. Това е нелепо. Просто за теб 2 години и 9 месеца са нищо, време преминало в грижи за бързо растящо дете, но за него това е целият му живот. Той цял живот е бил любимото момче на мама и тя е пренебрегвала и себе си и другите, за да се грижи за него, а сега минава на втори план. И то в т. нар. едипова фаза, в която мама му е най- важната жена в света и той я иска само за себе си.
Според мен, протестира детето и търси твоето внимание. Като види, че се ядосваш от ситуацията още повече ще иска да ти натрие носа. Наскоро една приятелка в същата ситуация каза, че сина и е казал, че иска бебето да умре. Консултирах се със специалист, който каза, че това е най- естественото чувство и не трябва да го карат да се чувства виновен, а да му дават любов във всеки удобен случай. съвета беше когато майката кърми да прегръща и другото дете и да прави всичко и с него. Казаха, че бебето няма да усети липса на внимание и затова може да обръща повече внимание на голямото дете.
Не обичам да давам съвети, но го приеми като идея, а не като съвет, защото ти си решаваш. Ако вместо и ти да му се сърдиш и да се нараняваш се опиташ да му обърнеш много много внимание, милион пъти да му кажеш, че го обичаш, че е прекрасно дете, че и за него сте се грижили така както за бебето, че е батко и много ти помага, и тн може да се подобрят нещата.
А бабата използва намалението помагайки да си начеше хубаво егото без да и пука, че създава проблем, но това е друга тема.
Бъди 100% убедена, че едно дете няма начин да предпочита друг човек пред майка си. /е, има такива случаи, но това е патология, за която не мисля че става въпрос тук/. Детето те обича повече от всичко и те въвлича в сценарий, в който и ти да се почувстваш като него. и май е успял

Не съм съгласна  Синът ми от 9 месеца до 4 и половина години го гледа основно бабата. Проходи при нея, първата му дума беше "бабо". Научи се да казва тати и дядо, а на мен продължаваше да ми вика "бабо". Не мога да кажа, че не ми е пукало, но знаех, че това е най-доброто за него. Сега вече е голямо момче, има си специална връзка с баба си, което също ме радва, но и мен не ме пренебрегва. Дарява ме с достатъчно внимание и любов, търси ме, когато има проблем или да сподели щастието си. Какво повече да искам?! Ами може би да остане завинаги така, дори когато един ден, живот и здраве, заживее самостоятелно и си създаде негово семейство!

Моите деца също си ги гледам сама-далеч от баби и дядовци.когато се приберем в БГ предпочита да стои при свекървата-те живеят в къща с двор,има и пра баба и всички се въртят само около него.Все пак когата е при мен трябва да се съобразява все с малката-да не я дразни,да и дава играчки,да пази тишина когато спи.....

Моят син също е много привързан към двете си баби. Почти винаги през почивните дни е някъде на бабин дом. Понякога и през седмицата някога виква "баба". Майка ми е по-строга към него, свекървата пък го глези повечко, но той не прави разлика между двете. Винаги е много доволен да отиде при баба - независимо при коя от двете. Само че ние нямаме проблеми с прибирането след това вкъщи. Казва "чао" и "Вики пак доде" и си тръгваме. Аз лично съм доволна, че те проявяват желание да го гледат и че той се разбира добре с тях. Не виждам за какво да ревнувам. И аз навремето бях страшно доволна когато отидех при баба ми.

Моята дъщеря като беше горе-долу на тази възраст също беше привързана много към баба си- свекърва ми. В началото и аз ревнувах - беше ми първо дате - допреди 1г.9м.  Слушаше я - а мен не. Дразнех се, но после си казах - по-добре поне нея да слуша, за да може свекървата да иска да я гледа. А това се налагаше, защото майка ми е на 300 км. Може би с тая мисъл приех нещата по-лесно.
Сестра ми сега има дъщеря на 2г.8м. От 1-годишна я гледа баба й - свекървата. От известно време и тя искала да остава да спи при баба си.
И в двата случая няма бебета - нашето дойде доста късно след този период, а на сестра ми е трета - засега последна. С това искам да ти кажа, и да те успокоя, че не е само и изцяло ревност - според мен. 
Сега и за Коко се надявам да го гледат като започна работа.

И според мен това са нотки на ревност - внимание и търпение, грижи и любов. Надявам се да отмине скоро! 

Дано не съм права, но мисля че психологията на детето няма нищо общо в случая.

Просто свекървата си остава свекърва - с мили думи пред снахата и съскаща зад гърба й.

Единственот,о което мога да си помисля, е че свекървата говори разни глупости на детето за майка му. То е твърде малко, за да ги сподели и достатъчно голямо за да бъде манипулирано.

Аз на мястото на авторката щях да поразпитам детето по подходящ начин.

Това ми мнение се базира на личен опит. Например в един момент детето категорично отказва да му пея, въпреки че обожаваше песните ми преди това. Много се чудех какво става, докато един ден не чух свекърва си да му говори, че майка му не трябва да му пее, защото ще го научи да пее фалшиво.

Свекървите стават много изобретателни, когато искат внучето да обича само тях  и да забрави за майка си.

Когато родих второто си дете, ме обзе странна носталгия по първото. Имах чувството, че я изпуснах. В някакъв смисъл изчезна, за да мога да се грижа денонощно за бебето. Не си го слагай на сърцето, отложи момента. Никоя баба не може да замени добрата майка, колкото и да е добра бабата. Ще си го "върнеш". Веднага щом можеш, оставай само с него. Посвещавай му се, както преди. Дори засега само приказката за лека нощ да е от теб, ще си я чака с нетърпение.

Това абсолютно не е вярно.
Никой и нищо не може да смени майката.
Аз също съм гледана от баба ми и имам тежки отношения с майка ми, но майката си е майка...
Работя по много и то в моменти точно когато детето ми си е вкъщи, гледа го страхотна баба, към която е много привързан.
И въпреки това е луд за мен и постоянно ме търси.
Имаше моменти когато бях в болница за по-дълго - ами около 2 дни не беше питал за мен. Това не ме е притеснявало, никога не съм имала и капка съмнение за връзката, която съществува между нас.


В случая мисля, че наистина става въпрос за чиста ревност.
При нас го има обратния момент - обича безкрайно братовчедите си, но ревнува от тях.
Лятото когато баба му беше на море с тях - страдаше много и тъжеше по телефона дотолкова, че свекър ми се принуди да дойде от морето и да го вземе. Баба му горката, сигурно не е спала...
Децата ревнуват. И положението не е лесно, но трябва да се справяме.