Реших да споделя с вас моя проблем като искрено се надявам заедно да намерим някакво решение, защото ... повярвайте ми- вече нямам никакви сили, за да се справя сама
Та...ще се постарая да опиша нещата накратко, за да не отекчавам никого. С приятеля ми сме заедно от половин година. Отношенията ни бих могла да кажа /с много малки изключения/ са отлични. Прекарваме чудесно времето си заедно, чувстваме се превъзходно! НО ... ето и голямото "но" ... Месец след като започнахме връзката си решихме да се запознаем взаимно с родителите си. Моите,макар че имах доста резерви и страхове /особено от баща ми/ го приеха по най-добрия начин, и досега е така. Обаче неговата майка започна да води люта битка срещуу мен. Важно е да кажа,че срещата с нея продължи не повече от час - време за което тя успяла да ме прецени и с "пълно основание" заявява на сина си,че ние не сме един за друг, че не си подхождаме,че аз съм го използвала /?!? това е най-голямата простотия, т.к. аз съм човека,който по отношение на парите "стоя" малко по-високо от него/. Не сме си подхождали, защото аз съм малко по-едра от него, т.е. тежа повече килограми. Мислех,че нещата с времето ще улегнат, че ще свикне с мен и ще се примири, но уви. Все по-лошо става Бяхме говорили с него,че е време да направим следващата крачка в живота ни, и да го направим общ /имам впредвид да заживеем заедно, да създадем семейство, деца .../. Когато той й каза за това, тя за пореден път заяви,че не ме приема и никога няма да ме приеме, и че ако той реши да дойде при мен, то тогава да забрави за тях, щели да го лишат от всичко и ред такива простотии... Аз съм на мнението,че всеки човек има право да говори и мисли каквото иска, и за това мога и да не й обръщам особено внимание, но ме боли от това,че приятеля ми, въпреки че осъзнава добре,че тя говори само и единствено глупости, ... вече се колебае дали да бъде с мен и изобщо какво да прави за сме заедно... Моля за помощ Обичам го и искам да бъдем заедно до края на дните си .... а незнам какво да правя и как да променя нещата ....