Снощи, в пристъп на непонятно умопомрачение, седнах да гледам мача. Освен изключително приятната изненада, че не ни биха с поне 6:0, още нещо ми направи впечатление.
Българския запалянко-родолюбец, оборудван със знамена, шапки, боядисан в родни цветове, така мощно освирка италианския химн, че май самите италианци не можаха много да го чуят. Евала, бравос, така требе. Уважението към противника....си е ....женския родител.
Тъпото обаче е, показвайки същия този запалянко по време на българския химн, няма как да се скрие от камерите, че никой не си беше махнал шапката /може инякой да я е махнал, ама не се видя/. Е, вярно, шапките не са онези шапки от едно време, дето се махат при повод /например влизайки някъде, при поздрав, в ресторант или в присъствието на жена/, ама все пак и химнът не е баш просто музика. Хубавото беше, че всички пяха, по-скоро френетично драха, далеч от мелодията, но и това е нещо.
По-глупавата част идва тогава, когато на запад от западната граница, някой сбърка нещо изконно българско и направи гаф. Я име на на някой заслужил политик, я правописна грешка в името, я неуместно изказване по повод националните органолептични показатели/особено красота/. Я че за италианците българин и пр. не била любезна дума.
Тогава българските журналисти почервеняват /или посиняват, в зависимост от конюнктурата/ от справедлив гняв и веднага започват да напомнят някои неоспорими исторически факти за значимост и немско говорящи коне. И така поне три дни по вестници и телевизия - дискусионни студия, интервюта с папийонки и историци и т.н. безсилни напъни, резулатът, от които е газ под налягане с кофти миризма.
Та така по повод химна. Дет` се вика хубаво е сами да се уважаваме, да уважаваме националните ценности на другите, ако искаме и те да ни уважават. Нещо като отнемането на предимство по пътищата на родината и боклука през джама е.
П.П Между другото, уважаеми сънародници, след химн не се ръкопляска. Моля ви, имайте го предвид.
П.П.2. Споменах ли двамата офицери от Националната полиция, с наднормено тегло и размер на прозявките съизмерими с тази на малък хипопотам. Естествено, че не си слагат ръка на устата. Камерите са немилостиви.
Българския запалянко-родолюбец, оборудван със знамена, шапки, боядисан в родни цветове, така мощно освирка италианския химн, че май самите италианци не можаха много да го чуят. Евала, бравос, така требе. Уважението към противника....си е ....женския родител.
Тъпото обаче е, показвайки същия този запалянко по време на българския химн, няма как да се скрие от камерите, че никой не си беше махнал шапката /може инякой да я е махнал, ама не се видя/. Е, вярно, шапките не са онези шапки от едно време, дето се махат при повод /например влизайки някъде, при поздрав, в ресторант или в присъствието на жена/, ама все пак и химнът не е баш просто музика. Хубавото беше, че всички пяха, по-скоро френетично драха, далеч от мелодията, но и това е нещо.
По-глупавата част идва тогава, когато на запад от западната граница, някой сбърка нещо изконно българско и направи гаф. Я име на на някой заслужил политик, я правописна грешка в името, я неуместно изказване по повод националните органолептични показатели/особено красота/. Я че за италианците българин и пр. не била любезна дума.
Тогава българските журналисти почервеняват /или посиняват, в зависимост от конюнктурата/ от справедлив гняв и веднага започват да напомнят някои неоспорими исторически факти за значимост и немско говорящи коне. И така поне три дни по вестници и телевизия - дискусионни студия, интервюта с папийонки и историци и т.н. безсилни напъни, резулатът, от които е газ под налягане с кофти миризма.
Та така по повод химна. Дет` се вика хубаво е сами да се уважаваме, да уважаваме националните ценности на другите, ако искаме и те да ни уважават. Нещо като отнемането на предимство по пътищата на родината и боклука през джама е.
П.П Между другото, уважаеми сънародници, след химн не се ръкопляска. Моля ви, имайте го предвид.
П.П.2. Споменах ли двамата офицери от Националната полиция, с наднормено тегло и размер на прозявките съизмерими с тази на малък хипопотам. Естествено, че не си слагат ръка на устата. Камерите са немилостиви.
!