Предпочита баба си пред мен

Естествено, че сина ти не предпочита баба си пред теб. Това е нелепо. Просто за теб 2 години и 9 месеца са нищо, време преминало в грижи за бързо растящо дете, но за него това е целият му живот. Той цял живот е бил любимото момче на мама и тя е пренебрегвала и себе си и другите, за да се грижи за него, а сега минава на втори план. И то в т. нар. едипова фаза, в която мама му е най- важната жена в света и той я иска само за себе си.
Според мен, протестира детето и търси твоето внимание. Като види, че се ядосваш от ситуацията още повече ще иска да ти натрие носа. Наскоро една приятелка в същата ситуация каза, че сина и е казал, че иска бебето да умре. Консултирах се със специалист, който каза, че това е най- естественото чувство и не трябва да го карат да се чувства виновен, а да му дават любов във всеки удобен случай. съвета беше когато майката кърми да прегръща и другото дете и да прави всичко и с него. Казаха, че бебето няма да усети липса на внимание и затова може да обръща повече внимание на голямото дете.
Не обичам да давам съвети, но го приеми като идея, а не като съвет, защото ти си решаваш. Ако вместо и ти да му се сърдиш и да се нараняваш се опиташ да му обърнеш много много внимание, милион пъти да му кажеш, че го обичаш, че е прекрасно дете, че и за него сте се грижили така както за бебето, че е батко и много ти помага, и тн може да се подобрят нещата.
А бабата използва намалението помагайки да си начеше хубаво егото без да и пука, че създава проблем, но това е друга тема.
Бъди 100% убедена, че едно дете няма начин да предпочита друг човек пред майка си. /е, има такива случаи, но това е патология, за която не мисля че става въпрос тук/. Детето те обича повече от всичко и те въвлича в сценарий, в който и ти да се почувстваш като него. и май е успял

Не съм съгласна  Синът ми от 9 месеца до 4 и половина години го гледа основно бабата. Проходи при нея, първата му дума беше "бабо". Научи се да казва тати и дядо, а на мен продължаваше да ми вика "бабо". Не мога да кажа, че не ми е пукало, но знаех, че това е най-доброто за него. Сега вече е голямо момче, има си специална връзка с баба си, което също ме радва, но и мен не ме пренебрегва. Дарява ме с достатъчно внимание и любов, търси ме, когато има проблем или да сподели щастието си. Какво повече да искам?! Ами може би да остане завинаги така, дори когато един ден, живот и здраве, заживее самостоятелно и си създаде негово семейство!

Моите деца също си ги гледам сама-далеч от баби и дядовци.когато се приберем в БГ предпочита да стои при свекървата-те живеят в къща с двор,има и пра баба и всички се въртят само около него.Все пак когата е при мен трябва да се съобразява все с малката-да не я дразни,да и дава играчки,да пази тишина когато спи.....

Моят син също е много привързан към двете си баби. Почти винаги през почивните дни е някъде на бабин дом. Понякога и през седмицата някога виква "баба". Майка ми е по-строга към него, свекървата пък го глези повечко, но той не прави разлика между двете. Винаги е много доволен да отиде при баба - независимо при коя от двете. Само че ние нямаме проблеми с прибирането след това вкъщи. Казва "чао" и "Вики пак доде" и си тръгваме. Аз лично съм доволна, че те проявяват желание да го гледат и че той се разбира добре с тях. Не виждам за какво да ревнувам. И аз навремето бях страшно доволна когато отидех при баба ми.

Моята дъщеря като беше горе-долу на тази възраст също беше привързана много към баба си- свекърва ми. В началото и аз ревнувах - беше ми първо дате - допреди 1г.9м.  Слушаше я - а мен не. Дразнех се, но после си казах - по-добре поне нея да слуша, за да може свекървата да иска да я гледа. А това се налагаше, защото майка ми е на 300 км. Може би с тая мисъл приех нещата по-лесно.
Сестра ми сега има дъщеря на 2г.8м. От 1-годишна я гледа баба й - свекървата. От известно време и тя искала да остава да спи при баба си.
И в двата случая няма бебета - нашето дойде доста късно след този период, а на сестра ми е трета - засега последна. С това искам да ти кажа, и да те успокоя, че не е само и изцяло ревност - според мен. 
Сега и за Коко се надявам да го гледат като започна работа.

И според мен това са нотки на ревност - внимание и търпение, грижи и любов. Надявам се да отмине скоро! 

Дано не съм права, но мисля че психологията на детето няма нищо общо в случая.

Просто свекървата си остава свекърва - с мили думи пред снахата и съскаща зад гърба й.

Единственот,о което мога да си помисля, е че свекървата говори разни глупости на детето за майка му. То е твърде малко, за да ги сподели и достатъчно голямо за да бъде манипулирано.

Аз на мястото на авторката щях да поразпитам детето по подходящ начин.

Това ми мнение се базира на личен опит. Например в един момент детето категорично отказва да му пея, въпреки че обожаваше песните ми преди това. Много се чудех какво става, докато един ден не чух свекърва си да му говори, че майка му не трябва да му пее, защото ще го научи да пее фалшиво.

Свекървите стават много изобретателни, когато искат внучето да обича само тях  и да забрави за майка си.

Когато родих второто си дете, ме обзе странна носталгия по първото. Имах чувството, че я изпуснах. В някакъв смисъл изчезна, за да мога да се грижа денонощно за бебето. Не си го слагай на сърцето, отложи момента. Никоя баба не може да замени добрата майка, колкото и да е добра бабата. Ще си го "върнеш". Веднага щом можеш, оставай само с него. Посвещавай му се, както преди. Дори засега само приказката за лека нощ да е от теб, ще си я чака с нетърпение.

Това абсолютно не е вярно.
Никой и нищо не може да смени майката.
Аз също съм гледана от баба ми и имам тежки отношения с майка ми, но майката си е майка...
Работя по много и то в моменти точно когато детето ми си е вкъщи, гледа го страхотна баба, към която е много привързан.
И въпреки това е луд за мен и постоянно ме търси.
Имаше моменти когато бях в болница за по-дълго - ами около 2 дни не беше питал за мен. Това не ме е притеснявало, никога не съм имала и капка съмнение за връзката, която съществува между нас.


В случая мисля, че наистина става въпрос за чиста ревност.
При нас го има обратния момент - обича безкрайно братовчедите си, но ревнува от тях.
Лятото когато баба му беше на море с тях - страдаше много и тъжеше по телефона дотолкова, че свекър ми се принуди да дойде от морето и да го вземе. Баба му горката, сигурно не е спала...
Децата ревнуват. И положението не е лесно, но трябва да се справяме.